О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 563
13.10.2020г.
гр. П.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
като постави на разглеждане гр.д. № 202/2020г. по описа на РС-П., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.М.Н. с ЕГН: **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.Ст.М.- ТАК със съд. Адрес ***, кантора 9 ПРОТИВ: Ш.Ф.Й., с ЕГН: **********, с адрес ***.
Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявените искове са допустими, родово и местно подсъдни на Поповския районен съд.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
С определение от 18.08.2020г. към настоящото дело е присъединено производството по гр.д. № 515/2020 на РС – П., което е образувано по искова молба за развод на Ш.Ф.Й. против И.М.Н. .
Съдът намира, че приложените към исковите молби писмени доказателства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, като им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
По направените от ищеца И.М.Н. доказателствени искания по т.2 и т. 3 от ИМ, съдът ще се произнесе в о.с.з., след като бъде уточнено, какви факти и обстоятелства, релевантни за предмета на спора, ще бъдат доказвани с тях.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 19.11.2020г.
от 11.00 ч., за които дата и час да се
призоват страните.
НАПЪТВА страните към постигане на съгласие за започване на
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА приложените към исковите молби писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на И.М.Н. при режим на довеждане за доказване на факта на фактическа раздяла между страните.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на Ш.Ф.Й. при режим на довеждане за доказване на факта на фактическа раздяла между страните, причините за раздялата, както и за местоживеенето на децата след раздялата.
ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция “Социално подпомагане” – отдел “Закрила на детето” – гр. П. за образуваното гражданско дело, на осн. чл. 15 ал. 6 от ЗЗДетето и да се изиска да бъде изготвен по делото подробен писмен социален доклад.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
И.М.Н. твърди, че страните са съпрузи въз основа на Акт за сключен брак № 64/30.09.2009г., съставен в Община П.. Ищецът е турски гражданин, придобил българско гражданство през 2019г. Бракът за двамата е първи. От брака си имат родени две деца Й. И.М., родено на ***г. в гр.П., с ЕГН **********, и Е.И.М., родено на ***г. в гр.Търговище, с ЕГН **********, и двете малолетни.
През 2017г., съпругата, заедно с двете малолетни деца Й.и Е. без да информира за намеренията си ищеца, напуснала пределите на Р.Турция в посока Р.България, и заживяла в град П..
След няколкократно проведени разговори между съпрузите, ответницата категорично заявила, че няма да се върне повече в Р.Турция, без да обясни причините за това. Оттогава, бащата на децата, няколко пъти в годината посещавал територията на Р.България, за де се види с децата и съпругата си, която обаче, категорично отказвала срещи с децата и заявявала, че няма да се връща повече в Р.Турция. От напускането на ответницата дома на семейството, бил изминал период от повече от три години, поради което ищецът твърди, че вече три години бракът им е формален. Тази фактическа раздяла, довела до тяхното отчуждаване, което се изразявало в липса на уважение, липса на доверие, липса на интимност. Твърди още, че, самоволното напускане на съпругата на дома, в който живеели самостоятелно и отглеждали двете си деца, според него е виновно поведение от страна на съпругата.
Предвид изложеното се моли за решение за прекратяване на брака, на основание чл.49, ал.1 и във вр. с ал.3 от СК, с произнасяне относно вината за разстройството на брака.
При честите посещения на ищеца в Р.България, с цел лични контакти с децата и съпругата си, даване на месечна издръжка и дрехи, ищецът твърди, че ответницата вземала сумата за издръжка и дрехите, но категорично отказала среща с децата, с мотиви, че самите деца отказвали да се срещнат с него. Ищецът смята, че целта на ответницата е да прекъсне емоционалната връзка между него и децата, с което майката е изпаднала в абсолютно виновно поведение. Ищецът твърди, че поведението на майката е довело до родителско отчуждение на децата от баща им. При последното си посещение в Р.България(13.01.2020г.), ищецът установил, че ответницата на 09.10.2019г. напуснала пределите на страната ни в неизвестна посока, като оставила малолетните им деца на баща си, дядо на децата, който работил на трудов договор, като шофьор във фирма „Метеор“ АД гр.П., с осем часов работен ден, който факт, според него граничи с безотговорност от страна на майката.
Твърди се, че между бащата и децата все пак продължава да съществува силна емоционална и доверителна връзка, въпреки опитите на майката да ги прекрати, възпрепятствайки контактите между тях. Ищецът твърди, че разполага с възможности да полага адекватни грижи за децата.
Ищцата Ш.Ф.Й. твърди, че с ответника са съпрузи от 30.09.2009 год., когато с Акт №0064 от същата дата на Община П., сключили граждански брак първи по ред и за двамата. От брака си имат родени две деца- Й. И.М., родена на *** год. и Е. И.М., родена на *** год.. След сключване на гражданския брак с ответника се установили да живеят в Р. Турция. В началото отношенията им били нормални, но преди около две години без каквато и да било обективна причина ответникът започнал да пренебрегва ищцата, да не се интересува от нея и деца. Тогава тя взела решение да се върне в България и заживяла в дома на родителите си в град П.. От раздялата ответникът не бил търсил нито ищцата, нито децата.
Вследствие поведението на ответника, страните се отдалечили и отчуждили и в отношенията им настъпил дълбок емоционален срив и нетърпимост, довело до превръщането на брака в една формална юридическа връзка, съществуването на която се явява неоправдана както за съпрузите, така и за децата.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което бракът между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината, а упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца Й. И.М., и Е.И.М., да бъдат предоставени на тяхната майка, като за бащата да бъде определен режим на лични контакти с тях съобразно съдебната практика и съобразно възрастта на децата. Претендира се издръжка за двете деца в размер на по 160 лева, считано от датата на депозиране на искова молбата.
Правната квалификация на исковете:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал.
2 от СК.
По иска с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, всяка от страните носи тежестта да докаже твърдените факти и обстоятелства, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните.
И.М.Н. следва да докаже твърдяното виновно поведение на съпругата за влошаване на брачните отношения.
Всеки родител по иска с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК носи тежестта и следва да докаже родителските си и възпитателски качества, полаганите до момента грижи и отношение към децата, привързаността на децата към него, възможности за помощ при отглеждането и възпитанието на децата от трети лица – близки на родителя, социално обкръжение, възможностите си за осигуряване на добри битови и материални условия за отглеждане на децата, както и че предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на децата на него, ще гарантира в по-висока степен интересите на същото.
Ищецът по иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от СК носи тежестта и следва да докаже нуждите на децата от издръжка и възможностите на ответника за даване на такава в претендирания размер.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните едновременно с призовките за първото по делото заседание, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :