Решение по дело №364/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 август 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20207160700364
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 337

гр. Перник, 12.08.2020 г.

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд-Перник в  публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                                                                 

СЪДИЯ: Слава Георгиева

         при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 364/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното: 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

         Образувано е по жалба от Н.Г.Х., с ЕГН **********,*** против заповед рег. № 313з-888/08.05.2020г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материално правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на акта и присъждане на съдебни разноски.

Ответника по жалбата-директор на ОД на МВР-Перник, чрез процесуалният си представител гл. юк. З. В.*** оспорва жалбата. Пледира, че са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения, поради което иска жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

Жалбоподателя Н.Г.Х. заема длъжността "младши автоконтрольор" в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „Пътна полиция“ в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР-Перник.

         Съгласно ежедневна ведомост на 13.12.2019г. е бил на работа дневна смяна  от 08.00ч. до 20.00ч. в състав на автопатрул 151, заедно с Е.К.. Нарядът е осъществяван със служебен автомобил с ДК ****.

         Видно от ежедневна форма за отчет в часови период от 12.00ч. до 13.30ч. не са възлагани дейности за изпълнение. В този часови интервал  автопатрулът е следвало да се намира в точки за контрол: СОУ Петър Берон. Няма данни за утвърден, съответно разпореден обход извън МПС-то.

От Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР е изготвено уведомително писмо до Директора на ОД на МВР-Перник, в което е посочено, че при извършен преглед на видеофайлове, съдържащи информация от АИС"ВПК" са установени данни, че на 13.12.2019г. седящия на предна дясна седалка в служебен автомобил с ДК **** поставя фуражката на лицето си на няколко пъти по време на изпълнение на служебните си задължения. По писмото е разпоредена проверка.

С докладна записка с УРИ № 1158р-1322 от 17.02.20г. началник сектор „ПП“ е предложил да се образува дисциплинарна проверка относно данни за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР срещу Н.Х., за това, че за времето от 12.37ч. до 12.47ч. на 13.12.2019г. в служебен автомобил с ДК **** си прикрива очите със служебна  фуражка, отпуска тялото си, главата му клюмва напред и надолу, липсват движения, което наподобява заспиване.

Със Заповед № 313з-421/04.03.2020г. Директор на ОД на МВР-Перник е назначил комисия от служители на дирекцията, със задача извършване на проверка по докладна записка с УРИ № 1158р-1322 от 17.02.20г..

В изпълнение на заповедта  комисията е извършила проверка. Резултатите от същата са обективирани в Справка рег. № 1158р-2370 от 19.03.2020г.. В нея проверяващите изцяло са възприели изнесеното в докладната записка и са направили извод, че служителят е нарушил чл. 51, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията на осъществяване на дейностите по контрол на платното за движение, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на 194, ал. 2, т. 2  от ЗМВР и са направили предложение да бъде наказан с „порицание“ за срок от шест месеца.  На справката е положена резолюция „да“ от 19.03.2020г..

До Х. е отправена покана за даване на писмени обяснения във връзка с констатирано неизпълнение на служебни задължения. Поканата е получена лично, като в указания срок видно от протокол с рег. № 313р-5080 от 21.04.2020г. обяснения не са постъпили.

Със Заповед № 313з-888 от 08.05.2020г.,  Директора на ОД на МВР-Перник е приел, че Х. е нарушил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от  Инструкцията № 8121з-749/20.10.2014г. и  на осн. чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложил дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Заповедта е връчена на служителя на 15.05.2020г..

         Така описаната фактическа обстановка се възприе от представените по делото доказателства, представляващи административната преписка. Въз основа на нея се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, адресат на акта. Индивидуалния административен акт подлежи на  съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на това жалбата ще се разгледа по същество.

         Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите визирани в чл. 146 АПК съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно  чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Дисциплинарната отговорност на служителите в МВР се реализира в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР–не по- късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В оспорената заповед директора на ОД на МВР-Перник, като фактическо основание е посочил постъпило писмо в ОД на МВР-Перник с рег. № 7855р-12119/30.12.2019г. и  докладна записка с рег. № 1158р-1322 от 17.02.2020г. и справка рег. № 2370 от 19.03.20г. От своя страна в справката от 19.03.20г. е посочено, че дисциплинарното нарушение извършено от служителя е установено в справка/докладна записка/ с рег. № 1158р-1322 от 17.02.2020г.  по описа на ОД на МВР-Перник. В докладната записка от 17.02.20г. се съдържат конкретни данни по проверявания случай, касателно неизпълнение на служебни задължения от Х. и е предложено да се образува дисциплинарно производство.  След тази докладна е издадена заповед, която да изясни данните в докладна записка № 1158р-1322 от 17.02.2020г.  по описа на ОД на МВР-Перник. В изпълнение на заповедта, комисията е преписала констациите  от докладната записка и е приела, че е налице  нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР-неизпълнение на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи и е предложено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Съставили са справка с УРИ № 1158р-2370 от 19.03.20г. Реално втория екип проверяващи са направили проверка на първия проверяващ и са възприели и пренесли в становището си дословно изводите на първия екип. От своя страна в оспорената заповед изцяло е пренесено съдържанието на първоначалната справка, с която е било установено и открито дисциплинарното нарушение.  Дисциплинарно наказващият орган се е запознал с цитираната справка на 19.03.2020г., видно от поставената от него резолюция. С оглед на това не може да приеме, че след докладна записка с рег. № 1158р-1322 от 17.02.2020г. административно наказващият орган тепърва е трябвало да установява самоличността на нарушителя и тепърва да открива нарушение. Оспорена заповед, като издадена на 08.05.2020г. е издадена извън срока по чл. 195, ал. 1, пр. първо от ЗМВР.

Разпоредената със заповед № 313з-421 от 04.03.2020г. от директора проверка целяща да  изясни обективирани и констатирани в докладна записка № 1158р-1322/17.02.20г. по описа на ОД на МВР-Перник данни за дисциплинарни нарушения е в противоречие с чл. 205, ал. 2 от ЗМВР.  Съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР проверка се назначава за изясняване на постъпили данни и/или за установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение. В казуса извършителя на твърдяното дисциплинарно нарушение е установен още в докладната записка от 17.02.20г. и остава напълно неясно какво още е следвало да изяснява тази комисия.  Според настоящия съдебен състав не би могло да се приеме, че дисциплинарно наказващия орган е открил нарушението на 19.03.20г., датата на която с рег. № 1158р-2370 от 19.03.2020г. е  входирана в ОД на МВР-Перник, справката, на специално назначена комисия, която е имала за задача да извърши цялостна и задълбочена проверка на констатирани в докладна записка от 17.02.20г.  данни за дисциплинарно нарушение и на което се позовава в заповедта директора на ОД на МВР-Перник. Това би означавало да му се предостави възможност, след като са изтекли сроковете за налагане на дисциплинарно наказание да възстанови същите посредством вътрешноведомствени средства и методи. Тук ще се отбележи, че независимо от това как е наименована  проверката, по повод на която е изготвена докладна записка от 17.02.20г., то в същата са  изяснени всички факти и обстоятелства и е установена самоличността на извършителя на дисциплинарно нарушение. Въз основа на изложеното се приема, че е пропуснат  двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В посочения смисъл е Решение № 10877 от 18.10.2016г. на ВАС, постановено по АД № 6355/2016г.; Решение № 11200 от 24.10.2016г. на ВАС, постановено по АД № 6356/2016г.; Решение № 16770 от 10.12.2019 г. на ВАС по АД № 14270/2018г.. Изложеното е достатъчно основание да се приеме, че акта е постановен при съществени процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона и като такъв ще следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК.

Оспорения акт е издаден и при неспазване на установената форма. Едни от задължителните реквизити на писмената заповед, с която се налага дисциплинарно наказание са посочване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и точното посочване на разпоредбите, които са нарушени, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Законовата разпоредба определя по императивен начин съдържанието на заповедта. Заповедта за дисциплинарно наказание въпреки, че е издадена в писмена форма същата не отговаря на изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В нея не е посочено място на извършване на нарушението, с оглед на това, че нарядът е бил дневна смяна на работа в гр. Перник и обстоятелства, при които е извършено. От данните по делото и с оглед разпределената доказателствена тежест, както и изявлението на ответника в откритото съдебно заседание, че това е цялата административна преписка се приема, че ответника не ангажира доказателства, от които да  се установи, в посочения часови период от време в заповедта какви служебни задължения е следвало да изпълни служителя и къде. Не може да се разбере в процесния времеви период обход ли е разпореден или контрол с МПС.  На следващо място освен коя точно норма наказващият орган счита, че е нарушена с действията му следва да конкретизира какво точно не е направил. Такова уточняване не е направено. Непосочването на конкретните фактически основания, които да съответстват на определената квалификация на дисциплинарното нарушение не може да бъде заместено само от цитирането на правно основание. В случая дисциплинарно наказващия орган не е посочил конкретните правила за служебно поведение, които служителя не е спазил и на които поведението му противоречи, т.е. не е изложил фактически съображения, от които да е видна волята му. Дисциплинарната отговорност е лична, съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, на която се е позовал дисциплинарно наказващия орган не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като не е конкретизирано какви са тези задължения и по какъв начин са вменени на жалбоподателя. От заповедта и от справката, която е послужила за издаване на заповедта не става ясно какво конкретно поведение същия дължи в определения часови период, какво му е било разпоредено да изпълни и какво не е изпълнил. Дисциплинарно наказващия орган е приел, че въпреки, че не са налице категорични доказателства, че служителя „спи“, то същият виновно е нарушил разпоредбите  на чл. 51, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г., която разпоредба касае реда за организацията за осъществяване на дейности по контрол по пътното движение.  Изписването на текстовете в пълен обем не може да бъде прието като описание на извършеното нарушение, доколкото липсва описание на конкретните действия и бездействия, които служителят е следвало да извърши, но не ги е извършил и които ангажират неговата дисциплинарна отговорност. Текста на чл. 51, ал. 2 от инструкцията, е свързан с изискването осъществяването на пътния контрол да става извън служебните помещения и МПС, както и извършването на обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение.  В същото време такива фактически установявания, касаещи чл. 51 от инструкцията в изготвената справка, а и в заповедта за дисциплинарно наказание не са изложени и посочените текстове не кореспондират с тезата на органа за неизпълнение на служебни задължения. Ако е прието, че служителят не е изпълнил разпоредби на този акт, то е налице и неправилна правна квалификация на дисциплинарното нарушение и съответно неправилно ангажиране на дисциплинарната му отговорност по посочените в заповедта правни основания. Горенаписаното мотивира състава да приеме, че предявеното е дисциплинарно нарушение недоказано. Оспореният акт е  немотивиран, и постановен в противоречие с материално правните разпоредби. Същият ще следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.

         Оспорения акт е постановен и в нарушение на принципа за съразмерност  и  не съответства и на целта на закона. Същият подлежи на отмяна и в условията на чл. 146, т. 5 от АПК. 

Въз основа на изложеното се приема, че оспорената заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който ще се отмени в условията на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 410 (четиристотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса и 400 (четиристотин) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 20913 от 26.05.2020г..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

 ОТМЕНЯ по жалба на   Н.Г.Х. заповед рег. № 313з-888/08.05.2020г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на Н.Г.Х., с ЕГН **********,*** съдебни  разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

На основание чл. 211 от ЗМВР решението е окончателно и  не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                  Съдия:/п/