РЕШЕНИЕ
№ 1453
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502148 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Образувано по постъпила въззивна жалба от „Първа
инвестиционна банка“ АД чрез юрисконсулт В. Д., против решение №134 от
20.05.2022 г., постановено по гр. дело №1441/2020 г. на РС-Асеновград, ІІ гр.
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове от „Първа
инвестиционна банка“ АД против К. Б. П. за признаване за установено, че
същата дължи сумата от 7035.96 евро, представляваща просрочена главница,
сумата от 1096.74 евро, представляваща частична договорна лихва, сумата от
466.86 евро, представляваща наказателна лихва, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, дължими по договор за банков кредит № ***/*** г., за
събиране на които е издадена заповед за изпълнение №113 от 14.02.2020 г. по
ч.гр.д. №219/2020 г. по описа на Районен съд Асеновград.
Във въззивната жалба се твърди неправилност и необоснованост
на съдебния акт. Същият според жалбоподателя не е съобразен с
доказателствата по делото, без да се навеждат конкретни доводи. Иска се
отмяна на решението и уважаване на исковете както следва: 7035.96 евро
главница, начислена за периода от 03.02.2015 г. до 03.02.2020 г., ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2020 г.;
1096.74 евро договорна лихва за периода от 03.02.2017 г. до 03.02.2020 г.
включително; наказателна лихва в размер на 466.86 евро, начислена за
периода от 03.02.2017 г. до 03.02.2020 г. включително, при приложен
годишен лихвен процент за олихвяване в размер на законната лихва, като на
страната се присъдят и разноските по делото, включително за заповедното
производство.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като
се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение - да се
потвърди. Излагат се доводи по отношение на всеки от исковете. Иска се
осъждане на насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 от ЗА в размер на 2572.37 лв. с ДДС.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Правилно е дадена и материално – правна квалификация на исковете.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на решението само по посоченото в жалбата
основание. Съдът има право да се занимае само с конкретните доводи,
наведени във въззивната жалба за неправилност на съдебното решение.
Такива конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение във
въззивната жалба не са посочени. Ето защо съдът няма право да се произнася
служебно по правилността на обжалваното решение. Празнотите в жалбата не
могат да се заместят с писмена защита /каквато е представена по делото/,
защото тя не може да замести изискването на закона за посочване на
конкретните основания за неправилност в жалбата. Нещо повече –
насрещната страна се лишава от възможността да направи възражения и да се
защити срещу доводите. При това положение въззивният съд е длъжен да
2
приеме решението за правилно и да го потвърди при липса на нарушена
императивна материалноправна норма.
Единственото твърдение, въведено от жалбоподателя, е, че
съдебният акт не е съобразен със събраните по делото доказателства, без да се
посочват конкретни основания. Доводът не може да се сподели. Съдът е
обсъдил всички доказателства по делото, може да се установи по какъв начин
е формирана волята му, като изводите кореспондират със събрания
доказателствен материал. Следва да се отбележи и това, че решението не се
обжалва изцяло.
С оглед изхода на спора във въззивното производство в полза на
жалбоподателя не се присъждат разноски.
В полза на пълномощника на въззиваемата страна – Адвокатско
дружество „Г.“ - следва да се присъди сумата от 1947.58 лв. с ДДС в
съответствие с чл.7, ал.2, т.1 и т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към
сключване на договора за правна защита и съдействие. Предмет на
въззивното производство са три иска – 7035.96 евро главница (левова
равностойност 13761.14 лв.), за който дължимото адвокатско възнаграждение
(без ДДС) е 942.83 лв.; договорна лихва 1096.74 евро (левова равностойност
2145 лв.), като се дължи адвокатско възнаграждение (без ДДС) от 380.15 лв. и
466.86 евро наказателна лихва (с левова равностойност 913.10 лв.), като се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (без ДДС). Общият
размер на възнаграждението без ДДС е 1622.98 лв., като върху сумата следва
да се начисли и ДДС – от дружеството са представени доказателства (л.199 от
първоинстанционното производство), че е регистрирано по ЗДДС.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №134 от 20.05.2022 г., постановено
по гражданско дело №1441/2020 г. на Районен съд - Асеновград, ІІ
граждански състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове от
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Драган Цанков №37, против К. Б. П., ЕГН
**********, за признаване за установено, че същата дължи сумата от 7035.96
евро, представляваща просрочена главница, сумата от 1096.74 евро,
представляваща частична договорна лихва, сумата от 466.86 евро,
представляваща наказателна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, по договор за банков кредит № ***/*** г., за събиране на
които е издадена заповед за изпълнение №113 от 14.02.2020 г. по ч.гр.д.
№219/2020 г. по описа на Районен съд Асеновград.
3
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Драган Цанков №37, да
заплати на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. П., ул. Б.
П. №***, представлявано от управителя С.А.Г., възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 1947.58 (хиляда
деветстотин четиридесет и седем лв. петдесет и осем ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4