Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр.Добрич, 26.11.2020г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

 ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав:

                                                                     

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

                                             При секретаря: КАЛИНКА М.

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №3 по описа за  2020г. и за да се произнесе съобрази  следното :

         

Постъпила е искова молба от “Агенция за събиране на вземанията”АД, със седалище и адрес на управление: ***, ***, чрез юрисконсулт, с която срещу Д.Д.М., ЕГН **********, е предявен установителен иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3131/2019г. по описа на РС Добрич:

1) 683.70 лева (шестстотин осемдесет и три лева и 70 стотинки), представляваща дължима главница по договор за паричен заем от дата 24.11.2017 г. (сключен между Д.Д.М. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което на 01.02.2019 г. е прехвърлило своето вземане на заявителя), заедно със законната лихва от датата на подаването на заявлението по пощата (29.08.2019 г.) до окончателното плащане;

 2) 90.66 лева (деветдесет лева и 66 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.12.2017 г - 03.09.2018 г.;

 3) 472.04 лева (четиристотин двадесет и седем лева и 04 стотинки), представляваща неустойка за изпълнение на договорно задължение за периода 08.01.2018 г. – 03.09.2018 г.;

 4) 87.64 лева  (осемдесет и седем лева и 64 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 26.12.2017 г. до датата на подаването на заявлението по пощата (29.08.2019 г.).;

  5) 75.78 лева (седемдесет и пет лева и 78 стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 3131/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич. 

С исковата молба се претенидрат разноските в заповедното и в установителното производство, както и юрисконсулстско възнаграждение.

ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

-Между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД  е сключен Договор за паричен заем № 3087100 от 24.11.2017 г.. по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 750 лева, като същият се е съгласил да върне заемната сума, съгласно условията на договора. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка. В чл. 2, т. 1-10 от договора е посочен обшият размер на кредита (750.00 лева) и условията за усвояването му (т. 9). Записани са и условията за издължаването, като е посочен размерът на вноските (т. 2), техния брой (т.4), периодичността на плащанията (т. 3), падежите на всяка една вноска (т. 5), фиксираният годишен лихвен процент 35%(т. 6), общият размер на дължимата сума (всички плащания - т.7), и годишният процент на разходите- 40,65%. ГПР е в законоустановените норми и не противоречи на разпоредбата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

-С договора кредитополучателят се съгласил да заплати и договорна лихва в общ размер на 110,40лв., като общото задължение за връщане на заетата сума и плащане на договорната лихва било разсрочено на 20 погасителни вноски, всяка от по 43,02лв., като падежа на последната вноска изтичал на 03.09.2018г.

-На основание сключения договор за паричен заем- чл.16 ал.2 и Тарифата на „Изи Асет Мениджмънт„ АД, кредотополучателят се съгласил да заплаща разходи за събиране на просрочени задължения, като конкретно поради допусната забава на заемателя било начислено задължение максималното задължение от 45лв.

-В договора за кредит - чл.4 ал.1 било уговорено и заплащане на неустойка, ако заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора за заем обезпечение на задълженията по договора чрез осигуряване на двама поръчители, които да  са осигурителен доход не по- малко от 1000лв., през последната година да са с платени осигуровки, да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 ”Редовен”, да не е поръчител по друг заем и да не е сключил договор за заем в качеството си на заемател или договор за банкова гаранция. Въз основа на тази уговорка и поради неизълнение задължението да предостави уговореното обезпечение, на заемателя била начислена неустойка в размер на 526лв., която страните постигнали споразумение да разсрочат в анюитетните вноски.

-С оглед забавата в плащането, на длъжника била начислена лихва за забава в размер на законната лихва  за периода от 26.12.2017г. до подаване заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 87,64лева;

-Длъжникът е извършил частично плащане по договора за паричен заем. Сумата която заплатил до момента е 185лева, с която са погасени неустойка -53,96лв., разходи 45лв., договорна лихва 19,74лв., главница 66,30лв.

-На основание Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение №1 към него от 01.02.2019г.  „Изи Асет Менидмънт” АД продало вземането си от Д.М. на “Агенция за събиране на вземанията” ООД, сега с правно организационна форма ЕАД.

-„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като упълномощено лице от цедентите по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД изпратила до ответника уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П- ИАМ/3087100 от 05.02.2019г.  от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД за станалата продажба, както и уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/3087100 чрез куриер. Пратките са върнати обратно.

-Ищецът подал завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 3131/2019г. по описа на РС Добрич. Заповедният съд изцяло уважил заявлението за исковите суми. Тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, заповедния съд указал предявяване на установителен иск за съдебно установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Към исковата молба се представят копия от уведомленията за извършената цесия от страна на цедентите, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, които да се връчат на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, представляван от назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Релевантни възражения на ответника:

 -Договорът за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22  ЗПК, тъй като не са спазени чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20, чл. 12, ал.1 т.7-9 ЗПК. Годишният процент на разходите /ГПР/ не е посочено как е формиран и какво точно се включва в него. В чл.2, т.8 от Договора е посочен размера на ГПР - 40,65%, но не е посочено как е формиран и какво точно се включва в него. т.е какви компоненти точно включва. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в Общите условия и да преценява дачи тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, противоречи на изискването за яснота.

         -Договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, от ал.1, т.5 ЗЗП, където е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е тази, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Клаузата за неустойка се явява неравноправна по смисъла както на ЗЗП, така и на Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.  В настоящия случай в чл.4 от Договора се предвижда заплащане на неустойка от кредитополучателя- потребител в размер на 526.00лева. при неизпълнение на задължението му да осигури в тридневен срок от усвояване на сумата по договора потребител, отговарящ на изчерпателно посочени от заемодателя условия или представи банкова гаранция в размер на цялото задължение по заема. При сравнението на размера на заема от 750.00лева и неустойката от 526.00лева., може ла се направи извод, че размера и е с необосновано висок и тя излиза от обезпечитената, обсзщетителната и санкционната й функция  цели единствено заобикаляне на чл. 33 ЗПК,  който гласи, че при забава на потребителя, кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая се въвежда оше едно обезщетение при неитълнение на едно акиесорно задължение, от което на практика не настъпват вреди за кредитора. Добрата и законосъобразна търговска практика задължава кредитната институция да провери обезпечеността на договора за кредит преди сключването му. В противен случай се нарушава чл.8 пар.1 от Директива 2008/48 за безотговорното кредитиране, която норма е възпроизведена в чл.ЗЗ. ал.1 ЗПК. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с над двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост .

Разпоредбата на чл.10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани, както и ангажирането на служител, не представляват допътителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване па изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребштел и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, обаче е изрично забранено с нормата н чл. 10а, ал.2 ЗПК.

- В чл.23 ЗПК е посочено,  че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В случая се претендира неиздължена главница по Договора, но доколкото настоящото производство е такова по чл.422 ГПК, предявеният иск трябва да е идентичен по основание и размер на претенцията в заповедното производство. При положение, че се приеме, че договорът е недействителен, тази сума. търсена като главница в процеса, няма как да бъд прието за установено, че подлежи на връщане на договорно основание, зашото връщането й произтича от института на неоснователното обогатяване. За кредитора съществува възможност да търси съответната сума в отделно производство на друго основание - извъндоговорно такова, където да реализира правото си да получи връщането на даденото поради липса на основание.

                   Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

По делото е представен Договор за паричен заем № 3087100 от 24.11.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника. По силата на чл.2 от договора, на ответника е предоставена сума в размер на 750 лева, като същият се е съгласил да върне заемната сума, съгласно условията на договора. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка /чл.3/.

