М
О Т И
В И към Присъда № 81/18.03.2016г.,
постановена по НОХД № 1324/2015г. по описа на Пловдивски
районен съд, XI н. с.
РП – Пловдив е повдигнала
обвинение срещу И.Д.О. – роден на ****** К., обл.П. ***, български гражданин,
основно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на
17.08.2013г. в с. Калояново, обл.П. по хулигански подбуди е причинил средна телесна
повреда на Н.Й.Ч., изразяваща се в счупване на челюстта, довело до затрудняване
на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив – след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 – престъпление по чл.131а вр. чл.131 ал.1
т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.б от НК.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет предявеният от пострадалия Н.Ч. срещу подс.
О. граждански иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.131а вр. чл.131 ал.1 т.12
вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.б от НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на деянието – 17.08.2013г. до окончателното
изплащане на същата. Претендира се и за присъждане на направените по делото
разноски. Пострадалият Ч. е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител по делото.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. О. обвинение като предлага
на съда да признае същия за виновен и да го осъди на осем години лишаване от
свобода, както и да уважи предявения граждански иск по справедливост.
Гражданският ищец и частен
обвинител Н.Ч., чрез процесуалния си представител адв. Т.А., моли съда да
признае подс. О. за виновен в извършване на престъплението, във връзка с което
му е повдигнатото обвинение, и да уважи предявения граждански иск в пълен
размер.
Защитникът на подс. О. –
адв. З.Т. моли съда да признае подзащитния и за невинен по повдигнатото му
обвинение и да го оправдае.
Подс. О. не се признава за
виновен и моли съда да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подс. И.Д.О. е роден на
****** К., обл.П., ***, български гражданин, основно образование, работещ,
неженен, осъждан, ЕГН **********.
С Определение № 849/07.10.2009г.,
постановено по НОХД № 4410/2009г. по описа на ПРС, ХVІІІ н. с., подс. О. е
признат за виновен за извършено на 17.05.2009г. престъпление по чл.270 ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложено наказание три месеца
лишаване от свобода. Със същото определение подсъдимият е признат за виновен и
за извършено на 17.05.2009г. престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което
на основание чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание пет месеца
лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК са кумулирани наложените на
подс. О. наказания, като му е наложено едно общо най-тежко наказание пет месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66 от НК, е
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на
определението. Определението е влязло в сила на 07.10.2009г.
С Определение №
692/09.07.2010г., постановено по НОХД № 4401/2010г. по описа на ПРС, ХІ н. с.,
подс. О. е признат за виновен за извършено на 05.07.2010г. престъпление по
чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, за което на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му
е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода. На основание чл.61 т.2
вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание са бъде изтърпяно
при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 то НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР,
считано от 05.07.2010г. до 06.07.2010г., както и по реда на НПК, считано от
06.07.2010г. до 09.07.2010г. Определението е влязло в сила на 09.07.2010г.
С Определение от
29.09.2010г., постановено по НОХД № 4401/2010г. по описа на ПРС, ХІ н. с. на
основание чл.68 ал.1 от НК е постановено подс. О. да изтърпи изцяло и отделно
от наказанието, наложено му по НОХД № 4401/2010г. по описа на ПРС, ХІ н. с., и
наказанието, наложено му по НОХД № 4410/2009г. по описа на ПРС, ХVІІІ н. с. –
пет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Определението е влязло в сила на 15.10.2010г.
Наложеното му по НОХД №
4410/2009г. по описа на ПРС, ХVІІІ н. с., наказание пет месеца лишаване от
свобода, подс. О. е изтърпял, считано от 05.07.2010г. до 28.11.2010г., от която
дата е започнал да търпи наказанието седем месеца лишаване от свобода, наложено
му по НОХД № 4401/2010г. по описа на ПРС, ХІ н. с., което е изтърпял на
31.05.2010г., когато е освободен по изтърпяване.
На 16.08.2013г.
свидетелите Н.Ч., А.Б., С.Щ. и Я.Б. вечеряли в заведение в с. Житница, обл.П.
След полунощ същите решили да отидат в дискотека „Амнезия”, която се намирала
на центъра на с. Калояново, обл.П. в една сграда с ресторант „Империал”. До
дискотеката лицата се придвижили с автомобил, управляван от св. Б.. Малко след
посочените по-горе лица в заведението дошла компания от осем човека – подс. О.,
свидетелите Г.И., Д.Г., Н.Г., Н.Г. и П.Г. ***, както и св. Г.З. ***. По време
на престоя на двете компании в заведението, в което нямало други посетители
освен тях, всичко било нормално, като помежду им не възникнали каквито и да
било проблеми. В ранните часове на сутринта св. Ч. решил да отиде до тоалетна,
като след него от заведението излезли и останалите лица от компанията му, които
решили да си тръгват. Свидетелите Щ. и Б. вървели малко по-напред, като след
тях останал св. Б., а след него св. Ч.. Междувременно от дискотеката излезли
подс. О. и св. И. и се облегнали на парапета, като свидетелят започнал да
говори на висок глас и викал „***” по отношение на св. Б., който вървял
последен, след свидетелите Щ. и Б., преди след тях да тръгне и св. Ч.. Чувайки
това св. Ч. решил да потърси сметка на св. И. относно казаното от него по
отношение на св. Б., поради което отишъл до св. И. и го попитал дали има
някакъв проблем, хващайки го за врата. Тогава св. И. с дясната си ръка нанесъл
удар с юмрук в носа на св. Ч., при което последният го пуснал, след което св.
И. с дясната си ръка му нанесъл още един удар с юмрук, този път в лявата буза.
Тогава се намесил подс. О., който с дясната си ръка нанесъл удар с юмрук в дясната
страна на челюстта на св. Ч., в резултат на което пострадалият се завъртял
наляво и хванал през кръста св. И. и двамата паднали на земята. Св. И. паднал
по гръб, като върху него по корем паднал св. Ч. и започнали да се боричкат. Св.
Щ. и св. Б., които по това време вървели към автомобила, чули викове и се
върнали, за да видят какво се е случило. Тогава подс. О. нанесъл удар с десния
си крак в дясната страна на лицето на св. Ч., в областта на челюстта. Св. Б. се
опитал да помогне на своя приятел, като нанесъл удар с юмрук в областта на
главата на св. И.. Св. И. от своя страна също ударил с юмрук в главата св. Б.,
в резултат на което двамата паднали на земята и започнали да си разменят удари.
В това време подс. О. и св. Ч. започнали да се боричкат на земята, докато в
един момент свидетелят успял да се изправи и докато бил в гръб, подсъдимият с
дясната си ръка му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, в резултат на
което свидетелят паднал на земята. По това време от дискотеката бил излязъл св.
Т.Б., който работел в *** и в същата вечер изпълнявал функциите на ***. Св. Б.,
който видял подс. О. да нанася удар на св. Ч., се притекъл на помощ на
последния, тъй като, както беше посочено по-горе, в резултат на този удар
свидетелят паднал на земята. След това подсъдимият се насочил към св. И. и св.
Б., които все още били на земята. Подс. О. издърпал св. Б. и с дясната си ръка
му нанесъл удар с юмрук в лицето, в резултат на което последният отново паднал
на земята. През това време от дискотеката излязъл св. Г., който ударил с ритник
в областта на тялото св. Б..
В момента, в който подс.
О. и св. Ч. се боричкали на земята, покрай дискотеката минали свидетелите Е.Д.
и Г.Б. с управлявания от последния микробус, и тъй като случващото предизвикало
интереса им, спрели на около 10-20м. от заведението на място, което не било
осветено, но все пак имали известна видимост и наблюдавали в продължение на
около 5-6 минути и когато всичко приключило, си тръгнали.
Св. Е.А., която същата
вечер била гост на заведението, след като разбрала за случващото се отвън,
уведомила *** - св. М.К., който също излязъл от дискотеката. Междувременно от
заведението излязъл и св. Г.Г., който същата вечер бил там заедно със св. К..
След като от св. Д.Г. разбрали за случващото се пред дискотеката, навън излезли
и останалата част от компанията на подс. О. – свидетелите Г., Н.Г., З. и С..
Когато от заведението излезли посочените по-горе лица, св. Ч. и св. Б. все още
били на земята. Св. Г. се притекъл на помощ на св. Ч., който бил в по-тежко
състояние, като проверил дали не си е глътнал езика. Св. А. донесла вода от
заведението, с която наплискали лицето на св. Ч..
Подс. О. заедно с
останалата част от неговата компания – свидетелите И., Д.Г., Г., Н.Г., Г., З. и
С. се качили в автомобила на подсъдимия и си тръгнали. По пътя подсъдимият
установил, че му липсва телефона, поради което се наложило да се върне с
управлявания от него автомобил в дискотеката в с. Калояново, като бил
придружаван от свидетелите И. и Г.. Когато се върнали отново в заведението там все
още били св. Ч. заедно с останалите лица, които го придружавали, при което
отново възникнал конфликт между двете компании, но до по-сериозен сблъсък не се
стигнало. Св. Б., която междувременно била намерила телефона на подсъдимия, му
го върнала, след което той заедно с останалите лица, си тръгнали.
Св. Ч. бил придружен от
своите приятели до поликлиниката в с. Калояново, където му била оказана
медицинска помощ. След това св. Ч. бил откаран в УМБАЛ „Свети Георги”***,
където постъпил по спешност за оперативно лечение. В резултат на оперативната
интервенция му били поставени стандартни метални шини на горна и долна челюст и
осъществена междучелюстна фиксация с меко-еластична тяга. На св. Ч. били
назначени и контролни прегледи.
На 20.08.2013г. на св. Ч.
било издадено съдебномедицинско удостоверение № 936/2013г. от Катедрата по обща
и клинична патология и съдебна медицина на Медицински университет Пловдив.
Съгласно заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза при инцидента на 17.08.2013г. на св. Ч.
е било причинено: пълно открито счупване на десния ъгъл на долната челюст,
травматичен оток на дясната лицева половина с лицева асиметрия и охлузване на
кожата на колената. Описаните травматични увреждания са причинени от удар с или
върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени както
съобщава освидетелствания, а именно при нанесен му удар отдясно на лицето и
ритници по тялото и крайниците. В заключението си вещото лице е посочило, че
дали ударът е бил нанесен с ръка или крак е трудно до невъзможно да бъде
разграничено по наличните данни. По същество и ръката, и кракът притежават
особеностите на твърд тъп предмет и ударът и с крак или ръка са с необходимата
сила, за да причинят описаното счупване на челюст. Травматичните увреждания несъмнено
са в пряка причинно-следствена връзка с претърпения инцидент – побой. Описаната
лицева травма се преценява като довела до счупване на челюст, което несъмнено е
довело до затрудняване на дъвченето и говоренето по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
В първите месеци след
изписването му от болничното заведение пострадалият освен, че изпитвал болки в
областта на челюстта, и не можел да се храни пълноценно. Възстановяването му
продължило около два месеца, след което се случвало да изпитва болки в областта
на причиненото му травматично увреждане.
По делото е била назначена
съдебно-почеркова експертиза, съгласно заключението на която подписът в
Протокол за разпи на св. Г.Д.И. от 30.06.2014г. по досъдебно производство № ЗМ
241/2013г. по описа на РУ „Полиция” гр. Хисаря на л.120-л.121 за „***” е
изпълнен от лицето С.Ж.П..
Описаната фактическа
обстановка се установява частично от обясненията на подс. О. /депозирани в
съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена
процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК – съответно от обясненията му,
дадени пред орган на досъдебното производство/, частично от показанията на
свидетелите Н.Й.Ч. /депозирани в съдебно заседание, включително и за една част
от обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.1 от НПК, а относно останалата част от тях – от показанията му, дадени пред
орган на досъдебното производство/, А.М.Б. /депозирани в съдебно заседание,
съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство, за
които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/,
Я.Г.Б. /депозирани в съдебно заседание/, С.А.Щ. /депозирани в съдебно
заседание, а относно обстоятелството, за което беше приложена процедурата на
чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК – съответно от показанията му, дадени в хода на
съдебното следствие/, Г.С.З. /депозирани в съдебно заседание/, Д.Д.Г.
/депозирани в съдебно заседание/, Т.М.Б., Е.Х.Д. /депозирани в съдебно
заседание/, Г.Д.И. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата,
за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК –
съответно от показанията му, даден пред орган на досъдебното производство/,
Г.С.Б. /депозирани в съдебно заседание/, Н.Х.Г., както и изцяло от показанията
на свидетелите Г.Г.Г., М.Й.К., Н.Д.Г., П.Р.Г..
Спрямо част от показанията
на свидетелите Б., З., Д.Г., Г., Б., Д. и Б. беше приложена процедурата на
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, съответно тази на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НПК, а спрямо част от показанията на св. Е.Н.А. – процедурата на чл.281
ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК. Прочетените по посочения по-горе ред показания на
свидетелите не следва да бъдат обсъждани, тъй като при прочитането им съдът не
е уведомил подсъдимия за последиците от евентуалното съгласие, за да може да
приложи реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, съответно този на чл.281 ал.5
от НПК. Това е пречка за приобщаването на тези показания към доказателствения
материал по делото, въпреки че за тяхното прочитане по реда на чл.281 ал.5 от НПК е било дадено съгласие както от подсъдимия, така и от неговия защитник.
Съдът не кредитира
обясненията на подс. О. в частта им, в която твърди, че единственият удар,
който е нанесъл на св. Ч., е бил ударът с юмрук в областта на лицето, след
боричкането между двамата. Подсъдимият отрича да е нанасял други удари на
пострадалия. Твърди, че св. И. е този, който при първоначалния сблъсък със св.
Ч. му е нанесъл удар с юмрук в дясната страна на лицето, а след това го ударил
и три пъти с крак, като единият от ударите бил в дясната част на главата. Съдът
намира тези обяснения на подсъдимия за негова защитна позиция, доколкото същите
се опровергават от доказателствата по делото. На първо място обясненията на
подс. О. противоречат на показанията на пострадалия, който твърди, че именно
подсъдимият е този, който с дясната си ръка му е нанесъл удар с юмрук в дясната
страна на челюстта. Действително в показанията му, дадени пред орган на
досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, св. Ч. посочва, че не е видял лицето, което го е ударило с юмрук в дясната
част на челюстта. След прочитането на тези показания св. Ч. обяснява наличието
на противоречия с това, че същите са дадени в момент, когато все още е бил под
влияние на случилото се, поради което и не е могъл да си спомни всички
обстоятелства, включително и относно лицето, което го е ударило в тази част на
лицето. Св. Ч. не е познавал подсъдимия, като в последствие от снимки във
„Фейсбук” научил неговото име. Именно показанията на св. Ч., дадени в съдебното
следствие, се подкрепят от тези на останалите свидетели, които са били в
непосредствена близост и са възприели случващото се. Един от тези свидетели е
св. Б., който е видял, че именно подс. О. е ударил св. Ч. с юмрук в челюстта.
Действително в показанията си, депозирани в съдебно заседание, св. Б. посочва,
че не си спомня от коя страна на челюстта е бил нанесеният от подсъдимия на
пострадалия удар. Поради неспомняме на обстоятелствата, за които лицето е било
призовано като свидетел, беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НПК и прочетени изцяло показанията, дадени от свидетеля пред орган на
досъдебното производство, в които същият посочва, че е видял лично лицето,
което е ударило св. Ч. в дясната част на челюстта, а именно подс. О.. Макар и
св. Ч., като пострадало от инкриминираното деяние лице и страна в процеса, да е
заинтересован от изхода на делото, то същото не би могло да се каже за св. Б..
Освен това не се установява и причина, поради която пострадалият да твърди, че
ударът му е бил нанесен от подсъдимия, доколкото същият до онзи момент не е
познавал нито него, нито св. И..
В показанията си,
депозирани в съдебно заседание, св. И. отрича да е виждал подс. О. да удря св.
Ч.. Поради наличие на противоречия относно това обстоятелство, бяха прочетени
показанията на св. И., дадени от същия в разпита му пред орган на досъдебното
производство на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, в които свидетелят е
категоричен, че подсъдимият е ударил силно с юмрук в областта на челюстта от
дясната страна св. Ч.. След прочитането на показанията, св. И. заявява, че
поддържа показанията, дадени от него в съдебно заседание, като категорично
отрича подсъдимият да е удрял пострадалия и обяснява, че когато е разпитван в
досъдебното производство е бил много уплашен, а наред с това и допълнително
притеснен от страна на разпитващия го, който според свидетеля си бил измислил
това, което пишело в протокола. Тези твърдения на св. И. са най-малкото
несериозни, доколкото същите не са подкрепени от каквито и да било
доказателства, като в тази връзка следва да се посочи и това, че протоколът е
подписан от свидетеля, което предполага, че същият се е запознал с неговото
съдържание. Действително св. И. твърди, че тъй като е бил притеснен, не е могъл
да прочете написаното. Такава възможност обаче му е била предоставена, като
освен това свидетелят твърди, че все пак е „хвърлил един бърз поглед” на
протокола преди да го подпише.
Във връзка със заявеното
от св. И., че е разпитван от *** С.П., а не от Д.Г., името на когото е посочено
в Протокол за разпит на свидетел от 30.06.2014г., по делото е била назначена
съдебнопочеркова експертиза, съгласно заключението на която подписът в протокола
за „***” е изпълнен от лицето С.Ж.П.. Ето защо следва да се приеме, че в случая
е допусната техническа грешка, като в протокола за разпит е посочено името на
*** Д.Г., вместо това на *** С.П., който всъщност е извършил разпита на св. И..
Във връзка с наличието на
противоречие относно посоченото по-горе обстоятелство, са прочетени и
показанията на св. И., дадени в проведената между него и подсъдимия очна ставка
в досъдебното производство. И в тези показания, дадени в присъствие на подс. О.
и неговия защитник, св. И. посочва, че подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в
областта на дясната буза на пълничкото момче, имайки предвид св. Ч.. След
прочитането на тези показания св. И. веднъж твърди, че подс. О. не е удрял св.
Ч., след това, че не си спомня, както и че може подсъдимият да е ударил
пострадалия в дясната буза, но предвид това, че е минало много време, може да е
забравил. Свидетелят обаче не можа да обясни на какво се дължи това
противоречие. Това, че показанията, които св. И. е дал в очната ставка кореспондират
изцяло с показанията му, дадени в разпита му пред орган на досъдебното
производство, е още едно основание да не се приемат за достоверни посочените от
него причини, поради които същият твърди, че записаното в протокола за разпит е
било измислено от разследващия полицай, поради което и не отговаряло на
истината. Освен това показанията на св. И., дадени в досъдебното производство,
са депозирани в един по-близък до случилото се момент, когато и спомените са
били по-ясни. Както посочва и самият свидетел оттогава е минало много време,
поради което и няма спомени относно някои от нещата, които са се случили.
Съдът обаче не кредитира
показанията на св. Ч. и св. Б. относно това, че пръв подс. О. е нанесъл удар на
пострадалия. В тази им част показанията на свидетелите се опровергават от
обясненията на подсъдимия и от показанията на св. И.. Подс. О. твърди, че пръв
св. И. е ударил св. Ч., след като последният хванал св. И. за врата. Св. И. от
своя страна твърди също, че е ударил св. Ч., като обаче съобщава за два
нанесени от него удара на пострадалия – удар с юмрук в носа и удар с юмрук в
лявата буза. Съдът кредитира показанията на св. И. относно нанесените от него
удари на пострадалия, доколкото по този начин същият излага факти, които не са
в негова полза, нито в полза на подсъдимия, което прави тези му показания
искрени. Действително налице е разминаване с обясненията на подсъдимия относно
мястото, на което е бил нанесен ударът от св. И. на св. Ч.. Така св. И.
посочва, че един от ударите, които е нанесъл на пострадалия, е бил в носа, а
другият - в лявата му буза. Подс. О. в обясненията му, дадени в съдебното
следствие твърди, че св. И. е ударил пострадалия от дясната му страна. Поради
наличие на противоречие относно това обстоятелство бяха прочетени обясненията
на подсъдимия, дадени в разпита му пред орган на досъдебното производство в
присъствието на защитник, на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НКП,
съгласно които св. И. е ударил св. Ч. с юмрук от лявата страна в областта на
лицето. Съдът кредитира обясненията на подс. О., дадени пред орган на
досъдебното производство, тъй като именно те се подкрепят от показанията на св.
И., включително и от тези, депозирани в проведената между него и подсъдимия в
съдебното следствие очна ставка, за разлика от обясненията на последния, които
остават изолирани от доказателствения материал по делото. Обяснението на
подсъдимия, че в досъдебното производство е имал предвид не лявата страна на
лицето на св. Ч., а свое ляво, не може да бъде споделено, тъй като е посочил,
че св. И. е ударил с юмрук от лявата страна в областта на лицето пострадалия,
като по този начин е бил достатъчно ясен относно това къде точно е попаднал
ударът.
Ударът с юмрук в дясната
страна на челюстта на св. Ч., подс. О. е нанесъл непосредствено след като
пострадалият е бил ударен от св. И..
След като св. Ч. е бил
ударен от подс. О., е хванал през кръста св. И., в резултат на което двамата са
паднали на земята, като последният паднал по гръб, а пострадалият – по корем
върху него. Съдът не кредитира обясненията на подс. О. в тази им част, съгласно
които той е бил хванат под мишниците от св. Ч. и двамата са паднали на земята.
Тези обяснения на подс. О. се опровергават на първо място от показанията на св.
Ч., който твърди, че след като е бил ударен от подсъдимия, е хванал през кръста
лицето, което се е намирало от лявата му страна, на която се е завъртял след
удара. В този смисъл са и показанията на св. Щ., който твърди, че когато със
св. Б. се приближили към мястото на инцидента, св. Ч. и св. И. са били на земята
и са се боричкали. В показанията, дадени в съдебно заседание, св. И. отрича св.
Ч. да го е бутал на земята. Предвид наличието на противоречия на основание
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК бяха прочетени показанията на свидетеля, дадени
в разпита му пред орган на досъдебното производство относно това обстоятелство,
в които св. И. твърди, че е бил бутнат на земята от момчето, което подс. О. е
ударил, в резултат на което свидетелят е паднал на земята, които съдът
кредитира, тъй като те кореспондират с останалите доказателства по делото,
макар че след прочитането им не бяха потвърдени от лицето.
Ударът, който подс. О.
твърди, че е нанесъл на св. Ч., е бил нанесен след боричкането между двамата на
земята, при изправянето на пострадалия, в който момент подсъдимият с дясната си
ръка го е ударил в областта на лицето, в резултат на което свидетелят отново
паднал на земята. Това боричкане е станало след като преди това на земята са
били пострадалият и св. И.. Наличието на такова спречкване не се установява от показанията
на св. Ч., който твърди, че след като със св. И. са паднали на земята, е бил
ударен с крак от подсъдимия, след което не знае какво се е случило.
Обстоятелството, че между подс. О. и пострадалия е имало боричкане, се
установява както от обясненията на самия подсъдим, така и от показанията на св.
Д.. Този свидетел заедно със св. Б. е наблюдавал случващото се и е видял, че
подс. О. и св. Ч. се боричкат на земята и в момента, в който са се изправили,
подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия, в резултат на което последният
паднал на земята. В този смисъл са и показанията на св. Б., който в момента,
когато излязъл от дискотеката, видял подс. О. да нанася удар на св. Ч., в
резултат на който пострадалият паднал на земята, поради което и св. Б. се притекъл
на помощ. Именно в този момент, твърди св. Б., св. Ч. е изпаднал в „нещо като
безсъзнание”, като дори св. Б. помислил, че пострадалият си е глътнал езика.
Действително горните обстоятелства не се установяват от показанията на
свидетелите Щ. и Б., но следва да се има предвид, че същите по това време са
били ангажирани освен със случващото се със св. Ч. и с това да оказват помощ на
св. Б., който също е бил нападнат, поради което те не са могли да възприемат
всичко, което се е случвало покрай тях. А и както беше посочено по-горе това,
че св. Ч. и подс. О. са се боричкали на земята, се установява не само от
обясненията на последния, но и от показанията на св. Д. и св. Б., които не се
установява по някакъв начин да са заинтересовани от изхода на делото лица.
