№ 1479
гр. София , 29.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З в закрито заседание на двадесет и
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Александър Ангелов
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно
гражданско дело № 20211100509234 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 във връзка с чл. 577 ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Б. Г. АЛ. от гр.София срещу Определение от
28.04.2021 г. на съдията по вписвания при Районен съд София, с което на основание чл.32а
ал. 1 от Правилника за вписванията е отказал да извърши вписване на съдебно решение
съобразно направеното от заявителя искане с вх.рег. № 27770/28.04.2021г.
Жалбоподателят поддържа, че определението на съдията по вписванията е
незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че е поискано вписване на съдебно решение по
извършване на делба, при което, преди влизането му в сила , един от съделителите на които
е възложен имота, е починал. И тъй като заявителят е единствен наследник по закон на
починалия наследодател, то е поискал от съдията по вписванията да впише имота само по
отношение на него. Посочил е, че делбеният съд го е конституирал като страна в процеса на
мястото на починалия наследодател преди влизане в сила на съдебното решение, чието
вписване се иска. Посочва, че посочените от съдия по вписвания и други пороци на
заявлението са неоснователни. Сочи, че е представил заверен препис от съдебното решение,
чието вписване се иска, както и надлежна скица- проект за имота. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да разпореди на съдията по вписванията да извърши исканото
вписване. Излага конкретни доводи по мотивите на съдията по вписванията за направения
отказ.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и като разгледа жалбата по реда на чл.
278 от ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна при наличие на правен интерес. Обжалваното
определение на съдията по вписванията, с което е отказано вписването, е съобщено на
частния жалбоподател на 9.06.2021г. /съобразно направеното отбелязване върху него/ .
Жалбата е подадена на 14.06.2021г. , т.е. в законоустановения за това 1 седмичен срок .
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
Заявителят Б. Г. АЛ., сега честен жалбоподател, е поискал вписване на съдебно решение
№ ІІ-75-236/17.04.2012г. по гр.д.№ 15386/2007г. на СРС, с което е извършена делба чрез
разпределяне в реални дялове на съсобствено имущество. В общ дял на Б. Г. АЛ. и на В.Г.П.
е разпределен имот № 32017 с площ от 5211,80дка в землището на с.Житен, СО. Решението
е влязло в сила на 4.06.2020г. По време на делбеното производство, на 6.04.2014г.
съделителката В.П. е починала и е оставила наследници по закон – съпруг К.Н.П. и две деца
– М.К.П. и Н.К.П.. И тримата законни наследници от първи ред са се отказали от оставеното
от нея в наследство имущество, като отказите им са били представени на делбения съд. На
основание чл.227 от ГПК, с определение от 14.02.2020г. по делбеното дело, съдът е
конституирал на мястото на починалата съделителка В.П. нейния брат Б. Г. АЛ..
Със заявление вх.рег.№ 27770 на СВп при АВп, частният жалбоподател Б. Г. АЛ. е
поискал вписване на съдебното решение по извършване на делбата по отношение имота,
възложен в дял на Б.А., който за целите на вписването е нанесен в действащата актуална
кадастрална карта с проектен идентификатор 29430.4704.20. Към заявлението е представил
съдебното решение, заверено от съда, скица – проект на имот № 32017 с площ от
5211,80дка, заверена от съда, определението на съда по чл.227 от ГПК, копие на вписаната
искова молба за делба, удостоверения за откази от наследство на К.Н.П. , М.К.П. и Н.К.П.,
удостоверение за наследниците на В.П., проект за изменение на КККР на с.Житен, одобрена
със заповед № РД-18-18/25.01.2012г. на изп.директор на АГКК, удостоверение за
идентичност на имот № 32017 по съдебното решение с имот с проектен идентификатор
29430.4704.20, обяснителна записка към проекта за изменение на кадастралната карта,
доказателства за внесена такса.
С обжалваното определение от 28.04.2021г. съдията по вписванията при СРС е отказал
вписване по заявлението на частния жалбоподател. В мотивите си съдията по вписванията е
посочил, че като орган с ограничена компетентност може да извършва само формална
преценка на представения за вписване акт. Не може да извършва преценка дали посочения в
съдебната решение съделител е починал и кои са неговите наследници. Посочил е, че
вписване следва да се иска по отношение на Б.А. и на В.П.. На следващо място е посочил, че
представеният проект за изменение на ККР е електронно подписан документ , който следва
да бъде заверен за нуждите на охранителното производство. Съдебното решение не е
представено в оригинал, а като заверен от съда препис.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд
намира следното:
На първо място следва да се посочи, че с изменението на чл. 112 б. "а" от ЗС /ДВ бр.
34/2000 г./ се въведе изискване за вписване на актовете, с които се признава правото на
собственост или друго вещно право върху недвижим имот. След това изменение, по силата
на чл. 114, б. "в", вр. чл. 112, б. "з" и б. "а" от ЗС, подлежат на вписване исковите молби по
спорове за собственост, включително и за делба. В този смисъл е и практиката на ВКС / така
определение по ч. гр. д. № 1714/08 г. на ВКС, I ГО; определение по ч. гр. д. № 36/09 г. на
ВКС, II ГО /. Следователно, на отбелязване съгласно чл. 112 б. "з" от ЗС, съответно на
вписване, подлежат и съдебните решения по тези искови молби. Поради това въззивният
2
съд приема, че съдебното решение по извършване на делбата № ІІ-75-236/17.04.2012г. по
гр.д.№ 15386/2007г. на СРС подлежи на вписване.
Частният жалбоподател не е заявил вписване на съдебното решение, така както е
постановено, а съобразно променените след постановяването му и до влизането му в сила
обстоятелства. Поискал е от съдията по вписванията вместо в общ дял на заявителя и
неговата сестра, да впише имота като негова индивидуална собственост, съобразявайки
настъпилата смърт на сестра му и отказа от наследство на нейните наследници по закон от
първи ред и съпруга й.
В т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за
вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на
изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.
Проверката на съдържанието на акта е в две насоки - идентификация на страните /чл. 6, ал.
1, б. "а" от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. "в" от
Правилника за вписванията/. По своят характер вписването е едностранно охранително
производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по
вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки
на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. Извършването на такава проверка,
без това да е изрично предвидено в закона е извън правомощията на съдията по
вписванията.
Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със
същите правомощия - проверява редовността на представения за вписване акт от външна
страна и не може да разглежда спор за материални права, вкл. и да извършва преценка за
собствеността на имота, предмет на съответната сделка, обективирана в представен за
вписване акт / така Определение № 545 от 1.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2110/2017 г., I т.
о., ТК./.
С оглед на възприетото, въззивният съд намира, че отказът на съдията по вписванията да
впише поисканите от заявителя обстоятелства, различни от постановеното в съдебното
решение по извършване на делбата, за правилен. Правилника за вписванията в чл.4 б.“з“
изрично постановява, че се вписват съдебните решения. Не може да се впише нещо различно
от постановеното в съдебното решение, тъй като законът не е изрично предвидил
правомощие на съдията по вписванията за това. Съдебното решение следва да се впише така
както е постановено от съда. Съгласно чл. 298 ал. 2 ГПК силата на пресъдено нещо на това
решение се разпростира и спрямо наследниците на страните и техните правоприемници.
Няма пречка след вписване на съдебното решение частният жалбоподател да се снабди с
констативен акт за индивидуална собственост на имота.
Чл.6 ал.3 от ПВ изисква към подлежащия на вписване акт да се представи скица-проект,
схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или
нотариално удостоверени преписи от такива. Представеното от заявителя копие на проект за
изменение на КККР не представлява такъв документ – не е представен в оригинал или в
нотариално удостоверен препис. Документът следва да бъде заверен от издалия го орган
3
АГКК, Служба по Геодезия, картография и кадастър, гр.София, независимо дали е подписан
лично или с електронен подпис.
По отношение на съдебното решение, което следва да се впише, следва да се има предвид,
че всяко съдебно решение има само един оригинал, който се намира по делото и не може да
бъде изнасян от съда. Поради това заявителят следва да представи съобразно изискванията
на чл.14 от ПВ вр. чл.115 от ЗС препис от съдебното решение. Заверен препис на съдебно
решение се издава от съда, постановил акта. Представеното от заявителя съдебно решение
представлява заверен препис и в тази част въззивният съд не споделя констатациите на
съдията по вписванията. Този извод обаче няма значение за крайния съдебен акт, тъй като са
налице обсъдените обстоятелства за отказ на вписването.
Съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдията по вписвания не може да дава указания на заявителя за отстраняване
констатирани нередовности по заявлението. В този смисъл съдията по вписванията се
произнася по заявеното и представените с него приложения.
Като е отказал да впише заявеното от частния жалбоподател със заявление вх.рег.№ 27770
на СВп при АВп, съдията по вписванията при СРС е постановил законосъобразен акт.
Воден от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на Б.Г. А. от гр.София, ул.“******, ЕГН ********** срещу
Определение от 28.04.2021г. на съдията по вписвания при Районен съд София, с което на
основание чл. 32а ал. 1 от Правилника за вписванията е отказал да извърши вписване на
съдебно решение по искане по вх.рег. № 27770/28.04.2021г. на Службата по вписванията
при Агенцията по вписванията гр.София.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението
пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4