В чл. 2, т. 1-10 от договора е посочен обшият размер на кредита (750.00 лева) и условията за усвояването му (т. 9). Записани са и условията за издължаването, като е посочен размерът на вноските (т. 2), техния брой (т.4), периодичността на плащанията (т. 3), падежите на всяка една вноска (т. 5), фиксираният годишен лихвен процент 35%(т. 6), общият размер на дължимата сума (всички плащания - т.7), и годишният процент на разходите- 40,65%. ГПР е в законоустановените норми и не противоречи на разпоредбата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

С договора кредитополучателят се съгласил да заплати и договорна лихва в общ размер на 110,40лв., като общото задължение за връщане на заетата сума и плащане на договорната лихва  е разсрочено на 20 погасителни вноски, всяка от по 43,02лв., като падежа на последната вноска изтичал на 03.09.2018г.

На основание сключения договор за паричен заем- чл.16 ал.2 и Тарифата на „Изи Асет Мениджмънт„ АД, кредотополучателят се съгласил да заплаща разходи за събиране на просрочени задължения, като конкретно поради допусната забава на заемателя било начислено задължение максималното задължение от 45лв.

В договора за кредит - чл.4 ал.1 е уговорено и заплащане на неустойка, ако заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора за заем обезпечение на задълженията по договора чрез осигуряване на двама поръчители, които да  са осигурителен доход не по- малко от 1000лв., през последната година да са с платени осигуровки, да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 ”Редовен”, да не е поръчител по друг заем и да не е сключил договор за заем в качеството си на заемател или договор за банкова гаранция. Въз основа на тази уговорка и поради неизълнение задължението да предостави уговореното обезпечение, на заемателя е начислена неустойка в размер на 526лв., която страните постигнали споразумение да разсрочат в анюитетните вноски.

         С оглед забавата в плащането, на длъжника била начислена лихва за забава в размер на законната лихва  за периода от 26.12.2017г. до подаване заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 87,64лева.

Ищцовата страна прави признания на неизгодни факти, а именно, че длъжникът е извършил частично плащане по договора за паричен заем. Сумата която заплатил до момента е 185лева, с която са погасени неустойка -53,96лв., разходи 45лв., договорна лихва 19,74лв., главница 66,30лв.

По делото е приложен Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение №1 към него от 01.02.2019г., видно от които „Изи Асет Менидмънт” АД продало вземането си от Д.М. на “Агенция за събиране на вземанията” ООД. Не е спорно че купувача, към момента на подаване на исковата молба вече е с правноорганизационна форма ЕАД.

           „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като упълномощено лице от цедентите /приложено пълномощно на л.18/, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД изпратила до ответника уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П- ИАМ/3087100 от 05.02.2019г.  от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД за станалата продажба, както и уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/3087100 ЧРЕЗ КУРИЕР. Пратките са върнати обратно с отбелязване, че не са потърсени.

 По ч.гр.д№ 3131/2019г. по описа на РС Добрич е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за исковите суми. Длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, заповедния съд указал предявяване на установителен иск за съдебно установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Към исковата молба се представят копия от уведомленията за извършената цесия от страна на цедента, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, които да се връчат на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.

Въз основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави следните правни изводи:

         Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК. Отношенията между страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор за кредит, като приложими са нормите на специалния закон за потребителския кредит, както и общите норми на Закона за задълженията и договорите, уреждащи института на договора за заем и претенцията за реално изпълнение на договор.

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

В настоящия случай в заповедното производство заявлението е изцяло уважено за исковите суми. Заповедта не е връчена на длъжника в заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. Това обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали ищеца -цесионер  в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е  допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България  и подсъден на Районен съд- Добрич по правилата на родовата и на местната подсъдност. Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия исков процес.

На основание чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже наличието на договор за кредит, валидно обвързващ ответника и„Микро Кредит“ АД, размера на задълженията, произтичащи от договора,  изправност на ищеца по договора, конкретно предаване на заетата сума и съобщаване условията на кредита преди подписването на договора, сключването на договор за цесия, уведомяване на ответника  за извършената цесия.

         С оглед служебното задължение на съда да следи за нищожни и неравноправни клаузи, съдът е уведомил страните, че служебно ще извърши такава преценка относно клаузите за такси по договора за кредит, относно формиране и посочване на ГЛП И ГПР по кредита.

  Безспорно се установява по делото, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

 По делото следва да се приеме, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е действало като финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК.

        Относно възраженията за недействителност на процесния договор за паричен заем, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, съдът намира следното:

           В договора се съдържат условията  за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и общата сума, която следва да се изплати.  Тези данни са намерили отражение и в представения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за  потребителските кредити. Ето защо не са налице нарушения по член 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК.

          Не са налице нарушения и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗПК фиксиран лихвен процент по кредита е лихвеният процент, предвиден в клауза на договор за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора, а съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК лихвения процент по кредита е лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.    Размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В това приложение са посочени редът и начинът на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти  на изчисляването му. Освен това ЗПК не съдържа изискване за посочване на разписан начин на изчисляване на ГПР в самия договор. В сключения договор е посочен фиксиран ГЛП в размер на 35% , а при положение, че лихвения процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК .  При фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, както и липсва задължение за информацията по 11, ал.1, т. 11 относно  погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В договора са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, ето защо не  е налице основание за недействителност на договора.

Договорът за паричен заем не е сключен и в противоречие с добрите нрави. Посочения в чл.2 размер на сумата по кредита и ГПР в размер на 49,97 %  е изцяло съобразен с разпоредбите на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно който годишния размер на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия случай страните са договорили ГПР в размер на 40,65 %, което не надхвърля размерът на законната лихва за просрочени задължения   в  петкратният й размер.

Самият договор доказва изправността на кредитора да предаде заетата сума на ответника, доколкото е уговорено с подписването му кредитополучателя да удостовери това обстоятелство.

С оглед на това, следва да се приеме за установено, че за заемателя е възникнало задължение за връщане на сумата от 750лв. главно задължение. Ищецът не оспорва частично плащане на главницата в размер на  66,30лв. Така, дължимият остатък от нея възлиза на 683,70лв. Искът за тази сума подлежи на уважаване изцяло.

За заемателя е възникнало и зъдължението да заплати и  уговорената договорна лихва върху главницата, начислена за периода от 25.12.2017г. до изтичане на договора на 03.09.2018г. Размерът на претендираното на това основание задължение не е оспорен и подлежи на уважаване в претенедирания размер от 90,66лева, след приспадане на извършеното плащане.

          Не така стои въпросът досежно уговореното в процесния договор задължение за заплащане на неустойка в размер на 472.04 лева . Уговорената в чл.4 от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за неравноправна и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер. Със задължителна практика в ТРОСТК №1/09г., с т.3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението, т.е.следва да съобрази всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по направеното възражение на ответника.

Доколкото в случая размерът на неустойката от 424,44лева е повече от половината от заетата сума от 750лева, тя се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната и функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият в размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 40.65%, нараства допълнително с размера на неустойката по чл.4 от договора. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Следва да се отбележи, че изискване на обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия размер/, което да отговаря на изисквания създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката по чл.4 от договора. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, бе следвало да са включени в посочения в договора ГЛП от 35%. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на чл.4 от договора въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Съгласно чл.19 от ЗПКр, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане -обезщетение на кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението тъй като формира повече от половината от предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗПКр. 

Клаузата на чл.4 от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. /чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. За да достигне до този извод съдът прави преценка за естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, съотношение на заема и неустойката, съотношение на законните лихви и неустойката както и съпоставка с вредите от неизпълнението.

          На осн. чл.86 от ЗЗД върху главното задължение се дължи обезщетение за забавено изпълнение – законната лихва за забава в размер на 87,64лева, начислена за периода от 23.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Ищецът доказа, че е частен правоприемник на „Изи Асет Мениджмънт"АД , във възникналото кредитно правоотношение по силата на сключените договори за цесия и Приложение№1към него. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът за цесия обвързва валидно страните, но за да породи действие и по отношение на длъжника законът предвижда условие -уведомяване от стария кредитор. Уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на договора за цесия, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Целта на това уведомяване е да се защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, в смисъл да се защити срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Валидно съобщаване  е налице както в случаите, когато това е направено лично от цедента /стария кредитор/, така и в случаите когато по пълномощие на цедента, цесионерът/новият кредитор/ извърши такова съобщаване, какъвто е настоящия случай, тъй като в случая, не се касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само и единствено от стария кредитор.

            В разглеждания случай от доказателствата по делото се установява, че цесионера, по пълномощие, изпращал уведомления до заемателя чрез куриерски пратки. Действително пратките са изпратени на адреса в договора за заем, които изрично е посочен от заемателя като адрес за кореспонденция и заемателя се задължил да актуализира при всяка промяна. В конкретния случай цесионерът е представил по делото и уведомление, което да се връчи на кредитополучателя с получаване на исковата молба. Ответникът е получил исковата молба. Съобразено горното обстоятелство по реда на чл.235 от ГПК следва да се приеме, че ищецът, като частен правоприемник на кредитодателя е встъпил в неговите права и притежава субективното право да претендира изпълнение по договора за кредит. Както беше прието по –горе, задължението на ответника е да заплати само уговорената главница, договорна лихва и на основание чл.86 от ЗЗД- обезщетение за забава в търсения размер. За тези суми исковата претенция следва да се уважи изцяло и отхвърли съобразно изложените мотиви.

         ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:

Ищецът е направил искане за присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение в установителното производство. Ищецът представя доказателства за заплатена държавна такса в размер на 123,32лв. С оглед изхода от спора, в тежест на ответната страна следва да се възложат разноските съразмерно на уважената част от претенциите. Така ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса в установителното производство в размер на 79,68лв. Ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски за особеното представителство в размер на 250лева. Това възнаграждение е различно от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия резултат при наличие на предпоставките по чл. 78 ГПК.

На осн.чл.78 ал. 8 от ГПК и с оглед направеното искане в исковата молба, в полза на ищцовата страна следва да се присъди  юрисконсултско възнаграждение.

За първоначалната претенция в общ размер на 1334,04лв.  минималното възнаграждение  по Наредбата за заплащане на правна помощ, към която препраща нормата на чл.78 ал.8 от ГПК се определя от съда на 200лева. Дължимото юрисконсултско възнаграждение съразмерно уважената част от исковете възлиза на 129,23лв.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно частичното отхвърлянето на иска, на ищеца се следват разноски в заповедното производство в размер на 16,65лв. за държавна такса и  32,30лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.М., ЕГН **********,***, дължи на  “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ***, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3131/2019г. по описа на РС Добрич:  

1) 683.70 лева (шестстотин осемдесет и три лева и 70 стотинки), представляваща дължима главница по договор за паричен заем от дата 24.11.2017 г., сключен между Д.Д.М. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което вземане с договор за цесия е прехвърлено на 01.02.2019 г. на заявителя, заедно със законната лихва от датата на подаването на заявлението по пощата -29.08.2019г., до окончателното плащане;

 2) 90.66 лева (деветдесет лева и 66 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.12.2017 г - 03.09.2018 г.;

3) 87.64 лева  (осемдесет и седем лева и 64 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 26.12.2017 г. до датата на подаването на заявлението по пощата (29.08.2019 г.).;

   

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ***, срещу Д.Д.М., ЕГН **********,***, иск за сумата от 472.04 лева (четиристотин двадесет и седем лева и 04 стотинки), представляваща неустойка за изпълнение на договорно задължение за периода 08.01.2018 г. – 03.09.2018 г.;

ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, *** сторените разноски в установителното производство в размер на 79,68лв. държавна такса и 129,23лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските за особено представителство в размер на 250лева.

 ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, *** сторените разноски в заповедното производство в размер на 16,65лв. за държавна такса и 32,30лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

    

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :.............................