Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. Нови пазар,26.04.2013г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД №5 80 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С нея жалбоподателят Е.Ю.М. обжалва наказателно постановление №351 от 19.08.2010 г. на ВНД Началник на РУ “Полиция” – гр. К. към ОД на МВР – гр. Ш., с което му били наложени наказания глоба в размер на 200 лв. на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на същото основание, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба Iз-1959 на МВР. Счита, че постановлението е незаконосъобразно, нарушението било описано лаконично, а измерената превишена скорост била вА.дна за друг автомобил. В съдебно заседание представителят на жалбоподателя поддържа доводите в жалбата, като алтернативно моли да се приложи по –благоприятния закон, като отпадне наказанието „лишаване от правоуправление”, както и отнемането на контролни точки. Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебните заседания и не взема становище по съществото на делото. В съпровождащото жалбата писмо изтъква, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и наложеното административно наказание е съобразено със законовата рамка. Поради това, с писмото страната моли, жалбата да бъде оставена без уважение, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.07.2010г. св. Л.И.А. и св. Д.Д. – и двамата служители на РУП К. – осъществявА. контрол по спазване на правилата за движение по пътищата. Установили се в с. К., където извършвА. засичане на скоростта на движещите се автомобили с техническо средство радар TR4. около 14.00 часа по пътя се задал л.а. *** с рег.№ ***. отчетена била скорост 92 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място – в случая с. К..
Служителите на РУ”П” К. спрели автомобила за проверка. Същият бил управляван от жалбоподателя Е.Ю.М. ***.
За извършеното нарушение на същият е съставен акт за установяване на административно нарушение № 351 от 19.07.2010 г. от актосъставителят Л.И.А. за това, че на 19.07.2010г., около 14,00 часа в с. К., общ.К., обл. Ш., по ул. ”***” и в посока с. И., жалбоподателят е управлявал л.а *** с рег.№ ***, със скорост 92 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч., като скоростта е превишена с 42 км/ч., установено с техническо средство ТR 4 с № 107/97 г. Актосъставителят е отбелязал, че с това деяние жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление № 351 от 19.08.2010 г., с което е наложил на жалбоподателя на основание чл.182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Също така актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Видно от материалите по делото – показанията на свидетелите Л.И.А. и Д.Н.Д., от писмените доказателства- писмо-справка за нарушител, изд. от отдел ПП при СДВР, справка за нарушенията на жалбоподателя, протокол от 16.07.2010 г. за средства за изпитване , преминали последваща проверка и разпечатка за регистрирани нарушения с техническо средство ТР 4, № 107 за периода 06.07.2010 г. до 31.07.2010 г. се установява, че нарушението е констатирано в населено място, като скоростта на движение следва да бъде до 50 км/ч. От разпита на актосъставителя Али е видно, че е използвано техническо средство - радар ТР 4, с фабричен №107/97 г. Този Трафик радар е годно средство за измерване на скорост, по смисъла на § 1 т. 27 от ДР на ЗИ, тъй като е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Същото е преминало успешна проверка в Лабораторията за проверка на СИ, която е била валидна до 16.07.2011 г.
Трафик радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя от 92 км/ч., при движение на лекия автомобил в населено място, където ограничението е до 50 км/ч. Следователно жалбоподателят е управлявал с превишение на скоростта от 42 км.ч. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя. Също от показанията на актосъставителя и свидетеля се установява, че непосредствено преди и след автомобила на жалбоподателя в същото платно не са се движили други превозни средства, при което отчетената скорост е на автомобила на жалбоподателя, с категоричност и съдът кредитира тези показания. Приемайки свидетелските показания за достоверни и съответстващи на писмените доказателства съдът смята, че осъщественото от жалбоподателя административно нарушение е установено безспорно.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП към датата на извършване на деянието е предвиждала кумулативно налагане на “глоба” в размер на 200 и 2 месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, каквото наказание е наложено на жалбоподателя. До влизане в сила на процесното наказателно постановление, обаче, нормата на цитираната разпоредба от ЗДвП е претърпяла изменение, като т. 5. е изменена с ДВ, бр. 10 от 2011 г. и сега предвижда за превишаване скоростта на движение в населено място над 40 км/ч. само наказанието глоба от 300 лв. Не се предвижда наказание лишаване от правоуправление.
Без съмнение в практиката се е установило правилото, че едно наказание, макар и в по-голям размер е по-благоприятно от две наказания, които се налагат кумулативно, поради което и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН изменението в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се явява по благоприятен закон за дееца и следва да се приложи. Съдът не споделя виждането на защитника на жалбоподателя, че следва да се отмени само досежно лишаването от права, а глобата да остане в по-малкия размер от 200 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в наказателната част като на жалбоподателя се наложи наказание глоба в размер на 300 лв, вместо наложените му глоба в размер ня 200 лв и 2 месеца лишаване от право на управление на МПС.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 351
от 19.08.2010г. на ВНД Началник на РУ “Полиция” – гр. К. към ОД МВР - гр. Ш., с
което на Е.Ю.М. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за
2 месеца на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, като вместо това му налага
наказание глоба в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: