РЕШЕНИЕ
Номер: 27.07.2020 год. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен
състав
На петнадесети юли
Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко
Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а. н. дело № 1138 описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 66 от 29.04.2020 г., издадено от д-р П. Георгиев
Николов – председател на Патентно ведомство на Република България.
Жалбоподателят „Данте
Инвест“ ЕООД гр. Стара Загора твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото
да бъде отменено. Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Патентно
ведомство на Република България, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП жалбоподателят
е санкциониран на основание чл.81, ал.1 от ЗМГО за това, че на 11.06.2019 г. в
търговски обект – магазин „Energy“, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 30, използвал в
търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, като
предлагал с цел продажба стоки, означени с различни марки, без съгласието на
притежателите на регистрираните марки (стоките, марките, с които те са били
означени, и притежателите на последните са подробно описани, съответно –
изрично посочени).
В НП (стр. 1, първи
абзац) е посочено още, че то се издава въз основа на материалите от преписка №
4109/2019 г. на РП-Ловеч, каквито материали обаче не бяха представена с
административно-наказателната преписка. Към последната са приложени материали
друга прокурорска преписка – със същия номер, но на РП-Стара Загора, приключила
с постановление от 10.10.2019 г. за отказ да се образува досъдебно (т.е.
наказателно) производство по чл. 172б, ал. 1 от НК, в мотивите на което
прокурорът е приел, че:
на 11.06.2019 г. при
извършена проверка от служители на ОД на МВР гр. Стара Загора в търговски обект,
стопанисван от „Данте Инвест“ ЕООД гр. Стара Загора с управител ..– магазин за
дрехи, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 30, било установено, че в
търговската си дейност ..използвал – изложил за продажба, без съгласието на
притежателите на изключителното право, стоки на известни търговски марки,
идентични със стоките и марките, посочени в НП, които били иззети с протокол за
доброволно предаване от 11.06.2019 г.;
макар с деянието си ..
да е осъществил състав на престъпление, предвидено в особената част на НК – чл.
172б, ал. 1 от НК, неговата обществена опасност е явно незначителна и съгласно
чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпление, но деянието му може да бъде квалифицирано
като административно нарушение съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗМГО.
Предвид приетото от
него прокурорът от РП-Стара Загора, след като отказал да образува досъдебно
(т.е. наказателно) производство по случая, постановил изрично копия от постановлението
да се изпратят на Председателя на Патентно ведомство за реализиране на
административно-наказателната отговорност на ..и на последния, като е посочено,
че постановлението подлежи на обжалване пред ОП-Стара Загора по реда на чл.
213, ал. 1, изречение второ от НПК.
В
НП (стр. 6, първи абзац) е посочено също, че „В процесния случай деянието, за
което е съставен Акт 43“ е извършено на 31.07.2019 г.“, но акт с подобен номер
също не е приложен към административно-наказателната преписка, като
същевременно фактите, изложени в обстоятелствената част на НП, и фактическото
формулиране на административно-наказателното обвинението в заключителната част
на НП, касаят деяние, извършено на 11.06.2019 г.
Вероятно, имайки
предвид фактическата обстановка, описана в НП и съответстваща на изложената в
обсъденото по-горе постановление на прокурор от РП-Стара Загора, ако в
последното фактите да са изложени в значително по-сбит вариант, липсата на
приложени към административно-наказателната преписка материали от преписка на
РП-Ловеч и акт с № 43 и наличието в нея на материали от преписка на РП-Стара
Загора, следва да се приеме, че става въпрос за допуснати очевидни фактически
грешки в НП, за отстраняването на които обаче с оглед на особеностите на настоящото
производство (различни са функциите на обвинителния и на НП, съответно – на
произтичащите от тях правни последици) е неприложима процедурата, уредена в
чл.248а от НПК, ако и чл. 84 от ЗАНН да препраща към НПК за неуредените от ЗАНН
въпроси, касаещи производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП. Следователно допуснатите в НП неясноти и
несъответствия, доколкото не е предвиден законов ред за отстраняването им, а те
касаят не само основанието (реда) за издаване на НП – ал. 1 и ал. 2 на чл. 36
от ЗАНН, респективно – преценката спазен ли е бил този ред, но и обективен
признак от състава на нарушението, за което е било издадено НП – датата на
извършването му, съставляват процесуални нарушения от категорията на
съществените, обуславящи отмяна на НП като незаконосъобразно.
Нещо
повече: дори да се приеме, че се касае за технически грешки и съдържанието на
НП в неговата цялост позволява да се направи извод, че то е било издадено в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа вече цитираното постановление на
РП-Стара Загора, то и в този случай НП се явява незаконосъобразно издадено, тъй
като е налице несъответствие между извършителя (физическо лице) на деянието,
квалифицирано от прокурора, паради ниската му обществена опасност, като административно
нарушение, и санкционирания с НП нарушител (юридическо лице). Следователно постановлението
на прокурора не би могло да изиграе процесуалната роля на акт за установяване
на административното нарушение, за което е било издадено НП, още повече, че на
санкционирания с НП нарушител – ЕООД, не е бил връчван препис от
постановлението на прокурора (такъв, ако е бил връчен, доколкото липсват данни
за това, с оглед на постановеното от прокурора е бил връчен на неговия
управител, но не в това му на представляващ дружеството, а в качеството му на
физическо лице, т.е. жалбоподателят в настоящото производство изцяло е бил
лишен от възможността да упражни правото си на защита в предхождащата
издаването на НП процедура. Ето защо, след като административно-наказващият
орган е решил да санкционира субект, различен от приетия от прокурора като
извършител на административното нарушение, то същият е следвало да разпореди
съставянето на АУАН (акт за установяване на административното нарушение) срещу
санкционирания впоследствие с НП
нарушител, като необходима предпоставка за издаване на самото НП,
позволяваща на нарушителя да упражни правото си на защита от момента на
повдигане на административно-наказателното обвинение срещу него. Именно това
обаче не е било направено, поради което правото на защита на жалбоподателя в
конкретния случай е било нарушено, т.е. допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП, като незаконосъобразно.
В допълнение следва да
бъде отбелязано, че НП не отговаря и на императивните изисквания на чл. 57, ал.
1, т. 7 от ЗАНН (не е посочен вида на наказанието), тъй като с него е наложено
административно наказание „санкция“, каквото не е предвидено в закона
(предвиденото такова за юридическо лице, какъвто е жалбоподателят, е
„имуществена санкция“), а санкцията като понятие, за което липсва легална
дефиниция, и доколкото не е уредена като вид наказание, може да бъде определена
като наказание в най-общ смисъл, т.е. независимо от неговия вид.
Предвид изложените
съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено на посочените формални (процесуални) основания, без да е
необходимо разглеждането на спора по същество, като с оглед на изхода от делото
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски по делото в размер на сумата от 600 лева,
съставляваща заплатеното адвокатско възнаграждение на представлявалия го упълномощен защитник.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно
постановление № 66 от 29.04.2020 г., издадено от д-р П. Георгиев Николов –
председател на Патентно ведомство на Република България.
ОСЪЖДА ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес на регистрация гр. София,
бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 52-Б, Булстат № 000 695 121, да заплати
на „ДАНТЕ ИНВЕСТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Кап. Никола Андреев“ № 17, ет. 4, ап. 16, ЕИК *********, направените от тях разноски
по а.н.дело № ********* г. на Старозагорския районен съд в размер на сумата от
600 (шестстотин) лева, съставляваща заплатеното адвокатско възнаграждение на
представлявалия го в съдебното производство упълномощен защитник.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: