МОТИВИ
ПО НОХД № 686 / 2019 г. НА ТРС
Подсъдимият О.Л.М. ***, живущ *** е предаден
на съд с обвинение за това , че
на 07.05.2018 г. до бензиностанция „Ромпетрол“ гр. Търговище управлявал
моторно превозно средство – л. а. „БМВ 316“ с per № *******, след като употребил наркотични вещества по смисъла на чл.3,
ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ включени в Списък I към Приложение № 1- „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" към
чл.3, ал.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
/НРКРВН/, а именно- амфетамин установено по надлежния
ред със СХЕ № Е-064/04.06.2019 г., с което от обективна страна осъществил
състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
на 12.07.2018 г. в гр. Търговище, при условията на опасен рецидив
нанесъл удари по лицето на Б.Й.С., ЕГН ********** *** с което му причинил
средна телесна повреда изразравяща се в счупване на горната челюст фронтално в областта на горните първи,втори и трети зъби в ляво и
дясно , което довело до трайно затрудняване на дъвченето и говора му, с което
от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл. 131а във вр. С чл. 129, ал. 1 във вр. С
чл. 29, ал. 1 б. „а“ и“б“ от НК.
На 27.02.2019 г. в гр.Търговище управлявал без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство – л.а. " Мерцедес" с рег.№ *******
в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 18-1292-
002355/04.12.2018 г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР-
Търговище, връчено на 05.12.2018 г. влязло в сила на 14.12.2018 г. за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, с което от обективна страна осъществил
състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
На 27.02.2019
г. в гр.Търговище управлявал моторно превозно средство – л.а. "
Мерцедес" с рег.№ ******* в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление
на МПС наложена му със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №18-1292-000356 от
07.05.2018 г., издадена от служител на сектор "ПП" при ОД на
МВР – Търговище, с което от обективна страна осъществил състава на престъпление
по чл. 343в, ал. 3 от НК.
ТРП
счита обвиненията за доказани по
безспорен начин. Пледира за налагане на наказание по отношение на първото
обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК при
превес на отегчаващи отговорността обстоятелства а именно три години „ Лишаване
от свобода“ при режим на изтърпяване
„строг“, както и глоба в максимален размер . На подс.М.
да бъде наложено и наказание „ Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 /шест/ години. По отношение на второто повдигнато обвинение
по чл. 131а, във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „а“ и “б“ от НК , което е най-спорно
с оглед позицията на подс. М., РПТ счита че то също е
доказано ,преценявайки мотива за извършването му , поведението на пострадалия,
отношенията между пострадалия и подс. М. и други
косвени доказателства по делото. Предлага наказание за това обвинение да бъде
към средния предвиден размер „Лишаване от свобода“ при „ строг „ режим на
изтърпяване. За третото и четвърто обвинение , съответно по чл. 343в, ал.2 и
чл. 343в, ал. 3 от НК, ТРП счита за безспорно доказани. Предлага наказания отново при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства и налагане на наказания към максимума, предвиден в
закона за тези деяния, при „строг“ режим на изтърпяване. След определяне на наказания „ лишаване от
свобода“ за отделните обвинения да се приложи разпоредбата на чл. 23 от НК и се
наложи най-тежкото от тях, като се присъедини и наказанията „ глоба“ определено
по тях, както и наказанието „лишаване от право за управлява МПС, по първото
обвинение.
Подсъдимият
О.М. се признава за виновен по повдигнатите
обвинения по чл. 343б, ал. 3 от НК, чл. 343в, ал. 2 и чл. 343в, ал. 3 от НК,
описва фактическата обстановка и авторството на деянията. По отношение на
обвинението по чл. 131а, във вр. с чл. 129, ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1 б. „а“ и“б“ от НК подс. М. не се признава за виновен, както при дадените в ДП
,така и в съдебно заседание обяснения. Моли за оправдаване по това обвинение,
като недоказано, като заявява , че не е извършил описаното деяние, а именно да
е нанесъл средна телесна повреда на пострадалия Б.С. на посочената дата, време
и място. Дава обяснения, като описва фактическа обстановка ,различна от
отразената в ОА. Не отрича, че на посочената дата се е видял с пострадалия Б.С.,
който случайно го настигнал на ул. „Лилия“ в близост до адвокатските
кантори и понечил
да го удари, при което заявява, че го е бутнал, за да се предпази, като С.
паднал на задните си части, а той продължил движението си към питейно заведения
посока центъра, където имал среща с приятелка, св. В.П., която видяла
случващото се между двамата и дава
показания в съдебно заседание относно
тези обстоятелства.
Защитата пледира за признава на подс. О.М. за невинен по обвинението за нанесена средна
телесна повреда, като недоказано по
несъмнен начин . По отношение на обвиненията по чл. 343б, ал. 3, чл. 343в, ал.
2 и чл. 343в, ал. 3 от НК, за които подс. М. признава
вината си и се подкрепят от всички доказателства по делото, пледира за
наказания към минимума предвиден в закона при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства поради това, че подсъдимият е оказал
съдействие за разкриване на обективната
истина и е направил самопризнания , както в ДП така и в съдебно заседания.
След
запознаване на доказателствата по делото, писмени и събраните такива гласни в
съдебно заседание и след преценка в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното:
Подс. О.М. е
осъждан за различни престъпления и е изтърпявал ефективни присъди. Конкретно
осъждането му по НОХД № 27/2013 г. по описан на ТОС и по НОХД № 877/2013 г. на СпецНС, за които с определение влязло в сила на 01.08.2013
г. е определено едно общо наказание за престъпления по чл.354 НК и чл.321 и
чл.280 НК, а именно в размер на 1 г. и 8 м. лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 4 години, както и наказание
глоба, както и осъждането му по НОХД № 176/2014 г. на ТОС, влязло в сила на
21.10.2015 г. за престъпление по чл.213а, ал.2 НК с наложено наказание 10
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.68, ал.1 НК било приведено в
изпълнение и посоченото по-горе общо наказание в размер на 1 година и 8 месеца,
изтърпени на 07.01.2018 г. определят последвалата му престъпна дейност, за
която съществува по-тежка квалификация да бъде извършена при условията на
опасен рецидив при условията на чл.29, ал.1 , б. „а“ и „б“ НК.
Подс. М.,
видно от изготвената характеристична справка по делото , не работи, няма
доходи, употребява наркотични вещества, поддържа контакти с криминално проявени
лица, известен е, като сприхав и
агресивен.
1. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС и е регистриран
нарушител на ЗДвП с 23 бр. АУАН, 20 бр. НП и 26 бр. фишове.
На 07.05.2018 г. в гр. Търговище подс. М. употребил наркотични вещества, като въпреки това предприел управление на лек автомобил марка
„БМВ“ с рег. № *******. При движението му до района на бензиностанция
„Ромпетрол“ бил спрян за проверка от дежурен екип на ПП при ОДМВР – Търговище,
състоящ се от свидетелите М.Б. и Д.Й.. След изпробването му с техническо
средство Drаger Drug Check
3000 с
фабр. № ARКМ 0261
/8325554 било установено, че подс. О.М. управлява
автомобила след употреба на наркотични вещества, по смисъла на чл.3, ал.2 от
ЗКНВП, включени в Списък I- „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към Приложение № 1 към чл.3, т.1 от НРКРВН, а именно амфетамин /АМР/ и метамфетамин
/МЕТ/. За установеното бил съставен АУАН № 107804/07.05.2018 г., който подсъдимият
подписал без възражение, но се възползвал от правото си и дал проба от кръв и
урина за химически анализ. Пробите били изследвани и видно от заключение по СХЕ
№ Е-064/04.06.2019 г. на ВМА-МБАЛ-Варна в представената биологична проба –
кръв, взета на 07.05.2018 г. от М. няма наличие на наркотични вещества, н о в урината, взета на 07.05.2018 г. от подсъдимия
е открито наличие на следи от АМФЕТАМИН, посредством газ-хроматографски анализ.
В СХЕ е посочено, че АМФЕТАМИН е наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП и е
включено в Списък 1 по чл.3 от към чл.3 от НРКРВН.
Така изложената фактическа обстановка
се доказва по безспорен начин от обясненията на подс.
М. ,свидетелските показания на свидетелите М. Б., Д. Й., заключението по СХЕ,
като и останалите писмени доказателства.
В показанията си свидетелите Б. и Д.Й.
поясняват, че на процесната дата си били наряд. Спрели
за проверка л.а. БВМ управляван от подс. М..
Последният бил изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества, предвид това, че при проверката свидетелите установили превъзбуденото състояние на водача, бил изпробван за
употреба на наркотични вещества с Дрегер Драг
чек 3000 , който отчел употреба на амфетамин и метамфетамин, за
което му бил съставен АУАН, който той подписал без възражения. Водача бил
отведен в МБАЛ, където му била взета
кръвна проба и проба от урина за изготвяне на мед. експертиза за употреба на
наркотици.
Съдът приема и кредитира показанията на
свидетелите, които са последователни и непротиворечиви. По отношение
обстоятелството, че и двамата свидетели не помнят номера на управлявания
автомобил и номера на техн.средство се четат
показанията им ДП, като те потвърждават в съдебно заседание казаното тях в ДП.
От заключението по изготвената СМЕ се
установява, че в представената
биологична проба на кръв взета от подс. М. на
07.05.18 г. не са открити наличие на наркотични вещества, но в урината, взета на същата дата са открити
наличие на следи на амфетамин, посредством газ.хроматографски
анализ. Резултатите от изготвената СМЕ се потвърждават в съдебно заседание
от ВЛ
Г. Б. .Във връзка със зададените въпроси на защитата той пояснява
причината да не се открие наличие на
наркотични вещества в кръвта, а да се открие в урината. Причината за това е ,
че в урината наличието на наркотици се задържа за по дълъг период от време,
отколкото в кръвта.
Подс. О.М. признава изцяло вината си по повдигнатото
обвинение, дава обяснения относно механизма и авторството на деянието..
При така установената и изложена
по-горе фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че подс. О.Л.М., ЕГН ********** ***:
На 07.05.2018
г. до бензиностанция „Ромпетрол“ гр. Търговище управлявал моторно превозно
средство – л. а. „БМВ 316“ с per № *******,
след като употребил наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ включени в Списък I към Приложение № 1- „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" към
чл.3, ал.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /НРКРВН/, а именно- амфетамин установено
по надлежния ред със СХЕ № Е-064/04.06.2019 г., с което от обективна страна
осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК.
Престъплението
е извършено умишлено, като деецът е съзнавал всички обективни и
субективни признаци на извършеното от него престъпление и е целял настъпване на
обществено опасния резултат от деянието.
В обстоятелствената част ОА по т.
2 е приета от РПТ за установена следната
фактическа обстановка:
На 12.07.2018 г. в гр. Търговище, за времето 19-20 ч. подс. М. ***, където се срещнал със св. Б.С.. Двамата се
познавали от дълго време, но напоследък отношенията им се влошили, като повод
за това била приятелката на свидетеля – св.С.Х., която била основен свидетел в
едно от делата срещу обвиняемия, по което същият търпял ефективно наказание
лишаване от свобода. Поради това на посочената дата, провокиран от личната си
неприязън обв. М. без какъвто и да е конкретен повод
се насочил към св. С. и му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на лицето
и челюстта. От силата на ударите и поради изненадата св. С. паднал на земята, а
обвиняемият му нанесъл още няколко ритници и юмруци по тяло и главата, въпреки
че С. вече бил в безпомощно състояние и обилно кървял от устата и носа. След
това обвиняемият се отдръпнал и се отдалечил в неизвестна посока. В близост на
случилото се бил св. Г.З., който се приближил след отдалечаването на обвиняемия
до пострадалия, като го придържал за да се изправи. Междувременно от съседния
жилищен блок свидетелите Д. и П. Г., привлечени от необичайния шум от случилото
се, се показали през терасата и видели пострадалия и
св. З.. От възприетото те осъзнали, че някой е пребил пострадалия и за да
помогнат му подали салфетки, с които да спре изобилното кръвотечение. Малко
след това на място пристигнал и св. Е.Б. с приятелката си, която веднага
сигнализирала на телефон 112. На обаждането се явил полицейски патрул и
линейка, която откарала С. в спешна помощ. Пред органите на реда пострадалия и
св. З. заявили, че извършител на побоя бил обв. М.,
но на този етап пострадалия отказал да подаде жалба срещу него, а З. не желаел
да се замесва, т.к. и двамата били негови приятели.
На следващата
сутрин майката на С. видяла сина си и се уплашила от външния му вид, от който
ясно личало, че бил жестоко пребит и поради това изпратила пострадалия задно с
баща му да бъде освидетелстван от съдебен лекар, който извършил преглед и издал
СМУ. Видно от същото пострадалия получил множество наранявания - масивни отоци и кръвонасядания
по лицевата част на главата с разкъсвания лигавицата на на
горната и долна устни, разклащане и болезненост на горните зъби. Охлузвания на
ляв лакет и дясно коляно. Прието било, че
установените увреждания добре отговарят да са получени по начин описан от
пострадалия. По отношение травмите по зъбите пострадалия бил пренасочен за
стоматологичен преглед, след който било издадено нова СМУ в което било
посочено, че се касае за счупване на алвесларният
гребен на горната челюст на 3 2 1/1 2 3 горни зъби.
Назначената
по делото СМЕ установява, че при
нанесения му побой на 12.07.2018 г. пострадалия е получил оттоци и кръвонасядания по клепачите на двете очи и по гърба на
носа, масивен оток по дясната лицева половина в областта на горната и долната
челюсти, отоци подлигавични кръвоизливи и разкъсвания
по лигавицата на горната и долна устни, охлузвания по левия лакът и дясното
коляно, които са причинил на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота и съгласно разпоредбата на
чл. 130, ал. 1 НК такива увреждания
разкриват медико-биологичния признак на лека телесна повреда. На
пострадалия било причинено и счупване на
горната челюст в областта на алвеоларният гребен на първи втори и трети зъби
вляво и дясно, което е причинило на пострадалия трайно затрудняване на
дъвченето и говора със среден срок за възстановяване 1.5 – 2 месеца. При
прегледа на пострадалия не е констатирано заболяване на зъбите или венците.
Предвид това са налице признаците за причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.1 НК
Назначената
допълнителна СМЕ експертиза посочва, че в медицинската документация от спешното
отделение няма отбелязвания пострадалия да е бил повлиян от алкохол и и
наркотични вещества, констатираните наранявания отговарят да са причинени от
удари с юмруци, поне три на брой, охлузванията могат да са получени при падане
на терена, уврежданията по лицевата част на главата, по левия лакът и по
дясното коляно не могат да бъдат получени от бутане на пострадалия с последвало
падане върху терена. Уврежданията по лицето са получени от нанесени удари с
твърд тъп предмет /юмрук/, като са нанесени най-малко три с предмет с
ограничена повърхност, какъвто е юмрукът.
Така
описаната в ОА фактическа
обстановка съдът приема за доказана по отношение с а м о на получените от пострадалия С. телесни
увреждания на посочената дата. Те са установени по безспорен начин от прегледа на пострадалия на същата дата в
болнично заведение с приложената по делото Епикриза .
Състояние на пострадалия е било видяно от св.
Г.З., св. Е.Б., свидетелите Д. и П.
Г., от пристигналите на м е с т о и, след получаване на сигнал на тел. 112
полицейски служители – свидетелите Ал. К. , Ив. Г., от майката на пострадалия
на следващият ден, след инцидента. Телесните увреждания по св. С. са
удостоверени от назначените и приети по делото СМЕ и показанията в съдебно
заседание на вещите лица- д.Г. и Ст.С..
По отношение на обвинението срещу подс. М., че на посочената дата 12.07.28 година ,около
19.00-20.00 часа в гр. Търговище е
причинил на Б.С. средна телесна повреда, то остава спорно и недоказано по несъмнен и
категоричен начин. Остава неизяснен и спорен
въпросът за а в т о р с т в о т о
на деянието от подс. М., предвид това, че с а м о и единствено пострадалият С. заявява , че деянието е
извършено от подс. М.. От показанията на останалите
дали информация по това обвинение свидетели,
не са събрани достатъчни и безспорни доказателства относно авторството
на деянието , като остава спорен въпросът и относно мястото на извършване на деянието.
Само и единствено показанията на
пострадалия С. са в насока авторство на получените от него телесни увреждания
от подс. О.М.. Св. С. заявява, че на посочената дата
е пристигнал от гр. Омуртаг в гр. Търговище с управляван от него автомобил
заедно със св. Г.З., като имал уговорка със св. Е.Б. да се видят. От гр.
Омуртаг до Търговище колата управлявал св. С..*** оставили колата на место различно от местото, където е бил
нападнат и получил телесните увреждания, като отишли пеша до местото на
срещата/ св. Г.З. заявява, че са отишли с такси/. Защо и по какви причини не е
паркирал до местото, където твърди, че е имал уговорка със св. Б. остава
неизяснено, като св. Б. в съдебно заседание твърди, че не е имал уговорка с
него. Св. С. заявява в съдебно заседание, че са чакали появата на св. Е.Б. до
студиото му за татуси в гр. Търговище, което се
намирало между един блок, като къщата му била между блока и гаража. Той се
намирал точно под къщата на св. Б., където имало детска площадка, като той бил
зад блока до площадката. Докато чакали отнякъде да се появи св. Б., С. усетил
нещо, обърнал си и видял към него много засилено да се приближава О., който го
настигнал и ударил. Ударил го в лицето с юмрук, след което С. паднал на земята
и от носа му потекла кръв, като не можел да диша. След като паднал на
земята отново бил ударен от подс. М.. В това време свидетелят заявява, че около двамата
е н я м а л о други хора. След ударите О. си заминал, като веднага след това се появил Г./
св. З./ и малко по-късно дошъл и св. Б..
Малко по-рано в показанията си св. С. заявява, че на улицата е бил с Г.З., като той бил малко
встрани, може би на около 10 м. С. заявява, че
Г. б и трябвало да е видял О. да го удря поради това,
че е бил на 10-15 м от него, като не може да посочи причина, поради която Г. заявява, че не е видял ударите , които
подсъдимият му нанесъл. Св. С. споменава
в показанията си, че някакви хора са му хвърляли салфетки от балкона, както и
,че веднага след появата на св. Г.З.
дошъл и св. Б., който повикал линейка. След пристигане на линейка и
полицейски служители бил откаран в болницата, като не бил в добро състояние, не
можел да говори и не си спомня какви точно въпроси са му задавали полицаите и
какво изобщо е казал. В показанията си св. С. изобщо не споменава, че при пътуването си от Търговище до Омуртаг е
разговарял/ казва, че не е бил състояние да говори/със св. З., още по-малко да
му е обяснил кой и как го е наранил.
Св. С. заявява ,че след като подс. О.М. го
нападнал и ударил ,без преди това да са разговаряли , като просто безпричинно в
момента на посочената дата бил нападнал от него. Той пояснява, че след като се
прибрал в Омуртаг, на следваща сутрин се видял с родителите си . След като те
видели състоянието му отишъл на преглед при съдебен лекар, който констатирал
отразените в мед. Свидетелство наранявания. Свидетелят пояснява ,че дълго време
не е можел да говори и да се храни нормално, като поемал течна храна. Св. С. си
обяснява поведението на подс. О.М. с това, че към
момента на случилото се, той бил в близки отношения със св. С.Х. / въпреки
положените усилия последната не е намерена, редовно призована и разпитана в
съдебно заседание/, която преди години имала проблеми с подсъдимия О. и
свидетелствала срещу него в друго наказателно производство. След прочитане на
показанията на свидетеля по искане на РПТ поради обстоятелството, че заявява,
че не помни датата на която се е случило
деянието, както и колко удара е получил от подсъдимия, св. С. потвърждава
казаното от него в ДП. На въпрос на защитата на подс.
М., че С. потвърждава казаното от него в ДП, то вярно ли това ,че е чул св. Б.
да казва“ Какво става, какво правите“ и означава ли това, че Б. е видял всичко,
С. отговаря:“Не знам, ще излъжа ако кажа нещо“.
Категорични гласни или писмени доказателства ,освен
показанията на пострадалия С., относно авторството на деянието, не се събират в съдебно заседание. Дадените
от св. С. показания за нанесен побой спрямо него от подс.
М. в съдебно заседание не се
потвърждават по безспорен начин от показанията и на свидетелите Г.З., Е.Б. ,Ал.
К. и Ст. С., Д.Г. и П.Г.. Първите двама свидетели са лицата, които са
намерили пострадалия непосредствено след
получените от него наранявания и близки лица от обкръжението му. Нито един от
тях в съдебно заседание не посочва, че лично е видял подс.
М. да нанася удар или удари върху С., като и двамата са били в непосредствена
близост до местото, на което е намерено той.
Св. Г.З. в съдебно заседание заявява,
че не помни точната дата, но било през лятото, като дошли с кола, управлявана
от С. ***. Оставили колата в кв. Запад и с такси отишли до сладкарница „Лилия“
понеже Б. имал среща с Е.Б..Св. З. обяснява, че се е отдалечил от С. за около
пет минути за да уринира и след като се върнал го намерил в кръв, паднал на
земята. По-късно дошъл Е.Б. с някакво момиче, а от блока някакви хора хвърляли
салфетки на Б. да се избърше. Г.З. заявява, че
не е говорил с Б., защото той не е можел да говори, придружил го до
Бърза помощ и след това го откарал до
гр. Омуртаг, като по пътя също не са разговаряли., а едва след ден-два.
В Полиция му дали лист да напише какво е видял, и той написал, че не е видял
нищо. Едва по-късно на разпита в полицията разбрал от следователката
кой е ударил Б..Св. З. потвърждава ,че са приятели, както с Б.С., така и с подс. М., като познава семейството му. Описва нараняванията
по С. така:“ Беше му пръснат носа и устната под носа му беше сцепена, бил в кръв“.
Поради противоречие в показанията на
св. З. между казаното от него в ДП и в
съдебно заседание се четат показанията му от ДП. Св. З. потвърждава казаното в
тях, като обяснява, че е минало време, имал проблеми с наркотици и т.н. , но по
никакъв начин не заявява с категоричност ,че е станал свидетел на нанесените от
подс. М. удари на С..В самите показания дадени от
него в ДП, той също не е казвал, че видял лично
О. да удря Б.. Казал е ,че Б. не е можел или трудно е говорел, но не е казал, че го е ударил О.. Същото
е заявил и при проведената очна ставка със св. К., като заявил на полицаите, че
не видял нищо, не е видял кой е ударил Б., като обяснил, че той му е казал, че
го у ударил О..
Св. Е.Б. в съдебно заседание заявява,
че не помни точно датата на събитието, било отдавна преди година. Минал през
паркинга, който се намира на ул. „Лилия“ № 6, от страната на гробищата/
източната част на блока/. Минал случайно, като не е имал уговорка с никого. Там
видял Б., когото познавал , който не изглеждал добре и бил сам. Б. бил
почервенял и се бил подпрял на една кола изглеждал сякаш някой го е ударил.
Завява, че познава както пострадалия Б., така и подс.
О., но категорично заявява, че не познава св. Г.З.. Поради противоречия в
показанията на св. Б. в с.з и ДП се четат показанията му по искане на РПТ. Св.Б.
потвърждава казаното в ДП с изключение на това , че е разбрал и казал, че О. е
пребил Б.. Св.Б. категорично завява, че не казвал такова нещо..
Св. Д.Г. пояснява, че със съпругът и
св. П.Г. живеят в ****на ул. „Лилия“ пояснява, че на посочената дата са били в
дома си ,вечеряли и гледали телевизия. Чули шум, тя излязла на терасата и
видяла две момчета, като едното било в кръв. Попитала дали да му пусне
салфетки да се избърше и пуснала един
пакет. По-късно късно дошли полицаи и линейка. Свидетелката заявява, че е
сигурна, че първоначално са били само двете момчета, като други хора не
е имало около тях. След това дошло още едно момче и донесло вода. Това момче тя
познала, поради това, че той живеел в близост
до тях и знае, че прави татуировки.
Св. П.Г. потвърждава казаното т
съпруга си . Казва че чули шум, като били в хола, който гледал към
трансформатора на изток, не към центъра. Жена му пуснала топче хартия. При
излизане на балкона той не видял никакви момчета.
Св. Юлия С.,майка на пострадалия С.
пояснява в съдебно заседание какво установила по отношение състоянието на сина
и. Тя заявява, че към края лятото е станало събитието, късно вечерта Б. се
върнал, но тя не го видял. Видяла го едва на следваща сутрин. Лицето му било
подуто- очи, уста, не можел да говори, зъбите му били разклатени, като
уточнява, че в последствие започнали да
падат. В първия момент сина и не им казал нищо, но след това споделил, че бил
ударен от О./ подс. О./. Състоянието на сина и било
лошо, не може да говори, да се храни, като приемал само течна храна.
Св. С.М.,*** ,в съдебно заседание
заявява, че не си спомня нищо по случая. По искане на РПТ се чата показанията и
от ДП, които тя потвърждава. Както в с.з., така и в ДП свидетелката не си
спомня за конкретния случай. Пояснява, че видно от предявен и Амбулаторен лист/ както в ДП, така
и в съдебно заседание/, тя е извършила преглед на лицето Б.С. на 12.07.18 г, около
21.44 до 22.00 ч. От отразеното в Амбулаторния лист се установява, че лицето е
съобщило за нанесен му побой. При прегледа му тя установила видими следи от
кървене в областта на носа и леки отоци по лицето и скулите, както и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на устните.
Свидетелката заявява, че при прегледа лицето е било контактно, което означава
не е направена констатация за видимо нетрезво състояние.
Св. И.Г. в съдебно заседание заявява
че не помни нищо по случая. По искане на РПТ се четат показанията му от ДП. Там
той пояснява, че му било възложено установяване на определено лице- О.Л.М.,
посочено от пострадало лице Б.С., като лице О. ***. От негови колеги полицаи
посетили сигнала, свидетелят имал предварително данни, че пострадалият С. е
посочил ,че на 12.07.18 г. на ул. Лилия в Търговище му били нанесени удари с
юмрук в лицето от негов познат от гр. Омуртаг О. С., бил прегледан в Бърза
помощ, но отказал да бъде хоспитализиран.Във връзка с проверка по преписка по
случая, св. Ив.Г. призовал подс. О.М. ***. Там подс. М. обяснил, че на посочената дата е минавал по ул.
„Лилия“ Видял се случайно с пострадалия С., който не бил сам, като му казал
да не го притеснява по телефона. По късно С. останал сам и го настигнал, като
направил опит да го удари в гръб, при което М. се отдръпнал и го бутнал, а той
паднал на земята. О.М. заявил на св. И.
Г., че категорично не е нанасял удари по лицето на Б., като заявил, че последния непрекъснато го
провикара, за да извърши някакво нарушение или
престъпление, за да отиде отново във затвора. На О.М. бил съставен предупредителен протокол по ЗМВР.
Св. Ал. К. в съдебно заседание заявява,
че на посочената дата бил наряд с негов колега и изпратени на сигнал. Там
видели две момчета, като едно от тях било наранено и му течала кръв от носа. Те
споделили, че са се скарали с техен познат от гр. Омуртаг. За имена не може да
си спомни. По искане на РПТ се чат показанията на свидетеля в ДП. Там св. К. е
обяснил, че не помни дата, но през лятото били изпратени с колегата му С.С. по сигнал за бито момче на ул. „Лилия“ № 6, като било
надвечер, но не помни час. На место установили две момчета, едното от които
имало кръв по лицето., течала кръв от носа и устата. Установили самоличността,
но не помни имена. Момчето, което било с пострадалия бил негов приятел. Пострадалия
казал, че друг негов познат ,с когото се познавали от Омуртаг, го ударил тъй
като се скарали, но казал, че те ще се оправят помежду си и не пожелал да пише
жалба, нито да пише писмени обяснения .Св. К. обяснява, че приятеля на
пострадалия казал, че и тримата са приятели,
като не желае да се намесва в отношенията между пострадалия и другото момче от Омуртаг, като не споменава
имена. От проведената очна ставка между
св. К. и св. Г.З., лицето с което пострадалия С. *** се установява, че по думи
на св. З., Б. бил нападна то техен общ
познат/ имена не се споменават/, с когото Б. бил приятел, всъщност и тримата
били приятели и не желае да се кара с нито иден от тях. Св. З. заявява при проведената
очна ставка, че на полицейския патрул ,
който дошъл на местото на произшествието обяснил, че не е видял нищо, че не
видял кой е ударил Б., като обяснил, че Б. му казал, че го у ударил О..
Св. С.С.
заявява, в съдебно заседание, че не помни точна дата и час, но били извикани с
колегата му К. на сигнал на ул. „Лилия“, където установили лице/ сочи пострадалия С.“ което имало
наранявания, травма около устата. Извикали линейка, която откарала пострадалия
в МБАЛ. Поради това, че свидетелят не си спомня
какво е казал на ДП по искане на РПТ се чата показанията му, които той
потвърждава. В ДП свидетелят пояснил, че пострадалия имал наранявания по
лицето, като му течало кръв от носа и устата. Приятелят на пострадалия отказал да дава писмени обяснения ,като се мотивирал с това, че е приятел на
пострадалия и с нападателят му и не
желае да взема отношение и страна в случая. Мисли, че пострадалия казал, че е
ударен от едно момче от Омуртаг, О.. Той
също отказал да даде писмени обяснения и
да подаде жалба.Свидетелят няма спомен да му е направило впечатление
пострадалия да лъха на алкохол.
При така изложеното по-горе, видно от
показанията на разпитаните свидетели ,
от събраната от тях информация във връзка с обвинението по т.2 от ОА по чл.
131а. Във вр. С чл. 129, ал. Във вр.
С чл. 29, ал. 1, т. „а“ и „б“ от НК се установява, че само и единствено
пострадалия е посочил, като извършител на деянието подс.
О.. М.. Нито един от обсъдените по-горе свидетели не е нито , очевидец, нито
може да даде показания, които от първо лице да свърже извършителя на деянието
във връзка с получените от С. наранявания с подс. М..
Всеки от свидетелите дава информация на
отделни моменти от тръгването на пострадалия
Б.С. *** и пристигането в Търговище със св. Г.З.,***, но без да направено
уточнение в коя част на тази улица са били двамата и защо са оставили колата в
кв. Запад и пристигнали с такси.Следва разделянето им за минути, през което
време пострадалият получава посочените в ОА телесни увреждания установени от
мед. лице- св. С.М. веднага след инцидента и изрично установените такива в
изготвените и приети по делото СМЕ..
Съдът приема и кредитира показанията
на посочените по горе свидетели по т.2 от ОА. Както бе посочено по-горе, само
пострадалото лице свързва , като извършител и посочва подс.
О.М.. Останалите свидетели в лицето на
Г.З. и Е.Б., които би следвало по думите на пострадалия от ДП да са видели и чули станалото между него и подс. М., не дават информация, водеща до безспорен извод,
че извършител на деянието е подсъдимият. Сам пострадалия ,въпреки че в ДП и в
с.з. заявява, че е получил телесните наранявания от подсъдимия, в съдебно
заседание не желае с категоричност да
даде информация относно обстоятелството, кои от двамата по-горе свидетели
са видели случилото се, въпреки че в ДП
е заявил, че няма как З. да не е видял какво е станало, след като е бил на
10-15 м.от него или, че е чул св. Б. да казва,“Какво правите“, т.е. че също е
станал свидетел на инцидента. .. В съдебно заседание С. казва: Не знам, ще излъжа, като кажа“, тоест
не се ангажира да даде достоверна информация, дали от страх или неразбрано
чувство за лоялност или по други, неизвестни на съда причини. Факта, че
посочените лице, заедно с подс. М. се познават добре,
поддържат или са поддържали приятелски
отношения, движението им в определени среди
на криминално проявени лица и употребата
на наркотични вещества води до извода за особени отношения, за които съдът не
следва да прави изводи и вади заключения без безспорни, приети по съответния
ред доказателства. Тези особени отношения между тях обаче, водят до невъзможност
за разкриване на обективната истина и до
достигане до извода за недоказаност по безспорен и категоричен начин на
обвинителната теза по т.2 от ОА.
Подс. О.М.
както в ДП, така и в съдебно заседание отрича категорично авторството на
описаното в ОА деяние за нанасяне на удари с юмруци по св. С. на посочената
дата. Както в ДП, така и в съдебно заседание подс. М.
не отрича, че на посочената дата е бил в Търговище и е минавал по ул. „Лилия“, в близост до
адвокатските кантори, посока центъра/ в
близост до подземния гараж/. Той не отрича, че се е видял със св. С., но
заявява, че последният се е насочил към него с намерение , както той преценил,
да го удари в гръб, при което той го
отблъснал, а С. паднал на задните си части. Подс. М.
е абсолютно категоричен, че не е нанасял
удари с юмруци по пострадалия. Следва да се отбележи, че както на ДП, така и в
съдебно заседание обясненията на подс. М. са
последователни и без противоречия
помежду си. Твърденията му, че се видял със св. С. на посочената в ОА дата и време, не се
отрича от него. Отрича се обаче местото, където са се видели, както и действията на подс.
М. спрямо св. С.. В съдебно
заседание ,след събрани гласни доказателства
по т. 2 от обвинението, съдът констатира, че пострадалия С. е бил установен и
видян от посочените по-горе свидетели дали информация за състоянието му и това
е било з а д блока , който се води на ул. „Лилия“ № 6, но в
противоположната посока от тази ,която подс. М.,
както в ДП ,така и в съдебно заседание заявява, че се е видял с пострадалия .
Установява се по безспорен начин, че това е източната страна на блока № 6, към
гробищния парк, а не посока центъра, където подс. М.
посочва че се видял със С.. Тези обстоятелства относно местото на деянието, не
са отразени, а още по-малко изяснени в ОА, където по т. 2 е посочено, че на
дата 12.07.18 г. ,в гр. Търговище, около 19-20 ч е нанесена на св. С. средна
телесна повреда от подсъдимия. В диспозитива също не
е уточнено мястото на извършване на деянието, като се записана „в гр.
Търговище“. Задължение на обвинението е да посочи в ОА престъплението,
извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването и тези
обстоятелства да са доказани по несъмнен и категоричен начин. Всяко съмнение в
посочените обстоятелства следва да бъде тълкувано в полза на подсъдимия.
Обясненията на подс.
М. относно времето и местото , където се е видял със св. С. се потвърждават от
св. В. П., водена от защитата. В съдебно заседание тя заявява, че познава подс. О. и Б.. Посочва точната дата - 12.07.17 на деянието,
която свързва с обстоятелства от личен характер ,а именно пътуване в чужбина,
посочва точното място, където видяла двамата, посочва това, че Б. идвал в гръб
на О., който протегнал ръка към него, с цел да се защити , като го отблъснал и Б.
паднал назад, като седнал на задните си части. Описаното нея се случило в близост до подземния гараж на ул. Лилия,
като свидетелката е имала пряка видимост, тъй като се е намирала на около 20 м
от местото на срещата между двамата, където е чакала подс.
М. , тъй като имали среща. След случилото се тя и подс.
М. се видели с техен познат,св. Г., който заявява, че след като се видели и седнали на маса в заведение В. и О.
споделили за случилото се, а именно, че О. е бил нападнат в гръб от Б., защитил
се, като го отблъсна и Б. седнал назад..
Съдът приема и кредитира показанията
на посочените по-горе свидетели, които подкрепят напълно обясненията на подс.
М.. Следва да се отбележи, че дадените от тези свидетели показания не се опровергават и от пострадалия С., който
в съдебно заседание не изразява съмнение в казаното тях, не задава въпроси и по
никакъв начин не опонира, както на подс. М. относно
описаното от него за срещата им ,като место и начин на действие.
При така изложеното по-горе, съдът
намира, че обвинението по т.2 от ОА, а именно, че на 12.07.18 г. В гр.
Търговище, подс. О.М. е нанесъл средна телесна
повреда на св. Б.С. за недоказано по
несъмнен и категоричен начин, поради което подс. М.
бе признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 131а, във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с
чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ от НК.
По т. 3 и 4 от ОА – обвинения по чл. 343в, ал. 2 чл. 343в, ал. 3 от НК,
осъществени състава на две престъпление с едно деяние на посочената дата в ОА.
Подс. О.Л.М. като
водач на МПС е регистриран многократно за нарушения на Закона за движение по
пътищата. Така видно от извършаната справка в отдел ПП при ОДМВР – Търговище
наред с другите посочени санкции спрямо него по реда на този специален закон
спрямо същият била издадена ЗППАМ №18-1292-000356 от 07.05.2018 г., издадена на основание чл.171, т.1 ЗДВП от сектор "ПП" при ОД
на МВР – Търговище, с която му била наложена принудителна административна мярка
за отнемане на свидетелството му за управление на МПС, връчена му на 07.05.2018
г. и влязла в сила на 23.05.2018 г., т.е. от тази дата същият бил
приравнен на водач без съответно свидетелство за правоуправление /в този смисъл
Р на ВКС № 204/28.06.2012 г. по н.д. № 518/2012 г., Р 44/19.02.2013 г. ВКС по
н.д. № 2161/2012 г. – разпоредбата на чл.343в, ал.2 НК се прилага както по
отношение на водачи на МПС, непритежаващи съответно СУ, така и за тези, на
които е било отнето по реда на чл.171, т.1 и т.4 ЗДвП/. Въпреки това обвиняемият не съобразил поведението си с това и продължил
да управлява МПС, за което бил санкциониран по административен ред с
Наказателно постановление № 18-1292-
002355/04.12.2018 г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР-
Търговище, връчено на 05.12.2018 г. влязло в сила на 14.12.2018 г. за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление на МПС без съответно свидетелство
осъществено на 28.11.2018 г. и констатирано с АУАН № 452451/28.11.2018 г.
Въпреки и
това административно санкциониране подс. М. отново не
преустановил престъпното си поведение и на 27.02.2019 г. в гр.Търговище
управлявал без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство – л.а. " Мерцедес" с рег.№ *******. При придвижването му
около 15.25 ч. в района на кръстовището на ул. „В. *** той бил засечен от авто-патрул на ОП при РУ –Търговище, състоящ се от
свидетелите Ц.Д. и М.М., които в движение разпознали
обвиняемия. За него служебно им било известно, че свидетелството му за правоуправление
е отнето и поради това, при данни за извършвано престъпление го последвали, но
поради натоварения автомобилен трафик го загубили. По време на последвалия им
обход в района на автомивка до гробищния парк на ул. „*******“ двамата
свидетели забелязали л.а. " Мерцедес" с рег.№ *******, управляван от подс. М. да напуска
района на обекта. За да го спрат свидетелите спрели напречно на пътя на
обвиняемия служебния си автомобил. Виждайки ги последният слязъл, изоставил
автомобила и побягнал. Свидетелите го последвали и го заловили след кратко
преследване. Бил извикан и дежурен екип на ПП при ОДМВР – Търговище – св. Илиан
И. и св. Н.Н.. Те му поискали документите за
самоличност и за управление на МПС, а подсъдимият посочил, че са останали в
л.а. " Мерцедес" с рег.№ *******, при който после всички се върнали и
там О.М. представил личната си карта. Свидетелите установил и че автомобила е
собственост на Марин Д., а след направена справка в системата на КАТ било установено
и официално, че подсъдимият е с отнето свидетелство за управление на МПС с ПАМ
№ №18-1292-000356 от 07.05.2018 г.,
и имало издадено НП № 18-1292- 002355/04.12.2018 г. за управление
на МПС без съответно СУМПС, връчено на 05.12.2018 г. и влязло в сила на
14.12.2018 г. Предвид това
му били съставени АУАН № 795619/27.02.2019 г. за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП, на който подс. М. отразил възражение, че не е
управлявал автомобила.
В хода на
разследване с протокол за доброволно предаване от 05.03.2019 г. св. А.И. –
служител в автомивката предал на разследващите CD –R SONY № WHXB02070732D09
съдържащ
файлове от охранителни камери за видео наблюдение монтирани на автомивката.
Видно от заключението на видео
техническата експертиза по делото е видно, че на записите от охранителната
камера е записано как подс. М. пристига управлявайки
автомобила, измива същия и после тръгвайки спира и побягва в друга посока
изоставяйки същия.
Описаната фактическа обстановка по
двете обвинение по т. 3 и 4 от ОА се доказва от свидетелските показания на
свидетелите – Ц.Д., М.М., Ил. И., Н. Н., Ал. И., В. Т., заключението по
ВТЕ, както и от останалите писмени доказателства по делото. Подс.
О.М. се признава за виновен по така повдигнатите обвинения и потвърждава изцяло
отразената в ОА фактическа обстановка.
По описания начин обв.
О.Л.М., ЕГН ********** ***:
На 27.02.2019
г. в гр.Търговище управлявал без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство – л.а. " Мерцедес" с рег.№ ******* в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 18-1292-
002355/04.12.2018 г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР-
Търговище, връчено на 05.12.2018 г. влязло в сила на 14.12.2018 г. за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, с което от обективна страна осъществил
състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
На 27.02.2019
г. в гр.Търговище управлявал моторно превозно средство – л.а. "
Мерцедес" с рег.№ ******* в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление
на МПС наложена му със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №18-1292-000356 от
07.05.2018 г., издадена от служител на сектор "ПП" при ОД на
МВР – Търговище, с което от обективна страна осъществил състава на престъпление
по чл. 343в, ал. 3 от НК
От субективна страна и двете деяния са
осъществени умишлено, като обвиняемия е съзнавал всички обективни и субективни
признаци на извършеното от него престъпление и е целял настъпване на обществено
опасания резултат от деянието.
В ДП и в съдебно заседание подс. М. се признава за виновен по повдигнатите обвинения
по чл. 343в, ал. 2 и чл. 343в,ал.3 от НК, като описва механизма и авторството
на деянията, като признава изцяло фактите изложени в ОА.
Обвиненията по т.3 и 4 от ОА се доказват
по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Цв.Д., М.М., И.И. и Н.Н.- полицейски служители.
Св. Цв.Д. и М.М. в съдебно заседание потвърждават казаното то тях в ДП те
поясняват, че на посочената дата са били наряд. При обход на ул. „В.Левски“ с
кръстовището с ул. „Гладстон“ видели лек автомобил
Мерцедес, управляван от подс.О.М.,като познавали от
предишни случай в полицията. Било им
служебно известно, че той е лишен от право да управлява лек автомобил и е неправоспособен
водач, поради което последвали управлявания от него автомобил.,но докато
обърнат посоката на движение го изгубили визуално Малко по-късно при обход в
района видели същата кола на автомивката
на ул. „*******“.. При влизане в нея, автомобила управляван от М. потеглил, като те спрели
полицейската кола пред него. Подс. М. излязъл от
колата и тръгнал към оградата, като полицейските служители не го губили от
поглед. Той се върнал до колата, след което те
отишли до него и се представили, при което тръгнал да бяга към бензиностанция Сима. Свидетелите Д. и М. го последвали, като потърсили
помощ от техни колеги, свидетелите И.И. и Н.Н.. След тяхното пристигане подс.
М. бил задържан , като проявил агресия спрямо тях и откаран в полицията за
проверка.
Св. И.И. и
Н.Н. потвърждава показанията си от ДП. Св. И.И.
обяснява в съдебно заседание, че на 27.02.19 година били извикани с колегата му
Н. за съдействие до бензиностанция Сима. По данни на
колегите им бил забелязан лак автомобил управляван от подсъдимия да излиза от
гробищния парк, те спрели пред него и
подсъдимия побягнал пеша, като така избягнал проверката При пристигането
им подсъдимият бил качен в техния автомобил и транспортиран до автомивката,
където първоначално бил установен от св. Д. и М.. От собственика на автомивката бил представен
запис от камерите и лично прегледан от присъстващите, като лично видели
как черния Мерцедес влиза, водача мие автомобила си и тръгва, а техния автомобил го пресреща на долния вход,
как лице слиза , побягва към някаква мрежа, мъчи се да прескочи, след което се
връща обратно, побягва и стига до ул. „Ст.Караджа“, където са били колегите му Д.
и М.. Св. И. заявява, че лично е поставил белезници на подс.
М., защото поведението му е било агресивно и като предпазна мярка за
безопасността на колегите му.
Показанията
на свидетелите Д., М., И. и Н. са последователни, непротиворечиви както с
изложеното в съдебно заседание, така и с това от ДП и са в пълно потвърждение
на изложената в обстоятелствената част на ОА фактическа обстановка, като съдът
ги приема и кредитира изцяло.
В потвърждение на приетата за
установена и изложена фактическа обстановка по ОА по т.3 и 4 са и заключенията
по изготвената видеотехническа експертиза от
предоставения запис от камерите в автомивката. В съдебно заседание вещите лице,
изготвили експертизата потвърждава заключенията си. На зададените в съдебно
заседание въпроси от защитата, те са категорични, че въпреки невъзможността от
лицево разпознаване, то лицето, което е установено първоначално да бяга и
лицето, което се връща в колата е едно и
също. ВЛ.Т. заявява, че поддържа
казаното от ВЛ Г., а именно, че няма как
да излезе от обхвата на камерата това лице и да дойде друго лице със същите
дрехи. Завява, че заключението им не е
изготвено само и единствено по дрехите, но и по външни белези, като ръст, облекло и всичко
останало, което са вижда на записа, при което установяват без съмнение, че едно
и също лице слиза и след това се качва в колата.. Вещите лица заявяват, че не
могат да направят лицево разпознаване ,но с категоричност твърдят ,че лицето е
едно и също.
При така изложеното по-горе в мотивите,
съдът призна подс. О.Л.М. за виновен по обвиненията
по т.1 по чл. 343б, ал. 3 от НК , т. 3- чл. 343в, ал. 2 от НК и по т. 4 от ОА – чл. 343в, ал. 3 от НК, като за
обвинението по т.- 2- по чл. 131а, във вр. С чл. 129,
ал. 1 във вр. С чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ от НК бе
оправдан.
След като
съдът призна подс. О.М. за виновен по повдигнатите и
посочени по горе обвинения , определи
наказания за всяко от тях, както следва :
По т. 1 –
по чл. 343б, ал. 3 от НК наложи наказание „Три години лишаване от свобода“, при
режим на изтърпяване „строг“, както и глоба в размер на 1500 / хиляда и
петстотин /лева. На основание чл. 343г от НК наложи и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС за срок от Три години и шест месеца“. За да определи
вида и размера на наказанието съдът взе предвид всички обстоятелства обуславящи
отговорността на подс. О.М.. Като смекчаващи – направените
самопризнания. Като отегчаващи- липсата на искрено съжаление и разкаяние за стореното, упоритата престъпна
дейност на подсъдимия- осъждан многократно за тежки умишлени престъпления
,изтърпявал реални наказания, към момента на това деяние . Видно от
представената справка от ПП КАТ- повече от 23 НП, актове, фишове за глоби, като
предвид и самото обвинение за управление след употреба на наркотични вещества,
което само по себе си се отличава с висока обществена опасност и високата
обществена опасност на подсъдимия, съдът намира, че в случая определянето на
наказанието следва да бъде при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради което и определи наказания в посочения по-горе размер.
По т. 3 и 4 от ОА- за виновен за извършени
престъпление по чл. 343в, ал. 2 и чл. 343в, ал. 3 от НК ,като съдът наложи наказание и по двете обвинение в
размер на по „Три години лишаване от
свобода“ при режим на изтърпяване „строг“, както и глоби в размер на по 1500
лева. За да определи вида и размера на наказанието съдът взе предвид всички
обстоятелства обуславящи отговорността на подс. О.М..
Като смекчаващи – направените самопризнания. Като отегчаващи- липсата на
искрено съжаление и разкаяние за
стореното, упоритата престъпна дейност на подсъдимия- осъждан многократно за
тежки умишлени престъпления ,изтърпявал реални наказания, към момента на това
деяние . Видно от представената справка от ПП КАТ- повече от 23 НП, актове,
фишове за глоби, като предвид и самото обвинение за управление след употреба на
наркотични вещества, което само по себе си се отличава с висока обществена
опасност и високата обществена опасност на подсъдимия, съдът намира, че в
случая определянето на наказанието следва да бъде при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, поради което и определи наказания в посочения
по-горе размер.Следва да се отбележи, че при извършване на деянията по тези
обвинения, подс. М. е бил с две висящи производство /
по т. 1 и 2 от ОА/.
След като
определи наказания по трите обвинения, на основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът
наложи най-тежката от тях, а именно „три години лишаване от свобода“ при режим
на изтърпяване „строг“, и глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин /лева.
На осн. чл. 23, ал.2 от НК съдът присъедини към така
определеното най-тежко наказание и наказанието „ Лишаване от право да управлява
МПС за срок от „Три години и шест месеца“, като зачете времето, през което е
бил лишен от това право.
Съдът счете, че
така определените по вид и размер наказания следва , за да изпълни
целите по чл. 36 от НК ..
Съдът отхвърли
приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 3000 лев/ три
хиляди/, като неоснователен и недоказан. След като подс.
О.Л.М. бе оправдан по повдигнатото обвинение по т. 2 от ОА, именно за нанасяне
на средна телесна повреда на пострадалия и гр. ищец Б.С., предвид посочените в
мотивите обстоятелства- недоказаност по безспорен начин на авторството на
деянието, то и счете, че гр. иск следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Подс. О.М. бе осъден да заплати по сметка
на РС- Търговище направените по делото разноски в съдебната фаза на процеса в
общ размер от 221.16 / двеста двадесет и един лев и шестнадесет стотинки/.
Подс. О.М. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
–сумата от 1 129.77 лева/ хиляда сто двадесет и девет лева и седемдесети
седем стотинки/ , разноски в ДП.
ВД
по делото- 1бр. компакт диск, марка Сони, съдът
постанови да бъде върнат на А.И., предал
диска,служител в авто мивка, на ул. „*******“,след
влизане на присъдата в сила.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: