№ 22444
гр. ****, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110107672 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на **** ****, срещу Д. А. Т., с
ЕГН ********** и Д. А. П., с ЕГН **********.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на
интернет страницата на дружеството. При тези твърдения моли съда да
признае за установено, че ответниците дължат разделно /всеки един по ½ част/
следните суми: сумата от 4708.52 лева – главница на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. ****, ****, ****, аб.№ ****, ведно със законна лихва
за периода от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането, - сумата от 818,95 лева
– мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.10.2022 г.; - сумата от
16.74 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 18.11.2022
г. до изплащане на вземането, - сумата от 3.03 лева – мораторна лихва за
периода от 16.07.2020 г. до 26.10.2022 г.
1
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за
ползвана топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди действащи към момента на взирания
период, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Претендира
разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответниците, с който оспорват исковете като
неоснователни и недоказани като в тази връзка се изтъква, че клаузата на чл.
33, ал. 2 от ОУ на ищцовото дружество е нищожна. В условията на
евентуалност е направено възражение за погасяване на вземанията по давност.
Заявява се и готовност за сключване на извънсъдебно споразумение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422, ал.1, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от **** ****” **** срещу Д. А. Т., с ЕГН
********** и Д. А. П., с ЕГН **********, с които се претендира признаване
спрямо ищеца, че ответниците дължат разделно /всеки един по ½ част/
следните суми: сумата от 4708.52 лева – главница на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. ****, ****, ****, аб.№ ****, ведно със законна лихва
за периода от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането, - сумата от 818,95 лева
– мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.10.2022 г.; - сумата от
16.74 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 18.11.2022
г. до изплащане на вземането, - сумата от 3.03 лева – мораторна лихва за
периода от 16.07.2020 г. до 26.10.2022 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи по делото: 1. валидно възникнало
договорно отношение с ответниците за продажба на топлинна енергия за
процесния апартамент, 2. качеството потребител за ответниците – собственик.
3. изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния
период и за разпределение на топлинна енергия за процесния период, по което
е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер.
При установяване на посочените обстоятелства, в доказателствена
тежест на ответниците е да установят, че са платили претендираните суми.
От представените по делото доказателствата се установява, че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
2
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не
се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу
Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно
правоотношение с **** ****" **** при публично известни общи условия
(Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства, а именно – Нотариален акт за собственост на жилище
(апартамент), съставен на ****., както и Удостоверение за наследници с изх.
****, изд. на 13.04.2021 г. се установява, че ответниците в качеството си на
наследници на **** (починала на 14.05.2019 г.), притежават правото на
собственост върху процесния имот - ****, находящ се в гр. ****, ****, ****.
Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответниците Д. А. Т. и Д. А. П., дължат заплащане на
стойността на ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от
значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно
чл. 162 ГПК.
От заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета
в хода на производството по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се установява че за
процесния период в имота на ответниците, радиаторите са били демонтирани,
а в банята има щранг-лира с размери 2 елемента с ф25мм и височина 2.6м, без
техническа възможност за монтаж на уред. За двата отчетни периода ТЕ за
щранг-лирата е изчислена служебно на база инсталирана мощност в размер на
332W, умножени по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/. През
процесния период сградната инсталация е изчислявана по формулата в
Наредба № **** от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура 223
куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л.
Експертът е констатирал, че в процесния имот има монтиран един брой
водомер за топла вода. За отчетен период 19/20г. не е осигурен достъп до
имота, за което са съставени констативни протоколи от 13.06.2020г. и
18.06.2020г. Водомера е монтиран на 01.04.2019г. с показание 0,00 куб.м.,
съобразно отчетен формуляр от 24.04.2021 г. когато е осигурен достъп за
отчет. Водомерът е отчетен с показание 475 куб.м., но е установено, че
пломбата е счупена, поради това, за двата отчетни периода е служебно
изчислена ТЕ за БГВ на база пет броя потребители на топла вода, при
3
служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител.
Видно от заключението на СТЕ, вещото лице е констатирало, че
изчисленията извършени от **** са в съответствие с действащата Наредба
№**** от 12.03.2020 г.
За процесните отоплителни сезони, а именно – м.05.2019 г.-м.04.2020 г.
и м.05.2020 г.-м.04.2021 г., т.е. за целия процесен исков период - от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., ищецът е начислил и съответно фактурирал прогнозни
задължения за процесния имот в общ размер на сумата от 2342,02 лв. – цена,
дължима за ТЕ, от която ТЕ за сградна инсталация в размер на сумата от
170,84 лв. и ТЕ за имот – 882,04 лв. Прогнозните изчисления за БГВ за
процесния период са за сумата от 1 289,14 лв.
В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, **** е изготвило
за процесния период изравнителни сметки за стойността на използваната
топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е налице сума за
доплащане в общ размер на 56,82 лв., от която 578,04 лв. - за доплащане за
отоплителен сезон 2019/2020 г. и 521,22 лв. са приспаднати за връщане за
сезон 2020/2021 г. Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без
предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
По делото е прието, без възражения от страните заключение на ССчЕ,
което съдът кредитира изцяло. Видно от същото за процесния период
извършените плащания, които са отразени по партидата на аб. № ****, за
“
топлоснабден имот с адрес : гр. ****, ж.к. „****, ****, ****, ****, **** са в
общ размер на сумата от 759.51 лв.
С оглед горното, вещото лице е установило, че дължимата главница за
незаплатена топлинна енергия от абонат с № **** за процесния период, от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е общо в размер на 4708.52 лв., (сума на ТЕ за
отопление на имот в размер на 139.83 лв.; сума за топлинна енергия за сградна
инсталация в размер на 289.33 лв. и сума за енергия за БГВ в размер на
4279.36 лв., съобразно действащите цени на топлинната енергия през
процесния период), като задължението за отоплителен сезон 01.05.2019 г. -
30.04.2020г. е в размер на 2615.09 лв., а задължение за отоплителен сезон
01.05.2020г. - 30.04.2021 г. сума в размер на 2093.43 лв., поради което съдът
намира за доказано, възникналото задължение за плащане на посочените
суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента,
така и към процесния период Наредба № **** от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства
– Договор № ****, протокол за проведено ОС на ЕС за избор на **** от
10.01.2000 г., както и Договор № ***, се установява, че топлинното
4
счетоводство на сградата е извършвано от **** **** ****, а след 03.06.2020 г.
– от ****.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно, доколкото се установи в настоящото производство, че
**** е осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период по
възлагане от ищеца, с оглед на което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на такси за дялово разпределение. Стойността на дължимата сума
за такси за дялово разпределение съгласно неоспореното заключение на ССчЕ
за целия процесен период е в общ размер на сумата от 16,74 лв., поради което
искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от 27.06.2016
г.), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставена
топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с
фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на
база на изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от
цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33,
ал.2 от ОУ, клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.
Видно от неоспореното и прието по делото заключение на ССчЕ,
съобразено с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на битови потребители,
размерът на законната лихва върху дължимите суми от общите фактури и
дебитните известия, считано от датата на изпадане на абоната в забава до
26.10.2022 г. е на стойност от 797,42 лв.
Задължението за заплащане на услугата дялово разпределение е
възникнало като срочно съгласно раздел ІХ от Общите условия на ищеца, а
доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане в
горепосочения размер, то акцесорната претенция се явява установена в своето
основание. Нейният размер е установен от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза – 3,03 лв.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
5
разгледано възражението на особения представител на ответника за
погасяване на задължението по давност.
Вземането за стойността на топлинна енергия се погасява по давност с
изтичането на тригодишен период – чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съобразно предвиденото в чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от
27.06.2016 г.), давностният срок за процените суми започва да тече с
изминаването на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск за вземането. Погасени по давност са всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години
назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на
подаване на исковата молба, т.е. три години назад, считано от 18.11.2022 г.
Първото непогасено по давност задължение е по фактурата за м.10.2019 г. –
издадена на 31.10.2019 г., тъй като изискуемостта му е настъпила на
14.12.2019 г., а давността е прекъсната считано от 18.11.2019 г. В настоящия
случай исковият период обхваща 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., поради което
възражението за погасяване на задължението по давност е частично
основателно, а именно за задълженията с изискуемост настъпила преди
18.11.2019 г., които съгласно заключението на ССчЕ възлизат на сумата от
1335,71 лв. – главница за ТЕ и лихва върху нея – 286,51 лв.
Непогасените по давност задължения, съгласно заключението на ССчЕ,
са както следва сумата от 3372,81 лв. – главница за ТЕ, сумата от 510,91 лв. –
лихва върху главницата за ТЕ; сумата от 16,74 лв. – главница за услуга за
дялово разпределение и сумата от 3,03 лв. – лихва върху главницата за ДР.
С оглед горното, съобразно с квотите на ответниците (по ½ за всеки от
тях), предявените искове са основателни както следва:
за ответника Д. А. Т. – до сумата от 1 686,41 лв. - главница за ТЕ; до
сумата от 255,46 лв. - лихва върху главницата за ТЕ; до сумата от 8,37 лв. -
главница за услуга за дялово разпределение и до сумата от 1,52 лв. - лихва
върху главницата за ДР.
за ответника Д. А. П., до сумата от 1 686,41 лв. - главница за ТЕ; до
сумата от 255,46 лв. - лихва върху главницата за ТЕ; до сумата от 8,37 лв. -
главница за услуга за дялово разпределение и до сумата от 1,52 лв. - лихва
върху главницата за ДР.
До посочените размер, предявените искове следва да бъдат уважени, а за
разликата до пълния предявен размер – отхвърлени като погасен по давност.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковете.
Ищецът е направил разноски в исковото производството в общ размер на
сумата от 960,94 лв., от които 110,94 лв. – платена д.т.; 400 лв. – депозит за
СТЕ; 400 лв. – депозит за ССчЕ и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт,
определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК. Пропорционално на уважената
част от исковете, в тежест на ответниците следва да бъде възложена сумата от
679,93 лв. В производството по ч.гр.д. № 62922/2022 г. на СРС, 87 състав,
6
ищецът е направил разноски в общ размер от 80,47 лв., от която 55,47 лв. – д.т.
и 25 лв. – юрк. възнаграждение, поради което пропорционално дължимата
сума е в размер на 56,94 лв.
С депозираните отговори на исковата молба, ответниците претендират
присъждане на разноски – адв. възнаграждение. По делото не са представени
доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар – липсват договори
за правна защита и съдействие, доколкото са приложени единствено 2 бр.
пълномощни за процесуално представителство. По тези причини, разноски за
ответниците не се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 422, ал.1, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Д. А. Т., с ЕГН **********
и адрес: гр. ****, ****, ****, дължи на **** ****, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. ****, ул. **** ****, следните суми: сумата от 1 686,41
лева (хиляда шестстотин осемдесет и шест лева и 41 стотинки) – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, ****, ****, аб.№ ****,
ведно със законна лихва за периода от 18.11.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 255,46 лева (двеста петдесет и пет лева и 46 стотинки) –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.10.2022 г.; сумата от 8,37
лева (осем лева и 37 стотинки) – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 1,52
лева (един лев и 52 стотинки) – мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
26.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 09.01.2023 г. по ч.гр.д. № 62922/2022 г. по описа на СРС, 87 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над посочените суми до пълния предявен
размер за всеки от тях, поради погасяването им по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 422, ал.1, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Д. А. П., с ЕГН **********
и адрес: гр. ****, ул. ****, **** дължи на **** ****, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. ****, ул. **** **** следните суми: сумата от 1
686,41 лева (хиляда шестстотин осемдесет и шест лева и 41 стотинки) –
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, ****, ****,
аб.№ ****, ведно със законна лихва за периода от 18.11.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата от 255,46 лева (двеста петдесет и пет лева и 46
стотинки) – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.10.2022 г.;
сумата от 8,37 лева (осем лева и 37 стотинки) – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането и сумата
от 1,52 лева (един лев и 52 стотинки) – мораторна лихва за периода от
16.07.2020 г. до 26.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 09.01.2023 г. по ч.гр.д. № 62922/2022 г. по описа на СРС, 87
7
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над посочените суми до
пълния предявен размер за всеки от тях, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. А. Т., с ЕГН ********** и
Д. А. П., с ЕГН **********, да заплатят на **** ****, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. ****, ул. **** ****, сумата в общ размер от 679,93
лв. (шестстотин седемдесет и девет лева и 93 стотоинки) - разноски за
настоящото исково производство и сумата от 56,94 лв. (петдесет и шест лева
и 94 стотинки) - разноски за производството по ч.гр.д. № 62922/2022 г. на СРС,
87 състав.
Решението е поставено при участието на **** ****, ЕИК **** –
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8