№ 199
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:М. Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря РаД. Д. Андреева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000502400 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 01.04.2022 г. по гр. д. № 4230/2017 г. Софийски Градски
съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си,
постановено на 05.08.2019 г., като след текста, гласящ, че се отхвърля
предявеният иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено между
страните, че ищцата е собственик на процесния имот, се чете “както и за
предаване на владението върху гореописания имот”.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата С. З.,
която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
неправилност поради допуснати нарушения на процесуалния закон,
изразяващи се в неправилно прилагане на института на поправката на
очевидна фактическа грешка, уреден в чл. 247 от ГПК, вместо реда за
допълването на съдебни решения по чл. 250 от ГПК.
Въззиваемата Д. Т. оспорва жалбата по съображения, изложени в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор, а въззиваемият
С. Б. я оспорва в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.
Д.а.
1
Съдът, в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери от
фактическа и правна страна следното:
Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК е
налице, когато съществува несъответствие между формираната от съда
вътрешна воля и нейното външно изразяване в писмения акт на решението. За
разлика от тази хипотеза (на допусната очевидна фактическа грешка), при
непълнота на решението съдът е пропуснал изобщо да формира воля по
искане или възражение, с което надлежно е бил сезиран, и така решението не
обхваща целия спорен предмет. Само липсата на формирана воля в съдебния
акт се отстранява чрез допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК. В
настоящия случай видно от изложените мотиви в решение № 5916 от
05..08.2019 г. по гр. д. № 4230/2017 г. на СГС съдът е формирал воля за
отхвърляне на осъдителния ревандикационен иск с правно основание чл. 108
от ЗС за предаване на владението на процесния недвижим имот, но така
формираната воля не съответства на изразената в диспозитива, където,
очевидно поради техническа грешка, е останала само установителната му
част. Следователно, тази грешка подлежи на отстраняване по реда на чл. 247
от ГПК, както правилно и в съответствие с процесуалния закон е процедирал
първоинстанционният съд, а не на допълване, както погрешно се поддържа от
въззивницата З.. По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемия С. Б. следва да бъдат присъдени сторените от него пред
настоящата инстанция разноски за един адвокат, в размер на 4875 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.04.2022 г. по гр. д. № 4230/2017 г. на
СГС, 1-16 състав.
ОСЪЖДА С. Б. З. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. София, ул.
2
„Цар Асен“ № 1, ет.2, ап.2, чрез адв. П., да заплати на С. Д. Б. с ЕГН-
********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 6б, чрез адв. Д.а,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 4875 лв. направени разноски за един
адвокат пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3