№ 72748
гр. София, 10.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110141332 по описа за 2022 година
задължението на потребителя да предостави обезпечение на кредитора.
В чл. 11 от договора за заем е предвидено задължение за заемателя да заплати
неустойка в размер на 91,66 лева, чието плащане е разсрочено на вноски, заедно с вноските
по главница, за неизпълнение на задължението му да предостави обезпечение в 3-дневен
срок от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение под формата на
поръчител, който да отговарят на посочени в договора изисквания или поръчител. Това
допълнително задължение има за цел да се възстанови основния дълг (главница и
възнаградителна лихва) от трето платежоспособно лице или да улесни заявителят в събиране
на вземането му. Неизпълнението му може да доведе до: първо, липса на ликвиден финансов
ресурс на кредитора, с който да извършва търговска дейност, и по този начин да пропусне
ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да претърпи загуби
(обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от другаде); второ, необходимост да
се предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо имущество на
потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат възстановени в
изпълнително производство; трето, в крайна сметка, независимо от съществуващото основно
задължение на потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в икономически аспект да
се приравни на загуба. Следователно поради акцесорния характер на задължението,
неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни последици; в действителност
то единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване. Така предвидената
неустойка заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което, обаче, пряко не произтичат вреди. В третия
аспект неустойката дублира самия основен дълг - ако длъжникът е неплатежоспособен,
"загубата" за кредитора е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които
веднъж вече са претендирани със заявлението и то спрямо същия длъжник. Така с
неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение
1
(чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно обогатяване. При
така наведените твърдения и при липса на данни за противното съдът намира, че клаузата
противоречи на горепосочената разпоредба на ЗПК.
Нищожността на неустоечната клауза изключва възникването на претендираното
вземане за неустойка, поради което заявлението за това вземане следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Същевременно, с предходно разпореждане № 72737/10.8.2022г., съдът е допуснал
техническа грешка при посочването, че заявлението се отхвърля за сумата 22,80 лева –
мотивите касаят неустойката от 75 лева, начислена еднократно от заявителя на 1.3.2022г.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№158753/29.7.2022г. в частта му за заплащане на сумата
22,80 лева, неустойка,
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане №
72737/10.8.2022г, в което да се чете, че вземането за неустойка е в размер 75 лева.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2