М О
Т И В И
по НОХД № 1799/2020год.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия К.С.Н., в това
че 07.01.2020 г. в гр.Пловдив, в условието на продължавано престъпление, в
условието на повторност – извършил е престъплението, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у различни лица и с
това им е причинил имотна вреда в общ размер на 100 лв., както следва:
- възбудил
заблуждение у А.Й.А. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 50 лв.,
- възбудил
заблуждение у С.Д.Т. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 50 лв – престъпление по чл.210, ал.1, т.4, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Производството
е по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа последно повдигнатото на подсъдимия обвинение изцяло. Предлага на същия
за горепосоченото престъпление да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода”
в размер на три години, както и предвид разпоредбата на чл.58а от НК същото да
се редуцира.
По делото не е предявен
граждански иск.
Не участва и частен обвинител в
настоящото производство.
Подсъдимият
Н. потвърждава фактите изложени в обстоятелствената част на ОА. Лично и чрез
своя защитник моли за минимално наказание.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
К.С.Н. е роден на *** год. в гр.**, живущ ***. Той е б., б.г., с **
образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.
На 07.01.2020г. подсъдимият
пристигнал от гр.София в гр.Пловдив. След като слязъл от влага на централната
ЖП гара в града, с автобус на градския транспорт той се придвижил до
бул.“Никола Вапцаров“. Там около 11.30ч. слязъл на една от спирките в близост
до магазин „Слънчеви лъчи“. Започнал да
се разхожда в района около магазина и близкия пазар, когато забелязал свид.А.А.,***. Подс. Н. решил да го заговори и да се
представи за приятел на ** му, което не отговаряло на истината. Приближил към
свид.А. и му заговорил като се представил за приятел на ** му и започнал да му
обяснява, че последният му е поръчал да му закупи ел.предпазители за
инсталацията на автомобила. Предпазителите стрували 50 лв., които пари свид.А. трябвало
да му даде, а подсъдимия да му даде предпазителите. Тъй като свид.А. се усъмнил
в твърдението на събеседника си му казал, че ще се обади на ** си и ще го
попита. Подсъдимия обаче, за да не бъде разкрита измамата му, побързал да
извади мобилния си телефон и да му предложи той да се обади на ** му от неговия
телефон. Свид.А. се съгласил. Тогава подс.Н. от единия си мобилен телефон с
аб.№ ** избрал абонатния номер на другия си мобилен телефон, след което се
отдалечил от свид.А. под предлог, че ще отиде до автомобила си да донесе
предпазителите. След като излязъл от полезрението на свид.А., подсъдимия
отговорил на телефонното обаждане като успял да убеди свид.А., че е ** му Б. и
че той е поръчал на обвиняемия частите за автомобил, които трябва да му плати,
а той вечерта като се прибере в къщи ще му даде парите. След като успял да
въведе свид.А. в заблуждение, подс.Н. се върнал при него и му подал увит в
хартия пакет, в който уж били въпросните предпазители. Свид.А. му дал сумата от
60 лв., а подсъдимия му върнал 10лв. След като взел парите, подсъдимия тръгнал
в посока на автогара „Родопи“. Докато вървял по ул.“Димитър Талев“, около
12.10ч., той забелязал свид.С.Т.,***. Тогава подс.Н. решил по същия начин да
въведе и него в заблуждение и да вземе и от него сумата от 50 лв. В изпълнение
на решението си той се приближил към свид.Т. и го заговорил. Попитал го какво
прави ** му, както и му казал че той е негов приятел, което не отговаряло на
истината. На този пострадал подс.Н. също обяснил, че има поръчка за
предпазители за автомобила от ** му, която поръчка е изпълнил и трябва да му ги
предаде срещу сумата от 48.50лв. Свид.Т. от своя страна също се усъмнил, но подсъдимия
му предложил да го свърже по телефона със ** му, за да потвърди. Свид.Т. се
съгласил и подс.Н. от мобилния си телефон с аб.№ ** избрал номера на другия си
мобилен телефон и под предлог, че отива да вземе предпазителите от автомобила
си се отдалечил, след което отговорил на телефонното обаждане. В разговора по
между им свид.Т. се усъмнил, че това е ** му, но подсъдимия успял да го убеди,
че понеже около него е много шумно за това и гласът му се струва променен. Това
успяло да заблуди свид.Т. и след като в края на разговора подс.Н. се върнал при
него, той му дал сумата от 50 лв. Подсъдимият от своя страна пък му дал увита в
хартия кутия. След като взел и парите от свид.Т., подс.Н. отишъл на автогарата
и хванал автобуса за гр.София.
Когато и двамата свидетели А. и Т.
се прибрали в домовете си и разговаряли със своите близки установили, че са
били въведени в заблуждение от подс.Н. като по този начин са се мотивирали да
му дадат сумата от по 50лв. Веднага и двамата подали сигнал за случилото се в
01 РУ МВР гр.Пловдив. След проведени ОИМ и проследяване на движението на подс.Н.
*** и срещите му с двамата свидетели, с помощта на камерите за видеонаблюдение
на различни обекти била установена и самоличността му.
Горната фактическа обстановка
фактически не се спори от страните, а обратното – потвърждава се от самия
подсъдим. Съдът кредитира изцяло самопризнанието на подсъдимия Н., показанията
на свидетелите и приложените писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни и непротиворечиви.
При тези
установени факти подс.К.Н. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че на 07.01.2020 г. в гр.Пловдив, в условието на продължавано
престъпление, в условието на повторност – извършил е престъплението, след като
е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в
немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение у различни лица и с това им е причинил имотна вреда в общ размер на
100 лв., както следва:
- възбудил
заблуждение у А.Й.А. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 50 лв.,
- възбудил заблуждение у С.Д.Т. и с това
му е причинил имотна вреда в размер на 50 лв.
От обективна страна с действията си по убеждаване на
пострадалите, че има поръчка от техни сродници, ги е въвел в заблуждение чрез обрисуване
на фактическа обстановка различна от реалната, а именно че е натоварен с
покупка на ел.предпазители, които следва да му се заплатят. Така пострадалите
мотивирани от неверни представи в резултат на активни действия от страна на
подсъдимия го снабдили с горната имотна облага, с която пък намалял
патримониума им. Особеното в случая е, че се касае до увреждане две различни
пострадали лица, поради което е и налице хипотезата на чл.26, ал.1 НК. На
следващо място от значение в настоящия казус за квалификацията на деянията по
чл.28, ал.1 НК са предишните осъждания на подс.Н., както следва: Определение по НОХД № 1887/2018г. по описа на Районен съд, влязло в
законна сила на 14.12.2018г., с което той е бил признат за виновен за извършени
престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК и на основание чл.23 от НК му е било наложено едно общо най-тежко
наказание в размер на единадесет месеца „лишаване от свобода“, което е следвало
да изтърпи при първоначален „общ“ режим. Последното е станало на 29.07.2019г. ;
- определение
по НОХД № 432/2018г. по описа на Районен съд гр.Враца, влязло в законна сила на
11.05.2018г., по което е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.209
ал.3 вр. ал.1 от НК и му е било наложено наказание „пробация“.
Тези осъждания сочат,
че подс.Н. е извършил престъплението
предмет на разглеждане в настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление и не е изтекъл петгодишен срок от
изтърпяване на наказанието по чл.30 НК.
От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл от страна на подс.Н.. Той е съзнавал
настъпването на общественоопасните последици и е искал това. Това е видно от
цялата му деятелност, целенасоченост и последователност на действията му.
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства признанието на вината и съдействието при
разследването, макар неминуемо органите на реда да биха се справили и без това,
с оглед записите от камери. Освен това същия е с влошено здравословно състояние
поради заболяване. Предмета на престъплението също е на ниска стойност – сумата
от сто лева. Отегчаващо вината обстоятелство Съдът отчита наличните още 7
осъждания вън от съставомерните такива. Ето защо настоящата инстанция намира,
че наказание при условията на чл.54 НКв размер на две години лишаване от
свобода се явява съответно на извършеното и обществената опасност на личността
на дееца. Особеното в случая обаче е приложението на разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, който задължава съда да редуцира наказанието на подсъдимия. В
случая следва да се определи наказание след редукция една година и четири
месеца лишаване от свобода, съобразно изискването за намаляване с 1/3. Следва
да се отбележи, че не е налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които да водят до извод, че и най – лекото предвидено в
закона наказание би се явило несъразмерно тежко. Напротив, дееца е лице с
утвърдени престъпни навици, поради което следва да се приложи наказание над
минимално предвиденото в закона, но все пак ориентирано малко над него.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б.“б“ от ЗИНЗС следва така наложеното
наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК следва
да се зачете времето, през което подс. К.С.Н. е бил задържан по настоящото
дело, а именно от 21.01.2020 г. до
влизане в сила на настоящата присъда.
Веществените доказателства: 1 бр.
диск, съдържащ видеозапис от охранителните камери на заведение „Самурай“ в
гр.Пловдив; 1 бр. диск, съдържащ видеозапис от охранителните камери на автогара
„Родопи“ в гр.Пловдив; 1 бр. диск, съдържащ видеозаписи от охранителните камери
на магазин „Слънчеви лъчи“ в гр.Пловдив; 1 бр. диск, съдържащ видеозаписи от
охранителните камери на подлеза на Централна жп гара и 1 бр. диск, съдържащ видеозапис
на охранителните камери на казино „Адмирал“ в гр.Пловдив – всички находящи се в
кориците на делото на л.89-л.93, следва ДА ОСТАНАТ по същото до неговото
унищожаване.
По делото не са направени за момента разноски, които да
се възложат в тежест на подсъдимия.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.