РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2396
гр. Пловдив, 21.11. 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. участието на прокурора ЙОРДАНКА
ТИЛОВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2414 описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Интермоб“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к „Марица гардънс“ № 9, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Н.Ц.П.,
чрез процесуалния представител адвокат И.С., срещу Решение № 1303 от 10.07.2019г.
на Пловдивския районен съд, XIV
– ти н.с. постановено по
АНД № 7442 по описа на същия съд за 2018г., с което е ИЗМЕНЕНО наказателно постановление №
16-002165/30.10.2018г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Пловдив, с което на „Интермоб” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, жк „Марица Гардънс” № 9, ет.1, ап.2, представлявано от управителя
Н.Ц.П., е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 2000 лева за нарушение
по чл.128, т.2 от Кодекса на труда /
КТ/, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, КАТО Е НАМАЛЕНА наложената имуществена санкция на 1500 лева.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
като постановен в нарушение на закона и явна неспарведливост
на наложеното наказание – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се,
че от страна на дружеството не е осъществен състава на визираното в АУАН и наказателното
постановление административно нарушение, като случаят е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, което неправилно не е съобразено от първостепенния съд. Поддържа
се също така, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.415в
от КТ което също така, неправилно
не е съобразено от първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде отменено и наказателното
постановление, алтернативно да бъде намалено наложеното наказание на основание
разпоредбата на чл.415в от КТ.
3. Ответникът по касационната жалба –
Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Пловдив, не е изразил конкретно становище по
жалбата.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Интермоб“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ж.к „Марица гардънс“ № 9,
ет.1, ап.2, представлявано от управителя Н.Ц.П., срещу наказателно
постановление № 16-002165/30.10.2018г. на Директора на Дирекция “ИТ” -
гр.Пловдив, с което на дружеството, е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000
лева за нарушение по чл.128, т.2 от Кодекса на труда / КТ/, на основание чл. 416,
ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 16-002165/28.09.2018г., съставен от В.П.Б., на
длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив.
Обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, възприети и от първоинстанционния
съд се свеждат до следното :
На 20.08.2018г. била
извършена проверка от служители към Дирекция „Инспекция по труда" -
Пловдив /Д ИТ – Пловдив/, сред
които и В.Б., на офис на агенция за
недвижими имоти „Ера”, намиращ се в гр. Пловдив, ЖК „Тракия", бул.
„Освобождение" № 33 А, стопанисван от
„Интермоб” ЕООД.
От представените документи в Д ИТ – Пловдив на 11.09.2018г. и
27.09.2018г., а именно ведомост за заплати за месец март 2018г. и индивидуален
фиш за работна заплата на И.П.С.било установено, че от страна на работодателя „Интермоб" ЕООД в установения срок до 10.04.2018г. не е
изплатено уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на С. за
месец март 2018г., работил в офиса на дружеството в гр. Пловдив, жк „Tpaкия”. В трудовия договор, сключен с И.П.С., е определено,
че трудовите възнаграждения се изплащат ежемесечно, до
10-то число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът, а ако
10-ти е неработен, до следващия след него работен ден. При проверката не били
представени други документи /разписка, банкови извлечения, банкови нареждания,
разходни ордери и други/, удостоверяващи
изплащане на начисленото трудово възнаграждение за посочения месец.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на
АУАН В.П.Б., която е потвърдила фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е изменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, че от страна на касатора е осъществен
състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващи се в
нарушение на разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ. Съдът е приел също така, че АУАН
и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената
форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
и е дадена правилна правна квалификация на нарушението, като при съставяне на АУАН и издаване
на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, доколкото са
достатъчно ясни и конкретизирани времето, мястото и в какво точно се изразява
нарушението. Приел е, че случая не може да се определи като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за
нарушения от същия вид, като посоченото смекчаващо обстоятелство относно
изплащане на трудовото възнаграждение след установяване на нарушението, следва
да се вземе предвид при определяне на санкцията в законовия минимум. По
отношение на вида и размера на наложеното наказание, съдът е приел, че правилно
е определено по вид административното наказание,предвидено в санкционната норма
на чл.414,ал.1 от КТ, но размера на наложеното наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, е
незаконосъобразен, като в случая следва да се определи размер на наказание в
законовия минимум, като се отчете обстоятелството относно изплатеното трудово възнаграждение за един месец веднага
след съставянето на акта. В този смисъл според съда минимално предвидената
имуществена санкция от 1500 лева, е достатъчна да се постигне целеният
поправителен ефект. Съдът е приел също така, че процесното
нарушение не може да се квалифицира като „маловажно нарушение” по смисъла на
чл. 415в КТ. В тази насока съдът е приел, че видно от представеното банково
извлечение с дата 01.10.2018г., действително работодателят е изплатил трудово
възнаграждение на конкретния работник за месец март 2018г., което е станало след установяване на нарушението с последващата проверка на 27.09.2018г., но и след съставяне
на АУАН, с което е изпълнена първата предпоставка аз приложимостта на нормата
на чл.415в от КТ. В случая обаче според съда отсъства втората предпоставка,
предвидена по чл.415в, ал.1 от КТ – от нарушението да не се произтекли вредни
последици за работника, който е останал около 6 месеца без заплатата си, като заплащането
на дължимо трудово възнаграждение с такова закъснение не може да отстрани
причинените неблагоприятните последици за работника, а само може да бъде предовратено настъпването на повече такива.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно в
обжалваната част. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното
постановление по
отношение на наложеното административно наказание в размер на 1500 лв. районният съд е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. Във връзка с оплакванията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в
случая да се посочи, че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното
производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи
относно законосъобразността на наказателното постановление по отношение на наложеното
административно наказание в размер на 1500 лв., като е формирал правилно
вътрешно убеждение.
11. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния
съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния
съд правилно е оценил. Въз основа на съвкупната преценка на събраните гласни и
писмени доказателства е установено по безспорен начин, че „Интермоб”
ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР КТ, не е
изплатил на работника И.П.С., трудовото възнаграждение за месец март 2018г. за
извършената от него работа, с което е нарушил законовото задължение, възведено
в нормата на чл.128,т. 2 от КТ.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно
постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН.
Определеното от първоинстанционния
съд административно наказание в минималния предвиден размер за процесното административно нарушение, е определено в
съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е съответно на тежестта на
извършеното нарушение и на степента на обществената му опасност и тази на
нарушителя, и като такова същото е справедливо и способстващо в най - пълна
степен за изпълнение на целите на наказанието.В тази насока без всякакво
съмнение при индивидуализация на наказанието следва да се отчете безспорно установеното по
делото смекчаващо обстоятелство относно изплатеното трудово възнаграждение за
месец март 2018г. веднага след съставянето на акта.
12.
Неоснователно е
касационното оплакване за явна несправедливост
на наложеното наказание, с оглед неправилната преценка от страна на първоинстанционния съд на процесното
нарушение като „маловажно нарушение” по смисъла на чл. 415в КТ.В тази насока е
необходимо да се посочи, че въпроснота разпоредба предвижда за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В
конкретния случай, действително работодателят е изплатил трудово възнаграждение
на конкретния работник за месец март 2018г., като това е станало след
установяване на нарушението с последващата проверка
на 27.09.2018г., но и след съставяне на АУАН, с което е изпълнена първата предпоставка аз приложимостта
на нормата на чл.415в от КТ.. В случая обаче несъмнено отсъства втората
предпоставка, предвидена по чл.415в, ал.1 от КТ – от нарушението да не се
произтекли вредни последици за работника, който е останал около 6 месеца без
заплатата си. Заплащането на дължимо трудово възнаграждение с такова закъснение
не може да отстрани причинените неблагоприятни последици за работника, а само
може да бъде предовратено настъпването на повече
такива, точно както е приел и първостепенния съд.
13.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
14. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно в
обжалваната част. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция в
тази му част.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1303 от 10.07.2019г. на Пловдивски районен
съд,XIV - ти
наказателен състав, постановено по АНД № 7442 по описа на същия съд за 2018 г.
в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.