№
260032
Силистра, 04.03.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа
докладваното от съдия Д. Стоева гр.д.
№ 373 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 17. от ЗЗДН.
С решение № 260006/09.09.2020г.,
постановено по гр. д. № 142/2020г. по описа на ТРС, съдът е задължил Р.Б. от
гр. Букурещ, Република Румъния, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Мария – Тереза Н.Н. *** за срок от осемнадесет месеца. Забранил е на Р.Б.
за срок от 18 месеца да приближава на по - малко от 300 метра М. – Т. Н.Н.,
както и жилището ѝ, обитавано фактически към момента, с адрес: гр.
Тутракан, обл. Силистра, ул. „Генерал Тошев“ № 1, вх. А, ет. 2, ап. 4. Наложил
е на Р.Б. глоба в размер на 400 лв. и го осъдил да заплати по сметка на ТРС
дължимата по делото ДТ в размер на 25 лв. и сумата от 357,50 лв. - направени по
делото разноски за превод на съдебни книжа и възнаграждение на преводач за
участието му в съдебно заседание, както и сумата по 5 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ТРС в случай на служебно издаване на ИЛ за
глобата, ДТ и направените разноски. Предупредил е Р.Б., че при неизпълнение на
заповедта, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
Недоволен от
решението, е останал Р.Б., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че
същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени,
като вместо това постанови друго, с което да отхвърли депозираната молба за
защита от домашно насилие.
Ответната страна М. –
Т. Н.Н. изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, а
жалбата - неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.
Съдът, след като
обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено следното:
Разпоредбата на чл. 9,
ал.3 ЗЗДН изисква към молбата за защита от домашно насилие да се представи и
декларация от молителя
за извършеното насилие, като тази декларация има значение за очертаване акта на
домашно насилие по отношение на подалото я лице.
Молителката е
представила на стр. 6 от първоинстанционното дело пространна декларация по чл.
9, ал.3 ЗЗДН, в която описва всичко случило се между нея и съжителя й Р. на 28.03.2020г.
вечерта. И тъй като именно декларацията има значение за очертаване акта на
домашно насилие по отношение на подалото я лице, посочвайки конкретни действия,
извършени от ответника спрямо молителката - описание на отправените обиди,
заплахи, унизително поведение и т.н., в с.з. пред СОС молителката е поканена да
уточни в какво точно се изразява упражненото от Р. спрямо нея насилие на тази
дата вечерта. Тя посочва, че се изразява в обиди, психически тормоз и
несъгласие от нейна страна да прави секс с него, без да конкретизира обидите и
тормоза, които е възприела като насилие. Несъгласието от нейна страна да прави
секс също само по себе си не може да се квалифицира като акт на насилие, но
съдът приема, че в случая се касае за твърдение от нейна страна за принуда и
извършен с нея сексуален акт, въпреки нежеланието й за това, съобразявайки
посоченото от нея в декларацията по чл. 9 от Закона.
В декларацията Н.
сочи, че Р.Б. я е дърпал за секс, като
тя отказвала и около 5,30ч., след часове на дърпане за секс и отказ от нейна
страна, тя му казала: „дай да правим каквото искаш, само ни остави на мира“.
Пояснява, че по време на сексуалния акт партньорът й е сменил три презерватива,
защото са се късали,вследствие на което тя се е подула, като на третия път вече
са спрели, понеже му казала, че много я боли и не може повече. След това той е
заспал.
Сочи също, че на
следващия ден сутринта тя е отишла с детето при майка си, а Р., след като се е
събудил към 12ч., е отишъл да ги търси в дома на майката, проявявайки желание
да види детето. Молителката взела колата си и тримата – тя, Р.Б. и детето,
отишли на разходка, прекарвайки следобеда заедно, като около 19ч., след като
жалбоподателят ги е изпратил с детето до блока на майката на М.– Т., са се
разделили и от тогава не са се виждали повече.
От изложеното в
декларацията става ясно също, че на 28-ми молителката е казала на ответника, че
е взела окончателно решение да се разделят и нищо вече не ги свързва, а той е
проявявал ревност към нея по отношение на бившия й съученик, за когото му
споделила, че са имали връзка.
В съдебно заседание
както пред ТРС, така и пред СОС Р.Б. заявява, че не извършвал насилие спрямо
молителката на 28.03.20г., за което негово твърдение свидетелства самото
поведение на Н. както на 28-ми вечерта, така и на следващия ден, а и по-късно в
процеса за родителските права по отношение на детето им Л..
Законът придава
значение на декларацията по чл. 9 ЗЗДН като доказателствено средство за
посочените в нея обстоятелства на извършеното домашно насилие. Предвиденото от
законодателя, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/,
обаче не създава презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на
основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, следва да се прилагат общите правила на ГПК, т. е.
молителят следва да установи, в условията на пълно и главно доказване,
извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци
– време, място и начин на извършване на деянието. Съгласно изричната разпоредба
на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, особената доказателствена сила на декларацията по чл. 9
следва да се зачете, когато по делото няма други доказателства и обстоятелства,
водещи до обратен извод. При наличието на други такива обаче, съдът е длъжен да
обсъди и тях във взаимната им връзка, като посочи на кои дава вяра и на кои не.
При преценката на твърдените
от молителката обстоятелства и твърденията на ответника във връзка със същите, обсъдени
поотделно и в цялост, заедно с ангажирания доказателствен материал по делото, въззивният
състав намира, че в случая не е установено по непротиворечив начин твърдяното
домашно насилие, осъществено от въззиваемият спрямо въззивницата.
Самата молителка
заявява по делото, че сексуалният акт е започнал след часове на дърпане от
страна на партньора й, като в 5.30ч. тя му казала „дай да правим каквото искаш,
само ни остави на мира“, както и че са спрели след сменени три презерватива,
вследствие на което тя се е подула и е казала да спрат, защото много я боли и
не може повече, като той е спрял и след това е заспал. Жалбоподателят също
сочи, че молителката е казала в един момент, че я боли, твърдейки обаче, че е
престанал, а тя поискала да продължи.
В декларацията Н.
сочи, че няколко пъти преди това Р. е заспивал, но тя не е предприемала
действия да се обади на полицията или на близки, защото я е било страх. В
същото време обаче пояснява, че е изпратила SMS на свой познат, но това съобщение
не е било със съдържание, молещо за помощ, а с уговорка при евентуален следващ SMS
от нейна страна той да се намеси. Това,
както и другите описани от молителката периоди на заспиване на Б., на отиването
му в друга стая, както и на напускането на дома и запътването му към колата,
желаейки да си тръгне, води на извод, че
ако Н. се е чувствала застрашена от партньора си и действително е искала да
предотврати принуда и нежелан секс с него, в тези периоди е щяла да се обади на
полицията или на свои близки с молба за съдействие. Освен че не е предприела
действия в тази насока, на следващия ден, а и през другите дни, не е потърсила
лекарска помощ или освидетелстване за извършения болезнен сексуален акт въпреки
волята й, вследствие на който е получила и подуване.
Нещо повече, следобеда
на следващия ден тя е прекарала доброволно с Р. и детето. Не звучи логично
обяснението й, че от страх да не го провокира е решила да приема поканата му
прекарат следобеда тримата заедно. При наличие на страх и неприязън от
извършено домашно насилие през нощта, една жена, насилена от партньора си,
която междувременно е отишла на безопасно място - в дома на майка си, не би
приела покана за прекарване на почивния следобед с насилника. При положение, че
е била изнудвана за това, тя пак е имала възможност да сигнализира за помощ, но
това не е направено.
В същата насока следва
да се анализират и ангажираните свидетелски показания на майката на
молителката, която заявява, че дъщеря й я е посетила на следващия ден, като й е
разказала за случилото се през нощта и е била много уплашена, като всички
стояли заключени и уплашени в дома на майката докато тя отиде на работа. После
се върнала от работа и така приключили нещата. Като дата за следващия твърдяното
насилие ден свидетелката сочи 28.03.19г., но това вероятно е случайна грешка от
нейна страна.
Молителката Н. представя по делото
психологическа оценка от психолог към фондация „Център Надя“ – клон Русе по
повод проведени шест онлайн консултации в периода 6.04.20г. – 26.04.20г.
/стр.9/, при които клиентката е заявила на психолога, че има връзка с г-н Б., с
когото са живели на семейни начала и има син на 1 година и 9 месеца и е
преживяла травматични събития, свързани с проявено домашно насилие над нея от
2017г., когато е била бременна, продължаващи и след това. В заключение психологът е посочил, че
клиентката страда от депресивни и тревожни симптоми, като страх, кошмари,
чувство на застрашеност и несигурност, които са характерни за преживяна
травматична ситуация и са типични за жертвите на домашно насилие.
Тази психологическа
оценка представлява частен документ и доказателствената й стойност се преценя
съобразно разпоредбата на чл. 180 ГПК. Тя представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в нея,
са направени от лицето, което я е подписало, но не доказва стоящи извън него факти. Ето защо, съдът
следва да преценя изявлението на психолога в тази оценка съобразно всички
останали факти и обстоятелства по делото, свързани с процесния акт на насилие
на 28.03.20г. Тези изявления обаче не могат пряко да се свържат с този акт, още
повече и в контекста на поведението на молителката спрямо ответника през деня,
следващ 28-ми март вечерта, когато е прекарала следобеда с него.
Не на последно място
следва да се посочи и изявлението на жалбоподателя пред настоящата инстанция,
неоспорено и потвърдено от другата страна в производството, че на него му е
била представена проекто-молба от молителката Н. за отказ от нейна страна от
настоящото производство при положение, че той се откаже от претенциите си в
процеса за родителските права по отношение на детето им Леон. В контекста на
гореизложеното това поведение на М. отново следва да се анализира като
противоречащо на всичко изложено в декларацията й по чл.9 ЗЗД. Лице, имащо
действителна нужда от защита от домашно насилие, не би се отказало от искането
си за защита спрямо насилника с цел да си осигури гарантиран изход по друго
дело между страните.
Всичко изложено до тук
сочи, че липсват данни за засегнат в такава степен психически или физически интегритет
у въззиваемата, за да се приеме, че въззивникът е извършил твърдяното насилие
спрямо нея, изискващо защита по реда на ЗЗДН.
Като е достигнал до
обратен извод, ТРС е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него се постанови друго, с което да бъде отхвърлена молбата
на молителката за защита от домашно насилие.
Предвид изхода на
процеса, М.Н.Н. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СОС направените
от бюджетните средства на съдилищата разноски по делото за двете съдебни инстанции, възлизащи на
823,46 лв., от които направени пред ТРС разноски в размер на 552,75 лв. /25
лв.-дължима ДТ + 247,75 лв. на стр. 32 от първоинстанционното делото + 100 лв.
на стр.133 + 180 лв. на стр.155/ и направени пред СОС разноски в размер на 270,71
лв. /12,50 лв. – дължима ДТ пред СОС +
145,21 лв. на стр.78 от въззивното дело + 33 лв. на стр.80 от делото и 80 лв.
на стр.90/.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260006/09.09.2020г.,
постановено по гр. д. № 142/2020г. по описа на ТРС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ депозираната
на 27.04.20г. молба на М.Н.Н. за издаване на заповед за съдебна защита от
домашно насилие срещу Р.Б. от гр. Букурещ, Република Румъния, с личен №
1880723430118.
ОСЪЖДА М.Н.Н. да
заплати по сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 823,46 лв. /осемстотин
двадесет и три лева и 46 ст./, направени разноски по делото пред двете съдебни
инстанции от бюджетните средства на ТРС и СОС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: