Р Е Ш Е Н И Е
№
град Пирдоп 29.04.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито заседание на дванадесети април две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА
МИТКОВА
при секретаря Галяна Ивтиминова
като разгледа докладваното от съдия МИТКОВА гр. дело № 284 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 200 от КТ.
Производството по
делото е образувано по искова молба от С.П.К., ЕГН **********, адрес: ***, срещу
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: с. Челопеч, Софийска област,
общ. Челопеч.
По обстоятелствата
изложени в исковата молба, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати исковите суми, както следва: 35 000 лева
(тридесет и пет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ексцес от професионалното му заболяване „Силикоза 3 ст., усложнена
с ХОББ при силно ограничени вент. показатели и кръвно-газови параметри за ДН 2
ст.“, описани подробно в обстоятелствата част на исковата молба, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2018г., до окончателно изплащане
на тази сума; сумата от 76.00 лева (седемдесет и шест лева) – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за лекарствени средства за лечение на
професионалното му заболяване „Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно
ограничени вент. показатели и кръвно – газови параметри за ДН 2 ст.“, за
периода от 13.10.2019 г. до 01.11.2019 г., със законната лихва, считано от
13.10.2019 г. до окончателното изплащане на тази сума; сумата от 101.33 лева
(сто и един лева, 33 ст.) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за закупуване на усилена и витаминозна храна, над нормално необходимата
за здрав човек, с цел профилактика и лечение на професионалното му заболяване
„Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вент. показатели и
кръвно – газови параметри за ДН 2 ст.“, за периода от 13.10.2019 г. до
01.11.2019 г., със законната лихва, считано от 13.10.2019 г. до окончателното
изплащане на тази сума; сумата от 50.67 лева (петдесет лева, 67 ст.) –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на
лекарствени средства за лечение на професионалното му заболяване „вибрационна
болест от локално вибровъздействие 1-2ст.“, подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба, за периода от 13.10.2019 г. до 01.11.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2019 г. до окончателното
изплащане на тази сума. В съдебно заседание на 22.02.2022 г. ищецът е оттеглил
исковите си претенции в останалите части и съдът е прекратил производството по
делото в тези части.
Ищецът моли
предявените обективно съединени искове да бъдат уважени, ведно със законните
последици и да му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: с. Челопеч, Софийска област, общ.
Челопеч, чрез адв. Д.Л. от САК – пълномощник, със съдебен адрес:***, в дадения
му от съда срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания.
Ответникът ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: с. Челопеч, Софийска област, общ. Челопеч, чрез
адв. Д.Л. от САК – пълномощник, със съдебен адрес:*** в писмения си отговор,
оспорва предявените обективно съединени искове по подробно изложените
съображения, твърди, че не е налице ексцес на професионалното заболяване на
ищеца „Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вент. показатели и
кръвно – газови параметри за ДН 2 ст.“ и претенцията е необосновано завишена по
размер, като моли иска за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан, ведно със законните последици, а исковете за
имуществени вреди /лекарства и усилена храна/ за периода 13.10.2019 г. –
01.11.2019 г. да бъдат уважени по преценка на съда и през призмата на СМЕ.
Ответникът моли да
му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представен списък
по чл.80 от ГПК.
Районен
съд – Пирдоп, след като обсъди събраните
доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Съдът
приема за безспорни и не се нуждаят от доказване следните обстоятелства по
делото: че ищецът е работил при ответника в продължение на седемнадесет години
като „подземен майстор и бригадир на миньорска бригада“; че при тежките условия
на труд – голяма запрашеност, съдържание на фин силициев прах над допустимите
норми във въздуха, както и при пробиване на взривните дупки, така и от работата
с пробивните пистолети в затворено пространство на забоя са се възпроизвеждали
големи вибрации, при работата с пробивните пистолети, поради което е заболял от
следните професионални заболявания: „Силикоза“ и „Вибрационна болест“, чийто
професионален характер е бил установен с посочените писмени доказателства; че в
от периода от датата на инвалидизирането 25.07.1991 г. до експертно решение на
ТЕЛК №1132 от 12.10.2016г. за тези професионални заболявания „Силикоза“ и
„Вибрационна болест“ са били присъдени на ищеца обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди в различни размери по посочените граждански дела: гр.д.
