Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 02 март 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четвърти граждански състав, в публично заседание на 03.02.2022 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от
съдия И. гражданско дело № 1503 по
описа за 2021 г. на Врачанския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е получено по подсъдност от Окръжен съд гр.
В..
Образувано е по искова молба, подадена от
„МДМ-Екоенергии“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца,
Хранително-вкусова зона срещу Община Враца с БУЛСТАТ *********, гр. Враца, ул.
„Стефанаки Савов“ № 6, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
не е собственик на 4233/13233 идеални части от
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 12259.1008.49 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед
№ РД-18-43/16.06.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, целият с площ от 13233 кв.м., находящ се в гр. Враца,
квартал „Хранително-вкусова зона“, с трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: за дърводобивната и дървообработващата
промишленост, при съседи: 12259.1008.50, 12259.1008.51, 12259.1008.3,
122559.1008.46, 12259.1008.321, 12259.1008.320. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик
на целия поземлен имот с идентификатор
12259.1008.49 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.,
одобрени със заповед № РД-18-43/16.06.2005 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, целият с площ от 13233 кв.м.,
находящ се в гр. В., квартал „Хранително-вкусова зона“, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за
дърводобивната и дървообработващата промишленост, ведно с попадащите в имота
сгради: 12259.1008.49.13 със застроена площ 225 кв.м., на един етаж, с
предназначение административна сграда, 12259.1008.49.12 със застроена площ 996
кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.1 със
застроена площ 514 кв.м., на един етаж, с предназначение складова база,
12259.1008.49.2 със застроена площ 768 кв.м., на два етажа, с предназначение
промишлена сграда, 12259.1008.49.3 на един етаж, с предназначение складова
база, 12259.1008.49.2 със застроена площ 768 кв.м., на два етажа, с
предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.3 на един етаж, с
предназначение складова база, 12259.1008.49.2 със застроена площ 69 кв.м., на
един етаж, с предназначение складова база, 12259.1008.49.5 на един етаж, с
предназначение складова база, 12259.1008.49.2 със застроена площ 18 кв.м., на
един етаж, с предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.6 със застроена
площ 32 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда,
12259.1008.49.7 със застроена площ 16 кв.м., на един етаж, с предназначение
промишлена сграда, 12259.1008.49.8 със застроена площ 21 кв.м., на един етаж, с
предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.9 със застроена площ 18 кв.м.,
на един етаж, с предназначение друг вид производствена сграда, 12259.1008.49.10
със застроена площ 167 кв.м., на един етаж, с предназначение друг вид сграда за
обитаване, 12259.1008.49.11 със застроена площ 1274 кв.м., на един етаж, с
предназначение промишлена сграда. Поддържа се, че правото на собственост на
ищцовото дружество върху 9000/13233 кв.м. от имота произтича от непарична
вноска в неговия капитал, направена от съдружниците на същото дружество, а
правото на собственост върху останалите 4233/13233 кв.м от имота произтича от
разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността, въз основа на изтекло в
полза на ищеца присъединено давностно владение, упражнявано от праводатели на
ищеца и представители на самия ищец, считано от 14.01.2005 г. до подаване на
исковата молба. Като основание за начало на давностното владение се сочат
следните сделки: покупко-продажба, за която е съставен нотариален акт № 62, т. I, рег. № 498, дело № 17/2005 г. на нотариус В. В. с рег. №
338 в Нотариалната камара, покупко-продажба, за която е съставен нотариален акт
№ 79, т. I, рег. № 912, дело № 53/2021 г. на нотариус П. Ц. с
рег. № 583 в Нотариалната камара, покупко-продажба, за която е съставен
нотариален акт № 72, т. I, рег. № 2541, дело № 43/2015
г. на нотариус Е. С. с рег. № 598 в Нотариалната камара, извършването на
непарична вноска от страна на Т. Й. Г. в ищцовото дружество. Наведени са
твърдения, че в Службата по кадастър гр. Враца целият имот е записан като
собственост на ищеца, че в периода от 2010 г. до 2012 г. в отдел „Местни данъци
и такси“ гр. Враца целият имот се е водел собственост на праводателя на ищеца
„Вето Маркет“ ЕООД, както и че праводателите на ищеца са оградили целия имот и
същите, а по-късно и самият ищец, владеят имота необезпокоявано и без
прекъсване от 2005 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на
ответника Община Враца е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения
иск. Сочи се, че целият поземлен имот с
идентификатор 12259.1008.49 представлява част от обособен терен с площ
10 декара, който с акт от 15.04.1974 г. за въвеждане във владение е предоставен
за ползване на Окръжно предприятие „Обществено и жилищно обзавеждане“ гр.
Враца, преименувано по-късно на Държавно предприятие „Мебел“ и на Общинско
дружество „Мебел“ гр. Враца, с цел строителство на цех за обществено и жилищно
обзавеждане и е включен в регулационните граници на гр. Враца. С генерален
застроителен план, одобрен на 05.05.1975 г. от арх. Е. Г. е конкретизирана
площта на застрояване на терена в размер на 13500 кв.м., от която реално са
използвани 9000 кв.м. Именно тази реално използвана част е преминала в
собственост на различни правни субекти, последният от които е ищцовото
дружество, а останалата част от целия имот е останала с предвиждане за зелен
пояс, паркинг и за бъдещо строителство. Поддържа се, че за целия период от 1972
г. до настоящия момент спорните 4233/13233 идеални части от имота съгласно
действалото в този период законодателство са били държавна, а по-късно-общинска
собственост, както и че поради установения в Закона за собствеността мораториум
не е изтекла в полза на ищеца придобивна давност.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим
имот по реда на чл. 46, ал. 1 от Закона за особените залози 62, т. I, рег. № 498, дело № 17/2005 г. на нотариус В. В. с рег. №
338 в Нотариалната камара, ЕТ „Евроком – Й. Г.“, регистриран по фирмено дело №
220/1998 г. на Окръжен съд гр. Враца, представляван от Й. Т. Г. с ЕГН **********
е продал на купувача „Вето Маркет“ ООД, регистрирано по фирмено дело №
3597/1991 г. на Окръжен съд гр. Враца урегулиран поземлен имот, съставляващ
парцел I от квартал 1 по плана на гр. Враца,
Хранително-вкусова зона, целият с площ от 9000 кв.м., при граници съгласно
скица: от две страни улица, урегулирани поземлени имоти II и III, заедно с построения в
имота Мебелен цех с площ 1500 кв.м. и КПП (контролно-пропусквателен пункт).
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 79, т. I, рег. 912, нотариално дело №
53 от 2012 г. на нотариус П. П. с рег. № 583 в Нотариалната камара „Вето
маркет“ ЕООД с ЕИК ********* е продало на
Й. Т. Г. с ЕГН ********** 9000 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 12259.1008.49 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед
№ РД-18-43/16.06.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, целият с площ от 13233 кв.м., находящ се в гр. Враца,
квартал „Хранително-вкусова зона“, с трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: за дърводобивната и дървообработващата
промишленост, ведно с попадащите в имота сгради: 12259.1008.49.2 със застроена
площ 768 кв.м., на два етажа, с предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.3
на един етаж, с предназначение складова база, 12259.1008.49.2 със застроена
площ 69 кв.м., на един етаж, с предназначение складова база, 12259.1008.49.5 на
един етаж, с предназначение складова база, 12259.1008.49.2 със застроена площ
18 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.6 със
застроена площ 32 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.7
със застроена площ 16 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда,
12259.1008.49.8 със застроена площ 21 кв.м., на един етаж, с предназначение
промишлена сграда, 12259.1008.49.9 със застроена площ 18 кв.м., на един етаж, с
предназначение друг вид производствена сграда, 12259.1008.49.10 със застроена
площ 167 кв.м., на един етаж, с предназначение друг вид сграда за обитаване,
12259.1008.49.11 със застроена площ 1274 кв.м., на един етаж, с предназначение
промишлена сграда.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 72, т. I, рег. № 2541, дело № 43/2015 г. на нотариус Е. С. с рег. № 598 в Нотариалната камара М.
В. И. с ЕГН ********** и Г. А. И. с ЕГН ********** са продали на Г. А. И. с ЕГН
********** 9000 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 12259.1008.49 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В., одобрени със заповед № РД-18-43/16.06.2005 г.
на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
целият с площ от 13233 кв.м., находящ се в гр. В., квартал „Хранително-вкусова
зона“, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: за дърводобивната и дървообработващата промишленост, ведно с
попадащите в имота сгради: 12259.1008.49.2 със застроена площ 768 кв.м., на два
етажа, с предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.3 на един етаж, с
предназначение складова база, 12259.1008.49.2 със застроена площ 69 кв.м., на
един етаж, с предназначение складова база, 12259.1008.49.5 на един етаж, с
предназначение складова база, 12259.1008.49.2 със застроена площ 18 кв.м., на
един етаж, с предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.6 със застроена
площ 32 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда,
12259.1008.49.7 със застроена площ 16 кв.м., на един етаж, с предназначение
промишлена сграда, 12259.1008.49.8 със застроена площ 21 кв.м., на един етаж, с
предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.9 със застроена площ 18 кв.м.,
на един етаж, с предназначение друг вид производствена сграда, 12259.1008.49.10
със застроена площ 167 кв.м., на един етаж, с предназначение друг вид сграда за
обитаване, 12259.1008.49.11 със застроена площ 1274 кв.м., на един етаж, с
предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.11 със застроена площ 1274
кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда.
Съгласно дружествения договор на „МДМ Екоенергии“
ООД с ЕИК ********* Г.А. И.с ЕГН ********** е направила непарична вноска
(апорт) в капитала на същото дружество, а именно 9000 кв.м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор 12259.1008.49
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със заповед
№ РД-18-43/16.06.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, целият с площ от 13233 кв.м., находящ се в гр. В.,
квартал „Хранително-вкусова зона“, с трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: за дърводобивната и дървообработващата
промишленост, ведно с попадащите в имота сгради: 12259.1008.49.2 със застроена
площ 768 кв.м., на два етажа, с предназначение промишлена сграда,
12259.1008.49.3 на един етаж, с предназначение складова база, 12259.1008.49.2
със застроена площ 69 кв.м., на един етаж, с предназначение складова база,
12259.1008.49.5 на един етаж, с предназначение складова база, 12259.1008.49.2
със застроена площ 18 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда,
12259.1008.49.6 със застроена площ 32 кв.м., на един етаж, с предназначение
промишлена сграда, 12259.1008.49.7 със застроена площ 16 кв.м., на един етаж, с
предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.8 със застроена площ 21 кв.м.,
на един етаж, с предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.9 със застроена
площ 18 кв.м., на един етаж, с предназначение друг вид производствена сграда,
12259.1008.49.10 със застроена площ 167 кв.м., на един етаж, с предназначение
друг вид сграда за обитаване, 12259.1008.49.11 със застроена площ 1274 кв.м.,
на един етаж, с предназначение промишлена сграда, 12259.1008.49.11 със
застроена площ 1274 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда.
Съгласно приложените на л. 26-28 от гр. дело №
107/2021 г. на Окръжен съд гр. Враца данъчни оценки „Вето маркет“ ООД е
декларирирало пред „Местни данъци и такси-Враца“ като свой целия поземлен имот
с идентификатор 12259.1008.49 с площ 13233
кв.м., ведно с построените в него сгради.
С акт за частна общинска
собственост № 3583 от 04.06.2021 г. са актувани като частна общинска
собственост спорните идеални части от процесния недвижим имот.
По делото е приета от съда и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, от заключението на която
се установяват следните относими към предмета на доказване обстоятелства: към
момента на съставяне на акт за въвеждане във владение от 15.04.1974 г. на ОП
„Обществено и жилищно обзавеждане-Враца“ за строителство на цех за обществено и
жилищно строителство е действал регулационен план на Хранително-вкусова зона,
одобрен с 57-мо ПМС от 16.02.1972 г., съгласно който парцел I, квартал 1 от
Хранително-вкусовата зона с площ 13900 кв.м. е бил с отреждане за Окръжно предприятие за обществено и жилищно
строителство; съгласно Генерален застроителен план, одобрен на 05.05.1975 г. от
арх. Е. Гинев за планиране на парцел I, квартал 1 от
Хранително-вкусовата зона с площ 12745 кв. м. е бил с предназначение за
промишлено предприятие за обществено и жилищно строителство; по действащия план
на гр. Враца, одобрен с решение № 959/19.04.2011 г. парцел XXI-49, квартал 1 с площ 13195
кв.м. е с отреждане промишлен терен и частично в контура на прилежащата улична
мрежа; и при трите регулационни плана е налице частично припокриване между
спорните 4233/13233 идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 12259.1008.49 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.06.2005 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър с части
от съответните урегулирани поземлени имоти, отразено в приложените към
заключението скици.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Д. Д. А., Г. А. П. и Е. К. И..
Свидетелката Д. А. дава показания, че е работила в
Общинско предприятие „Мебел“, стопанисвано от Общинско предприятие „Мебел“ гр.
Враца от 1986 г. до 2000 г. Съгласно даденото от свидетлката описание както
през този период, така и към момента границите на имота съвпадат с тези,
посочени в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени
със заповед № РД-18-43/16.06.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, а вътре в имота няма и не е имало
заграждания. От вътрешната страна на имота има дръвчета, шосе, служещо за
достъп до складовете и малко трева. Има два контролно-пропусквателни пункта за
достъп до имота, които се заключват. Свидетелката не знае Община Враца или
някой друг да е претендирал за собственост върху части от този имот.
Свидетелят Г. П. дава показания, че е работил в
държавно предприятие „Мебел“ от 1987 г. до 2014 г., като същото е стопанисвало
имота. Съгласно даденото от свидетля описание границите на имота не са
променяни и съвпадат с тези, посочени в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.06.2005 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. От
вътрешната страна на имота шосе, служещо за достъп до сградите. Има контролно-пропусквателен
пункт при вътрешната част от имота, който служи, който се заключва. Свидетелят
не знае Община Враца или някой друг да е претендирал за собственост върху части
от този имот.
Свидетелят Е. И. дава показания, че в периода от
1998 г. до 2012 г. е работил в спорния имот, първо в „Тенисбел“ като технолог,
а после във „Вето мебел“ като управител, както и че имотът е с площ 13 декара и
малко. Съгласно даденото от свидетеля описание границите на имота не са
променяни и съвпадат с тези, посочени в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. В., одобрени със заповед № РД-18-43/16.06.2005 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Целият имот е ограден с масивна метална
ограда върху бетонова конструкция. От вътрешната страна на имота, от страната
на ж.п. линията, има шосе, служещо за достъп до халетата. Има два
контролно-пропусквателни пункта за достъп до имота, които се заключват. Свидетелят не знае Общ. В. или някой друг да е
претендирал за собственост върху части от този имот.
Съдът въприема показанията на свидетелите по делото,
тъй като между същите липсват противоречия и са в хармония с останалите събрани
по делото доказателства.
От правна страна.
По предявения отрицателен
установителен иск в тежест на ответника Общ. В. е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесните идеални
части от поземлен имот.
Видно от акт за частна общинска
собственост № 3583 от 04.06.2021 г., на който ответната община се позовава, същият
е съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост,
във вр. с чл. 3, ал. 3 от същия закон, във вр. с параграф 42 от същия закон,
Генерален застроителен план съгласно ПМС № 57/16.02.1972 г. и
решение № 959/19.04.2011 г. на Общински съвет гр. Враца за одобряване на
регулационен план на гр. Враца.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че по всички действали в
миналото регулационни планове и към момента отреждането на големия поземлен
имот е било за промишлен имот за обществено и жилищно строителство, т.е. налице
е предоставяне на големия имот от държавата на Община Враца със закон, а
същевременно имотът е предназначен за
трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение съгласно
решение на Общинския съвет и следователно са налице посочените в закона
условия, така че 4233/13233 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 12259.1008.49, които не са били предмет на
прехвърлителна сделка съгласно нотариален акт за покупко-продажба, за
която е съставен нотариален акт № 62, т. I, рег. № 498, дело № 17/2005 г. на нотариус В. В. с рег. №
338 в Нотариалната камара, покупко-продажба, за която е съставен нотариален акт
№ 79, т. I, рег. № 912, дело № 53/2021 г. на нотариус П. Ц. с
рег. № 583 в Нотариалната камара, покупко-продажба, за която е съставен
нотариален акт № 72, т. I, рег. № 2541, дело № 43/2015
г. на нотариус Е. С. с рег. № 598 в Нотариалната камара и извършването на
непарична вноска от страна на Т. Й. Г. в ищцовото дружество, представляват частна общинска собственост на Общ.
В..
Твърденията на ищеца, че е собственик на процесните
идеални части въз основа на изтекло в негова полза давностно владение са
неоснователни поради следните съображения:
На първо място, с оглед законовата разпоредба на
параграф 1 от Закона за допълване на ЗС, а именно, че давността за придобиване на имоти – частна държавна
или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., следва да се приеме, че срокът не е изтекъл и
към този момент. Ищецът не твърди, че е владял и своил процесните идеални части по отношение на определено
физическо лице, а по отношение на Община Враца
и именно поради това е насочил претенцията си спрямо нея. По силата
на чл. 86 от ЗС (в редакцията към ДВ, бр. 14 от 19.02.1988 г., действала до 1996г.), съществува законова
забрана за придобиване по давност на държавна, респективно общинска собственост. Следователно за периода от 1990 г. до 1996
г. давност
в полза на ищеца не може да тече. От 01.06.1996 г. по аргумент на противното на забраната на чл. 86 от ЗС в редакция ДВ, бр.
33/1996 г. да се придобива по давност
публична държавна и общинска собственост следва, че може да се придобива частна
държавна и общинска собственост. Давността за придобиване по давност на
процесния имот до датата на предявяване на исковата молба в съда не би могла да прояви правния си ефект, тъй като не е
изтекъл изискуемият 10-годишен период от време, по аргумент на § 1 от ЗД на ЗС (ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г.; изм. бр. 105/2006г.; изм. бр. 113/2007г., в сила
от 31.12.2007г.; изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г., изм. бр. 105 от 2011 г., в сила
от 31.12.2011 г. ., изм. и доп., бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 31.12.2014
г. бр.
7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.),
с който е
наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти
спира да тече до 31.12.2022 г. Следователно
независимо от това дали е упражнявана трайно и необезпокоявано фактическа власт по
отношение на процесния имот, ищецът не
е могъл да
го придобие по давност. Следва да се
посочи, че с решение
от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. Конституционният съд на Република
България (КС) обяви за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.,
посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на
Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.)., с
които бе продължен мораториума върху придобивната давност за държавни и
общински имоти, но противоконституционния текст не се прилага занапред, от деня на влизане на решението на КС в сила, по
аргумент чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията на Република България.
На второ място, за да е текла придобивна давност в полза на дружеството е необходимо
да се установи, че именно неговия управител, като негов представляващ, лично
или чрез натоварени от него лица, съответно представляващите търговските
дружества – праводатели на ищеца, са упражнявали фактическата власт от името на
дружеството, чрез явно и несъмнено изявено намерение за своене именно от това дружество, което не бе сторено
по делото. На такъв извод не сочат показанията на Д. А., Г. П. и Е. И., които
сочат на упражняване на фактическа власт върху имота от други прави субекти –
Окръжно предприятие „Мебел“, Общинско предприятие „Мебел“ и „Тенисбел“ ООД, но
не и несъмнено и явно владение в полза на праводателите на „МДМ Екоенерегии“
ООД, съответно в полза на това последно дружество. При позоваване на придобивна давност следва да се посочи кога е
установена фактическа власт върху имота и от кого е получена, както и на кого е
противопоставено владението. Тази необходимост произтича от изискването
владението да е явно. Обратното води до несигурност дали вещта се държи за себе
си или за другиго.
На трето място, идеалните части от имота, по
отношение на които се твърди давността, не представляват самостоятелен обект на
собственост по никой от действалите или по действащия регулационен план: регулационен план на Хранително-вкусова зона,
одобрен с 57-мо ПМС от 16.02.1972 г., Генерален застроителен план,
одобрен на 05.05.1975 г. от арх. Е. Гинев действащия
план на гр. В., одобрен с решение № 959/19.04.2011 г. на Общински съвет гр. В.,
а са реални части от урегулирани поземлени имоти, следователно върху тези
идеални части не е възможно да се упражнява давностно владение.
Липсва обаче твърдение за установено и упражнявано владение върху реална част
от поземлен имот с идентификатор
12259.1008.49, съответна на претендираните идеални части, т.е. ищецът не
би могъл да поддържа придобиване по давност на реална част от процесния
недвижим имот, съответна на претендираните идеални части. Недопустимо е
придобиването по давност на реални части от урегулирани поземлен имоти, какъвто
е процесния от влизане в сила на регулационен план на Хранително-вкусова зона,
одобрен с 57-мо ПМС от 16.02.1972 г. Неоснователни са твърденията на ищеца
за придобиване по давност на реални части от процесния имот,
съответстващи на претендираните идеални части, защото подобно твърдение няма, а
и това поначало е възможно само в хипотезите на съвладение,
каквото не се твърди.
Съдът не възприема като аргумент за основателността
и иска и твърденията на ищеца, че в Службата по кадастър гр. В. целият имот е
записан като собственост на ищеца и че в периода от 2010 г. до 2012 г. в отдел
„Местни данъци и такси“ гр. В. целият имот се е водел собственост на
праводателя на ищеца „Вето Маркет“ ЕООД. Кадастралните скици не представляват
доказателство за собственост, а удостоверенията за данъчна оценка на недвижими
имоти се издават въз основа на декларации на правоимащите субекти относно
принадлежността на правото на собственост. Тези декларации представляват
доказателство относно правото на собственост само ако отразяват неизгодни за
декларатора обстоятелства, които предпоставки не са налице в разглеждания
случай.
По разноските.
При този изход на делото
на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, както
следва: сумата 300,00 лева-депозит за вещо лице и сумата 300,00 лева-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37,
във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „МДМ-Екоенергии“
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. В., Хранително-вкусова
зона срещу Общ. В. с БУЛСТАТ *********, гр. В., ул. „Стефанаки Савов“ № 6 иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 4233/13233 идеални
части от следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 12259.1008.49 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В., одобрени със заповед № РД-18-43/16.06.2005 г.
на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, целият
с площ от 13233 кв.м., находящ се в гр. В., квартал „Хранително-вкусова зона“,
с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за
дърводобивната и дървообработващата промишленост, при съседи: 12259.1008.50,
12259.1008.51, 12259.1008.3, 122559.1008.46, 12259.1008.321, 12259.1008.320.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „МДМ-Екоенергии“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. В., Хранително-вкусова зона срещу Общ. В. с БУЛСТАТ *********, гр. В., ул. „Стефанаки Савов“ № 6 сумата 300,00 лева-депозит за вещо лице и сумата 300,00 лева-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП – разноски по гр. дело № 1503/2021 г. на Врачански окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: