Определение по дело №9252/2017 на Районен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

гр.Плевен, 20.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, в закрито съдебно заседание на 20.12.2017год., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9252 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взема предвид:

 

В ПлРС е постъпила е постъпила молба от Н.Н.Б., с която се иска по реда на производството по установяване на факти – охранително производство – да бъде установен фактът на осиновяването му от Н.П.Б.и Ц.М.Б., т.к. пропускът това да бъде отразено по надлежния ред препятства упражняването на наследствените му права. Твърди се, че това осиновяване е било извършено през 1951г. Твърди се, че разполага с две удостоверения за раждане, съгласно които има вписани различни родители – в първото са вписани за родители М.М.Т.и Т.П.Б.а във второто – Н.П.Б.и Ц.Н.. Твърди, че осиновяването му е извършено от Околийски съд гр. О. когато е бил на 9 години, но не е вписано в регистрите за гражданско състояние, не е вписано в НБД Население, че в архива на РС О. и ОС В. не са открили съдебен акт за осиновяване и смяна на имена. Развива съображения относно обстоятелството, че осиновяването му следва да се счита за пълно.

Съдът е оставил без движение молбата, като е поискал от молителя уточнение дали прави искане за установяване на факт по реда на чл. 542 от ГПК или жали отказ за издаване на документи от административен орган. В отговор молителят е уточнил, че молбата му е с правно основание чл. 542 от ГПК и че заявява, че не обжалва отказа на Община Д.М., обективиран в писмо изх. № 7216-1/28.10.2016г.

При това изявление, и съобразно искането в молбата на молителя Н.Н.Б., съдът намира, че производството по делото по посочения от молителя ред е недопустимо и като такова следва да бъде прекратено. Касае се за искане за установяване на факт на осиновяване, който факт не е в приложното поле на чл. 542 от ГПК и не подлежи на установяване в охранителното производство. Производството по  чл. 542 ГПК намира приложение само по отношение на юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелствуващи документи, ако те не са съставени и не могат да бъдат съставени, или макар да са съставени са унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени от органа, компетентен да издава такъв документ. Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи, които удостоверяват настъпването на определени юридически факти - раждане, брак, смърт на физическите лица. Когато документът не е съставен, производството по  чл. 542 ГПК е допустимо за установяването на тези факти, чиято правна значимост не зависи от съставянето на документ за тях, защото той има спрямо тях само доказателствено значение - раждане или смърт. Когато документът за факта е бил съставен, но впоследствие изгубен или унищожен, производството за установяване на факти може да се използва за установяване, както на факти, за които документът има само доказателствено значение (раждане, смърт), така и на факти, спрямо които той е условие за валидност - сключването на брак. Производството по  чл. 542 ГПК е недопустимо, ако законът предвижда друг ред за установяване на съответния факт. / Решение № 15 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3377/2014 г., III г. о., ГК /. В случая редът за установяване на факта на осиновяването е съдебен, в специално производство, за което молителят твърди, че е съществувало, но не може да открие съдебен акт. Ако съдебно производство е съществувало, но е изгубено или унищожено, то редът за възстановяването е по Правилника за администрацията в съдилищата, и то в съда, който е разглеждал производството. В случая обаче не се сочи конкретно дело, а само ходене в съда в гр. О. и се иска установяване на осиновяването по реда на охранително производство, от районен съд, което е недопустимо. Изрично се сочи, че не се касае за обжалване на отказ на административен орган да издаде конкретен документ, за да може съдът да приеме, че се касае за административно производство и да го изпрати на компетентния административен съд. Дори и да се приеме, че независимо от дадената квалификация от молителя, всъщност се касае за предявяване на положителен установителен иск, предвиден в чл. 124 ал. 1 ГПК, то такова също е недопустимо -  съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 3 ГПК, иск за установяване на пораждане, изменение или прекратяване на гражданско правоотношение може да се предяви само в предвидените в закона случаи. /в този смисъл и Решение от 4.02.2013 г. на ПлОС по в.гр.д. № 1026 /2012г. /

Поради всичко изложено дотук, съдът намира, че молбата е недопустима и образуваното по нея производство следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 9252/2017г. по описа на ПлРС, по молба от Н.Н.Б., с която се иска по реда на чл. 542 от ГПК да бъде установен фактът на осиновяването му от Н.П.Б.и Ц.М.Б., т.к. пропускът това да бъде отразено по надлежния ред препятства упражняването на наследствените му права, като НЕДОПУСТИМО.  

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: