№ 73
гр. Враца, 12.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Надя Г. Пеловска-Дилкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500027 по описа за 2022 година
Производство по чл.130, изр.2, вр. чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. И. П., ЕГН ********** и Л. П. П.,
ЕГН **********, представлявани по пълномощие от адв.М.Д. от АК-Враца,
срещу Определение №1059/15.12.2021г., постановено от Районен съд-Враца
по гр.д.№2003/2021г., с което е върната исковата им молба поради
неотстранени нередовности и производството по делото е прекратено.
Частната жалба изхожда от легитимирани и с правен интерес страни,
насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните
съображения:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Я. и Л.
П.и иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установявяне правото им на
собственост по правоприемство и изтекла в тяхна полза придобивна давност
на целия бивш УПИ ІІІ-469 по плана на с.***, общ.Враца от 1963г.
Искът е предявен срещу областния управител на Област Враца и
правният интерес от предявяването му е обоснован с това, че видно от
забележката към издадената на ищците комбинирана скица на собствения им
УПИ V-9 в кв.4, идентичен с част от бивш УПИ ІІІ-469 в кв.5 по плана на
с.*** от 1963г., който не е действащ, и останалата част от УПИ ІІІ-469, е била
1
одържавена с Акт №76/25.05.1967г.
С исковата молба са представени нотариални актове от 2006г. и 2011г.,
от които е видно, че ищците са закупили и са станали собственици на УПИ V,
п.и.9 в кв.4, на ул."Г. Д."№10 по плана на с.***, одобрен със Заповед
№2897/26.09.1988г., с площ на имота 1 210кв.м., при граници и съседи на
целия имот: улица, УПИ VІ-10 и УПИ ІV-8. Представената с исковата молба
скица съдържа забележка, че имотът е идентичен с част от бивш УПИ ІІІ-469
в кв.5 по плана на с.*** от 1963г., а бивш поземлен имот 469 е одържавен с
Акт №76/25.V.1967г., който също е представен с исковата молба.
По указание на съда и в съответствие с разпоредбата на чл.31, ал.2 ГПК
ищците са посочили, че ответник по предявения срещу държавата иск е
министърът на регионалното развитие и благоустройството.
С четири последователни разпореждания районният съд е оставял
производството без движение, като е давал на ищците указания за
отстраняване на нередовности на исковата молба и за представяне на
доказателства.
В изпълнение на указанията на съда ищците са представили
удостоверение, издадено от Община Враца, от което е видно, че УПИ ІІІ-469,
кв.5 по плана на с.*** от 1963г. /стар план/ представлява част от бивш двор с
пл.№469, съгласно този план, който не е действащ, от двор с пл.№469 е
предвидено да се образуват четири броя урегулирани поземлени имота –
УПИ ІІІ-469 и УПИ ІV-469, попадащи в кв.6, и УПИ ІІ-469 и УПИ ІІІ-469,
попадащи в кв.5 по плана на селото, като имотите, попадащи в кв.6, са
отделени от предвидена за прокарване улица. В удостоверението е посочено,
че с плановото задание за изработване на регулационен план на с.*** от
1963г. е заложено около реката да се предвиди озеленяване и корекция на
същата, а УПИ ІІІ-469 и УПИ ІV-469, попадащи в кв.6, са изключени от
регулационния план на населеното място. Посочено е също, че във връзка с
възстановяването на щетите, причинени от бедствието/наводнението/ на
01.05.1966г., с Постановление №20 на Министерски съвет от 03.05.1966г. е
решено да се изплатят обезщетения на пострадалите, а в Протокол
№14/21.06.1966г. на ИК на ГНС са определени парични обезщетения на
пострадалите, сред които е и собственикът на УПИ ІІІ-469, кв.5 по плана от
1963г. Е. С. П., като въз основа на ПМС №20 и пл.№32964/15.07.1966г. е
2
съставен Акт №76/25.07.1976г. за държава собственост след оценка на
разрушените сгради, имот и имущество, за площ от 1360кв.м. от дворище с
планоснимачен №469 извън плана на селото. Нататък в удостоверението се
сочи, че със Заповед №2897/26.09.1988г. е одобрен регулационен и
застроителен план на с.***, като бивш УПИ ІІІ-469 придобива нов №УПИ V-
9, кв.4 и част от дворището на имот с пл.№9 остава извън плана на населеното
място и няма данни за наличие на новообразувани поземлени имоти от
отчуждената площ, както и за съставяни последващи актове за собственост.
При извършена проверка в техническия архив на общината е установено, че
последното изменение, засягащо УПИ V-9 /бивш УПИ ІІІ-468, кв.5/, е
одобрено със Заповед №582/29.04.2015г. на кмета на Община Враца, с която е
одобрен ПУП – план за регулация и застрояване, с който от УПИ V-9, кв.4 се
отделят 230кв.м. и същите се придават към съседен имот УПИ VІ-10, кв.4.
Ищците са представили скици на имота, в която неурегулираните
532кв.м. от процесния имот са оцветени в оранжев цвят, и удостоверения за
данъчна оценка, издадени на името на първия от тях.
Представено е и писмо на Общинска служба по земеделие-гр.Враца, в
което е посочено, че процесните 532кв.м., част от УПИ по издаденото на
ищците съдебно удостоверение, не се поддържат в службата, тъй като не
попадат в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в
землището на с.***, а относно цитираните 2,532кв.м. земя извън регулацията
на селото се пояснява, че не става ясно къде попадат те, на кой собственик се
водят, за да се направи проверка в картата на възстановената собственост, тъй
като не са идентифицирани.
По указание на съда ищците са подавали молби, с последната от които
вх.№10210/14.12.2021г. са уточнили петитума на предявения иск като искане
да бъдат признати за собственици по правоприемство и давностно владение
на целия бивш УПИ ІІІ-469 в кв.5 по неприложения план на с.***, включващ
понастоящем УПИ V, п.н.9 в кв.4, на ул."Г. Д."№10 по плана на с.***,
одобрен със Заповед №2897/26.09.1988г., с площ на целия имот от 980кв.м.,
при граници и съседи на целия имот: улица, УПИ VІ-10 на Т. Ж. К., УПИ ІV-
8 на В. Г. и Д. С., както и на 532 кв.м. земя извън регулацията на селото, която
се използва от тях като градина и не е част от урегулирани имоти по
действащия план, и не се явява самостоятелен земеделски имот или част от
3
друг земеделски имот/и.
След изчерпване на така описаната с процедура с обжалваното
определение районният съд е приел, че въпреки многократните
разпореждания и давани на ищците указания да отстранят нередовностите на
исковата молба, респ. петитума, същите не са индивидуализирали статута на
процесните 532 кв.м. към настоящия момент, а именно част от кой имот са,
вид на имота /предназначение/, чия собственост са /държавна, общинска или
частна/, вид/нива, градина, ливада, мера, път, кариера или др./ и да посочат
границите на имота. Това според първоинстанционния съд води до
невъзможност за разглеждане на исковата претенция, респ. за разглеждане на
претенция за неиндивидуализиран имот с неизвестен собственик. По
отношение на останалите 980 кв.м. съдът е приел, че ищците се легитимират
като собственици и няман правен интерес от установителен иск за
собственост с оглед факта, че ответникът не оспорва собствеността им.
Определението е постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено.
С исковата молба и с последващите уточняващи молби процесният имот
в частта му, попадаща извън строителните граници на населеното място,
действително е останал неиндивидуализиран. В производството по чл.129,
ал.2 ГПК е станало ясно, че такъв реален имот не съществува по картата на
възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и липсва решение на ОСЗ
за неговото обособяване. По тази причина районният съд е следвало за
оттегли неправилното си указание за индивидуализиране на имота като
отделен обект на правото на собственост, а неизпълнението на това указание
не дава основание за връщане на исковата молба /в т.см Решение №280 от
05.07.2012г. по гр.д.№298/2011г. на ВКС, І г.о./. Първоинстанционният съд се
е произнесъл в противоречие с последователната практика на ВКС
/Определение №464/2010г. по ч.гр.д.№455/2010г., ІІ г.о., Решение №41 от
28.05.2014г. по гр.д.№4330/2013г., ІІ г.о. и др./, в които категорично е
застъпено становището, че индивидуализацията на недвижим имот съобразно
кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на исковата
молба, тъй като кадастралната карта има информативно значение и от гледна
точка на това дали и как даден имот е отразен или не в картата, няма пряко
действие върху действително притежаваните вещни права. Тези въпроси
4
могат да бъдат изяснени в процеса с всички доказателствени средства, вкл. и
със заключение на специализирана геодезическа експертиза, тъй като липсата
на заснемане на имота не се отразява на притежаваното право на собственост.
Що се отнася до право на собственост върху частта от процесния имот
по представените от ищците нотариални актове липсата на правен интерес от
воденето на установителния иск не може да бъде обоснована с напълно
произволния извод на районния съд, че ответникът не оспорва същата.
Доколкото, както вече бе казано по-горе, ищците обосновават правния си
интерес със съставянето на представения от тях акт за държавна собственост
и отразяването на същия като забележка в издадената им скица на имота, до
изясняването на въпроса попада ли урегулираната част от процесия имот по
двата нотариални акта в одържавения с АДС терен от 1 360кв.м., интересът на
ищците от предявяването на иска за тази част от имота не може да бъде
отречен.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1059/15.12.2021г., постановено от Районен съд-
Враца по гр.д.№2003/2021г., и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводството.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5