Решение по дело №2483/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 ноември 2024 г.
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20211100502483
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

София, 15.11.2024 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV с-в,  в публичното заседание на двадесет и девети ноември през 2022 г. в състав:

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                             ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА

                                                                                       ГЮЛСЕВЕР САЛИ

при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2483 по описа за 2021  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

            С решение № 20256946 от 20.11.2020 г. СРС, 68 с-в, по гр.д.№ 14376/2020 г. е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от „И.Б.“ ЕООД против „А.а.“ АД осъдителен иск по чл.7, т.1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 782,23 лв. като левова равностойност на 400 евро, представляващи обезщетение по Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснял полет № OS800 по направление София-Виена от 19.12.2019 г., осъществен със закъснение и наложил премаршрутиране с полет № OS173 вместо с първоначалния полет № EW7753 до Хамбург, вземането по който е прехвърлено от правоимащия пътник В.В.на дружеството-ищец със сключен между тях договор за цесия от 23.12.2019 г.

Срещу така постановеното решение  е постъпила въззивна жалба от ищеца „И.Б.“ ЕООД.Въззивникът твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Твърди, че е представил достатъчно писмени доказателства, от които да се направи извод за произхода, основанието и размера на вземането.Независимо от отбелязването във формуляр А, че не желае устно изслушване, в т.9.2 е посочил, че желае да присъства лично в съдебно заседание, ако съдът прецени, че има такава необходимост.Излага оплаквания, че не е връчен отговор на исковата молба на ответника, с което процедурата е опорочена и не е предоставена възможност на страните да отделят спорните от безспорните обстоятелства.Твърди, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл.4, т.4 от Регламент /ЕО/ № 861/2007 г.Моли съда да отмени и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.Претендира разноски.

            Ответникът по въззивната жалба-„А.а.“ АД оспорва същата.Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.Поддържа становище, че процедурата  по Регламент № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. не е опорочена и че съдът не е бил длъжен да извършва двойна размяна на книжа освен в случаите на насрещен иск съгласно чл.5, т.6 от регламента, нито да провежда устно изслушване дори при направено искане от страните /чл.5 от регламента/, още повече, че ищецът изрично се е отказал от това.Заявява, че искът е бил допълнително изяснен с приложени от ищеца към формуляр А писмени обяснения.Твърди, че ищецът не е представил доказателства, че цедентът В.В.действително е закупил билет за конкретния закъснял полет и че е бил на този полет.Излага твърдения, че съдът е третирал страните еднакво и че въззивната инстанция не следва да връща делото на СРС, а да го реши по същество, тъй като не е налице хипотезата на чл.624, ал.4 ГПК вр. с чл.18 от Регламент № 861/2007.Моли съда да отхвърли въззивната жалба.Претендира разноски.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.7, пар.1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/004 г. на Европейския парламент и на Съвета, предявен по реда на Регламент /ЕО/ 861/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. за създаване на европейска процедура по искове с малък материален интерес, предявен от „И.Б.“ ЕООД срещу „А.а.“ АД.Ищецът твърди, че В.В.е закупил електронен билет OJVFR8 за полет № OS800  и за полет № EW7753 с въздушни превозвачи Austrian Airlines AG и Eurowings GmbH.Твърди, че полет № OS800 е следвало да се осъществи на 19.12.2019 г. в 07,25 часа от София и да пристигне по разписание на 19.12.2019 г. в 08,00 ч. във Виена, след което е трябвало да има прекачване към полет № EW7753, излитащ по разписание на 19.12.2019 г. в 9,05 ч. от Виена и пристигащ по разписание на 19.12.2019 г. в 10,45 ч. в Хамбург.В случая полет № OS800 е закъснял, поради което качването на полет № EW7753 е било невъзможно.Осигурено е премаршутиране с полет № OS173 с реално време на пристигане в Хамбург на 19.12.2019 г. в 14,40 ч.Твърди, че посочените обстоятелства му дават право да претендира парично обезщетение в размер на 400 евро  съгласно чл.7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на ЕС.С договор за цесия от 23.12.2019 г. В.В.е прехвърлил вземанията си по посоченото правоотношение на „И.Б.“ ЕООД.За прехвърляне на вземането ответникът е уведомен на основание чл.99, ал.3 ЗЗД на 30.12.2019 г.След договора за цесия ищецът е отправил писмено искане за плащане на сумата от 400 евро, но такова не е било извършено.Моли съда да постанови решение, с което да осъди „А.а.“ АД да му заплати сумата от 782,23 лв.-левова равностойност на 400 евро, представляваща обезщетение по Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснял полет № OS800 по направление София-Виена от 19.12.2019 г., осъществен със закъснение и наложил премаршрутиране с полет № OS173 вместо с първоначалния полет № EW7753 до Хамбург, вземането по който е прехвърлено от правоимащия пътник В.В.на дружеството-ищец със сключен между тях договор за цесия от 23.12.2019 г.

            С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че са налице обстоятелства, които изключват отговорността му.

           

 

 

            С определение от 29.05.2020 г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на основание чл.4, т.4, абзац 2, предл.2 от Регламент № 861/2007 г.

            С определение от 20.07.2020 г. СГС, I ГО, по ч.гр.д.№ 6930/2020 г. е отменил определението на СРС и е върнал делото за продължаване на производството по правилата на чл.624 ГПК.

            С договор за цесия от 23.12.2019 г. В.В.е прехвърлил на „И.Б.“ ЕООД вземането си към „Австрийски аеронилии“ АД, произтичащи от договор за превоз, бордна карта/бордни карти по полети № OS800 и № EW7753.По делото са представени уведомление за цесия, изходящо от В.В.и адресирано до ответника, както и искане за плащане от „И.Б.“ ЕООД.

            Пред настоящата инстанция са представени бордни карти за пътник В.В.за полет № OS800 за 19.12.2019 г. от София до Виена с час на излитане 7,25 ч. и час на кацане 8,00 с отбелязване за закъснение и за полет № EW7753 за 19.12.2019 г. с час на излитане 9,05 ч. и час на кацане 10,45 ч. от Виена до Хамбург.

             На основание чл.190 ГПК въззиваемата страна „А.а.“ АД е задължен да представи заверено копие от техническия и полетен дневник за процесния полет № OS800.

            Въззиваемият е депозирал отговор, че доколкото не е имало технически проблем, инцидент или какъвто и да било друг проблем от такова естество, за процесният полет не е наличен технически дневник.Причина за закъснението на полета са били лошите метеорологични условия на летище София в деня на излитането, обозначени с код 84.

            Видно от представената извадка от вътрешните системи на ответното дружество полет № OS800 от 19.12.2019 г. от София до Виена с планиран час за заминаване 5,25 ч. и планиран час на пристигане 7,25 ч. е с действителен час на заминаване 5,45 ч. и кацане 7,32 ч.Причина за закъснението е код 84 /поради времето в дестинацията/.

            На основание чл.192, ал.1 ГПК въззивният съд е задължил Летище София да представи извлечение от информационните регистри относно полет № OS800 с въздушен превозвач „А.а.“ АД за 19.12.2019 г., от които да са видни часа на излитане от Летище София и часа на пристигане на Летище Виена.Задълженото лице е получило съобщение за определението на 11.07.2022 г., като по делото не е постъпила исканата информация.

Въззивният съд е допуснал техническа експертиза, която да установи какво е времето на закъснението на полет № OS800 и дали закъснението му е довело до невъзможност качването на пътника, закупил електронен билет за полет № EW7753 на същия, както и дали му е осигурено премаршутиране с полет № OS173 на 19.12.2019 г., както и какво е реалното време на пристигане на полет № № OS173 в Хамбург на 19.12.2019 г.Въпреки предоставените му възможности въззивникът не е представил доказателства за внесен депозит по допуснатата техническа експертиза и същата е заличена.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй като по делото не са представени доказателства за закупуване на самолетен билет от В.В.за процесните полети, липсват доказателства за датите и часовете на излитане на самолетите по тези полети и за техния маршрут, няма доказателства за закъснение на полет № OS800, съответно за продължителността /брой часове/ на това закъснение.Приел е, че не са представени доказателства за изправност на пътника-заплащането на цената на самолетния билет, явяването му на съответното място на летището в съответния час преди излитане.

            Съгласно чл.7, пар.1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. пътниците получават право на обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра.Опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки /чл.5, пар.3/.Като извънредни обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол /решение на Съда от 22.12.2008 г. по дело С-549/07 г., решение на Съда от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-32/.

            Съдът счита, че представените бордни карти пред настоящата инстанция доказват, че цедентът В.В.е закупил билети за процесните полети OS800 и № EW7753.Въпреки разпределената доказателствена тежест от въззивния съд и предоставената му възможност ищецът не е провел пълно и главно доказване какво е закъснението на полет № OS800 и дали закъснението му е довело до невъзможност качването на пътника, закупил електронен билет за полет № EW7753 на същия, дали му е осигурено премаршутиране с полет № OS173 на 19.12.2019 г., както и какво е реалното време на пристигане на полет № № OS173 в Хамбург на 19.12.2019 г.

            Поради изложените съображения искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

            Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

            Независимо от изхода на спора разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива по настоящото производство-липсва договор за правна защита и съдействие с уговорен размер и начин на плащане на адвокатско възнаграждение, а представените фактури касаят други дела.

            Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 20256946 от 20.11.2020 г. на СРС, 68 с-в, по гр.д.№ 14376/2020 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.