Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 701
по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от Н.В.К. по чл.29
ЗТР за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър
обстоятелства –заличаване на В.Н.К. като едноличен собственик на капитала на
ответното дружество С.В.Х. ЕООД и вписването на И.Й.В.за едноличен собственик
поради разваляне на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
28.06.2017 г., вписването на О.К.за управител въз основа на решение на И.В.,
вписването на К.К.М.като едноличен собственик на
капитала на ответното дружество въз основа на договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 24.06.2020 г., сключен с И.В..
Твърденията на ищеца са, че е наследник
на В.Н.К., починал през април 2020 г., който бил едноличен собственик на
капитала на ответното дружество, като след смъртта му ищецът установил, че баща
му е заличен като такъв в търговския регистър и за едноличен собственик на
дружеството е вписан И.Й.В.като за вписването са представени договор за
прехвърляне на дружествени дялове от 28.06.2017 г. и предупреждение за
развалянето му, на което е придаден вид да е получено от В.К. на 11.11.2019 г., като ищецът твърди, че документът е съставен
след смъртта на баща му и не е подписан от него, тъй като той не бил в
състояние да се обслужва сам. След вписването на И.В. за едноличен собственик,
последният с договор 24.06.2020 г. прехвърлил всички дялове на К.К.М., което прехвърляне е вписано в търговския регистър, но
е несъществуващо обстоятелство, тъй като договорът не може да прехвърли права,
каквито сам И.В. не е имал. Твърди, че договорът от 28.06.2019 г. е привиден
относно уговорката за възмездност, тъй като преди
това с друг такъв привиден договор В.К. фиктивно прехвърлил дяловете си от
ответното дружество на И.В., без да е платена цена, а с договорът от 24.06.2020
г. дяловете само били върнати. Евентуално изразява готовност да изпълни
задълженията за заплащане на цена по договора от 28.06.2017 г. на своя
наследодател.
Ответникът оспорва исковете, като не
оспорва твърденията за сключването на договорите за прехвърляне на дялове от
28.06.2017 г. между В.К. и И.В., както и от 24.06.2020 г. между И.В. и К.М., но
оспорва твърденията за привидност на първия договор, както и на предхождащия го
договор от 16.10.2014 г., с който В.К. е прехвърлил дяловете си на И.В..
Твърди, че поради неплащане на уговорената цена на дяловете договорът от
24.06.2020 г. бил развален от И.В. с писмено изявление, получено от В.К., като
оспорва твърденията на ищеца, че към този момент В.К. е бил в лошо здравословно
състояние и твърди, че е водил активен професионален и личен живот. С
развалянето на договора правата върху дружествените дялове се върнали в патримониума на И.В., което обстоятелство е вписано
надлежно, а впоследствие дяловете били прехвърлени на К.М.. Поддържа се теза,
че дори и вписването, основано на разваляне на договора да е несъществуващо, то
последващо вписване не може да бъде засегнато, тъй
като последващия приобретател
бил добросъвестен и не знаел за това.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по иска е да докаже
твърденията си относно сключването на договорите за прехвърляне на дружествени
дялове от 16.10.2014 г., 28.06.2017 г., което не се оспорва, твърденията си за
привидност на същите, като докаже страните са имали друга действителна
уговорка, различна от външно изразената. Евентуално ищецът следва да докаже
плащане на задълженията за цена на дружествени дялове по договора от 28.06.2017
г. в уговорените срокове.
В тежест на ответника е да докаже
фактите относно настъпване на вписаните обстоятелства, а именно сключване на
договорите от 28.06.2017 г. и 24.06.2020
г. в съответната изискуема форма, както и отправянето и получаването от В.К. на
изявлението на И.В. за разваляне на първия договор.
Страните не спорят, а се установява и от
представените по делото писмени доказателства, че на 16.10.2014 г. В.К., в
качеството си на едноличен собственик на капитала на С.В.Х. ЕООД е прехвърли на
И.В. с писмен договор с нотариална заверка на подписите всички дялове от
капитала на ответното дружество срещу задължение на Купувача на дяловете да
заплати цена от 50000 лв. в 25 дневен
срок от сключването на договора.
Установява се от представеното платежно
нареждане от 19.02.2015 г. до Юробанк България АД и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че И.В. е платил на В.К. на
19.02.2015 г. сумата от 25000 лв. с посочено основание „по договор от 16.10.2014
г. – частично“.
С договор от 28.06.2017 г. с нотариална заверка
на подписите И.В. продава на В.К. всички притежавани дялове от капитала на С.В.Х.
ЕООД за цена от 29800 лв., която купувачът се задължава да плати в двумесечен
срок от сключване на договора.
Не се твърди, нито доказва В.К. да е
платил уговорената цена на дяловете или да е погасил задължението си за
заплащането й по друг начин.
Въз основа на съдържанието на
уговорките в сключените договори не може да се направи по никакъв начин извод страните,
при сключването им, да са имали различна воля от външно изразената, респективно
договорите да са симулативни. Плащането на
уговорената цена по принцип касае изпълнението на договорите и от
неизпълнението на това задължение не следва извод за липса на воля за поемането
му, още повече, че по делото се доказва, че по първия договор е налице плащане,
макар и то да не погасява изцяло задължението, което сочи на несъответствие на
поддържаната от ищеца теза с действително осъществилите се факти.
Без всякаква връзка, а още по-малко
очевидна, са твърденията на ищеца относно участието на неговия наследодател в
процес на развод, тъй като участието в капиталови дружества на някой от
съпрузите няма отношение към имуществените отношения помежду им по повод
прекратяване на брака, тъй като са изключени от съпружеската имуществена
общност, поради което и тезата на ищеца прехвърлянето на дялове да има връзка с
развода на неговия наследодател е житейски и правно нелогична, недоказана и без
правно значение за делото.
При липсата на други доказателства В.К.
и И.В. да са постигнали съгласие с различно съдържание от обективираното
в двата договора за прехвърляне на дялове помежду им, съдът приема за
недоказани твърденията на ищеца за нищожност на същите договори поради
привидност и следователно същите са породили уговорените с тях правни
последици, включително относно промяна на едноличния собственик на капитала на
ответното търговско дружество С.В.Х. ЕООД.
С договора от 28.06.2017 г. В.К. е
придобил всички дялове в капитала на ответното търговско дружество срещу
задължение за заплащане на цената им, което задължение се признава и от ищеца да не е
изпълнено. Следователно е налице неизпълнение
на договора от страна на К., което поражда право за другата страна да търси предвидените
от закона последици от неизпълнение на договорно задължение, включително
правото да развали договора.
Спорът между страните е дали това право
е валидно упражнено и в частност дали изявлението за развалянето на договора,
отправено от И.В. на 11.11.2019 г. действително е
получено от В.К., каквото удостоверяване се съдържа в представения документ,
чрез изявление от името на К..
По делото са приети две заключение на криминалистична експертиза, като и двете съдържат
съпоставка на оспорения подпис в предупреждението за разваляне на договора с
посочен автор В.К. и посочени от страните сравнителни образци, като повторното
заключение е изследвало и образци от подписа на В.К. под подадени от него
заявления а издаване на документи за самоличност. Първоначалното
заключение дава категорично становище,
че подписът под предупреждението не е положен от В.К., който извод е обоснован
с установени различия в общите признаци
/ степен на обработеност и степен на свързаност/ и в
частните признаци – форма на движението при свързване на втория и третия
елемент на буквата „К“, форма на движението при изписване на буква „с“, количество
движение при свързване на буква „с“ с буква „т“,
продължителност на движението при изписване на завършващия елемент на буква
„т“, форма на движенията при свързване /изписване на овалния елемент на буква
„д“, относително разположение на точката на завършване на движението при изписване на парафа, спрямо подредовия елемент на буква „д“. Повторното заключение дава
противоположен и също толкова категоричен извод, че оспорения подпис под
предупреждението е положен от В.К., като се обосновава с установени множество
съвпадения в общите и частните признаци, които са устойчиви и значими и
индивидуални в съвкупност, за да изключат
имитация, като в съдебно заседание вещото лице е дало разяснения, че част от
различията, установени от първоначалното заключение и обосновали извода му, не
са налице в допълнителни изследваните от повторното заключение сравнителни
образци/заявления за издаване на документи за самоличност/ и следователно не са
определящи за формиране на извод относно авторството на подписа, като
сравнителните образци, чието авторство е безспорно по делото, са с вариантност, която превишава стандартната по отношение общи
и частни признаци и без връзка с хронологията на полагане на подписите.
При наличието на две изключващи се
заключения, всяко от които е подробно обосновано и логично, с убедителни
аргументи и при липсата на установен общоважим
стандарт относно необходимия брой признаци, частни или общи, чието различие или
съвпадение са релевантни за формиране на извод относно авторството с установената
от практиката абсолютна тежест на преценката и опита на съответния специалист, извършващ
изследването, то и съдът намира, е въз основа на заключенията не може да
направи категоричен извод, че подписът под предупреждението е положен или не е
положен от В.К..
Останалите събрани по делото
доказателства, които са косвени, също не могат да обосноват извод, които да
изключи възможността предупреждението да е подписано за получаване от В.К.,
каквато теза поддържа ищеца, тъй като са представени множество писмени
доказателства В.К.да е извършвал лично активна дейност по управление на
дружествата С.В.Х. ЕООД С. Ф.ЕООД, да е
извършвал разплащания,други банкови операции, сключвал сделки, участвал в
дружествените работи във времето, относимо към получаване
на предупреждението. Представените документи за медицинското му състояние също
не доказват съществуването на заболяване, което към относимия
към получаване на предупреждението период, да е било във фаза, която изключва
възможността на В.К. да получи и подпише предупреждението, още повече при
съпоставката с документите относно търговската дейност, които сочат тъкмо
обратното.
Следователно в приложение на правилата
за разпределение на доказателствената тежест съдът
приема, че ищецът не е доказал главно и пълно направеното от него оспорване на
авторството на изявлението на В.К. за получаване на изявлението на И.В. за
разваляне на договора помежду им от 28.06.2017 г. и предупреждението е получено
от К., респективно поради неизпълнение на задължението му да заплати
уговорената цена на дяловете от С.ВК Х.ЕООД по договора, последният е развален надеждно с изтичане на
предоставения допълнителен срок за плащане и с развалянето му са отпаднали с
обратна сила последиците от прехвърляне на дяловете, извършено на 28.06.2017
г., които са се върнали в патримониума на И.В.. Вписването
на това обстоятелство в търговския регистър не е засегнато от твърдения от
ищеца порок и искът за установяване, че е вписано несъществуващо обстоятелство
е неоснователен.
Следва да се отбележи за пълнота, че
доколкото развалянето на договор за прехвърляне на дружествени дялове се
извърша извънсъдебно, то е неприложима хипотезата на чл.87, ал.3, изр.2-ро ЗЗД
и при всички случаи по отношение на ищеца договорът е развален, тъй като
неизпълнението на задължението на наследодателя му е факт, а изявлението за предупреждението
за разваляне несъмнено е достигнало до знанието на ищеца, който е въвел
твърдени за него в процеса, но съдът не обсъжда последиците на такава хипотеза
и значението й за спора, тъй като приема развалянето да е породило правни последици
още приживе на В.К..
С оглед изводите относно развалянето
на договора за прехвърляне на дружествени дялове неоснователни са и останалите
предявени искове, които се основават на твърдения, за липсата на членствено правоотношение между И.В. и ответното дружество.
Право на разноски при този изход от
спора има ответникът, който ги е претендирал и комуто следва да се присъдят
направените разноски в размер на 550 лв. за депозити за експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ исковете на
Н.В.К., ЕГН ********** срещу С.В.Х.
ЕООД, ЕИК *****по чл.29 ЗТР за установяване несъществуването на вписани в
търговския регистър обстоятелства –заличаване на В.Н.К. като едноличен собственик
на капитала на ответното дружество С.В.Х. ЕООД и вписването на И.Й.В.за
едноличен собственик поради разваляне на договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 28.06.2017 г., вписването на О.К.за управител въз основа
на решение на И.В., вписването на К.К.М.като
едноличен собственик на капитала на ответното дружество въз основа на договор
за предхвърляне на дружествени дялове от 24.06.2020
г., сключен с И.В..
ОСЪЖДА
Н.В.К., ЕГН ********* да заплати
на С.В.Х. ЕООД, ЕИК *****на
основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото за експертизи в размер на 550 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: