Решение по дело №2659/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към решение по АНД № 2659/21г.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – Пловдив е внесла предложение предложение
обвиняемия И. С. Т., ЕГН **********, да бъде освободен от наказателна
отговорност, с налатане на административно наказание по реда на чл. 78А, ал.
1 от НК, за това, че на 09.11.2020г. в с. Цалапица, обл. Пловдив, е причинил
другиму – на К.Р.А., ЕГН **, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
с травматичен оток на меките тъкани на челото, контузия на носа с данни за
кръвотечение от него, кръвонасядане на клепачите на очите във вътрешните
им части околоочно и петнисти точковидни кръвонасядания /екхимози/ на
кожата на шията, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив счита, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемият Т. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните
признаци на инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за
виновен в извършването на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130
ал.1 от НК и освободен от наказателна отговорност с реализирането на
административно наказателна такава, а именно глоба, чийто размер да бъде
ориентиран около минилания , предвиден в закона.
Обвиняемият И.Т., редовно призован се явява лично и със защитник – адв.
М.-Б. , признава се за виновен по обвинението , за което се води настоящото
производство и чрез защитника си моли Съда ако бъде признат зо винжвен да
му бъде наложено наказание в минималния , предвиден от закона размер.
Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото
доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено следното:
Досъдебното производство № 10/2021г. по описа на РУ на МВР гр.
Стамболийски, е образувано на 13.01.2021г. на основание чл. 212 ал. 1 от
НПК, за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 2 от НК.
Обвиняемият И. С. Т. е роден на **, живущ в **, б., б.г., неженен, със
средно образование, работещ в **, неосъждан, ЕГН **********.
На 09.11.2020г. около 19:00 часа свид. К.А. отишъл до магазин „ШОП“,
находящ се в с. Цалапица, обл. Пловдив. В посоченият търговски обект като
** работела свид. Д.З.. Пред магазина имало поставени маса и няколко стола.
По посоченото време пред магазина, около масата били приятелите на свид.
Д.З. – свид. В.Ш. и обв. И.Т.. Свид. А. влязъл в магазина, където бил
обслужен от свид. З., като си закупил цигари и малка бутилка уиски. Когато
излязъл от магазина, свид. А. застанал на стълбите пред магазина и попитал
свид. Ш. дали може да изпуши една цигара при тях, като й поискал запалка.
Свид. Ш. подала на свид. А. запалка, последният си запалил цигара и й я
върнал. В този момент към магазина се приближил друг клиент. Тъй като
свид. А. стоял до вратата на магазина и възпрепятствал достъпа на клиенти,
обв. И.Т. го помолил да се отдръпне от вратата, за да не пречи. Свид. А.
1

попитал обв. Т. дали работи в магазина. Обв. Т. му отговорил: „Не, просто ти
казвам да се дръпнеш.“. Тогава свид. А. запитал обв. Т.: „Какъв си ти, че да
ми казваш да се дръпна?“. В този момент обв. Т. се приближил до свид. А.,
блъснал го с ръце и му нанесъл един удар в областта на лицето с юмрука на
дясната си ръка, след което го ритнал с десния си крак в тялото. При следващ
опит за нанасяне на ритник от страна на обвиняемия по свид. А., последният
хванал крака му и двамата се сборичкали на тротоара пред магазина. Свид.
Ш. извикала свид. З.. След минута обв. Т. се върнал пред магазина и поискал
бутилка с вода от свид. З., която дал на свид. А.. След като постоял още
няколко минути пред магазина и се свестил от случилото се, свид. А. си
тръгнал, отишъл до местоработата си, а след това се прибрал у дома си. Тъй
като свид. А. изпитвал силни болки в областта на носа си, а и от носа му не
спирала да тече кръв, майката на свид. А. потърсила Бърза помощ. В дома им
пристигнал екип на ЦСМП гр. Стамболийски, който оказал медицинска
помощ на свид. А..
Гореописаната фактическа обстановка се установява както от извършените
в хода на разследването процесуално – следствени действия - съдебно-
медицинска експертиза, оглед на веществени доказателства, разпознаване на
лице, както и от показанията на свидетелите К.Р.А., В.А. Ш. и Д.К. З., така и
от обясненията , дадени от обв. Т. в хода на съдебното следствие.
От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза е видно,
че при инцидента на 09.11.2020г. на свид. К.А. били причинени контузия с
травматичен оток на меките тъкани на челото, контузия на носа с данни за
кръвотечение от него, кръвонасядане на клепачите на очите във вътрешните
им части околоочно и петнисти точковидни кръвонасядания /екхимози/ на
кожата на шията. Описаните увреждания са причинени от удари с или върху
твърд тъп предмет и напълно съответстват да са получени при нанесени
удари с ръце – юмруци. Посочените травматични увреждания са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по
смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК/.
Съдът на на становище, че обвиняемият И. С. Т. е осъществил както от
обективна , така и от субективна страна съставомерните признаци на
деянието , инкриминирано в текста на чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от
НК, тъй като, че на 09.11.2020г. в с. Цалапица, обл. Пловдив, е причинил
другиму – на К.Р.А., ЕГН **, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
с травматичен оток на меките тъкани на челото, контузия на носа с данни за
кръвотечение от него, кръвонасядане на клепачите на очите във вътрешните
им части околоочно и петнисти точковидни кръвонасядания /екхимози/ на
кожата на шията, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди.С
действията си по гореописания начин обвиняемият Т. е засегнал като обект
обществените отношения, свързани със защита на здравето и
неприкосновеността на личността. Причинената на свид. К.А. лека телесна
повреда е резултатно увреждащо престъпление. Действията на обвиняемия са
2

се изразили в публичната демонстрация на абсолютно необосновано,
непредизвикано и агресивно поведение, насочено към личността на свид. А.,
засягайки телесния му интегритет и целейки постигане на физическо
надмощие. Обстоятелството на безпричинно нанасяне на телесна повреда на
свид. А. от страна на обвиняемия, извършено на публично място, пред други
лица и по това време на деня – около 19,00 часа, сочи за демонстративно
поведение от негова страна, за абсолютно незачитане на установения правен
ред в страната и порядките в обществото, като обв. Т. е имал за цел да
демонстрира с действията си явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и човешката личност. Действията на
обв. Т. са били безпричинни и продиктувани единствено от желанието му за
саморазправа, без оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на
деянието, като обвиняемият без конкретна причина е насочил действията си
към пострадалия А., с цел да изрази неуважението си и незачитането на
обществените порядки. В конкретния случай не е установено по делото обв.
Т. и свид. А. изобщо да са се познавали от по-рано или да са имали някакви
предхождащи инцидента влошени взаимоотношения. Следователно, в
поведението на обвиняемия не може да се търси някакъв личен мотив, при
това свързан конкретно с личността на свид. А., за осъществяване на
престъпното поведение. Поради това настоящият представител на
обвинението счита, че телесната повреда на свид. А. е именно такава,
причинена по хулигански подбуди. От така установената по-горе фактическа
обстановка е видно и че хулиганските подбуди на обвиняемия са били
насочени единствено към телесния интегритет на свид. А., като с действията
си е причинил посочените телесни увреждания на пострадалия.
От субективна страна, деянието е извършено от обв. Т. виновно, при пряк
умисъл.
Настоящата съдебна инстанция намира , че в конкретния казус са налице
основанията за освобождаване на обв. И. С. Т. от наказателна отговорност с
реализирането на административно наказание, тъй като за престъплението по
чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК, предвиденото наказание е лишаване
от свобода до три години, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер, друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78А от НК
и с деянието не са били причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване.
С оглед на така изложеното Съдът счита, че най - справедливо би било на
обв.И. Т. да бъде наложено административно наказание „глоба”, чийто
размер да е ориентиран към минималния предвиден в закона, а именно – 1000
лева. Това становище е обусловено както от процесуалното му поведение в
хода на досъдебното производство ,където съдейства при установяване и
разкриване на престъплението , за което е даден на Съд, от отличните му
характеристични данни , както и пълните и чистосърдечни самопризнания. С
този размер на глобата биха се постигнали в максимален обем изискванията
на генералната и специалната превенции за възпиращото и предупредително
3

въздействие върху членовете на обществото, както и поправящото и
превъзпитаващо въздействие върху самия деец.
Тъй като с виновното си поведение И.Т. е станал причина за воденото
срещу него наказателно преследване , то на осн. чл. 189,ал.3 от НПК, същият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата
от 214,50 лв., направени разноски за СМЕ.

Предвид изложените дотук съображения, Съдът постанови и решението си.

Районен съдия :

4

Номер на акта:	947
Дата:	30 юни 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия:	Васил Александров Тасев

Дело:	20215330202659
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 април 2021 г.

Решение по дело №2659/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите