№ 17
гр. Благоевград, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200601328 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК и е образувано по въззивна
жалба,подадена от адвокат П. С.,от АК-Благоевград,в качеството му на
договорен защитник на подсъдимия Б. И. Ю.,от гр.Р.,както и допълнение към
нея и по въззивен протест на ТО-Р. при РП-Благоевград против Присъда
№20/12.09.2024г,постановена по НОХД №323/2022 г. по описа на Районен съд
– Р..
С обжалваната и протестирана присъда,районният съд е признал подсъдимия
Б. И. Ю. за виновен в това, че на 25.09.2021г. около 21.40 часа в гр. Р., обл.
Благоевград, ул. „Х.Б.“ № 87, като управител на „К.Ю." ЕООД гр. Р., който
пряко ръководи и контролира дейността по осигуряване на безопасност и
здраве при работа с машина (бункер - транспортьор на чипс от технологична
линия за производство на пелети), причинил на В.Д.Я. от с. Б., общ. Р., обл.
Благоевград тежка телесна повреда, изразяваща се в ЗАГУБА НА ЛЯВАТА
РЪКА (травматична ампутация па лявата предмишница),поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност (обработка на дървесина и
производство на пелети), представляваща източник на повишена опасност,
1
като:
- в нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗЗБУТ (чл. 14 (1 )„
Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им
от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за
своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или
места; чл. 16 (1) При осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: 1. да
оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване
избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и
организацията на работните места; 2. в съответствие с оценката на риска и при
необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и
производство, които да: а) осигуряват подобряване нивото на защита на
работещите; б) са интегрирани във всички дейности и структурни звена на
предприятието;... 5. да създаде необходимата организация за осъществяване на
наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки; 6. да
осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и
по безопасен начин... “) не изпълнил задължението си да осигури
здравословни и безопасни условия на труд в случай, свързан с работата на
работещия В.Д.Я., не изпълнил задължението си да оцени риска за
безопасността и здравето на работещия В.Д.Я. при избора на работно
оборудване и организацията на работното място, не планирал и приложил
превантивни мерки и методи на работа и производство,които да осигуряват
подобряване нивото на защита,респ. не създал необходимата организация за
осъществяване на наблюдение и контрол по изпълнението на планирани
мерки, не осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск
за здравето и по безопасен начин;
- в нарушение на чл. 166, чл. 180 и чл. 186 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване („чл. 166 (1)
Работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е
необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване. (2)
2
При използване на работно оборудване, при което съществува риск за
безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява
прилагането на писмени инструкции. (3) Писмените инструкции по ал. 1 и 2
трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат
необходимата информация, в т.ч.: 1. условията за използване на работното
оборудване; 2.предвидимите ненормални ситуации;3. изискванията за
безопасност и здраве при работа; 4. извлечените от опит заключения при
използването на работното оборудване чл. 180 На всеки работен пост в
зависимост от съществуващите опасности трябва да има командно
устройство, което може да спре безопасно цялото работно оборудване или
негова определена част; чл. 186 (1) Движещите се части на работното
оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни
устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с
устройства,спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек
или предмети; (2) Защитните ограждения и предпазните устройства отговарят
на следните изисквания: 1. да са достатъчно здрави; ... 3. да не могат да бъдат
лесно отстранени или изключени от действие... “) при използване на работно
оборудване със съществуващ риск за безопасността и здравето на
работещите, не изпълнил задължението си да осигури прилагането на
писмена инструкция на работното място на В.Д.Я.; при съществуваща
опасност на работния пост на В.Д.Я., не изпълнил задължението си да
осигури командно устройство, което може да спре безопасно цялото
работно оборудваме или частта на бункер - транспортьор на чипс; при
наличие на движещи се части на работното оборудване - транспортьор на
чипс, създаващи риск за злополука на работното място на В.Д.Я., не изпълнил
задълженията си да осигури ограждане с предпазно устройство /капак/,
осуетяващо достъпа до опасната зона, или снабдяване с устройства,
спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или
предмети;
- в нарушение на чл. 4, ал. 1 и чл. 8 от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за
функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в
предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със
защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове („чл. 4 (1)
Работодателят пряко ръководи и контролира дейността на органите за
безопасност и здраве при работа, осигурява необходимата информация и
3
условия за ефективното изпълнение на задачите им. чл. 8 Органите за
безопасност и здраве при работа: 1. осъществяват контрол за спазване
изискванията на нормативните актове и изпълнението на задълженията в тази
област от работниците и служителите; 2. в случаи на констатирани нарушения
предписват мерки на съответните длъжностни лица за отстраняване на
нарушенията; 3. при констатиране на непосредствена опасност за живота и
здравето на работещите спират машини, съоръжения, работни места и
незабавно информират затова съответното длъжностно лице за предприемане
на мерки и отстраняване на опасностите“) при наличие на пряка отговорност
по ръководство и контрол на дейността по безопасност и здраве и
съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на
работещите, на работния пост на В.Д.Я. не изпълнил задълженията си да
спре работата на машина /бункер/-транспортьор на чипс от технологична
линия за производство на пелети) при липсващо ограждащо предпазно
устройство (капак), осуетяващо достъпа до опасната зона, да предпише
мерки за неповтаряне премахване на предпазния капак, или снабдяване с
устройства(електрическа блокировка),спиращи движението на
транспортьора при сваляне на капака, както и да спре работата на
машината до отстраняване на опасностите;
-в нарушение на чл. 19 и чл. 20 от Наредба № 6 от 25.05.2004 г. за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на
дървесина („чл. 19 За осигуряване на безопасността и здравето на работещите,
в зависимост от оценката на риска, с подходящи защитни прегради (защитни
ограждения, екрани, завеси, кожуси, капаци, врати, козирки и др.) се
обезопасяват:. . 3.задвижващите и подавателните механизми; 4. движещите се
части на работното оборудване, чл. 20 (1) Защитните ограждения на зоните на
рязане, задвижващите механизми, механизмите за подаване и капаците
(вратите), в зависимост от оценката на риска, се блокират с пусковите и
спирачните устройства. (2) Блокировката следва да осигурява:1.невъзможност
за пускане на машината при незатворени ограждения или капаци: 2. спиране
на машината в случай на отваряне на ограждения или капаци или
невъзможност за тяхното отваряне по време на работа“) за безопасността и
здравето на работещите, на работния пост на В.Д.Я. не осигурил
обезопасяване на задвижващ и подавателен механизъм на транспортьора и
движещите се части на работното оборудване с подходяща защитна
4
преграда (капак), нито е осигурена блокировка, осигуряваща невъзможност
за пускане на машината при демонтиран предпазен капак. респ. спиране на
машината в случай на отваряне на капака или невъзможност за неговото
отваряне по време на работа;
- в нарушение на чл. 5, ал. 1, ал. 4, чл. 9, чл. 10, ал. 1, ал. 2, чл. 12, т. 4 от
Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи („чл. 5 (1)
Работодателят разработва и утвърждава разбираемо написани за работещите
правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при
извършване на товарно-разтоварни работи. (4) Работодателят предоставя на
работещите правилата no aл. 1 и/или ги поставя на достъпни места, в близост
до местата на извършване на товарно-разтоварни работи, чл. 9 Работните
места, където се извършват товарно-разтоварни работи, се проектират,
изграждат, съоръжават, пускат в експлоатация, експлоатират, контролират,
поддържат и извеждат от експлоатация така, че работещите да извършват
възложената им работа, без да се застрашават тяхната безопасност и здраве
u/или безопасността и здравето на други лица. чл. 10(1) Работното оборудване
за извършване на товарно-разтоварни работи се избира, разполага, инсталира,
пуска в експлоатация, преустройва, обслужва, поддържа и извежда от
експлоатация така, че да осигури безопасността и здравето на работещите. (2)
Когато е необходимо, работното оборудване допълнително се осигурява с
подходящи защитни приспособления и системи за защита, чл.12- При
осигуряване на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида
на работата се изпълняват и: 4. специфичните изисквания при работа с
подемно-транспортни машини и съоръжения с непрекъснато действие,
бункери и силози, посочени в приложение № 4: Приложение № 4 към чл. 12, т.
4: Специфични изисквания при работа с подемно-транспортни машини и
съоръжения с непрекъснато действие, бункери и силози, Работа с
транспортьори и елеватори: 1. Транспортьорите и елеваторите се използват
само в условията, за които те са предназначени. 18. В местата на обслужване
на транспортьорите има устройства за аварийно спиране. 18.1.
Разположението на устройствата за аварийно спиране се сигнализира по
подходящ начин. 18.2. Достъпът до устройствата за аварийно спиране се
поддържа чист и свободен. 18.3. При необходимост, в места с повишена
опасност, транспортьорите се съоръжават с устройства за аварийно спиране от
5
всяко място по тяхната дължина. 18.4. Действието на устройствата за
аварийно спиране периодично се проверява. 20. Транспортиращите органи на
транспортьорите и елеваторите редовно се почистват и поддържат. 21. Ръчно
почистване на транспортьор/елеватор се извършва: 21.1. при спрял
транспортьор/елеватор и изключено захранване; 21.2. с подходящо
приспособление,осигуряващо безопасност при почистването") не изпълнил
задължението си да предостави на работниците разработени и утвърдени
разбираемо написани правила за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, респ. да ги
постави на достъпно място в близост до работното място на В.Д.Я.;
допуснал експлоатиране на машината без поставен предпазен капак,
осуетяващ достъпа до опасната зона, и без да е осигурена с подходящи
защитни приспособления и системи за защита, така че работещият В.Д.Я.
да извършва възложената му работа, без да се застрашава неговата
безопасност и здраве; допуснал работа с транспортьор без разположено в
мястото за обслужване на същия сигнализирано по подходящ начин
устройство за аварийно спиране с поддържан чист и свободен достъп, респ.
е допуснал извършване на ръчно почистване на транспортьора при включено
захранване и движещ се транспортьор без подходящо
приспособление,осигуряващо безопасност при почистването,поради което и
на основание чл. 134, ал. 1, пp. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. VIII, алт. 1 от
НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, вр. с чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал. 3 от
НК, вр. чл.303, ал.2 от НПК го е осъдил на наказание „ПРОБАЦИЯ”,
включваща следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по
настоящ адрес – гр. Р., ул. „Г.Ф.“ № 49, изразяваща се в явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично, за срок от 6 /шест/ месеца; - периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 /шест/ месеца.
С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл и за направените по
делото разноски като е осъдил подсъдимия Ю. да заплати по сметка на ОД на
МВР Благоевград, сумата от 916.50 лв./деветстотин и шестнадесет лева и
петдесет стотинки/ - направени разноски за експертизи в ДП,както и по сметка
на Районен съд гр. Р. сумата от 42.00 лв. /четиридесет и два лева/ - направени
разноски в съдебното производство и 10/десет / лева за служебно издаване на
2 бр.изпълнителни листове.
6
С въззивната жалба се изразява становище за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда.На първо място се възразява
срещу посочването в обвинителния акт на множеството нарушения на
законови и подзаконови нормативни актове,които объркват правото на
защита.Но въпреки посоченото възражение ,защитата е дала аналитичен
отговор защо някои от посочените в обвинението нарушения не могат да
бъдат вменени във вина на подсъдимия.Наред с посоченото,се изразява и
становище за липса на каквото и да било виновно поведение от страна на
подсъдимия като причинената средна телесна повреда се дължи единствено и
само на виновното поведение на пострадалото лице,което не е спазило
условията за безопасност ,тъй като на първо място се е намирало на няколко
метра от работното си място и на следващо място умишлено било пъхнало
ръката в празнината между лентата и механизма,който отсича вървящата на
лентата дървесина,т.е че пострадалият не е проявил грижа към здравето
си,каквато и най-небрежният работник би следвало да прояви.Защитата освен
това твърди,че пострадалият е бил надлежно инструктиран относно
здравословните и безопасни условия на труд.В тази връзка сочи,че при огледа
на машината е установено,че следва да се преодолеят определени
заграждения,за да се достигне до тази конфигурация на машината,т.е изисква
се полагането на определени усилия от страна на работника ,за да постави
ръката си на лентата,която се движи бавно.Прави се възражение и по
отношение на дадените показания от пострадалото лице,което твърди,че не си
спомня по какъв начин е станала злополуката и тези му показания са
определени като „твърде общи“.Твърди се,че пострадалият не е извършвал
почистване на машината,а нещо различно от това като „правенето на селфи“
,което е именно причината за възникналия инцидент.
При тези възражения, се прави искане първоинстанционната присъда да бъде
отменена и постановена нова,с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло.
С въззивния протест се прави оспорване на постановената присъда в нейната
осъдителна част,мотивирайки явна несправедливост на наложеното наказание
„пробация“,тъй като отчетените смекчаващи вината обстоятелства не са нито
многобройни,нито някое от тях е изключително ,а и най-лекото предвидено в
закона наказание няма да се окаже несъразмерно тежко за извършеното от
подсъдимия престъпление.Ето защо,се прави искане оспорваната присъда да
бъде изменена като бъде увеличено наложеното наказание с налагането на
7
наказание „лишаване от свобода“,индивидуализирано съобразно изискванията
на чл.54 от НК,изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66,ал.1
от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Благоевград
поддържа депозирания от ТО-Р. при РП-Благоевград протест считайки,че
районният съд е проявил снизходителност налагайки наказание „пробация“
като отчетените смекчаващи вината обстоятелства не отговарят на
изискването за многобройност.Намира за правилен и законосъобразен извода
на първата инстанция за съставомерност на престъпното деяние и поведение
на подсъдимия,свързано с посочените в обвинението нарушения на законови и
подзаконови нормативни актове.При тези съображения пледира за налагане на
наказание „лишаване от свобода“ и оставяне без уважение на депозираната
въззивна жалба.
Защитникът на подсъдимия Б. Ю. поддържа въззивната жалба по всички
подробно изложени в нея съображения като не навежда допълнителни доводи
в съдебно заседание.Настоява за отмяна на постановената осъдителна присъда
и постановяването на нова,с която подсъдимият Ю. да бъде оправдан.
Въззивният жалбоподател Б. Ю.,редовно призован,не се явява във въззивното
съдебно производство като чрез защитника си изразява становище за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Благоевградският окръжен съд,в качеството си на въззивна
инстанция,след като се запозна с изложеното във въззивната жалба,изслуша
явилите се в съдебно заседание страни,обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, прецени наличния по делото доказателствен материал и след
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314 от НПК, намери въззивната жалба не само за допустима,
но разгледана по същество – и за основателна.
Следва да бъде вметнато,че посочените във въззивната жалба съображения
представляват доводи,изтъкнати и пред първоинстанционния съд в хода на
съдебните прения,а не представляват по съществото си несъгласие с
конкретни аспекти в мотивите на съда и пропуски в неговата аналитична
дейност.Но все пак представляват общо несъгласие с направения от районната
инстанция извод за виновността на подсъдимия в извършване на престъпление
8
по чл.134,ал.1,т.1във вр. с чл.128 от НК,аргументирайки ,че посочените норми
в различни законови и подзаконови нормативни актове не са нарушени от
подсъдимия в качеството му на работодател на пострадалото лице В.Я.,както и
че случилата се злополука не се дължи на виновното поведение на
подсъдимия,а на проявената изключителна небрежност от страна на
пострадалия.
С оглед цялостната проверка на обжалваната присъда се възприема, че преди
произнасяне по същество на делото се констатираха от въззивния съд
процесуалните основания на чл.335, ал.2 вр. с чл. 348, ал.3, т.2 от НПК,
налагащи отмяна на постановената присъда и връщане на делото на първата
инстанция за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните
правила, които не са отстраними в настоящата инстанция, а само в
първоинстанционното производство. Нарушенията се изразяват в тотална
липса на мотиви, поради липса на изложени съображения по фактите и
правото, следователно не съответстват на стандартите за обективност
съобразно нормата на чл. 14 НПК, с което съществено се накърняват правата
на страните. Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължава съда в мотивите
на присъдата да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали приема това и какви са правните съображения за
взетото решение. Съдът е длъжен да изложи към постановената присъда ясни
мотиви за взетото решение, за да могат страните да разберат волята на съда
при постановяване на присъдата, по силата на която е признато за виновно
или оправдано дадено лице. Това е гаранция за това ,вътрешното убеждение
на съда да бъде разбрано от страните и от съда, който контролира съдебния
акт. Неизпълнението на въпросното изискване означава съществено
процесуално нарушение.
Контролиращият съд констатира,че първостепенният не е обсъдил отделните
обстоятелства, имащи значение за правилното изясняване на пряката
причинна връзка между инкриминирани на подсъдимия нарушения при
осъществяване на дейността,източник на повишена опасност и причинената
тежка телесна повреда на пострадалия.
Съдебната практика Вж. Постановление № 2/27.09.1979 г. (изм. с
Постановление № 7/06.07.1987 г.) на Пленум на ВС е последователна по
въпроса, че разпоредбата на чл.134,ал.1 от НК,респ. и на чл.123,ал. 1 от НК е
9
бланкетна и нейното съдържание се запълва от нормативни правила,
конкретизиращи дължимото поведение на субекта на престъплението,
извършващ дейност, източник на повишена опасност, който поради
немърливото им изпълнение причинява телесна повреда по непредпазливост
в двете й форми. Без съмнение е също, че субекти на престъпление по чл.
134,ал.1 от НК могат да бъдат както преките изпълнители на правно
регламентираната дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения
по нейната организация, ръководство и контрол за правилно и безаварийно
изпълнение. Във всеки от тези случаи за съставомерността на деянието се
изисква да е налице пряка непрекъсната причинна връзка между
нарушението на конкретното нормативно правило и настъпилия
противоправен резултат. Причинната връзка е обективен елемент на
престъплението и предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност
на подсъдимото лице, поради което нейното изясняване, което е фактически
въпрос, е строго необходимо.Същото важи и за субективната страна.
Проблематиката в настоящия казус фокусира вниманието върху правилното
изясняване на въпроса за пределите на отговорността за немърливо
изпълнение на задължения от организационен и контролен характер при
осъществяване на правно регламентирана дейност, източник на повишена
опасност. Стандартният начин за решаването му е постигане на яснота за
спецификата на дейността и правната й регламентация, коректно открояване и
аналитично изследване на вменените на дееца задължения, които той е
пренебрегнал и причинната връзка с настъпилия резултат, както и виновно ли
е сторил това. В тази връзка, от съда се очаква да прояви задълбочен
професионален подход, като оцени техния принос и значение както на
плоскостта на причинната връзка, така и с оглед субективното отношение към
общественоопасните последици.
Прегледът на мотивите към първоинстанционната присъда демонстрира, че
РС-Р. не се е справил с тези задачи.
От съдържанието на обвинителния акт е видно, че на подсъдимия са били
инкриминирани множество нарушения по различни правни актове,но в
мотивите на районния съд липсва изобщо посочването им ,камо ли аргументи
за тяхното допускане именно от подсъдимия и по какъв начин нарушаването
на всички правно регламентирани задължения и/или на част от тях е
10
причинило съставомерния резултат. Проверяваният съд се е задоволил
единствено с формалното посочване,че от обективна страна деянието е
извършено с допускане на нарушения и неизпълнение на изискванията на
ЗЗБУТ, както и на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за
функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в
предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със
защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, Наредба
№ 6 от 25.05.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при механично обработване на дървесина, Наредба № 12 от 30.12.2005 г.
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на товарно- разтоварни работи,но кои точно задължения от изброените
нормативни актове е нарушил,с кое свое конкретно поведение е извършил
сочените в обвинението нарушения и по какъв начин заради тяхното
нарушаване е причинен съставомерния резултат,районният съд не е изложил
никакви мотиви.Между впрочем описанието на извършеното престъпление в
присъдата е по-обстоятелствено отколкото в мотивите,но то се дължи
единствено на преноса му от обвинителния акт в постановената от
първоинстанционния съд присъда.
Както въззивният съд посочи,диспозицията на нормата на чл. 134,ал.1 от НК е
бланкетна.Ето защо е необходимо да бъде запълнена с конкретни разпоредби
от съответни нормативни актове (правилник, наредба, инструкция, заповед
,технически правила и др.),за които се претендира,че подсъдимият е нарушил
или неизпълнил.Именно поради тази причина от съществено значение са
правилното посочване и формулиране на тези правила както в обвинителния
акт, така и в присъдата и мотивите към нея.Съдът е длъжен да установи
допуснатите от подсъдимия нарушения на определени правила и норми за
охрана на безопасността на труда от съответен нормативен акт, като изследва
задълбочено наличието на причинна връзка между тях и настъпилия
противоправен резултат,което в казуса проверяваният съд не е сторил. По този
начин въззивния съд не може да осъществи контролната си функция по
същество,тъй като не е наясно по какъв начин районният съд е достигнал до
сочения извод относно виновността на подсъдимото лице.
Само в допълнение и предвид последицата от констатираната „липса на
11
мотиви“,а именно отмяна на съдебния акт и връщането на делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, въззивният съд намира за
необходимо да посочи,че актът е бил постановен и при неизяснена в
достатъчна степен фактическа обстановка каквото възражение е направено от
защитата във въззивната жалба и се поддържа и в хода на въззивното съдебно
производство-а то е,че е необходимо да бъдат преодолени определени
заграждения,за да се достигне до тази конфигурация на машината,т.е изисква
се полагането на определени усилия от страна на работника ,за да постави
ръката си на лентата,която се движи изключително бавно.Назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство експертиза е установила по
какъв начин е отрязана лявата ръка на пострадалия ,не е дала отговор на
въпроса как е възможно това да се случи,там ли се намира „работното място“
на пострадалия ,необходимо ли е било преодоляване на определени
заграждения,мястото на което ръката е била повлечена ,следвало ли е да бъде
почиствано,изобщо налице ли е свободен достъп до посоченото място.
Основателно е възражението за абсолютна липса на конкретика и
обстоятелственост в показанията на пострадалия В.Я.,който не е изложил
никакви факти относно начина на причиняване на злополуката като на
последния изобщо не са поставяни въпроси относно мястото на което се е
намирал и това място съвпада ли с работното му място, конкретно от колко
време работи в дружеството работодател.Извършван ли му е инструктаж
относно безопасните условия на труд,от кого е извършван този инструктаж-
конкретно от работодателя или от друго лице във фирмата,в какво се състои
този инструктаж.Налице е твърдение на пострадалия,че не се е подписвал на
книга за инструктаж като не е назначена графологическа експертиза в тази
насока.Налице са противоречиви свидетелски показания относно извършван
инструктаж на работното място,които нито са преодолени с извършването на
очни ставки,нито са събирани допълнителни гласни и писмени доказателства
в тази насока.
Едва при пълно и обстоятелствено изясняване на фактите по делото,
районният съд ще следва да направи и извода си относно обективна и
субективна съставомерност или липса на такава по отношение на вмененото
на подсъдимия обвинение.
Отново следва да бъде отбелязано,че първоинстанционният съд ще следва,
12
излагайки мотиви към съдебния си акт,не само да цитира нормативните
актове,които са нарушени и които запълват бланкетния състав на
чл.134,ал.1,т.1 от НК,но ще следва да посочи и конкретните разпоредби които
са нарушени, анализирани в контекста на изискването за установяване на
пряка причинна връзка между тяхното нарушаване и съставомерния
резултат,каквито мотиви в сега поставеният акт липсват.
Първоинстанционният съд изобщо не е положил усилия да открои в какво
качество подсъдимият се явява субект на престъплението, неизпълнявайки
конкретни правно относими и значими задължения. Цитираните правни норми
имат различни адресати заедно или поотделно, като „юридически и физически
лица, “работодател”,„ръководител на предприятие” и др. Освен това, с оглед
спецификата на обвинението, касаеща немърливо изпълнение на задължения
от организационен и контролен характер, от съществено значение е било да
анализира тяхната същина,каквито мотиви също не са изложени.Следва да
бъде обърнато внимание от първоинстанционния съд дали и в обвинителния
акт прокурорът се е справил с тази задача,посочвайки защо именно
подсъдимият следва да е субект на престъпление по чл.134,ал.1,т.1 ,във вр. с
чл.128 от НК.Той ли е пряк изпълнител на правно регламентираната дейност
или друго лице е натоварено с нормативните задължения във връзка с
организацията,контрола или ръководството на тази дейност.Посоченото
въззивният съд отбелязва не с цел търсеното на друго лице като субект на
престъпление,а предвид необходимостта от посочването на необходимите
факти,свързани с аргументацията по отношение на субекта на
професионалната непредпазливост.
Изложеното дотук информира, че в мотивите към присъдата липсва
обективно, подробно и всеобхватно изследване и разрешаване на съществени
въпроси както относно субекта на престъпната деятелност,така и за
причинната връзка между инкриминираните на подсъдимия нарушения на
правилата за безопасност на труда и съставомерния резултат в хипотезата на
немърливо изпълнение на задължения от организационен и контролен
характер при осъществяване на дейност, източник на повишена опасност,
както и за субективното му отношение към този резултат.Това обуславя
касационното основание по чл.335, ал.2 вр. с чл.348,ал.1,т.2,във вр. с чл. 348,
ал.3, т.2 от НПК, като налага цялостна отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд-Р. от друг
13
състав за поправяне на констатираните нарушения.
Предвид изхода от делото пред въззивния съд,отпада необходимостта от
обсъждане по същество на направените възражения във въззивните жалба и
протест по същество относно отговор на въпроса за съставомерността на
деянието и неговият автор ,както и по отношение справедливостта на
наложеното с присъдата наказание .
Мотивиран от изложеното и на основание 334, т.1 вр. с чл. 335, ал.2 вр. с чл.
348, ал. 3, т. 2 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Присъда №20/12.09.2024г,постановена по НОХД
№323/2022 г. по описа на Районен съд – Р. и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14