РЕШЕНИЕ
№ 1646
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120105103 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че
ответникът Д. Г. Г., от гр. С..., му дължи следните суми: 2273,83 лева – главница по Договор
за потребителски кредит № ..../14.11.2018 год., 745,73 лева – договорна лихва за периода
01.03.2020-03.02.2021 год., 304,60 лева – обезщетение за забава за периода 02.08.2019-
03.02.2021 год. (без периода 13.03.-13.07.2020 год., на основание чл. 6, ЗМДВИПОРНСПП),
и 63,66 лева – обезщетение за забава за периода 03.02.-23.03.2021 год., както и обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 2273,83 лева, начиная от
24.03.2021 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 268/25.03.2021 год. по ч. гр. д. № 2047/2021 год. на БсРС;
ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени положителни
установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК и чл. 9 и сл., ЗПК.
Предмет на делото са и осъдителни искове, за сумата от 1751,20 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по писмено споразумение от
14.11.2018 год., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението по ч. гр. д.
№ 2047/2021 год. до окончателното й изплащане.
Правните основания на предявените осъдителни искове са чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД
във вр. с чл. 9 и сл., ЗПК и чл. 415, ал. 2, т. 3, ГПК.
Исковете са уточнени с писмена молба от 05.08.2021 год.
1
Ответникът оспорва исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника, на основание
сключен в писмена форма Договор за потребителски кредит № ..../14.11.2018 год., за сумата
от 3000 лева, която, ведно с договорната лихва от 41.17 % годишно, следва да бъде върната
на 36 вноски от по 146,39 лева – общо 5270,04 лева. В договора е посочен и размерът на
ГПР – 49.90 %; отбелязано е закупуването от потребителя и на „допълнителен пакет
услуги“, с възнаграждение от 2865,60 лева. Този допълнителен пакет е предмет на писмено
споразумение между страните от 14.11.2018 год., в което, под 5 точки, са описани
възможните услуги, предложени на ответника.
За изпълнение на процесните парични вземания по договора за кредит е издадена
Заповед за изпълнение № 268/25.03.2021 год. по ч. гр. д. № 2047/2021 год. на БсРС;
заявлението за главницата от 1751,20 лева е отхвърлено с Разпореждане № 593/25.03.2021
год. по същото дело, с което е обоснована допустимостта на осъдителния иск по чл. 415, ал.
3, ГПК, за сумата от 1751,20 лева. Тази сума представлява неплатеният остатък от
възнаграждението от 2865,60 лева, тъй като ищецът признава неизгодния за себе си факт, че
контрахентът му е платил част в размер от 1114,40 лева.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния
положителен установителен за неоснователен. Представеният писмен договор за кредит,
сключен по реда на чл. 9 и сл., ЗПК, е неоспорен от ответника по автентичност, а съдът
намира, че той ангажира отговорността на Д.Г. за връщане на главницата от 3000 лева, за
срок до 14.11.2021 год. Крайната дата на договора е настъпила в хода на настоящото исково
производство, а съдът следва да се съобрази с този факт, на основание чл. 235, ал. 3, ГПК,
без да изследва валидното обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми – вж. мотивите
по т. 1 от ТР № 8/2017 год. от 02.04.2019 год. по тълк. д. № 8/2017 год. на ОСГТК на ВКС.
По делото не се спори относно предоставяне на кредита на ответника, т. е. ищецът е
легитимиран като изправна страна по писменото кредитно съглашение. При изследване
съдържанието на договора съдът констатира, че той не съдържа задължителната детайлна
информация по чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК – взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към
закона начин. В договора е посочен единствено размерът на ГПР, поради което е налице
непълнота на съдържанието, санкционирана от законодателя с недействителност на
съглашението – чл. 22, ЗПК. Последица от този порок на договора е задължението на
потребителя да върне само чистата стойност на кредита – чл. 23, ЗПК, но не и лихва по него
(без разграничаването й на мораторна или законна). Предвид изложеното, исковете за
сумите от 745,73 лева, 304,60 лева и 63,66 лева следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Същият правен резултат следва да бъде постановен и по отношение
процесния остатък от главницата – 2273,83 лева, който е погасен с платените от ответника
суми. В тази насока съдът основава решението си на направеното от ответника признание за
2
получени плащания през периода 16.11.2018-04.03.2020 год., общо 3274,40 лева (вж. и
изготвената от същата страна писмена справка на л. 31 по описа на делото). С така
платената към 04.03.2020 год. сума ответникът е изпълнил задължението си, съгласно
императива на чл. 23, ЗПК, е и върнал чистата стойност на кредита по недействителния
договор от 14.11.2018 год., т. е. главният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД.
Съдът намира за неоснователен и осъдителния иск за главницата от 1751,20 лева –
остатъчно възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. В тази насока са приложими и
мотивите за недействителност по договора за кредит, на основание чл. 23, ЗПК, изложени по
разгледаните установителни претенции. За пълнота на изложението съдът отбелязва и факта,
че не е доказано какви допълнителни услуги са избрани от ответника по писменото
споразумение, дали и кога са му били предоставени от ищеца. Съдът приема, че клаузата за
допълнителния пакет услуги, включена към предмета на договора за кредит, е нищожна
поради липса на основание и съгласие на страните. Евентуалното предоставяне на
допълнителни услуги налага включването им в ГПР по кредита, тъй като те са
възнаграждения по него, по см. на чл. 19, ал. 1, ЗПК. В разглеждания казус ищецът не е
изпълнил това си задължение, а така е заобиколил закона – нищожност и по см. на чл. 26, ал.
1, предл. второ, ЗЗД. Това налага отхвърляне на главния осъдителен иск, ведно с
обусловената акцесорна претенция по чл. 86, ЗЗД. Законната лихва не е част от
разпореждането от 25.03.2021 год. на съда по заповедното производство, но настоящият
съдебен състав намира, че няма пречка това вземане да е валидно въведена част от предмета
на исковия процес, по арг. от чл. 214, ал. 2, ГПК.
Отхвърлянето на исковете налага оставяне без уважение молбата на ищеца за
присъждане на деловодните разноски, направени и исковото и в заповедното производства
(чл. 78, ал. 1, ГПК; т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК).
Неоснователността на исковете налага в полза на процесуалния представител на
ищеца – адв. М.М., да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ минимален размер
от 450 лева за заповедното и за исковото производства, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 2, ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 год.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Средец, ж. к. Мотописта, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, за
приемане за установено, че ответникът Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С.., ...., му
дължи следните суми: 2273,83 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
3
.../14.11.2018 год., 745,73 лева – договорна лихва за периода 01.03.2020-03.02.2021 год.,
304,60 лева – обезщетение за забава за периода 02.08.2019-03.02.2021 год. (без периода
13.03.-13.07.2020 год., на основание чл. 6, ЗМДВИПОРНСПП), и 63,66 лева – обезщетение
за забава за периода 03.02.-23.03.2021 год., както и обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на главницата от 2273,83 лева, начиная от 24.03.2021 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за
изпълнение № 268/25.03.2021 год. по ч. гр. д. № 2047/2021 год. на БсРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете правни основания чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 11,
ЗПК и чл. 415, ал. 3 и ал. 1, т. 3, ГПК на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ж. к. Мотописта, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, за осъждане на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
С..., ...., да му заплати сума в размер от 1751,20 лева, представляваща неплатен остатък от
главницата от 2865,60 лева до писмено споразумение за допълнителен пакет услуги,
сключен на 14.11.2018 год., което вземане е предмет на Разпореждане № 593/25.03.2021 год.
по ч. гр. д. № 2047/2021 год. на БсРС, ведно със законната лихва върху главницата от
1751,20 лева, начиная от 24.03.2021 год. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, за осъждане на ответника Д. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. С.., да му заплати деловодните разноски, направени по ч. гр. д. №
2047/2021 год. на БсРС и по гр. д. № 5103/2021 год. на БсРС.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Район Средец, ж. к. Мотописта, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.
В, ет. 7, на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ във вр. с ал. 1, т. 2, ЗАдв, да заплати на адв.
М.В. М., ЕГН **********, с адрес гр. П.., ....., възнаграждение в размер от 450 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4