РЕШЕНИЕ
№ 1458
гр. В., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., ** СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 2023****3312 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Б. П. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. ********* срещу Е. С. в комплекс от затворен тип
„М.", находящ се в гр. В., с административен адрес гр. ******, иск с правно
основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение под т.5 от Протокол за
проведено на 13.**.2023г. Общо събрание на етажната собственост в
комплекс от затворен тип „М.", находящ се в гр. В., с административен адрес
гр. *****, разположен в ПИ с ид. *** по КК на гр. В. и представляващ Сграда
с ид. *****, сграда с ид. ****** и сграда с ид. ***** по КК на гр. В., а именно:
„Във връзка със сигурността да не се допускат обяви за отдаване под наем на
обекти в комплекса за срок по-кратък от 3 месеца. При нарушение,
съответния собственик следва да заплати три пъти по-висока такса за
следващия 12 месечен платежен период.".
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на апартамент № **,
находящ се на втори етаж в сграда с ид. *****, с адрес на имота в гр.******, с
предназначение на обекта – жилище. Излага се, че на 13.**.2023г. било
проведено ОС на етажната собственост в комплекс от затворен тип „М.",
находящ се в гр. В., с административен адрес гр.******, разположен в ПИ с
ид. *** по КК на гр. В. и представляващ Сграда с ид. *****, сграда с ид.
****** и сграда с ид. ***** по КК на гр. В.. Счита обективираното в т.5 от
Протокола на ОС решение за незаконосъобразно, поради липсата на
компетентност на ОС да взема решения досежно ограничаване правото на
собственост на отделните съсобственици. Сочи се, че решението е в
противоречие с чл.17 КРБ. Същото е и нищожно, тъй като липсва
окончателна формулировка на волята на ОС, а е посочено като предложение.
Поради изложеното моли за отмяната на оспореното решение.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в
който се счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Ответникът
1
не оспорва, че ищецът е собственик на обект в сградата в режим на Е. С..
Счита, че събранието е редовно свикано и проведено при спазване на всички
изисквания на ЗУЕС. Навеждат се доводи, че съгласно чл.**, т. 5 ЗУЕС,
общото събрание определя размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата. В продължение
на това, решението е законосъобразно, взето в рамките на изискванията
съгласно закона, с необходимия кворум и в правомощията на общото
събрание. Счита, че приетото решение по т.5 от Общото събрание не
нарушава правото на собственост на ищецът. Не е забранено имотът да се
отдава под наем, да се продава или да се обитава от ищеца. Предложението
по т.5 е инициирано от собственици в комплекса. Отдаването на един
самостоятелен обект чрез интернет портали - imot.bg, alo.bg, AirBnB.com,
Booking.com на много и различни наематели или нощуващи в него за кратък
срок, обуславя необходимостта от заплащане на по-висока такса за
собственика. Налага се да се правят по - големи разходи от етажната
собственост във връзка с почистването в комплекса, басейна и всички
удобства създадени за поС.но живущите. Моли за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а се установява и от представения НА ****г., че ищцата е
собственик на недвижим имот – апартамент № **, находящ се на втори етаж в
сграда с ид. *****, с адрес на имота в гр. *****, с предназначение на обекта –
жилище.
Представен е Протокол от Общо събрание на Е. С. в комплекс от
затворен тип „М.", находящ се в гр. В., с административен адрес гр. *****,
разположен в имот с идентификатор *** и представляващ сгради с
идентификатори *****; ****** и *****, с 42 бр. апартаменти и 37 бр.
собственици, от който се установява, че на 13.**.2023г. в 17.00 часа се е
провело ОС на Сдружението на собствениците, при дневен ред – Приемане на
решение за учредяване на ЕС; Избор на органи на ЕС; Приемане на правила
за ползване на общите части в комплекса, прилежащия двор и барбекю;
Установяване на режим на контролиран достъп до комплекса; Обсъждане на
предложение и приемане на решение за определяне и заплащане на
допълнителни такси във връзка с ползване на прилежаща инфраструктура в
комплекса в полза на мениджъра на сградата.
Отразено е, че на събранието са присъствали представители на
собствениците на 68.25 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи
42 самостоятелни обекта. Избран е председател и протоколчик. Отразено е, че
ищцата е присъствала. Всички решения са приети, вкл. по т.5 е прието „Във
връзка със сигурността да не се допускат обяви за отдаване под наем на
обекти в комплекса за срок по-кратък от 3 месеца. При нарушение,
съответния собственик следва да заплати три пъти по-висока такса за
следващия 12 месечен платежен период.“ Представен е списък на
присъстващите.
На *****.2023г. по ел. поща ищцата е получила протокола с взетите
решения.
Представен е Договор за поддържане и управление на жилищен
комплекс от затворен тип „М.", находящ се в ПИ с идентификатор ***,
2
сключен на 13.04.2022г. между мениджъра „К." ООД, ЕИК ***** и ищцата, в
качеството й на собственик на ап** и надземно паркомясто 7, изградени в
жилищна сграда, находяща се в гр.******, находяща се в ПИ с
идентификатор *** в жилищен комплекс от затворен тип, по смисъла на чл.2
ЗУЕС. Посочено е, че мениджърът е инвеститор на сградата. Осъществява
дейности по общото поддържане и управление на жилищната сграда, в която
се намират индивидуалните обекти. Собственикът възлага, а мениджърът
приема да извършва дейности по административно управление и техническо
поддържане на сградата, в която попада индивидуалния имот на собственика,
срещу определено възнаграждение. В чл.2, ал.1 са посочени конкретните
дейности, които ще извършва мениджърът - организация на вътрешния ред в
сградата; почистване общите части на сградата и др.. В ал.2 е посочено, че
собственикът упълномощава мениджъра да извършва представителство в ОС
на собствениците, вкл. да подписва документи във връзка със свикването и
провеждането на ОС. Отразено е, че договорът подлежи на вписване /чл.3,
ал.2/ по партидата на самостоятелния обект. В чл.4 е посочена цената и
начинът на плащане, вкл. възнаграждение на мениджъра и разходи за
извършваните дейности.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира
следните правни изводи:
В исковата молба не са изложени съображения, че в случая не е налице
Е. С., тъй като е налице комплекс от затворен тип по см. на ч. 2 ЗУЕС, но е
посочено че във връзка с поддръжката и управлението на жилищния
комплекс е сключен договор от 13.04.2022г.
В тази връзка следва да се посочи, че в определение № 165/5.03.14 г. на
ВКС по гр. д. № 47/14, IV ГО, по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и решение №
87**.03.12 г. по гр. д. №**15** г., II ГО, ГК, по чл. 290 ГПК са пояснени
нормите на чл. 2 и § 1, т. 3 ЗУЕС. В цитираните актове е посочено изрично, че
предвид § 1, т. 3 ЗУЕС т. нар "жилищен комплекс от затворен тип" изисква
наличие на поне 4 самостоятелни обекта в режим на Е. С. и други обекти,
обслужващи собствениците и обитателите, всички изградени върху комплекс,
обособен в урегулиран поземлен имот, при спазване на изискванията за
контролиран достъп за външни лица, че само при наличието на тези
условията изборът на собствениците да управляват общите части чрез Общо
събрание на етажните собственици по правилата на ЗУЕС е от значение за
режима на управлението и то, ако този избор е обективиран в договор,
сключен с инвеститора, при спазване на формата за действителност - писмена
с нотариална заверка на подписите, че разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС предвижда
особена форма на управление на общите части на т. нар комплекси от
затворен тип, че тя е специална по отношение на останалите норми в закона,
касаещи управлението на етажната собственост, като се отнася единствено до
комплекси от затворен тип и до самото управление на общите им части /т. е.
при липса на договор са приложими общите разпоредби на закона/, че
договорните права и задължения, възникнали въз основа на договора по чл. 2
ЗУЕС, не могат да доведат до възникване на друг, непосочен в закона орган
на етажната собственост, че с договора по чл. 2 не може да се приеме, че се
създават права за трети лица, извън посочените в чл. 12, ал. 1, притежаващи
по закон инициативата за свикване на ОС.
Всичко това дава основание да се приеме, че действително става дума за
комплекс от затворен тип по смисъла на §1 т. 3 ЗУЕС.
3
Разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС предвижда особена форма на управление на
общите части на т.н. комплекси от затворен тип, съгласно което,
управлението на общите части на тези комплекси се урежда с писмен договор,
с нотариална заверка на подписите, сключен между инвеститора на комплекса
и собствениците на индивидуални обекти в същия. Разпоредбата на чл. 2
ЗУЕС е специална по отношение на останалите норми на закона, касаещи
управлението на етажната собственост, като се отнася единствено до
комплекси от затворен тип, както и само до управлението на общите части на
същия. Разпоредбите на чл. 8 и сл. ЗУЕС имат за цел регламентацията на по-
широк кръг от правомощия и задължения, свързани не само с общите части на
сграда, но и ползването им, контрол върху решенията и спазване на
задълженията на собственици и ползватели и т. н. Органите на управлението
на етажната собственост, съгласно разпоредбата на чл. 10 ЗУЕС, са общото
събрание и управителен съвет /управител/. Договорните права и задължения,
възникнали въз основа на договора по чл. 2 ЗУЕС не могат да доведат до
възникване на друг, непосочен в закона орган на управление на етажната
собственост. С договора по чл. 2 ЗУЕС не следва да се приеме, че се създават
права за трети лица, извън лицата, посочени в чл. 12, ал. 1 ЗУЕС,
притежаващи по закон инициатива за свикване на общо събрание. Отделен е
въпросът за делегиране на тези правомощия, което е допустимо, но следва да
стане изрично и в предвидената от закона форма - с нотариална заверка на
подписите, доколкото това е и формата, при която се допуска участието на
трети лица от името на лицата, които имат право да участват в общо
събрание, при неговото провеждане.
В тази връзка, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че
жилищният комплекс е от затворен тип по смисъла на чл. 2 ЗУЕС и
управлението му следва да се урежда с писмен договор с нотариална заверка
на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти.
Само по отношение на жилищните комплекси от затворен тип законът
допуска управлението на общите части да се урежда с договор, т.е. по волята
на собствениците на самостоятелните обекти и инвеститора, а не по
установените в ЗЕУС правила.
Писменият договор между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти за управление на общите части на сгради в режим на Е.
С. в жилищен комплекс от затворен тип предвижда установяване на
определени ограничения на правомощията на собствениците на
самостоятелни обекти досежно управлението, които не са типични за
етажната собственост и които са противопоставими и на последващите
приобретатели на самостоятелни обекти в такъв жилищен комплекс. Тези
ограничения се установяват в договора и могат да се различават от
установените в ЗУЕС. Този договор се сключва по принцип при прехвърляне
правото на собственост върху самостоятелния обект от инвеститора и
уговорките са част от договореното при прехвърляне на собствеността. Само
тогава е мислимо да се постигне съгласие с всеки един от приобретателите на
самостоятелни обекти в абсолютно еднакъв смисъл.
Ако сградите са били построени преди приемането на ЗУЕС и
инвеститорът е разпродал отделните обекти, ведно с идеалните части от
общите части на сградите, възможно е да е прехвърлил собствеността и върху
обектите, предназначени за общо ползване от всички етажни собственици.
Тогава сключването на договор по чл.2 ЗУЕС не би трябвало да се приема за
задължително, доколкото и не във всички случаи би било възможно да се
4
постигне последващо съгласие за идентични клаузи с всяко едно от лицата,
които вече са придобили право на собственост върху самостоятелни обекти.
Етажните собственици могат да изберат и друга система за управление. Ако
инвеститорът е запазил за себе си собствеността върху обекти, които могат да
се ползват от етажните собственици, начинът на ползването им може да се
определи с договор.
Ако такъв договор не е бил сключен обаче отношенията по повод
ползването на такива обекти следва да се уредят по правилата на ЗЗД и ЗС с
оглед естеството на тези отношения. Ако инвеститорът не притежава права
върху самостоятелни обекти в комплекса, той не би имал правото да обжалва
решенията на ОС. Решението на общото събрание на собствениците може да
се разглежда евентуално като такова по чл. 33 ЗС на съсобственици на терена
и други обекти, изградени върху него. Няма пречка, по общо съгласие,
обикновените съсобственици да приемат правила за управление, които са
взаимствани от други закони, но промяна на наложено от мнозинството
решение за ползване и управление на общите вещи може да се търси само по
реда на ЗС, не и по ЗУЕС. Привеждането на изпълнение на общите решения,
също не може да се осъществява по реда на ЗУЕС. Съответно и нормата на чл.
2 ЗУЕС цели да уреди не толкова съдържанието на договора, а
противопоставимостта на индивидуалните съглашения на трети лица, без
която общото управление, индивидуализиращо комплекса като цяло би се
обезсмислило.
Следва да се посочи, че съгласно текста на чл. 2 ЗУЕС договорите
сключени между собствениците на самостоятелни обекти в комплекси от
затворен тип по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗУЕС и инвеститора се отнасят само
до управлението на общите части на сградите в комплекса. Т.е. предмет на
тези договори е единствено управлението на площта прилежаща към повече
от една от сградите в режим на ЕС разположени в комплекса, каквато площ се
явява общия им поземлен имот, съответно изградените в него обекти - басейн,
зелени площи, спортни площадки и т.н., които обслужват собствениците и
обитателите на всички сгради. Стълбите, площадките, покривите, стените,
асансьорите и др. елементи на отделните сгради в режим на ЕС (изброени
неизчерпателно в чл. 38 ЗС), обаче са общи части само за собствениците на
самостоятелни обекти разположени в тях, респективно не са общи и за
другите сгради в комплекса и не попадат в обхвата на договорите по чл. 2,
ал.1 ЗУЕС. Съответно отношенията в ЕС възникнали в отделните сгради от
затворения комплекс не се регулират с този тип договори, доколкото не
касаят общи за всичките сгради части. Обратното би означавало да се приеме,
че инвеститорът по смисъла на чл. 2 ЗУЕС притежава правомощия на орган на
управление на ЕС. Подобно становище противоречи на закона и на съдебната
практика, която приема, че възникналите права и задължения от договорите
по чл. 2 ЗУЕС сключени с инвеститора в комплекс от затворен тип, не могат
да доведат до възникване на друг, непосочен в закона орган на управление на
етажната собственост (Решение № 87 от**.03.2012 г. на ВКС по гр. д.
№**15/2** г., II г.о., ГК) извън общото събрание на собствениците на
самостоятелни обекти и управителния съвет (управителя). Следователно
всяка отделна сграда може да регистрира своя Е. С. и всеки етажен
собственик ще има права и задължения в обема на притежаваните от него
идеални части от сградата. Останалите обекти от затворения комплекс обаче
следва да се управляват от договор, сключен с инвеститора по реда на чл. 2
ЗУЕС, при което извън компетенциите на тези отделни етажни собственици
5
на различните сгради е да провеждат общо събрание на всички етажни
собствености и да вземат решения за управление на собствеността на
инвеститора –паркове ,басейни и т.н.
Въпросът е какво се случва, ако по една или друга причина не се стигне
до подписване на договор с инвеститора, в предписаната от закона форма,
какъвто е и настоящия случай. Безспорно, при липса на такъв между
инвеститора и собственика на отделен обект в комплекса, отношенията по
управление на общите части не могат да останат извън предмета на правно
регулиране. Ето защо, в тази хипотеза, доколкото управлението не е уредено
в договор, приложение ще намери ЗУЕС. Смисълът на чл.2 ЗУЕС, както бе
казано по-горе, е правоотношенията по управление на общите части в тези
комплекси да бъдат предмет не на закона, а на договора, т.е. само по
отношение на управлението на общите части в затворен комплекс не се
прилага законът, а договорът. По отношение на правата и задълженията на
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на
части от тях, се прилага ЗУЕС. Горното следва от систематичното място на
чл.2 /в раздел „обхват на закона"/ и от разпоредбата на чл.1 ЗУЕС.
Доколкото, въпреки твърденията, че в комплекса има сключени
договори между инвеститора и отделните етажни собственици не се
представи нотариално заверен договор и вписан в АВ, то общите части не
могат да останат без управление, което следва да стане по правилата на ЗУЕС.
Предявеният иск, предмет на разглеждане на настоящото дело, черпи
правното си основание от разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУЕС, според която
всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на
общото събрание и има за предмет установяване законосъобразността или
незаконосъобразността на проведено Общо събрание на Е. С.. Според чл.40,
ал.2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на
етажната собственост в 30-дневен срок от получаване на съобщението по
чл.16, ал.7 ЗУЕС. Съдът приема молбата за допустима, тъй като е подадена
видно от представените писмени доказателства в законовия срок. Съгласно
чл.41 ЗУЕС собствениците или сдружението на собствениците се
представляват пред съда от председателя на управителния съвет /управителя/
или упълномощено от него лице.
По искове с правно основание чл.40 ЗУЕС в тежест на ответника е да
докаже, че са пазени всички законови изисквания при провеждане на Общо
събрание на етажната собственост.
Искът за отмяна на решение на Общото събрание на етажната
собственост е предявен от легитимирано лице – собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на Е. С..
Спорни по делото са въпросите дали оспореното решение спада към
компетентността на ОС и съответства ли то на изискванията на
императивните разпоредби на закона.
Относно спазване на реда за свикване на ОС.
На основание чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез
покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се
поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от
7 дни преди датата на събранието. Върху поканата следва да се отбележат
датата и часа на нейното поставяне на видно и общодостъпно място на входа
на сградата. За датата и часът на поставянето се съставя протокол. Общото
6
събрание може да бъде насрочено не по-рано от осмия ден след датата на
поставяне на поканата.
Не се установи по какъв начин е свикано ОС на ЕС и по инициатива на
кого.
Разходите за управление и поддържане на общите части са въпроси от
компетентността на общото събрание на етажните собственици, като по
отношение на неговите решения се прилагат правилата за сделки-решения,
пораждащи права и задължения за етажните собственици, независимо дали са
съгласни с тях или не (Решение № ** от **.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №
657/2012 г., I г. о., ГК).
Пределите на тази компетентност обаче са ограничени до определянето
на конкретния изпълнител на услугата и общото му възнаграждение,
съответно формирано от вноските на всеки от собствениците, без обаче при
определянето на размерите да могат да се нарушават правилата за
вътрешното разпределяне на тежестта на общите разходи, предвидени в чл. 51
ЗУЕС. В този смисъл правилата са възприемани от съдилищата като
императивни (определение № 478 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4**0/2015 г., II г. о., ГК, определение № 1**7 от 17**.2** г. на ВКС по гр. д.
№ 630/2** г., I г. о., ГК, определение № 538 от 6**. 2015 г. на ВКС по гр. д. №
**3/2015 г., I г. о., ГК, решение № 85 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д.
№**57/2014 г., II г. о., ГК).
В чл. 51, ал. 5 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2** г., доп. - ДВ, бр. 26 от
2016 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 31.12.2023 г.) е предвидено
собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или
извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с
достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на
общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с
мотивирано решение на общото събрание. Тази разпоредба обаче не е
приложима в настоящия казус, тъй като ОС на ЕС е проведено на
13.**.2023г., т.е. преди влизането й в сила.
В чл** ЗУЕС, в редакцията действаща към датата на провеждане на ОС
на ЕС са посочени правомощия на общото събрание, като взетото решение не
е измежду тях.
В чл**, ал.1, т***, б. б) е предвидено, че ОС на ЕС взема решение за
отдаване под наем или за предоставяне за безвъзмездно ползване на общи
части на сградата при спазване на нормите за пожарна и аварийна
безопасност, но не и за условията за отдаване под наем на самостоятелните
обекти на етажните собственици.
Отделно от горното съгласно чл**, ал.1, т.5 ЗЕС сред правомощията на
Общото събрание е да определя размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл.6,
ал.1, т.8 и т*** от ЗУЕС собствениците на обекти в етажната собственост са
длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната
собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата. Задълженията на ответника да заплаща разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата произтичат на
първо място от закона и от решението на Общото събрание на етажната
собственост.
Решението по т.5 не е взето в съответствие с правомощията на общото
7
събрание. Решението е незаконосъобразно, взето е при превишаване
правомощията на общото събрание. Общото събрание няма правомощия да
налага санкции при неизпълнение на задължения от етажните собственици.
Санкционирането на неизпълнение на задълженията по чл. 6 ЗУЕС от
етажните собственици се извършва по реда на чл. 55-57 ЗУЕС, който
препраща към АПК.
След отмяна на чл.**, т.*** б. „к“ ЗУЕС / ДВ бр. 57/26**.2** г. общото
събрание на етажната собственост и управителят нямат право да налагат
санкции на етажен собственик, който не изпълнява задълженията си по чл. 6
ЗУЕС. В глава пета от ЗУЕС е уреден административен ред, за налагане на
наказание на собственик, ползвател или обитател в сграда или отделен вход в
режим на Е. С., който не изпълни задължение по този закон. Нарушението се
установява с констативен протокол, съдържащ данни за лицето, извършило
нарушението, описание, време и дата на извършване, който се съставя от
управителния съвет, респективно от управителя, ако не се избира управителен
съвет и двама собственици и/или ползватели – чл. 57 ЗУЕС, но наказанието
глоба по чл. 55 се налага и обжалва по административен ред.
При неизпълнение на задължения свързани със заплащане на
дължимите такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС е
предвидена и възможност за принудителното им събиране, ако същите са
определени с влязло в сила решение на ЕС.
Искът подлежи на уважаване.
Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът, следва да заплати на ищеца
направените разноски по делото. Същите се претендират в общ размер
на***80 лева /80 лева държавна такса и***00 лева възнаграждение за защита
и съдействие от един адвокат/. От ответника не е направено възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно решение на Е. С. в комплекс от
затворен тип „М.", находящ се в гр. В., с административен адрес гр. *****,
обективирано в точка 5 от Протокол за проведено на ******г. Общо събрание
на етажната собственост, с което е прието „Във връзка със сигурността да не
се допускат обяви за отдаване под наем на обекти в комплекса за срок по-
кратък от 3 месеца. При нарушение, съответния собственик следва да заплати
три пъти по-висока такса за следващия 12 месечен платежен период.".
ОСЪЖДА Е. С. в комплекс от затворен тип „М.", находящ се в гр. В., с
административен адрес гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***** сумата 1080 лева, разноски по делото за заплатена
държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
8
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9