ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
гр. Стара Загора, 04.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501719 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 248, ал.1 от ГПК
и вр. чл.297 и чл.298 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от адв.К.А., като пълномощник на
Г. П. П. по гр.д. с №20205530103097 ПРОТИВ Определение под №1185 от
08.10.2021г., постановено по гр.дело № 3097/2020г. по описа на Районен съд -
С.З..
Жалбоподателката твърди, че останала недоволна от същото
Определение и не са съгласни със същото Определение №1185 от 08.10.2021
г. на Районен съд - С.З. по гражд. дело №3097/2020г., с което са осъдени да
заплатят направените от ответника разноски в размер на 380 лв. за
адвокатското възнаграждение, поради което го обжалват в срок. Считат, че
Определението е незакосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и неправилно по следните съображения:
Съдът е сезиран с иск за промяна на определените мерки относно
режим на лични контакти и изменение на размера на присъдената издръжка,
като след приключване на делото е постъпила молба от пълномощника на
ответника за определяне на разноски по отхвърления иск. Съгласно чл.248
ГПК страната може да поиска допълване на решението, но ако съдът е
пропуснал да се произнесе за разноските. В случая съдът с Определение от
08.10.2021 г. е присъдил разноски, които са били направени към момента на
постановяване на решението. Молбата по чл.248 ГПК следвало да се подаде в
срока за обжалване - чл.248 ал.1 ГПК. Съобщението за решението по делото е
получено от ответника на 01.12.2020г., а молбата по чл.248 от ГПК е подаден
в съда на 16.12.2020г., т.е. след срока за обжалване, който е 14-дневен.
Нямало представени доказателства за заплащането на претендираното
1
възнаграждение от ищците към момента на приключване на съдебното
дирене. Така постановеното Определение считат за незаконосъобразно, тъй
като съдът се е произнесъл по недопустима молба.
Предвид изложените съображения молят да се отмени Определение с
№1185 от 08.10.2021 г. на Районен съд - С.З. по граж.дело №3097/2020г., с
което са осъдени да заплатят направените от ответника разноски в размер на
380 лв. за адвокатското възнаграждение. Считат, че Определението на
Районен съд С.З. е неправилно и незаконосъобразно, като съображенията й за
това са подробно изложени в горепосочената жалба.
Ето защо жалбподателката го обжалва в законоустановения срок, като
моли да се отмени същото обжалвано Определение и вместо него да се
постанови вместо него друго, с което да се отхвърли изцяло молбата на
въззиваемия по чл.248, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен
отговор такъв е постъпил от въззиваемия по делото Р. М. Р., ЕГН **********,
с адрес: гр. С.З., ул. ******, представляван от адв. И.Ц., член на САК със
Съдебен адрес: гр. С., жк. **********, адрес на електронна поща:
******@************.***, с който вземат становище, че частната жалба на
жалбподателката се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да
се остави без уважение, по съображенията подробно изложени в същия
отговор.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния
законоустановен двуседмичен срок по чл. 274, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.248, ал.3 от ГПК и се явява процесуално допустима.
С Определението си под №1185 от 08.10.2021г., постановено по гр.дело
№ 3097/2020г. по описа на Районен съд - С.З. е ДОПЪЛНИЛ Решение с №
1035 от 27.11.2020 год. по гр. дело с № 3097/2020 год. на СТРС и е ОСЪДИЛ
молителката П. да заплати на въззиваемия М.М. Р. сумата от 380 лева,
представляваща направените по делото разноски за адвокатското
възнаграждение.
С посоченото определение въззивният съд счита, че законосъобразно и
правилно е допълнено решение с № 1035 от 27.11.2020г., постановено по гр. д
№ 3097/2020г., по описа на Районен съд - С.З., като съдът е осъдил Г. ПР. ПР.,
ЕГН ********** да заплати на Р. М. Р., ЕГН **********, сумата от 380,00
лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
2
В тази насока настоящата съдебна инстанция намира, че съдът
първоначално е оставил без разглеждане молбата на Р. М. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.З., ул. ******, чрез пълномощника му адв. И.Ц., за
изменението на Решение с № 1035/27.11.2020 г. по гр. д № 3097/2020г. по
описа Зти с-в на Районен съд - С.З., в частта за разноските, като съдът е
приел, че същата е просрочена. Това определение е обжалвано от Р.Р. и
Окръжен съд - гр. С.З., се е произнесъл, с Определение под № 478 от
20.09.2021г. по описа на II въззивиен граждански състав, като е отменил
определение с № 34 от 10.02.2021г., постановено по гр. д № 3097/2020г., с
което прието, че срокът за искането за изменение на решението в частта за
разноските не е изтекъл, като искането следва да бъде разгледано от
първоинстанционния съд по съществото си.
Подадената молба по чл. 248 от ГПК не е извън срока, а същата следва
да се счита подаден в срок, защото Решение № 1035/27.11.2020 г. по гр. д №
3097/2020г., Районен съд - С.З. не е редовно връчено, а именно на посочения в
отговора на исковата молба съдебен адрес, който е адреса на адвокатската
кантора на адв. И.Ц., упълномощен да представлява ответника.
Постановеното решение не е връчено лично на ответника. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 39, ал. I от ГПК, когато страната има
пълномощник по делото, връчването се извършва на него. Т. е. при наличие
на упълномощен представител по делото съдът е длъжен да връчи
съобщението именно на него, а не на друг адрес. В този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение с № 292 от 13.10.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2938/2014 г., IV г. о., ГК. В него Върховният съд излага
следното: "Понастоящем законодателят урежда начините на връчване в чл. 43
ГПК - то може да се извърши лично, чрез трето лице, чрез прилагане на
съобщението към делото, чрез залепване на уведомление или чрез публично
обявление. Законодателят предпочита личното връчване (чл. 45 ГПК), към
което е приравнено и връчването на представител. Към който и да е от
другите начини на връчване се пристъпва само ако връчването не може да
бъде извършено лично. Именно поради това в чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е
предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и
връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или
упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва
предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. В тази
хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на
адреса на страната чрез друго лице по чл. 46 ГПК не е редовно и съдът е
длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването не се засяга само
ако страната е получила призовката ши съобщението лично."
Следователно единственото изключение от разглеждания принцип е в
случаите, когато е извършено връчване лично на страната, но Решение с №
1035/27.11.2020 г. по гр. д № 3097/2020г. по описа З-ти с-в на Районен съд -
С.З. не е връчено нито на Р. М. Р., нито на адвоката, който е упълномощен, т.
е. връчването е извършено нередовно и постановеното решение следва да се
3
счита връчено, от датата на която той е разбрал за него, а именно датата на
входирането на молбата по чл. 248 от ГПК.
Така се е произнесъл и Окръжен съд - гр С.З., в Определение под № 478
от 20.09.2021г. по описа на ІІ въззивен граждански състав, което е
окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, а твърденията за
пропуснат срок за обжалване, въведени в частната жалба са изцяло
неоснователни.
На следващо място, съдът счита за неоснователно и твърдението, в
частната жалба, че няма представени доказателства за заплащането на
претендираното възнаграждение от ищеца към момента на приключване на
съдебното дирене. По делото е представен Договор за правна защита и
съдействие по Закона за адвокатурата от датата 25.09.2020г., в който е
уговорено възнаграждението от 380,00 лв., а сумата е заплатена в брой, с
подписването на договора. Възнаграждението е платено със сключване на
договор за права защита от датата 25.09.2020г„ в т. II.2. е посочено, че сумата
е платена в брой, с подписването на договора, а той служи като разписка за
платената в брой сума. Според задължителните указания в ТР с №
6/06.11.2013г. а ОСГТК на ВКС - вписването за направено плащане в договор
за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на
извършените разноски за адв. възнаграждение в размер на вписаната сума.
Въззивната инстанция намира, че с оглед на гореизложеното
оплакванията в частната жалба на жалбоподателката се явяват
неоснователлни и недоказани.
Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, страната може да иска
изменение на решението в частта за разноските, когато съдът е пропуснал да
се произнесе за част от тях, като това право може да упражни в срока за
обжалване на решението, а ако решението е необжалваемо в едномесечен
срок. В случая, срокът за заявяване на искането за присъждане на разноски, в
рамките на който е представен списъка е спазен, съобразно горецитираното
Определение под № 478 от 20.09.2021г. по описа на ІІ въззивен граждански
състав, което е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Съдът счита, че молбата на въззиваемия Р.М. ищеца за допълване на
Решението в частта за разноските е основателна и доказана. В заключение
въззивният съд следва да отбележи, че са спазени сроковете както по чл.248,
ал.1 от ГПК, тъй като молбата на въззиваемия Р. е постъпила, преди
Решението на РС-С.З. да е вляло в законна сила.
Налага се категоричния извод, че първоинстанционния съд правилно и
законосъобразно е постановил Определението си под №1185 от 08.10.2021г.,
постановено по гр.дело № 3097/2020г. по описа на Районен съд - С.З., с което
е ДОПЪЛНИЛ Решение с № 1035 от 27.11.2020 год. по гр. дело с №
4
3097/2020 год. на СТРС и е ОСЪДИЛ молителката П. да заплати на М.М. Р.
сумата от 380 лева, представляваща направените по делото разноски за
адвокатското възнаграждение.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло обжалваното
Определение на РС- С.З..
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определението под №1185 от 08.10.2021г.,
постановено по гр.дело № 3097/2020г. по описа на Районен съд - С.З., с което
РС-С.З. е ДОПЪЛНИЛ Решение с № 1035 от 27.11.2020 год. по гр. дело с №
3097/2020 год. на СТРС и е ОСЪДИЛ молителката Г. П. П. с ЕГН **********
да заплати на въззиваемия М.М. Р. с ЕГН ****** сумата от 380 лева,
представляваща направените по делото разноски за адвокатското
възнаграждение, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред ВКС на РБ гр. С. чрез ОС - гр.
С.З., при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5