Определение по дело №738/2023 на Административен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 692

19.07.2023г., гр.Хасково

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в закрито съдебно заседание  на деветнадесети  юли  две хиляди и двадесет и трета  година  в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Василка Желева    

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:       Цветомира Димитрова

                                                                                            Павлина Господинова

 

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ЧАНД (К) № 738 по описа на съда  за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Тринадесета от АПК, във вр. с чл.63г от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба, подадена от Л.Н.В. ***, против Разпореждане №228 от  25.04.2023г. по а.н.д. № 122/2023г.  по описа на Районен съд, гр. Димитровград.

В частната жалба се твърди, че разпореждането на съда било неправилно и незаконосъобразно. Прекратявайки производството в закрито заседание, съдът лишил лицето от възможност да оспорва законосъобразността на връчването на обжалваното наказателно постановление. Навеждат се доводи, че като прекратил съдебното производство по делото, без да даде възможност на лицето да докаже нередовността на връчването по чл.58 ал.2 от ЗАНН в административнонаказателното производство, съдът постановил незаконосъобразен акт.

По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на разпореждането за прекратяване на производството и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. 

Ответната страна не взема становище по жалбата.

Административният съд, като се запозна с доводите, изложени в жалбата и провери законосъобразността на обжалваното разпореждане, прие, че частната жалба е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

С Разпореждане №228 от закрито заседание,  проведено на 25.04.2023г. по а.н.д. №122 по описа на  Районен съд – Димитровград за 2023г., е прекратено съдебното производство по посоченото административно наказателно дело, образувано по подадена жалба от  Л.Н.В. *** срещу Наказателно постановление № 254р-178, издадено на 16.02.2021г. от Началник към РУ гр. Димитровград.

За да постанови този резултат, съдът е посочил, че санкционният акт е връчен по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН на 18.08.2021г. Приел е, че е спазена процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН и е направено необходимото за връчване на наказателното постановление, поради което и същото е влязло в сила на 26.08.2021г., а подадената срещу него жалба е получена в съда на 07.02.2023г. и се явява процесуално недопустима.

Така постановеното разпореждане е неправилно.

Спорният по делото въпрос е: връчено ли е оспореното наказателно постановление на санкционираното лице, респ. подадена ли е жалбата срещу същия санкционен акт в законоустановеният преклузивен срок. В случая, по аргумент от чл.59 ал.2 от ЗАНН (в съответната приложима редакция – т.е. преди изменението, което е в сила от 23.12.2021г.) е необходимо да се изследва подадена ли е жалбата в установения от закона 7-дневен срок, съответно релевантно за това е обстоятелството кога е връчено наказателното постановление.

Съгласно нормата на чл. 58, ал.1 от ЗАНН (в приложимата редакция, преди изменението, в сила от 23.12.2021г.) препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Законодателят не е уредил изрично  начина, по който следва да бъде извършено връчването, нито кръга от лица,  чрез които наказаното лице може да получи надлежно постановлението. Ето защо са допустими всички правни способи за връчване на препис от  санкционния акт, които обаче следва да гарантират, че  ще бъде получено от наказаното лице лично или чрез трето лице , чрез което също е възможно връчването. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд-Хасково .

Пред районния съд, от страна на административно-наказващия орган не са ангажирани доказателства за връчване на НП по реда на посочената разпоредба. По административнонаказателната преписка е налична докладна записка рег. №1970р-26604 от 20.08.2021г. от мл. инспектор И. К. – служител в Районно управление – Хасково към ОДМВР Хасково, видно от която е, че на 18.08.2021г. същият е посетил около 17:10 часа адрес в гр. Х., ул. ***, за връчване на НП №254р-178/16.02.2021г. от РУ – Димитровград на лицето Л.Н.В., като е отбелязано, че при многократните посещения на адреса посоченото лице не е открито както и други живущи на адреса и няма друг известен адрес.

Видно от отразеното върху наказателното постановление, направено е отбелязване за връчване на 18.08.2021г., като е посочено „чл.58 ал.2 от ЗАНН“, както и отбелязване за влизане в сила на 26.08.2021г., за което е положен подпис, без посочване на имената на лицето.

Съобразно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, при което, за да е проявен съставът по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен.

Според настоящия съдебен състав, пред районния съд административнонаказващият орган не е установил с надлежни доказателствени средства релевантните факти от състава на цитираната разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания.

Освен горецитираната докладна записка, документираща едно посещение на адреса на нарушителя (макар в същата да се сочи, че са извършени многократни посещения на адреса - липсват данни, които да удостоверяват това обстоятелство), не са ангажирани други доказателства в подкрепа наличието на втората кумулативна предпоставка – нарушителят да е сменил адреса си и новият адрес да е неизвестен. В записката е отразено, че при многократните посещения на адреса посоченото лице не е било открито както и други живущи на адреса и няма друг известен адрес, което обстоятелство обаче не изключва задължението за полагане на усилия за връчване на НП и едва при наличие на обективна пречка – неизвестен адрес, да се осъществи връчване по реда по чл.58 ал.2 от ЗАНН. В допълнение следва да бъде отбелязано, че наказващият орган не е представил доказателства, а липсват и твърдения в тази насока, че е положил усилия да открие новия адрес на нарушителя или да е предприел действия за връчване на наказателното постановление по друг начин. В представената по делото пред районния съд административнонаказателна преписка липсват каквито и да е доказателства, които да удостоверяват факта на продължително или постоянно отсъствие на жалбоподателката от посочения от нея адрес или за промяна на адреса ѝ. Дори и при еднократното посещение в дома ѝ жалбодателката да не е била намерена на посочения адрес по причина, че отсъства, то това в никакъв случай не означава, че същата има нов адрес и че този нов адрес непременно е неизвестен. Същевременно, следва да се посочи, че няма конкретни данни по преписката да е извършвана проверка в масивите на МВР или Национална база данни „Население“ за обстоятелството дали жалбодателката има регистриран различен постоянен и настоящ адрес в страната, от този, посочен в АУАН и в процесното НП. Липсва и надлежно оформяне на отбелязването за дата на връчване и дата на влизане в сила на наказателното постановление чрез посочване на имена и полагане на подпис от лицето, извършило отбелязването, за установяване дали същото е осъществено от наказващия орган.

По изложените по-горе съображения, касационната инстанция намира, че в случая не са били налице двете кумулативно дадени предпоставки за приложението от страна на АНО на разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН. След като наказателното постановление не е редовно връчено по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, то не е породило и целената с него правна последица - поставяне началото на срока за обжалването му пред съда, който не е бил изтекъл към датата на депозиране на оспорването пред районният съд. Предвид изложеното,  неправилно въззивният съд е приел, че процесното наказателно постановление е редовно връчено при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН и съответно неправилно е приел, че жалбата против това наказателно постановление се явява просрочена, поради което и като недопустима, е оставена без разглеждане по същество, а производството по делото е прекратено.

Ето защо, частната жалба, подадена от Л.Н.В. против Разпореждане №228 от 25.04.2023г., постановено по АНД № 122/2023 г. по описа на Районен съд - Димитровград, се явява основателна и съответно постановеното от Районен съд – Димитровград Разпореждане №228 от 25.04.2023г., с което производството по делото е прекратено поради просрочие на жалбата, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при изпълнение и съобразяване с мотивите, изложени в настоящото определение.

Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК, вр. чл. 63г от ЗАНН, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  Разпореждане №228 от 25.04.2023г. по а.н.д. № 122/2023г.  по описа на Районен съд, гр. Димитровград.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Л.Н.В. *** против Наказателно постановление № 254р-178 от 16.02.2021г., издадено от Началник към РУ гр. Димитровград.

Определението е окончателно.

 

Председател:                                    Членове:1.

 

 

                                                                        2.