Решение по дело №1224/2022 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№        1079                          07.10.2022 година                               гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,      XXVІ-ти административен състав,

на петнадесети септември             две хиляди и двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

       ЧЛЕНОВЕ : 1. НЕЛИ СТОЯНОВА

        2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Д.Д.

с участието на прокурора Соня Петрова

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1224 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, чрез пълномощника –ст.юрисконсулт Т.Ч.против Решение № 10/03.06.2022 г., постановено по НАХД №162/2021 г. по описа на Районен съд –Средец, с което е потвърдено Наказателно постановление № 91/03.12.2021 г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което за извършено нарушение по чл. 46, ал.1, т.3, б.б от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалваното решение и съответно да отмени процесното наказателно постановление. Посочва, че съдът е достигнал до погрешни изводи, като не се е съобразил с действителната фактическата обстановка и изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза. Счита че не е осъществено административно нарушение, тъй като отходните води не са заустени в р. Средецка, а в указаната ревизионна шахта.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юк Чанев, който акцентира, че преустройството на сградата е изпълнено при спазване на строителната документация, за което е издадено и разрешение за ползване, като в ДПК е участвал представител на РИОСВ-Бургас, който не е възразил при приемането на обекта. Моли да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът по касация – РИОСВ – Бургас, редовно уведомен, не се представлява. Не взема становище по жалбата и не ангажира нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита, че не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Средец образувано по жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София против Наказателно постановление № 91/03.12.2021 г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което за извършено нарушение по чл. 46, ал.1, т.3, б.б от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. С Решение Решение № 10/03.06.2022 г., постановено по НАХД №162/2022 г. по описа на Районен съд –Средец е потвърдено наказателното постановление.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че нарушението е установено по безспорен начин, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Подробно е анализирал събраните по делото доказателства, включително и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Вмененото неизпълнение на задължения към Държавата е констатирано в хода на проверка от контролните органи на обект Затворническо общежитие от закрит тип към Затвор-Бургас, находящ се в поземлен имот № 295 (нов№ 20273.38.20) , землище на с.Дебелт, общ.Средец, за която е съставен констативен протокол № 019605/К-8-42 от 23.06.2021 г. При проверката е установено, че ГДИН зауства отпадъчни води в р.Средецка, без изискващото се съгласно чл.46, ал.1, т.3, б.б от Закона за водите разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води.

За констатираното нарушение е съставен акт за нарушение е въз основа на акта е издадено наказателното постановление.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи не следва да бъдат преповтаряни, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК. От представените писмени и гласни доказателства безспорно се установява  извършеното нарушение. Районният съд задъбочено и обстойно е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи.

Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв., когато ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното;

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3, б.б от Закона за водите за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания е необходимо издаването на разрешително за ползване на воден обект.

Жалбоподателят оспорва, че заустването на отпадните води се осъществява в р.Средецка, като посочва че преустройството на сградата е изпълнено при спазване на строителната документация и заустването на отпадните води се осъществява на указаното от компетентния орган място, а именно ревизионната шахта, следователно разрешително за ползване на воден обект не е необходимо. От друга страна ГД „ИН“ не носи отговорност, тъй като заустването, видно от експертизата, е извършено през 1988г.

На първо място изпълнителното деяние е „ползва“, а не изгражда, поради което след като е установено, че посредством ревизионните шахти отпадните води на имота, стопанисван от ГД „ИН“ се заустват и към датата на проверката 23.06.2021г. в повърхностни води - р. Средецка, то е ирелевантна датата на началото на това действие. За заустване на отпадни води в повърхностни води е необходимо разрешение, съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3, б.б от Закона за водите, като по делото е установено, че ГД „ИН“ не притежава такова разрешение към датата на проверката.

Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.46а, ал.2 от ЗВ разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по Закона за устройство на територията се издава за обекти, включително канализационни системи, чрез които се заустват отпадъчни води във водни обекти, само при наличието на издадени по реда на този закон разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за обект в експлоатация, но ако това задължение не е изпълнено не означава, че следва да се продължава със заустването на отпадните води без да се спазват правилата за получаване на разрешително за тази дейност. Отделно от този извод от значение е, че отпадните води преминават през ревизионна шахта, както се твърди от жалбоподателя, позовавайки се на инвестиционния проект, но те достигат до повърхностните води на р.Средецка, и последното обстоятелство обуславя изводът за необходимост от разрешение за заустване на отпадните води в повърхностни води на р.Средецка.

Жалбоподателят се позовава на становище изх.№8680 от 15.12.2014г. от Директора на РИОСВ-Бургас, в което се посочва, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Обществените отношения, които се уреждат с тази Наредба са свързани с опазване на защитените зони и предмет на разглеждане в съответната процедура е дали инвестиционното предложение засяга защитена територия. В конкретния случай не е констатирано теренът да попада в защитена територия, както и необходимост  от провеждане на екологична оценка. В тази процедура не е разглеждана необходимостта от издаване на разрешение по Закона за водите, поради което от посоченото писмо не може да се прави извод в посока липса на задължение за разрешение по чл.46, ал.1, т.3, б.б от Закона за водите в конкретния случай.  

Настоящата инстанция приема за правилен и в съответствие със закона направеният от първоинстанционния съд извод за осъществено неизпълнение на задължения към Държавата по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, вр. с чл.46, ал.1, т.3, б.б от Закона за водите.

Видът и размерът на санкцията са правилно определени и не подлежат на изменение.

По изложените съображения при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до неправилност, недопустимост или нищожност на обжалваното решение, поради което счита, че следва да се остави в сила.

Решението е обжалвано и в частта за разноски по отношение на определеното юрисконсултско възнаграждение и разноски за възнаграждение на вещото лице по изготвената в първата инстанция експертиза. По отношение на определеното юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че решението е неправилно. Видно от представеното по делото пълномощно /л.43/ наказващият орган се е представлявал от адвокат, поради което възграждението следва да се определи при представяне на документ, от който да е видно реално заплащане за извършената услуга. Непредставянето на такъв документ е пречка за определяне на възнаграждение на адвокат. Юрисконсултско възнаграждение се дължи, когато процесуалното представителство се осъществява от юрисконсулт /служител в съответното учреждение на трудово или служебно правоотношение/, а  процесуалният представител в настоящото производство е адвокат, следователно юрисконсултско възнаграждение не се дължи и е неправилно определено от съда. Предвид изложеното решението в частта за определяне на определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отменено.  

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административният съд Бургас, ХХVІ-ти състав

Р   Е   Ш   И:

 

 ОТМЕНЯ  Решение № 10/03.06.2022 г., постановено по НАХД №162/2022 г. по описа на Районен съд –Средец, в частта в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на РИОСВ-Бургас, сумата от 80лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/03.06.2022 г., постановено по НАХД №162/2022 г. по описа на Районен съд –Средец в останалата му част..

 Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.