№18/2007 г.; гр.д.№481/2009 г.; гр.д.№518/2012 г.; гр.д. №166/2017г. – всичките
по описа на РС – Пирдоп, тъй като в тази насока няма спор между страните по
делото и приложените писмени доказателства не са оспорени от ответника. В тази
връзка са представени и приложени писмени доказателства – копия от решения по
гр.д. №18/2007 г.; гр.д.№481/2009 г.; гр.д.№518/2012 г.; гр.д. №166/2017 г. –
всичките по описа на РС – Пирдоп./л.45-л.54, както и приложените към гр.дело №
166/ 2017 г. и справка от 21.05.2019 г. на л.61/ По делото е представено
извлечение от ТР и регистър на ЮЛНЦ на Агенция по вписванията, съдържащо данни
за ответника ..., ЕИК ..../л.60/ По делото е представено удостоверение изх. №
20190701104638/ 01.07.2019 г. на Агенция по вписванията за вписаните
обстоятелства за ответника ..., ЕИК ..../л.91-л.96/ Съдът не е събирал
допълнителни доказателства във връзка с безспорните обстоятелства между
страните по делото.
Съдът
приема за спорни и подлежат на доказване следните обстоятелства по делото: че е
налице ексцес на белодробното професионално заболяване на ищеца „Силикоза -
3ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вент. показатели кръвно – газови
параметри за ДН 2 ст.“; че това усложнение на професионално заболяване е
констатирано при освидетелстването на ищеца с последното ЕР на ТЕЛК № 0518 от
10.12.2021 г. на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД гр. София; че в периода от
освидетелстването на ищеца през 2016 г., извършено с ЕР на ТЕЛК №1132 от
12.10.2016 г. на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ЕАД до последното експертно решение
на ТЕЛК № 0518 от 10.12.2021 г. на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД гр. София е
настъпил ексцес (влошаване) в здравословното състояние на ищеца в исковия
период; че задухът му многократно се е засилил и пристъпите му станали все
по-страшни, засилила се е мъчителната кашлица, която продължавала не само
денем, а и нощем, от което не може да спи, не може да се изкачва в сгради със
стълби и уморяемостта му започва да се проявява вече при най-елементарни
физически усилия; че поради влошаване в здравословното състояние от това
професионално заболяване ищецът е в невъзможност да помага на семейството си в
ежедневния бит, живее в социална изолация, невъзможно е да бъде полезен за
обществото, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди на основание
чл.52 от ЗЗД в размер на 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева); че във
връзка с това професионално заболяване „Силикоза - 3 ст., усложнена с ХОББ при
силно ограничени вент.показатели и кръвно газови параметри за ДН 2 ст.“ търпи и
имуществени вреди, представляващи разходи за лекарствени средства за лечение в
размер на 76.00 лева (седемдесет и шест лева) за периода 13.10.2019 г. до
01.11.2019 г.; че във връзка с това професионално заболяване ищецът търпи
имуществени вреди в размер на 101.33 лева (сто и един лева, 33 ст.), представляващи
разходи за закупуване на усилена и витаминозна храна, над нормално необходимата
за здрав човек с цел профилактика и лечение на това професионално заболяване
„Силикоза – 3ст.“ за исковия период от 13.10.2019 г. до 01.11.2019 г.; че във
връзка с професионалното заболяване „Вибрационна болест от локално
вибровъздействие 1-2 ст.“ търпи имуществени вреди в размер на 50.67 лева (петдесет
лева, 67 ст.), представляващи разходи за лекарствени средства за периода
13.10.2019 г. до 01.11.2019 г., ведно със законните последици, тъй като в тази
насока има спор между страните по делото. Съдът е допуснал събиране на
допълнителни доказателства във връзка със спорните обстоятелства между страните
по делото.
Видно
от приложеното гр. дело № 166/ 2017 г. на Районен съд – Пирдоп, че с решение № 7
от 16.02.2018 г. на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 12 000 лева (дванадесет хиляди лева), претърпени в резултат на
влошаване на здравословното му състояние /ексцес/ на професионалното му
заболяване „Силикоза 2-3 ст. с усложнение ХОББ с ХДН 1 ст.”, ведно със
законните последици./л.39-л.44 е приложено копие от решението/ Като основание
за присъждане на това обезщетение е ЕР на ТЕЛК № 1132/ 12.10.2016 г. на УМБАЛ
„Свети Иван Рилски“ ЕАД, с което на ищеца е определена 81 % трайно намалена
работоспособност, от които 71 % за професионално заболяване „Пневмокониоза,
причинена от прах, съдържаща силиций“, за срок „пожизнен“./л.29/ Видно от гр.
дело № 339/ 2018 г. на Софийски окръжен съд /приложено към гр. дело № 166/ 2017
г. на Районен съд – Пирдоп/, че с решение № 296 от 04.10.2018 г. на ищеца е
присъдено допълнително сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща
разликата над уважения размер от 12 000 лева до размер от 17 000
лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат на влошаване на
здравословното му състояние /ексцес/ на професионалното му заболяване „Силикоза
2-3 ст. с усложнение ХОББ с ХДН 1 ст. и вибрационна болест от локално
вибровъздействие, първи към втори стадий”, ведно със законните последици./л.36-л.38
е приложено копие от решението/
По
делото, при предявяване на иска през м.май 2019 г., е представено ЕР на ТЕЛК №
0934/ 29.11.2018 г. на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, което след оспорване по
реда на Закона за здравето /ЗЗ/ е отменено от НЕЛК./л.30,л.107-л.109,л.112-л.113/
По делото, след предявяване на иска, са представени още две ЕР на ТЕЛК: № 0040
от 22.01.2020 г. и № 0637 от 13.10.2020 г., които след оспорване по реда на ЗЗ
са отменени от НЕЛК./л.125-л.127,л.142-л.145,л.157,л.162-л.166,л.171,л.172/
По
делото е представено ЕР на ТЕЛК № 0518/ 10.12.2021 г. на УМБАЛ „Свети Иван
Рилски“ ЕАД, с което на ищеца е определена 100 % трайно намалена
работоспособност, от които 80 % за професионално заболяване „Силикоза III ст., ХОББ III ст., ДН II ст.,“, за срок
„пожизнен“./л.183/
По
делото са представени епикризи за проведено лечение на ищеца и рецептурни
бланки за изписани лекарства във връзка със заболяванията
му./л.31-л.35,л.55-л.59/
Във
връзка със спорните обстоятелства между страните по делото съдът допусна
съдебно – медицинска експертиза и събиране на гласни доказателства.
Видно
от заключението на съдебно – медицинската експертиза /СМЕ,л.203-л.205/,
депозирано от вещото лице д-р В.С.Д., което не е оспорено от страните и е
прието от съда в съдебно заседание на 12.04.2022 г. /л.211-л.214/, че ищецът
страда от професионално заболяване „Силикоза III ст., ХОББ III ст., ДН II ст.”, като заболяването и
неговите усложнения значително влошават качеството на живот на ищеца, поради
болките и страданията от мъчителна кашлица, засилващия се задух, лесна умора
при леки физически усилия и болки в гърдите, силикозата и нейните усложнеия
имат неблагоприятна прогноза, поради прогресивния и необратим ход на болестта. Видно
е от заключението, че стойността на необходимото поддържащо медикаментозно
лечение на професионалното белодробно заболяване на ищеца за исковия период от
19 дни /13.10.2019 г. – 01.11.2019 г./ е в размер на 63 лева, а стойността на
усилената и витаминозна храна, над нормално необходимата за здрав човек, с цел
профилактика и лечение на професионалното белодробно заболяване на ищеца за
исковия период от 19 дни /13.10.2019 г. – 01.11.2019 г./ е в размер на 95 лева.
При разпита в с.з. на 12.04.2022 г. вещото лице д-р Д. заявява, че за исковия
период през 2019 г. ищецът е лежал три пъти в Клиниката по професионални
заболявания във връзка с професионалното си белодробно заболяване, за което има
издадени три епикризи и в периода от 2018 до 2021 г. има издадени три ЕР на
ТЕЛК, които са отменени, но в този период има задълбочаване на белодробното
заболяване като силикозата е вече от III степен, а дихателната недостатъчност е от II степен, налице е сериозно
изменение на белия дроб, сенките стават по – масивни и стават като туморни
сенки, в рамките на периода от 2016 г. до 2021 г. за тези 4-5 години
заболяването е прогресирало и е с необратим, неблагоприятен ход на развитие.
При разпита в с.з. на 12.04.2022г. вещото лице д-р Д. заявява, че заключението
е изготвено на база налична медицинска документация – епикризи, рецепти,
отменени ЕР на ТЕЛК и последното ЕР на ТЕЛК от 2021г.
Видно от
показанията на свидетелката Р.Н.К. – съпруга на ищеца, дадени в съдебно
заседание на 12.04.2022 г. и чиито показания съдът преценя през призмата на чл.
172 от ГПК, че ищецът страда от редица заболявания – силикоза, вибрационна
болест, високо кръвно налягане, белодробно сърце и проблем със слуха, че през
2016 г., 2018 г. и 2021 г. ищецът е освидетелстван за белодробното си
заболяване, ставал все по – зле, задушавал се от елементарни неща като да обуе
чорап например, имал непрекъснати хрипове, не можел да спи нощем от кашлица, имал
силни болки в гърдите, не можел да се грижи за себе си и да помага в
домакинството, не излизал навън защото не можел да изкачва стъпала.
Свидетелката К. установява, че за белодробното заболяване непрекъснато
използвал лекарства – инхалатор, помпичка, бронходилатор, най – малко 3-4 пъти
в годината е на антибиотично лечение, като средно месечно давал по 80 лева до 100
лева за лекарства, а за вибрационната болест ползвал Волтарен за мазане на
ръцете и средно месечно давал по 50 лева за две тубички. Свидетелката К.
установява, че за белодробното си заболяване ищецът ползвал усилена и
витаминозна храна – пилешко, телешко месо, плодове, зеленчуци, бобови храни, за
които давали средно месечно около 150-160 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
По отношение на иска
за обезщетение на неимуществени вреди, произтичащи от професионалното му
заболяване „Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вент.
показатели и кръвно-газови параметри за ДН 2 ст.“ в размер на 35 000 лева.
От събраните по
делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за недоказано,
че е налице ексцес на професионалното белодробно заболяване на ищеца към
исковия период през 2019 г. Установи се по делото, че въз основа на ЕР на ТЕЛК
от 12.10.2016 г. за професионалното белодробно заболяване на ищеца е определо
71 % трайно намалена работоспособност и въз основа на него с решение от
16.02.2018 г. по гр. дело № 166/ 2017 г. на Районен съд – Пирдоп и с решение от
04.10.2018 г. по гр. дело № 339/ 2018 г. на Софийски окръжен съд, на ищеца е
присъдено обезщетение в общ размер на 17 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди претърпени в резултат на влошаване на здравословното му
състояние /ексцес/ на професионалното му белодробно заболяване. Настоящата
претенция е предявена през м. май 2019 г., т. е. само 7 месеца по – късно, като
основанието е вече отмененото ЕР на ТЕЛК № 0934/ 29.11.2018 г. и сегашната
претенция от 35 000 лева е свързана с ексцес върху ексцеса, претендира се
повече от два пъти по – голяма сума, като няма доказателства да е налице такъв
обем от свръх-влошаване в състоянието на ищеца на професионалното белодробно
заболяване „Силикоза“ – за пет години същият е нараснал от 71 % през 2016 г. до
80 % през 2021 г. Съдът счита, че ЕР на
ТЕЛК № 0934/ 29.11.2018 г., ЕР на ТЕЛК №
0040/ 22.01.2020 г. и ЕР на ТЕЛК № 0637/ 13.10.2020 г., които са отменени от
НЕЛК, не пораждат правни последици и не могат да бъдат основа на никави
фактически или правни изводи. Последното издадено ЕР на ТЕЛК № 0518/ 10.12.2021
г., което не е оспорвано и е в сила, е произнесено на 10.12.2021 г., като в
същото никъде не е споменато, че отразява медицински изводи или констатации за
евентуалното състояние на ищеца, считано към предявяване на иска – м. май 2019
г. и исковия период за 2019г. Съдът счита, че това последно ЕР на ТЕЛК от
10.12.2021 г. отразява сегашното актуално състояние на ищеца, поради което не
може да бъде годен доказателствен източник за предходния му здравословен статус
към 2018 г.-2019 г. Съдът счита за необосновани твърденията на вещото лице по
СМЕ при разпита му в с.з. на 12.04.2022 г., че имало други доказателства –
епикризи и др. медицински документи, които потвърждавали изводите за влошаване
на професионалното белодробно заболяване на ищеца към 2019 г., тъй като нейните
изводи се базират на отменените ЕР на ТЕЛК и не може само въз основа на
твърденията на вещото лице по СМЕ да се доказва наличие на ексцес на
професионалното белодробно заболяване на ищеца към 2019 г., без наличие на ЕР
на ТЕЛК, която е компетентния орган да определи здравословния статус на ищеца
за исковия период. При това положение съдът счита, че предявеният иск в размер
на 35 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от ексцес
на професионалното заболяване на ищеца
„Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вент. показатели и
кръвно-газови параметри за ДН 2 ст.“, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.
По отношение на
исковете за имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства и усилена и
витаминозна храна за периода 13.10.2019 г. – 01.11.2019 г.
Като има предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и най-вече заключението на
съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д-р В.С.Д., както и разпоредбата
на чл. 162 от ГПК, съдът счита, че исковете за имуществени вреди се явяват основателни и
доказани за следните суми: сумата от 63 лева (шестдесет и три лева) – главница,
представляваща разходи за лекарствени средства за лечение на професионалното му
заболяване „Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вент.
показатели и кръвно – газови параметри за ДН 2 ст.“, за периода от 13.10.2019
г. до 01.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2019 г. до
окончателното изплащане на тази сума, като за разликата над уважения размер до
предявения размер от 76.00 лева искът следва да бъде отхвърлен; сумата от 95.00
лева (деветдесет и пет лева) – главница, представляваща разходи за закупуване
на усилена и витаминозна храна, над нормално необходимата за здрав човек, с цел
профилактика и лечение на професионалното му заболяване „Силикоза 3 ст., усложнена
с ХОББ при силно ограничени вент. показатели и кръвно – газови параметри за ДН
2 ст.“, за периода от 13.10.2019 г. до 01.11.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.10.2019 г. до окончателното изплащане на тази сума, като
за разликата над уважения размер до предявения размер от 101.33 лева следва да
бъде отхвърлен; сумата от 50.00 лева (петдесет лева) – главница, представляваща
разходи за закупуване на лекарствени препарати за лечение на професионалното му
заболяване „вибрационна болест от локално вибровъздействие 1-2ст.“, за периода
от 13.10.2019 г. до 01.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
13.10.2019 г. до окончателното изплащане на тази сума.
Предвид
изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, заявените от
процесуалния представител на ищеца разноски и представения от процесуалния
представител на ответника списък на направени разноски по чл. 80 от ГПК /от
ищеца в размер на 1300.00 лева и от ответника в размер на 2780.00 лева/, съдът
счита, че ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото
в размер на 200.00 лева (двеста лева) – съразмерно с уважените искове, а ищецът
следва да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 2580.00
лева (две хиляди петстотин и осемдесет лева) – съразмерно с отхвърлените искове
и съответната част от разноските по прекратените искове в с.з. от 22.02.2022 г.
Съдът счита за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
на пълномощника на ответника /2780 лева/, тъй като същият е изцяло заплатен и
съобразен с първоначалните обективно съединени искове, които са били в общ
размер на 66 548 лева, производството по делото е прекратено по отношение
на два от обективно съединените искове /30 000 лева за неим.вреди от неврит на
слухови нерви и 1320 лева за имущ.вреди/, поради оттеглянето им от ищеца и
изрично е направено искане за присъждане на съответна част от разноските при
прекратяването в с.з. на 22.02.2022 г. С оглед приложението на чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и продължителният
период на съдебна защита, размерът на хонорара е нормално определен.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по
сметка на Районен съд – Пирдоп направените
разноски от бюджетните средства в размер на 370.00 лева (триста и седемдесет лева) и
държавна такса в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева) – върху уважените
искове.
Воден от гореизложеното Районен
съд – Пирдоп
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ, ... с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
село Челопеч, Софийска област, да заплати на С.П.К., ЕГН **********, адрес: ***,
следните суми: сумата от 63 лева (шестдесет и три лева) – главница,
представляваща разходи за лекарствени средства за лечение на професионалното му
заболяване „Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вент.
показатели и кръвно – газови параметри за ДН 2 ст.“, за периода от 13.10.2019
г. до 01.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2019 г. до
окончателното изплащане на тази сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до предявения размер от 76.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН; сумата от 95.00 лева (деветдесет и пет лева) – главница,
представляваща разходи за закупуване на усилена и витаминозна храна, над
нормално необходимата за здрав човек, с цел профилактика и лечение на
професионалното му заболяване „Силикоза 3 ст., усложнена с ХОББ при силно
ограничени вент. показатели и кръвно – газови параметри за ДН 2 ст.“, за
периода от 13.10.2019 г. до 01.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от 13.10.2019 г. до окончателното изплащане на тази сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до предявения размер от 101.33 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН; сумата от 50.00 лева (петдесет лева) – главница,
представляваща разходи за закупуване на лекарствени препарати за лечение на
професионалното му заболяване „вибрационна болест от локално вибровъздействие
1-2ст.“, за периода от 13.10.2019 г. до 01.11.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.10.2019 г. до окончателното изплащане на тази сума.
ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за ексцес на професионалното заболяване „Силикоза 3
ст., усложнена с ХОББ при силно ограничени вент. показатели и кръвно-газови
параметри за ДН 2 ст.“ в размер на 35 000 лева, предявен от С.П.К., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу ... с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: село
Челопеч, Софийска област, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ... с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: село
Челопеч, Софийска област, да заплати на С.П.К., ЕГН **********, адрес: ***,
направените разноски по делото в размер на 200.00 лева (двеста лева) –
съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.П.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ... с
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: село Челопеч, Софийска област,
направените разноски по делото в размер на 2580.00 лева (две хиляди петстотин и
осемдесет лева) – съразмерно с отхвърлените искове и съответната част от
разноските по прекратените искове в с.з. от 22.02.2022 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК, ... с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: село
Челопеч, Софийска област, да заплати по сметка на Районен съд – Пирдоп направените разноски от бюджетните средства в размер на 370.00 лева (триста и
седемдесет лева) и държавна такса в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева)
– върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: