Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 08.05.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на деветнадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2967/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в
която се излагат твърдения, че между страните е
сключен Договор за мобилни услуги от 12.10.2016г. за мобилен номер *, по силата на който за срок от 24 месеца ищецът се е задължил да
предостави на ответника ползването на мобилни услуги
по абонаментен план *, а последният се е задължил
да заплаща тяхната стойност. Изтъква се, че ищецът е изпълнил задълженията си
като за ползваните от ответника услуги за периода от 12.10.2016г. до
14.11.2016г. е издал фактура с №********** от 15.10.2016г.
на стойност 455,17 лв., която е следвало да се заплати до 30.10.2016г. и фактура
с №********** от 15.11.2016г. на стойност 471,15 лв., която
е следвало да се заплати до 30.11.2016г.,
включваща стойността на предходната фактура и намалена на 465,82 лв. с
кредитно известие №********** от 15.12.2016г. Ищецът твърди, че поради
неизпълнение на задължението на ответника, на 15.11.2016г. е прекратил договора за мобилни услуги като сумата по горепосочените фактури от
465,82 лв. е останала дължима.
Навеждат се доводи, че за вземането е издадена
заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2185/2018г., по описа
на Великотърновския районен съд като същата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Ищецът твърди, че претендираната сума по процесния договор за ползвани
мобилни услуги размер на 465,82 лв. е дължима, поради което отправя искане до съда да
бъде установено съществуването на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1080 от 11.07.2018г. по
частно гражданско дело №2185/2018г., по описа на Великотърновския
районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който
оспорва предявения иск. Изтъква, че ползваните по договора мобилни
услуги не са отчетени правилно, поради което претендираната от ищеца сума за
заплащането им е недължима. С оглед гореизложеното се отправя искане за
отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 12.10.2016г. между страните са сключени Договор за мобилни услуги за мобилен номер *, съгласно който за срок от 24 месеца ищецът се е задължил да предоставя на
ответника ползването на мобилни услуги по абонаментен план * срещу заплащане на
месечна абонаментна такса от 24,99 лв., намалена с промоционална отстъпка от
36,01% за срока на договора. При
възникване на облигационното отношение ответникът декларирал, че е запознат с
Общите условия за взаимооотношенията на *с потребителите на мобилни
услуги. Ищецът
изпълнил задълженията си като за ползваните от ответника услуги за периода от
12.10.2016г. до 14.11.2016г. издал фактури с №********** от
15.10.2016г. на стойност 455,17 лв. и с №********** от 15.11.2016г. на стойност
471,15 лв., /включваща
стойността на предходната фактура и намалена на 465,82 лв. с кредитно известие
№********** от 15.12.2016г./, които е следвало да бъдат заплатени съответно на
30.10.2016г. и на 30.11.2016г. Поради липсата на доброволно изпълнение на
задължението, на 09.07.2018г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, във връзка с което е образувано частно гражданско
дело №2185/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил
искането на заявителя като на 11.07.2018г. издал заповед за изпълнение, която е
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От заключението на
допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че за периода от 12.10.2016г. до 14.11.2016г. ответникът в
качеството на абонат с номер * е ползвал предоставените
от ищеца мобилни услуги, включително и такива за изпращане на 74 броя SMS с цена 365,34 лв. без ДДС, които не са
били включени в тарифния му план.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице
е валидно облигационно отношение по сключения между страните договор,
по което ищецът е изпълнил задълженията си към ответника и реално му е предоставил ползването на мобилни услуги за периода от 12.10.2016г. до 14.11.2016г., включващи както услуги по тарифния план с фиксирана месечна такса, така и
услуги с добавена стойност, заплащането на които се начислява отделно. В
резултат на това за потребителя на услугите е възникнало задължение да заплати
тяхната стойност от 465,82 лв. по
процесните фактури, включващи суми за месечни такси и за 74
броя SMS. По делото липсват
доказателства за погасяване на задължението на ответника на падежа на фактурите,
поради което същото е дължимо. С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД по отношение на процесното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело
№2185/2018г., по описа на Великотърновския районен съд се явява основателен и
следва да бъде уважен.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 780 лв., представляващи направени по
делото разноски за държавна такса, възнаграждения за особен представител и за
вещо лице, и адвокатско възнаграждение, както и 205 лв., представляващи
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №2185/2018г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на О.И.А. с ЕГН: ********** ***, че дължи на * *, сумата от 465,82 лв. /четиристотин шестдесет и пет
лева и осемдесет и две стотинки/ - главница, представляваща цена за ползвани мобилни
услуги за периода от 12.10.2016г. до 14.11.2016г. по Договор за мобилни услуги от 12.10.2016г. за мобилен номер *, за което е издадена фактура с №********** от
15.11.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №1080 от 11.07.2018г.
по частно гражданско дело №2185/2018г., по описа на Великотърновския районен
съд.
Осъжда
О.И.А. с ЕГН: ********** ***, да заплати на **,
сумата от 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски както и сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/, представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №2185/2018г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №2185/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: