МОТИВИ
към присъда по НОХД № 4669/2019г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е образувано по тъжба на
З.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, която в
качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу:
П.И.П. – родена на *** *** ***, ***,
българско гражданство, омъжена, средно образование, ***, неосъждана, ЕГН **********
за
това, че на 18.07.2019г., около 20:00 часа, в ***, в съучастие като извършител
с К.И.П., ЕГН:**********, последният – също като извършител, е причинила на З.Д.Д., ЕГН: ********** разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в челно срединно
на границата с окосмената част на главата охлузване с размери 3х2 см.; меките
тъкани в областта на челото – средино, силно оточни и болезнени при палпация с
размери 9,5х8,5 см., както и комоционен синдром – комоцио церебри, по горните и
долните клепачи на двете очи се установяват кръвонасядания
от типа на травматични очила на площ с размери 15х4,5 см. - престъпление по чл. 130 ал.1 НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;
К.И.П. – роден на *** *** ***, ***,
български гражданин, полувисше образование, женен, работи като ***, осъждан,
ЕГН **********, за това, че на 18.07.2019г., около 20:00
часа, в ***, в съучастие като извършител с П.И.П., ЕГН:**********последната –
също като извършител, е причинил на З.Д.Д., ЕГН: **********
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо
се в челно срединно на границата с окосмената част на
главата охлузване с размери 3х2 см.; меките тъкани в областта на челото – средино, силно оточни и болезнени
при палпация с размери 9,5х8,5 см., както и комоционен синдром – комоцио церебри, по горните и долните клепачи на двете очи се
установяват кръвонасядания от типа на травматични
очила на площ с размери 15х4,5 см. -
престъпление по чл. 130 ал.1 НК, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК;
Съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения от частния тъжител З.Д.Д. граждански иск против подс. П.И.П.
за сумата от 5500,09 лева на основание чл. 45 от ЗЗД за причинени имуществени
вреди в размер на 2500,09 лева и за неимуществени вреди – болки и страдания, в
размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а
именно 18.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Съдът също е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения от частния тъжител З.Д.Д. граждански иск против подс. К.И.П.
за сумата от 1500 лева на основание чл. 45 от ЗЗД за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането,
а именно 18.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноските по
делото.
В хода на съдебното следствие, на
13.03.2020г. гражданския ищец З.Д., чрез
процесуалния си представител е заявила, че не поддържа и оттегля предявения
срещу подс. П.И.П. граждански иск в частта му, в
която се претендират имуществени вреди над размера от 11,93 лева, до разликата
от размета на 2500,09 лева.
С оглед на горното, с Определение от
13.03.2020г. съдът е ПРЕКРАТИЛ производството по съвместно разглеждане на
предявения от ч. т. З.Д.Д. граждански иск против подс. П.И.П. за сумата от 5500,09 лева на основание чл. 45
от ЗЗД за причинени имуществени вреди в размер на 2500,09 лева и за неимуществени
вреди – болки и страдания, в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането, а именно 18.07.2019 г. до окончателното изплащане, както
и разноските по делото в ЧАСТТА МУ в която се претендират имуществени вреди над
размера от 11,93 лева, до разликата от размер на 2500,09 лева.
Повереникът
на частният тъжител Д. – адвокат Д. поддържа, че по делото са събрани
разнопосочни доказателства под формата на гласни такива, както и че след като е
видял поведението на подс. П.П.
в залата, няма съмнение, че тя е извършила описаното деяние. Относно
показанията на свидетелите обръща внимание на
казаното от свидетелите в заседанието от 10.12.2019 г. в протокола, от
стр. 4 - Б.С., който казва, че П. тръгнала към З. с бухалка, замахнала и я ударила, а след това я дърпала вътре в двора,
Н.С., която не е пряк очевидец, но е видяла да дърпат З., също Д.З., която също
видяла как З. имала цицина и чула П. да й казва „***“, „***“ и другите
свидетели – В.З., който казва, че цялата била подута, че имала голяма цицина на
главата, най-вече А.М. – разпитан в протокола от 14.02.2020 г., който случайно
се оказал там, който казва, че имало пререкания и обиди от страна на другата
жена към З. – „***“, „***“, което напълно се припокрива с казаното от
останалите свидетелите. Също посочва, че има и свидетели, доведени от
подсъдимите, които не говорят за удари с бухалка, но пък техните показания също
така са доста ценни и се отнасят до това, че е имало конфликт между двете, че
двете са се хванали за косите и са се дърпали, като превес взема становището на
тези свидетели, които казват, че са видели удар от страна на П. по главата на З.,
а другите свидетели, които говорят, че и двете са се посдърпали
малко, очевидно за леко спестяват някои факти, но пък от техните показания може
да се направи извод, че това което казват подсъдимите не е вярно. Посочва, че
настоящото обвинение по отношение и на двамата подсъдими е доказано, има и
експертиза, която е приета в предходното съдебно заседание, според която е
напълно възможно тези телесни увреждания да са причинени в резултат на
описаното деяние, като е неясно, ако е нямало съприкосновение, откъде са дошли
тези всички тези травматични увреждания на тъжителката. Предлага съдът да
постанови присъда, с която да признае подсъдимите за виновни и да уважи
предявените граждански искове, както и да присъди разноските за процесуално
представителство.
Защитникът
на подсъдимите – адвокат И.
на първо акцентира върху поведението на подсъдимата П., като посочва, тя
реагира съвсем нормално – след като е невинна, и някой я съди за нещо. По
отношение на свидетелските показания сочи, че последните са твърде противоречиви,
като от разпита на свидетелите от страна на тъжителката се разбра, че в това
село нещо между тези две жени се е случило безспорно, но голяма част от
свидетелите са чули да е имало нещо, но не са го видели, а единствено се опита
да го преразкажат, като внесоха нови елементи в обвинението. В този смисъл
посочва, че някои от свидетелите на тъжителката казват, че са видели
категорично, че П. е ударила З. с бухалка, но никой не можа да опише тази
бухалка като габарити, цвят. Взема становище, че това е действително случай на
битова свада, която е ескалирала до степен, че хора в близки приятелски
отношения се съдят, както и че има резон в
твърдението, че е твърде вероятно тъжителката З.Д. да се е самонаранила
- при все, че по делото съществуват данни да е получила сътресение на мозъка,
то същата става, пали колата, тръгва си и идва пак след малко. В този смисъл
обръща внимание, че свекървата на тъжителката З.Д. е ***. Посочва, че е имало и
други дела между същите страни, като подсъдимата П. е категорично оправдана,
като безспорно е имало стълкновение между тях, но остава дълбоко съмнение дали
тъжителката сама не се е самонаранила и да е посетила лечебно заведение, за да си
изкара нужните документи.
Взема становище, преки свидетели
очевидци са само *** П. и лелята на тъжителката в настоящия процес, която е
била молена да не свидетелства и да не каже истината, а досежно
свидетеля М. сочи, че същият е чул, че нещо са се сдърпали П. и З., но не е
видял хубаво какво е станало, само видял З. в двора на П.. Още посочва, че по
делото безспорно се установява, че тъжителката Д. е дошла в такъв външен вид, в
какъвто си е и тръгнала, и никой от подсъдимите не е посегнал на нейните
ценности и бижута, както и е доказно от обективна и
субективна страна, че подсъдимите не са нанесли персонално травматичните
увреждания, заради които им е повдигнато обвинение, респективно – така
предявените искове не са доказани по размер и основание, позволяващо да се
търси обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 45 вр.
чл. 52 от ЗЗД. Предлага съдът да се произнесе със съдебен акт, с който да
оправдае подсъдимите по така повдигнатите им обвинения, алтернативно – да им
бъдат наложени минимални по вид и размер наказания за така извършеното, както и
да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Подсъдимият П. сочи, че е съгласена с казаното от защитника си, иска от съда да бъдат
оправдани, нищо друго.
Подсъдимият П. сочи, че е съгласен с
казаното от защитника си, иска от съда да бъдат оправдани и да приключи това.
В
последната си дума подсъдимият П. заявява, че иска да бъде оправдана, нищо
друго не иска, няма какво друго да каже.
В
последната си дума подсъдимият П. заявява, че иска да бъде оправдана.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П.И.П. e родена на *** *** ***, ***,
българско гражданство, омъжена, средно образование, ***, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимият К.И.П. e роден на *** *** ***, ***,
български гражданин, полувисше образование, женен, работи като ***, осъждан,
ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че частният
тъжител З.Д.Д. и подсъдимите П.И.П. и К.И.П. ***,
живеели в близост, познавали се. Малолетните дъщери на тъжителката и
подсъдимите били приятелки, гостували една на друга.
На 17.07.2019г. между същите две
малолетни деца по телефона възникнал конфликт относно това, на коя майка и я
пускала да излиза, и коя при коя следвало да отиде. Този очевидно твърде
сериозен проблем задължил техните родители да се отнесат към въпроса с не
по-малко внимание от малолетните си деца. Ето защо, подсъдимата П. провела
разговор по телефона с детето на Д., но конфликтът не бил разрешен.
Така на 18.07.2019г., около 20:00 часа,
тъжителката Д., мотивирана от горното, отишла до къщата на подсъдимите П.И.П. и
К.И.П., находяща се в *** за да търси обяснение за
случая. В двора на последната била подсъдимата П.П.,
като между последните две, поради вече описания много тежък конфликт между
семействата, възникнало остро
пререкание, намерило израз в взаимно отправяне на обиди и псувни,
дърпане на коси и размяна на удари. При това, подсъдимата П.П.
успала да нанесе на частната тъжителка неустановен брой удари, по неустановен
начин, в областта на главата и в поясната област,
като по този начин и причинила контузия
на главата, мозъчно сътресение, охлузване и травматичен оток по меките тъкани
на челото, кръвонасядания на горния и долния клепач на
двете очи, двойно контурно ивичесто кръвонасядане в поясната област.
На същото място присъствали и свидетелите К. З. и П. М., които успели да се
намесят и да прекратят размяната на удари, а от къщата излязъл и подсъдимият К.П.,
който извел тъжителката Д. от двора, а последната напуснала мястото.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както следва:
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитате пред съда свидетели – Б.Г.С. /л.65-66/, Н.Б.С. /л.66/, Д. Г.З.
/л.67-68/, В.И.З. /л.69-71/, С. Н. З. /л.71 – 72/, Р. П. Б. /л.72 – 73/, К. В. З.
/л.73 – 74/, П. Г. М. /л.81/, Е. К. Й. /л.82-83/, А.Д.М. /л.89 – 90/ и Н. Г. В.
/л.140/, както и от обясненията на подсъдимия и К.П. /л.236 – 237/.
Следва да се посочи, че относно горните обстоятелства същите
свидетелски показания и обяснения на подсъдимия са изцяло противоречиви,
доколкото всички те описват както предисторията, така и конфликта на 18.07.2019г.,
около 20:00 часа,в *** между тъжителката Д. и подсъдимата П., както и
обстоятелството, че между същите две е имало обиди, дърпане и размяна на удари,
които от своя страна, в светлината на останалата доказателствена
съвкупност – включително заключението на съдебномедицинската експертиза,
налагат заключение, че обективно установените телесни увреждания на тъжителката
са нанесени именно от подсъдимата при
описаното съприкосновение между същите две.
Горната фактическа
обстановка се установява частично и от показанията на подсъдимата П.П. /л.235 – 236/ която също описва причините и хода на
конфликта между нея и тъжителката Д., включително събитията на 18.07.2019г.,
около 20:00 часа,в ***, в която част обясненията и следва да бъдат възприети
изцяло като добре кореспондиращи с останалата доказателствена
съвкупност. Обясненията на подсъдимата П. не следва да бъдат кредитирани
единствено в частта им, където сочи, че съприкосновението между двете се
изразявало само в „скубане на коси“ и подсъдимата не е нанасяла удари на
тъжителката, доколкото същото твърдение очевидно не кореспондира с обективно
установените телесни увреждания по тялото на Д.. Ето защо, в тази им част,
обясненията на подсъдимата П. следва да бъдат отдадени на израз на една защитна
позиция.
Предвид горното, в тази им част, а именно – относно описаната като
установена от съда фактическа обстановка, съдът намери, че показанията на свидетелите
Б.Г.С., Н.Б.С., Д. Г.З., В.И.З., С. Н. З., Р. П. Б., К. В. З., П. Г. М., Е. К.
Й., А.Д.М. и Н. Г. В., както и от обясненията на подсъдимия и К.П. и П.П. /за последната – във вече коментираната им част/ се
явяват логични, последователни и добре кореспондиращи по между си, поради което
и кредитира същите.
Същевременно, налице са съществени противоречия в показанията на
гореописаните свидетели, както и обясненията на подсъдимите относно две
съществени обстоятелства – нанасяла ли е удари подсъдимата П. на частният
тъжител Д. с определен предмет, описан някои свидетели като „бухалка“, както и
нанесъл ли е подсъдимия К.П. един или повече удари на тъжителката Д..
С оглед на горното съдът намира, че от събраната по делото доказателствена съвкупност и конкретно – от показанията на
разпитаните свидетели, както и обясненията на подсъдимите, не се установява
подсъдимата П. да е нанесла на частният тъжител Д. с определен предмет, описан
някои свидетели като „бухалка“, както и подсъдимия К.П. да е нанесъл един или
повече удари на тъжителката Д., предвид следното:
Твърдения в горния смисъл, а именно – че подсъдимата П. използвала „бухалка“, както и
че К.П. нанесъл удари на тъжителката Д. се съдържат в показанията на
свидетелите Д. Г.З. /л.67-68/, В.И.З. /л.69-71/, Е. К. Й. /л.82-83/, А.Д.М.
/л.89 – 90/, като само за пърото обстоятелство, а
именно – за нанасяне на ударите с „бухалка“ свидетелстват и Б.Г.С. /л.65-66/ и Н.Б.С.
/л.66/.
Следва да се обаче да се обърне внимание, че от горната група
свидетелите, единствено Б.Г.С., Е. К. Й. и А.Д.М. твърдят да са очевидци на
случая, а Н.Б.С., Д. Г.З. и В.И.З.
единствено преразказват какво им е разказала частната тъжителка Д. за случая.
Същевременно, на твърдяното на свидетелите Б.Г.С., Е. К. Й. и А.Д.М.
пряко противоречи посоченото от свидетелите С. Н. З. /л.71 – 72/, Р. П. Б.
/л.72 – 73/, К. В. З. /л.73 – 74/, П. Г. М. /л.81/, които заявяват, че
подсъдимата П. не е нанасяла удари на тъжителката с предмет - „бухалка“, както
и че подсъдимият К.П. не е удрял Д..
В този смисъл съдът намери, че не се установява никаква причина да
бъдат игнорирани показанията на свидетелите С. Н. З., Р. П. Б., К. В. З., П. Г.
М. и да се счете, че твърдяното от
свидетелите Б.Г.С., Е. К. Й. и А.Д.М. в горния смисъл е установено по един
несъмнен начин. Напротив – събраното по делото позволява едно заключение точно
в обратния смисъл, поради следното:
На първо място – налице са вътрешни противоречия в описаното от
„групата“ свидетели Б.Г.С., Е. К. Й. и А.Д.М..
В този смисъл, С. не сочи подсъдимия К.П. да е удрял тъжителката Д., докато Й.
и М. твърдят точно обратното. Още последните двама също си противоречат, като Й.
твърди един удар - „Удари я едни път“, после – твърде непоследователно,
добавя и втори удар, т,е. - не повече от два удара, а М. сочи, че „З. беше
ударена многократно“. Същото различие е налице относно твърдените действия
на К.П., като Й. посочва, че „един път, два пъти я удари“, след което
хванал тъжителката за ръката и я извел навън, докато М. твърди, че Д. била
удряна „няколко пъти“, след което „я хвана и я изхвърли навън“.
На следващо място, прави впечатление, че докато за свидетелите К. В.
З. и П. Г. М. несъмнено се установява, че са били на мястото на самия инцидента
и са го възприели непосредствено – едно обстоятелство, което се сочи от всички
свидетели - дори и от Б.Г.С., Е. К. Й. и А.Д.М., то не така стои въпросът с
последните трима. Същите твърдят, че са наблюдавали събитията, но никой от тях
не е бил в самия двор на П., а са били някъде малко по-далеч, по друга работа,
станали са свидетели съвсем случайно, като обаче тяхното присъствие (за разлика
от това на К. В. З. и П. Г. М.) не може
да бъда последователно потвърдено от никой друг присъствал на мястото свидетел.
Още следва да се отбележи, че свидетелите Е. К. Й. и А.Д.М.
описват една житейски твърде невероятен механизъм на протичане на събитията,
като сочат, че присъствалите на мястото свидетели – *** годишната „*** П.“ -
свидетелката П. М., както и К. З., били хванали и държали тъжителката Д. „и
я държаха да я бият“ (М., л.90), докато подсъдимата П. и нанасяла удари по
главата. Въпреки това, не се установява никаква понятна причина за твърдените
особено агресивни и злонамерени действия на М. и З. спрямо пострадалата, още
повече по делото изцяло липсват данни за някакъв конфликт или дори влошени
отношения между М. и З. – от една страна и Д. – от друга. Далеч
по-правдоподобно и житейски вероятно е посоченото от свидетелите М. и З., че ставайки свидетели на конфликта
между П. и Д., са се опитали да прекратят същия.
Горното мотивира съда, при преценка на така описаните
противоречия, да даде вяра на посоченото от С. Н. З., Р. П. Б., К. В. З., а не
на описаното от Б.Г.С., Е. К. Й. и А.Д.М.
– по писаните вече причини, както и на Н.Б.С., Д. Г.З. и В.И.З. – които
единствено преразказват твърденията на тъжителката в този смисъл.
На следващо място съдът съобрази и заключението на изготвената по
делото съдебномедицинска експертиза /л.210 – л.223/, съгласно което – на
частният тъжител Д. било причинено - контузия на главата,
мозъчно сътресение, охлузване и травматичен оток по меките тъкани на челото, кръвонасядания на горния и долния клепач на двете очи,
двойно контурно ивичесто кръвонасядане
в поясната област, като същите травматични увреждания
са причинени по най-общ механизъм – удар с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са възникнали така, както са описани в тъжбата на
частният тъжител Д.. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От
последното се установява вида и характера на констатираните от обективна страна
по частният тъжител Д. увреждания, както и възможния механизъм на тяхното
нанасяне.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
I.За подсъдимия П.И.П.
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че
със своите действия подсъдимият П.И.П. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на 18.07.2019 г., около 20:00 часа, в ***,
е причинила на З.Д.Д., ЕГН: **********, разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия
на главата, мозъчно сътресение, охлузване и травматичен оток по меките тъкани
на челото, кръвонасядания на горния и долния клепач
на двете очи, двойно контурно ивичесто кръвонасядане в поясната област.
От
обективна страна несъмнено е установено, че на 18.07.2019 г., около 20:00 часа,
в *** между тъжителката Д. и подсъдимата П. е имало спор, съпроводен с
физическо съприкосновение и размяна на удари – обстоятелство, което се
потвърждава от всички разпитани по делото свидетели.
Още
по делото несъмнено се установява, че на Д. било причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на
главата, мозъчно сътресение, охлузване и травматичен оток по меките тъкани на
челото, кръвонасядания на горния и долния клепач на
двете очи, двойно контурно ивичесто кръвонасядане в поясната област –
съгласно заключението на вече коментираната съдебномедицинска експертиза, които
отговарят да са получени по същия начин – от нанесени от подсъдимата П. удари.
От
горното се налага единствения възможен извод, че описаните травматични
увреждания на тъжителката Д. са причинени именно от ударите, нанесени и от
подсъдимия П., макар по делото да остава неустановено колко точно са били тези
удари като брой и поредността на нанасянето им,
доколкото напълно логично и нормално е никой от свидетелите да не е следял,
броял и запомнил същото по начин, че да го съобщи точно на съда.
Също
очевидно трудно би могло да се възприеме твърдението, че тъжителя Д. сама си
причинила установеното от обективна страна разстройство на здравето, само с цел
да обвини за същото П. – за каквото действие очевидно липсва житейска логика,
още повече следва да се посочи, че са касае констатирани не едно, а множество
различни травматични увреждания по различни части на тялото.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия П. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същата напълно е съзнавала противоправния
характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено
е преследвала, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието. Следва да се съобрази съвсем
елементарния характер на деянието, изразяващо се в нанасяне удари други му,
като чиито характер подсъдимата очевидно не е могла добре да не съзнава.
Ето защо, съдът призна подсъдимата П.И.П. – родена на *** *** ***,
***, българско гражданство, омъжена, средно образование, ***, неосъждана, ЕГН **********,
за ВИНОВНА в това, че на 18.07.2019
г., около 20:00 часа, в ***, е причинила на З.Д.Д.,
ЕГН: **********, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на главата, мозъчно сътресение, охлузване и
травматичен оток по меките тъкани на челото, кръвонасядания
на горния и долния клепач на двете очи, двойно контурно
ивичесто кръвонасядане в поясната
област – престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК.
Същевременно съдът намери, че подсъдимата П.И.П. следва бъде
призната за НЕВИНОВНА в това деянието да е извършено в съучастие като извършител
с К.И.П., ЕГН: **********, последният – също като извършител – престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По делото не се установиха
данни позволяващи да се направи заключение за това, че подсъдимият К.И.П. е
участвал по какъвто и да е начини в изпълнителното деяние на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК, а именно не е причинила на З.Д.Д.,
ЕГН: **********, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на главата, мозъчно сътресение, охлузване и
травматичен оток по меките тъкани на челото, кръвонасядания
на горния и долния клепач на двете очи, двойно контурно
ивичесто кръвонасядане в поясната
област. Мотиви в горния смисъл вече бяха изложени при анали за показанията на
свидетелите С.
Н. З., Р. П. Б., К. В. З., Б.Г.С., Е. К. Й.,А.Д.М., Н.Б.С., Д. Г.З. и В.И.З.,
които не е необходима да се повтарят.
Ето
защо, доколкото не се установява участие на подсъдимия К.П. в изпълнителното
деяние, то не се установява и твърдяната от частното обвинение форма на
съучастие на последния и подсъдимата П. в престъплението.
Предвид
това, подсъдимата П.И.П. следва на основание чл. 304 от НПК да бъде
ОПРАВДАВДАНА по първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл.
II.За подсъдимия К.И.П.
При така описаната безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че не се установяват достатъчно данни за
това, че със своите действия подсъдимият К.И.П. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
– за това, че на 18.07.2019 г., около 20:00 часа, в ***, в съучастие като
извършител с П.И.П., ЕГН: **********, последната – също като извършител, да е
причинил на З.Д.Д., ЕГН: **********, разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на
главата, мозъчно сътресение, охлузване и травматичен оток по меките тъкани на
челото, кръвонасядания на горния и долния клепач на
двете очи, двойно контурно ивичесто кръвонасядане в поясната област.
Извод за горното се налага
предвид това, че не се установява от обективна страна подсъдимия К.И.П. да е
нанесъл удари на тъжителката Д., които биха могли да причинят иначе
установеното от обективна страна разстройство на здравето, включително в
съучастие с подсъдимата П..
При анализа на свидетелските
показания съдът вече посочи каква е причината да не даде вяра на посоченото от
свидетелите Б.Г.С., Е. К. Й. и А.Д.М., Н.Б.С., Д. Г.З. и В.И.З. за сметна на
това, изнесено от С. Н. З., Р. П. Б. и К. В. З., а напротив – намира
показанията на последните за такива, които следва да се кредитират, които
мотиви не е нужно отново да бъдат повтаряни.
Други данни за причастност на подсъдимия в изпълнителното деяние също се
установява, доколкото по делото не бе установена невъзможност констатираните
телесни увреждания на Д. да не би могло да бъдат нанесени само от подсъдимата П.
и др. подобни.
Предвид това в случая е
напълно изключена възможността да се твърди, че вината на подсъдимия К.П. е
установена по несъмнен начин – съгласно предвиденото в чл.303, ал.2 от НПК.
Ето защо по делото не се
установи К.И.П. за е извършил от обективна и субективна страна престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът
го ОПРАВДА ИЗЦЯЛО по така повдигнатото му обвинение
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ
РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се
още, че подсъдимият П.И.П. не е осъждана
и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
глава ХХVІІІ от НПК.
Също
така предвиденото в НК наказание за престъплението
по чл.130, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до две години или пробация. При осъществяване на престъплението не са причинени
съставомерни имуществени
щети, които да подлежат на
възстановяване.
С оглед на така
посочената правна квалификация на извършеното от страна на подъсимият П. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла на
чл.130, ал. 1 от
НК съдът прие, че са налице
основанията на чл.78 А от НК, във вр.
с
чл.130, ал. 1 от НК, както следва – подъсимият П. е пълнолетена, предвиденото наказание за деянието
по чл.130, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до
две години или пробация, подсъдимият П. не
е осъждана за престъпление
от общ характер,
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване,
както и не се налице предвидените
в чл.78а, ал.7 от НК изключения
от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК.
Поради това подсъдимият П. следва
да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба”, по реда на
чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО
РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При
определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1
от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено наказание в размер до
минималния. В този смисъл по делото не се установиха отегчаващи отговорността
обстоятелства. Смекчаващи такива са добрите характеристични данни, липсата на
други осъждания или установени предходни противообществени прояви, както налагат
извод, че не се касае за личност с висока степен на обществена опасност. Още
следва да се отчетат и спецификите на самия случай, доколкото установи се, че
инцидентът е протекъл с взаимна размяна на обиди и удари (макар да не се
установяват телесна повреда, нанесена на П. в хипотезата на чл.130, ал.3 от НК), както и че именно Д. е отишла в къщата на подсъдимата за да търси
обяснения, с което е провокирала инцидента.
Предвид
това се налага заключение, че не се касае за случай и деец с твърде висока
степен на обществена опасност.
Ето
защо съдът счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна
степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на
наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на
същото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
I.След като призна подсъдимия подсъдимия П. за виновна в това, че е извършила
престъпление с правна квалификация по чл.130 ал.1 от НК, съдът намери, че така предявения от гражданския
ищец З.Д.Д. срещу подсъдимият П.И.П. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума от 18.07.2019 г. до окончателното й изплащане за ДОКАЗАН
ПО ОСНОВАНИЕ.
В
този смисъл установи се, че подсъдимата П. е нанесла на гражданския ищец Д. разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия
на главата, мозъчно сътресение, охлузване и травматичен оток по меките тъкани
на челото, кръвонасядания на горния и долния клепач
на двете очи, двойно контурно ивичесто кръвонасядане в поясната област,
което разстройство съставлява деликт по смисъла на
чл.45 от ЗЗД.
Още
- съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Ето защо приетата за разглеждане искова претенция се
преценява като доказана по основание.
При
преценка установеността на исковата претенция по размер, следва да се съобрази,
че съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.
По
делото се събраха данни за претърпени от гражданския ищец Д. неимуществени
вреди, които се съдържат в показанията на Д. Г.З. /л.67-68/ и В.И.З. /л.69-71/.
Последните свидетели сочат, че гражданския ищец Д. не се чувствала добре, била
откарана в болница, където останала 3 дена, след което не можела да работи,
била психически отпаднала, приемала лекарства около 1 месец, била изнервена,
изпитала болки, не се чувствала добре, не говорила с никой.
От
друга страна и доколкото обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то отново следва да бъдат съобразени и всички
обстоятелства по случая, а именно – че инцидентът е протекъл с взаимна размяна
на обиди и удари, както и че именно Д. е отишла в къщата на подсъдимата за да
търси обяснения, с което е провокирала инцидента.
В
този смисъл съдът намери, че се касае за претърпени от гражданския ищец Д.
неимуществени вреди с умерен интензитет, касаещи са само в отправяне на
словесни изрази, поради което съдът намери обезщетение в размер на сумата от 700
лева за достатъчна да обезщети претърпените от гражданския ищец неимуществено
вреди, като се съобрази с обективни критерии за стойност, като размера на
минималната работна заплата за страната към момента на увреждането.
Подсъдимият П. следва да бъде осъдена да заплати и
законната лихва от датата на увреждането –18.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, доколкото при вреди от непозволено увреждане лихвата за забава не е мораторна, а компесаторна и се дължи от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.
В
останалата му част, а именно до предявения размер за общата сума от 3 000 лева
съдът намери, че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан НЕДОКАЗАН ПО
РАЗМЕР
Ето
защо съдът осъди подсъдимия П.И.П. да заплати на гражданския ищец З.Д.Д., ЕГН: **********, сумата от 700 /седемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск до сумата от
3000 лева, като НЕДОКАЗАН по размер.
II.На следващо място, съдът намери, че се явява изцяло неоказана по основание
и размер предявения от гражданския ищец З.Д.Д. против подс. П.И.П. граждански иск за сумата от 11,93 лева за причинени имуществени
вреди от престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В
този смисъл по делото не се събраха достатъчно доказателства за причинени
такива имуществени вреди, при това – именно от престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Единствено налични по делото
в този смисъл са фискално бонове /л.31/ за закупени лекарствени продукти в едно
с рецепта за същите, но доколкото последните носят дати от повече от 10 дни
след деянието – 29.08.2019г. и 02.09.2019г., то очевидно е, че същия биха могли
да се свържат пряко с последиците на престъплението по чл.130, ал.1 от НК само
посредством едно предположение, което е очевидно недостатъчно за ангажиране
отговорността на подсъдимия по реда на чл.45 от ЗЗД. Така не може да бъда
изключено тези медикаменти да са изписвани на тъжителя по съвсем други причини
и именно в тежест на последния е да ангажира доказателства за същото, която в
случая не е сторено.
Ето
защо съдът ОТХВЪРЛИ ИЗЦЯЛО предявения от гражданския ищец З.Д.Д., ЕГН: **********, граждански
иск против подс. П.И.П. за сумата от 11,93
лева за причинени
имуществени вреди от престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, като НЕДОКАЗАН по основание и размер.
III. На следващо място съдът намери, че следва
да бъда отхвърлен изцяло предявения от гражданския ищец З.Д.Д.,
граждански иск против подс.
К.И.П. за сумата от 1500 лева на основание чл. 45 от ЗЗД за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, а именно 18.07.2019 г. до окончателното изплащане.
Същият
граждански иск се явява недоказан по основание, доколкото по делото не се
установи подсъдимият К.П. изобщо е причинил на гражданския ищец Д. неимуществени
вреди – болки и страдания, доколкото не се установи същият да е участвал в
изпълнителното деяние на разглежданото престъпление по чл.130, ал.1 от НК и
конкретно – да е нанесъл каквито и да е удари на гражданския ищец Д., като аргументите в тази
насока вече бяха изложени при анализа вината на подсъдимия К.П. във връзка с
така повдигнатото му частно обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Ето
защо съдът ОТХВЪРЛИ ИЗЦЯЛО предявения от гражданския ищец З.Д.Д., ЕГН: **********, граждански иск против подс. К.И.П. за сумата от 1500 лева на основание чл. 45 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната
лихва от датата на увреждането, а именно 18.07.2019 г. до окончателното
изплащане, както и разноските по делото, като НЕДОКАЗАН по основание.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед своето произнасяне по гражданския иск и доколкото съдът е осъдил подсъдимия
П.И.П. да заплати на гражданския ищец З.Д.Д., ЕГН: **********,
сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, то съдът намери, че подсъдимата П.И.П.
следва също да бъда осъдена и да заплати държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск в размер на 50 /петдесет/ лева по сметка на РС – Пловдив в
полза на съдебната власт.
На следващо място съдът намери,
доколкото подсъдимата бе призната за виновна в това, че на 18.07.2019 г., около
20:00 часа, в ***, е причинила на З.Д.Д., ЕГН: **********,
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо
се в контузия на главата, мозъчно сътресение, охлузване и травматичен оток по
меките тъкани на челото, кръвонасядания на горния и
долния клепач на двете очи, двойно контурно ивичесто кръвонасядане в поясната област –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, то съдът намери, че същата подсъдима П.И.П.
да заплати на частния тъжител и граждански ищец З.Д.Д.,
ЕГН: **********, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, направени разноски по
делото за експертиза, 12 /дванадесет/ лева държавна такса за образуване на дело
от частен характер, както и 1900 /хиляда и деветстотин/ лева разноски за
процесуално представителство от повереници.
Съгласно
чл.189, ал.3 от НПК - когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение
и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските,
направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова
искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях
трябва да заплати.
Доказателства
за горните разноски са представени чрез Договор за правна защита и съдействие с
договорено и платено възнаграждение от 1500 лева /л.34/ и Договор за правна
помощ с говорено и платено възнаграждение в размер на 400 лева /л.232/ - или
общо в размер на 1900 лева, които възнаграждения са изцяло платени в брой от Д.
– съгласно отразеното в договорите.
Също
частният тъжител Д. е сторила и разноски за възнаграждение на вещото лице в общ
размер на 250 лева – съгласно вносни бележки /л.200-201 и л.206-207/, изплатени
на същото вещо лице по определение на съда /л.225/, която експертиза е
изготвена именно във връзка с разглежданото деяние по чл.130, ал.1 от НК.
Ето
защо гореописаните разноски за процесуално представителство от повереници, както и за изготвената експертиза, са дължими
от подсъдимата П. в полза на подсъдимата Д..
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.