РЕШЕНИЕ
№IV-261
30.09.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
открито заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното
от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1732 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.Я.П., ЕГН**********, чрез особения му представител адвокат Милена
Лакева, против Решение № 919 от 13.03.2020 г. по гр. д. № 6603/2019 г. на Районен
съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Я.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, че
дължи на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, представлявано от Ани
Василева Ангелова – изпълнителен директор, и Михаил Танев Петков – прокурист,
сумата от 40 лева – изискуема
комисионна за управление, начислена за периода от 23.10.2017 г. до 21.10.2018
г., сумата от 18, 80 лева – изискуеми
такси, дължими за периода от 31.07.2018 г. до 10.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 01.04.2019 г. до изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
1453/02.04.2019 г. по ч. гр. д. № 2720/2019 г. по описа на БРС, както и в ЧАСТТА, с която е ОСЪДЕН П.Я.П., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, представлявано от
Ани Василева Ангелова – изпълнителен директор, и Михаил Танев Петков –
прокурист, сумата 4 000 лева – главница
по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от
21.10.2011 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
- 07.08.2019 г. до окончателното й плащане, поради обявена с исковата молба
предсрочна изискуемост на вземането по договора.
По отношение на установителната част от решението са
изложени оплаквания, че първоинстанционният съд е уважил исковите претенции за
сумата от 40 лева и за сумата от 18, 80 лева с мотив, че „съгласно заключението
на вещото лице възлизат на сумите 40 лева комисионна и 18, 80 лева такса за
управление“, без да съпостави заключението на вещото лице с останалия
доказателствен материал по делото, и по-конкретно с липсата на доказателства за
дължимост и изискуемост на горните искови претенции. Посочва се, че вещото е
изготвило заключението си въз основа на счетоводните записвания в
счетоводството на банката, които не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила на официални удостоверителни документи и които не са били
представени по делото. Отбелязва се, че в чл. 4.8. от процесния договор за
овърдрафт не е посочен размер на уговорените такси за поддържане на сметката,
поради което не е ясно как е формирана
претендираната от ищеца сума в размер на 18, 80 лв. Поддържа се, че липсата на
доказателства по делото за това, че ищецът е предоставил за ползване разрешения
кредит под формата на овърдрафт в уговорения размер по разплащателната сметка
на кредитополучателя, лишава ищеца от възможността да претендира изпълнение от
ответника на задълженията за заплащане на уговорените такси и комисионни.
Изтъква се, че претендираните суми,
представляващи комисионна за управление и такси, не се дължат и на
основание чл.10а ЗПК, тъй като се касае за „услуги“, които са свързани с
усвояване и управление на кредита.
По отношение на обжалваната осъдителна част от решението
се излагат доводи, че ищецът не е доказал изпълнение на задължението си да
предостави за ползване на ответника паричната сума в пълния й уговорен размер.
Счита за недоказани по делото обстоятелствата относно датите на преводното
нареждане, на евентуално усвояване на кредита, както и датата на усвояване на
първата сума по договора. Отбелязва се изявлението на вещото лице, че при
извършване на съдебно-счетоводната експертиза не са му били представени от
ищеца копия от платежни нареждания или други първични счетоводни документи.
Намира за неясно и недоказано по делото как е формирана претендираната с
осъдителния иск главница в размер на сумата от 4000 лева. Отбелязва се, че липсват
данни и доказателства в какъв размер са падежиралите и непадежиралите вноски
след подаване на заявлението до заповедния съд към датата на завеждане на
исковата молба в съда. Посочва се, че в решението липсват мотиви относно
основателността на евентуалния осъдителен иск, като съдът е обосновал основателността
му единствено с доводи за неговата допустимост, мотивирайки се, че ответникът е
надлежно уведомен чрез назначения му особен представител, че задължението по
договора е предсрочно изискуемо и че се дължи в пълен размер. Поддържа се, че
мотивите на съда за неоснователност на предявения установителен иск за
главницата не обосновават основателността на уважения осъдителен иск за същата
сума. Излагат се съображения, че макар осъдителният иск да е принципно
процесуално допустим при отхвърляне на установителната претенция, в случая не е
следвало първоинстанционният съд въобще да го разглежда, доколкото искът е
предявен в условията на евентуалност, която е изрично обвързана (според
отразеното в исковата молба) от отхвърляне на основния иск поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а в конкретния случай установителният иск е отхвърлен
при липса на доказателства изобщо на дължимост на вземането, както по
основание, така и по размер.
Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваните
части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Райфайзенбанк
България” ЕАД, което е получило препис от нея на 24.06.2020 г. чрез юрисконсулт
Атанасова.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от
особения представител адвокат Лакева, която поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемото дружество не изпраща
представител. С писмено становище вх. № 260748/25.08.2020 г. оспорва въззивната
жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира за
присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част, а по наведените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност приема следното:
Неоснователни
са оплакванията на въззивника относно разглеждането на евентуалния осъдителен
иск за главницата в размер на 4 000 лева. Първоинстанционният съд е отхвърлил
главния положителен установителен иск за главницата поради липса на обявена
предсрочна изискуемост, с което се е осъществило заложеното в исковата молба
процесуално условие за разглеждане на евентуалния осъдителен иск за същата сума.
Изложените от първоинстанционния съд доводи за недоказаност по отношение на
главния установителен иск не касаят дължимостта на претенцията за главница по
начин, който да изключва основателността на евентуалния осъдителен иск, а
касаят възможността за определяне на падежиралите и непадежирали вноски по
договора към момента на приключване на устните състезания по делото. Ето защо,
след като е отхвърлил предявения главен установителен иск, първоинстанционният
съд правилно е пристъпил към разглеждане на предявения евентуален осъдителен
иск.
Неоснователни са и оплакванията на въззивника досежно
основателността на евентуалния осъдителен иск. По делото е представен договор
от 21.10.2011 г. за предоставяне на овърдрафт по разплащателна/картова сметка,
сключен между ищеца „Райфайзенбанк България” ЕАД като кредитодател и ответника П.Я.П.
като кредитополучател, чийто подпис не е оспорен по делото като неавтентичен.
По смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗПК овърдрафт е кредитът, при който кредиторът
изрично предоставя на потребителя възможност да ползва средства, превишаващи
наличността по разплащателната му сметка. В процесния договор за овърдрафт е
предвидено, че банката предоставя на кредитополучателя възможност за ползване
на овърдрафт по сметка в размер до 4 000 лева (чл. 1), която ще бъде
предоставена за ползване по разплащателна/картова сметка на кредитополучателя
при банката BG23RZBB91554031871103 (чл.
2), а задълженията по ползвания овърдрафт ще бъдат
автоматично погасявани с всяка сума, постъпваща по сметката без да е необходимо
изрично нареждане за това от страна на кредитополучателя (чл.3.3). Кредитополучателят
се задължава да осигури месечното му трудово възнаграждение да постъпва по
посочената банкова сметка (***), като е налице случай на неизпълнение, когато по
сметката не постъпи месечното трудово възнаграждение на кредитополучателя в
рамките на един календарен месец (чл. 8.1), а банката има правото да обяви за
предсрочно изискуем целия усвоен овърдрафт, считано от 91-ия ден, в случай, че
по сметката не постъпи месечното трудово възнаграждение на кредитополучателя в
продължение на 90 дни (чл. 9.4). По делото е прието заключение на вещото лице
по извършена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че сумата от
4 000 лева е усвоена от ответника на 21.10.2011 г., като последното
плащане по овърдрафта е извършено на 10.07.2018 г., а размерът на просрочената
главница по договора възлиза на 4 000 лева. Следователно по делото се
доказва, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави за ползване на
ответника паричната сума в пълния й уговорен размер от 4 000 лева.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест ответникът не е
установил, че е изпълнил задължението си да осигури регулярно постъпване на месечното си трудово
възнаграждение по посочената банкова сметка. ***и да обяви овърдрафта за
предсрочно изискуем в пълния му усвоен размер чрез връчване на препис от
исковата молба, ведно с приложено към нея уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост, на особения представител на ответника, назначен по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК (Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., I т. о. на ВКС). С оглед на изложеното претенцията за
сумата от 4 000 лева, представляваща главница по договор за предоставяне
на овърдрафт по разплащателна/картова сметка от 21.10.2011 г., се явява
доказана по основание и размер, поради което предявеният евентуален осъдителен
иск се явява основателен.
Неоснователни са доводите на въззивника за недължимост на
претендираната сума от 40 лева, представляваща комисионна за управление по чл.
4.4 от договор от 21.10.2011 г. за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка за периода от 23.10.2017 г. до 21.10.2018 г., поради противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно клаузата на чл. 4.4 от процесния договор
от 21.10.2011 г. за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка ежегодно
на 22 октомври от всяка година от действието на овърдрафта кредитополучателят
заплаща на банката комисиона за управление в размер на 1 % върху разрешения
овърдрафт, която не подлежи на връщане при погасяване на овърдрафта.
Действителността на посочената клауза следва да се преценява с оглед
действащото законодателство към момента на уговарянето й. Разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК (Нов - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), която
предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не е била действащо
право към момента на сключване на процесния договор за овърдрафт на 21.10.2011
г. Поради това разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не може да послужи като
основание за нищожност на клаузата на чл. 4.4, която следва да се приеме за
действителна и обвързваща страните. Ето защо ответникът дължи претендираната
въз основа на чл. 4.4 от договора комисионна за управление за периода от
23.10.2017 г. до 21.10.2018 г. в размер на 40 лева.
Основателни
са доводите на въззивника за недоказаност на претенцията за сумата от 18, 80
лева, представляваща такси по чл. 4.8 от договор от 21.10.2011 г. за предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка за периода от 31.07.2018 г. до 10.03.2019
г. Съгласно клаузата на чл. 4.8 от процесния договор от 21.10.2011 г. за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка за целите на неговото изпълнение кредитополучателят
се задължава да открие и поддържа разплащателна/картова сметка в банката във
валута, еднаква с валутата на овърдрафта, като за откриването и поддръжката на
разплащателната сметка, както и при извършването на преводи от и към
разплащателната сметка кредитополучателят дължи такси и комисиони съгласно
действащата тарифа за такси и комисиони на Райфайзенбанк /България/ ЕАД, а
отношенията между банката и кредитополучателя по повод откриване и обслужване
на разплащателната сметка се уреждат от Рамков договор за откриване и
обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги и Общи условия за
предоставяне на платежни услуги на физически лица. По делото не е представена
тарифата за такси и комисиони на Райфайзенбанк /България/ ЕАД, към която препраща
клаузата на чл. 4.8 от договора за овърдрафт. Основание за дължимост на
претендираните такси би била клаузата на чл. 4.8 от договора за овърдрафт,
ведно със съответната клауза от тарифата, предвиждаща размера на таксата за
извършване на конкретно действие. По делото не се твърди и не се установява
какво е съдържанието на тарифата, към която препраща чл. 4.8 от договора за
овърдрафт. Ето защо претенцията за сумата от 18, 80 лева се явява недоказана по
основание, поради което следва да бъде отхвърлена.
Поради частично
несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е прието за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 18, 80 лева, представляваща такси по чл. 4.8 от
договор от 21.10.2011 г. за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка за
периода от 31.07.2018 г. до 10.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от 01.04.2019 г. до изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1453/02.04.2019 г. по ч. гр. д. № 2720/2019 г.
по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него следва да бъде постановено,
че се отхвърля искът за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 18, 80 лева, представляваща такси по чл. 4.8 от договор от 21.10.2011 г. за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка за периода от 31.07.2018 г.
до 10.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2019 г. до изплащане
на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 1453/02.04.2019 г. по ч. гр. д. № 2720/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас. В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед
частичната неоснователност на въззивната жалба и направеното с писмено
становище вх. № 260748/25.08.2020 г. искане за разноски на въззиваемото
дружество следва да бъде присъдена сумата от 99, 54 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, определено от съда в
размер на 100, 00 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, както и сумата от 298, 62 лева, представляваща внесен депозит
за възнаграждение на особения представител на въззивника пред въззивната
инстанция. Ето защо въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемото дружество сумата от общо 398, 16 лева, представляваща разноски във
въззивното производство.
Съгласно
т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС особеният представител не е задължен за заплащането на такси и
разноски в производството по обжалване, като дължимата държавна такса по
жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се
възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. Дължимата по делото
държавна такса с оглед предмета на обжалване възлиза на 130, 00 лева. С оглед
частичната основателност на жалбата въззиваемото дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 0, 60 лева,
представляваща дължима държавна такса съразмерно на уважената част от жалбата.
С оглед частичната неоснователност на жалбата въззивникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 129, 40 лева,
представляваща дължима държавна такса съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
Крайният
изход на делото пред въззивната инстанции има за последица изменение на
решението и в частта за разноските в първоинстанционното и заповедното
производство. Дължимите на ищеца разноски съразмерно на уважената част от
исковете възлиза на 126, 98 лева за заповедното производство и 1094, 02 лева за
първоинстанционното исково производство, т. е. общо за сумата от 1221, 00 лева,
което налага отмяна на решението в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата над 1221, 00 лева до присъдения размер от 1227, 83 лева,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 919 от 13.03.2020 г.
по гр. д. № 6603/2019 г. на Районен съд – Бургас
в ЧАСТТА, с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Я.П., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Райфайзенбанк
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, представлявано от Ани Василева
Ангелова – изпълнителен директор, и Михаил Танев Петков – прокурист, сумата от 18, 80 лева, представляваща такси по
чл. 4.8 от договор от 21.10.2011 г. за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка за периода от 31.07.2018 г. до 10.03.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2019 г. до изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1453/02.04.2019 г.
по ч. гр. д. № 2720/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас,
както и
в ЧАСТТА за разноските, с която П.Я.П., ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, сумата над 1221, 00 лева до присъдения размер
от 1227, 83 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство
съразмерно на уважената част от исковите претенции,
като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров
№ 55, Експо 2000, против П.Я.П., ЕГН **********, адрес: ***, иск
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 18, 80 лева, представляваща такси
по чл. 4.8 от договор от 21.10.2011 г. за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка за периода от 31.07.2018 г. до 10.03.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2019 г. до изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1453/02.04.2019 г.
по ч. гр. д. № 2720/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 919 от 13.03.2020 г. по гр. д. № 6603/2019 г. на Районен съд – Бургас в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.Я.П., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на „Райфайзенбанк
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, сумата от 398, 16 лева, представляваща разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА П.Я.П., ЕГН **********, адрес:
***, да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 129, 40 лева, представляваща дължима държавна такса съразмерно
на отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, да
заплати по сметка на Окръжен съд –
Бургас сумата от 0, 60
лева, представляваща дължима държавна такса съразмерно на уважената част от
жалбата.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.