Подс. О. твърди, че
ударът, който е нанесъл на св. Ч. след изправянето му, е попаднал точно в
лицето на свидетеля – в носа или в зъбите на пострадалия. Св. Б. посочва, че
подсъдимият е бил зад гърба на пострадалия и с дясната си ръка му е нанесъл
удар с юмрук от дясната страна на лицето, някъде към челюстта. Св. Д. от своя
страна твърди, че ударът е бил в областта на врата на св. Ч.. Съдът намира, че
не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Д. относно мястото, на което
е попаднал ударът, който подсъдимият е нанесъл на пострадалия, тъй като
твърденията на този свидетел не се подкрепят нито от показанията на св. Б.,
нито от обясненията на подс. О.. Освен това, както посочва и самият свидетел,
мястото, от което заедно със св. Б. са наблюдавали случващото се, е било на
около 10-20м от заведението. Следва да се има предвид и това, че макар и
мястото пред заведението да е било осветено, не е имало осветление на мястото,
на което са се намирали свидетелите Д. и Б.. Що се отнася до показанията на св.
Б., макар и същият да твърди, че подс. О. е ударил св. Ч. отдясно, към
челюстта, не може да конкретизира мястото на удара, поради което не може да се
приеме, че този удар е бил нанесен в десния ъгъл на долната челюст на
пострадалия.
От доказателствата по
делото се установява, че подс. О. е нанесъл и удар с десния си крак в дясната
страна на лицето на св. Ч., в областта на челюстта, което се е случило в
момента, в който пострадалият и св. И. се боричкали на земята. Това се
установява както от показанията на св. Ч., така и от тези на св. Щ..
Действително в показанията, които свидетелят е дал в досъдебното производство и
които бяха приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК, посочва, че не е сигурен в коя част на
челюстта е бил ударът с крак, нанесен от подсъдимия на пострадалия, но мисли,
че е бил отляво. В съдебното следствие св. Щ. твърди, че не си спомня това
обстоятелство. Предположението обаче не означава, че ударът е бил в лявата част
на челюстта, поради което и не могат да бъдат правени изводи в тази насока.
За удар, нанесен от
подсъдимия на пострадалия в този момент, твърди и св. И. в показанията му,
дадени в разпита му пред орган на досъдебното производство и прочетени на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК поради наличието на противоречия с
показанията, депозирани в съдебното следствие относно това нанасял ли е удари
подс. О. на св. Ч.. В показанията, които бяха прочетени, св. И. твърди, че
докато е бил повален на земята, подс. О. още веднъж е ударил св. Ч. в главата.
Действително св. И. посочва, че този удар е бил нанесен от подс. О. с юмрук, но
следва да се има предвид, че в този момент свидетелят не е имал възможност да
възприема всичко случващо се около него, тъй като, както казва и самият той, е
бил повален на земята, поради което и не е видял точно къде подсъдимият е
ударил св. Ч..
Съдът не кредитира
обясненията на подс. О. относно това, че св. И. е удрял с крак св. Ч., както и
показанията на св. И. в този смисъл. Подсъдимият твърди, че св. И. е нанесъл
три удара с крак на пострадалия – два в главата, отляво и отдясно, и един в
тялото. Поради наличие на противоречие относно това обстоятелство бяха
прочетени обясненията на подс. О., дадени пред орган на досъдебното
производство в проведената между него и св. И. очна ставка, на основание чл.279
ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, в които подсъдимият твърди, че свидетелят е нанесъл
само един удар с крак в лявата буза на св. Ч.. След прочитането им, подсъдимият
потвърди обясненията, дадени от него в съдебното следствие, като първо заяви,
че в очната ставка не е бил питан колко удара е нанесъл св. И. на св. Ч.,
поради което е казал само за единия от тях, а след това, че само за този от
ударите се бил сетил.
Св. И. от своя страна в
показанията си, дадени в съдебно заседание заявява, че е ударил два пъти с крак
св. Ч. – в лявата, съответно в дясната част на лицето. С оглед наличието на
противоречие относно това обстоятелство на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1
от НПК бяха прочетени показанията, които свидетелят е дал в разпита му
досъдебното производство, в които същият твърди, че е нанесъл само два удара с
юмрук в областта на лицето на св. Ч.. В показанията относно това обстоятелство,
дадени от св. И. в проведената между него и подс. О. очна ставка в досъдебното
производство, които също бяха приобщени към доказателствения материал по
делото, свидетелят твърди, че е нанесъл едни удар с крак в областта на лявата
буза на пострадалия. След прочитането на показанията св. И. заявява, че
поддържа дадените от него в съдебно заседание, а именно, че два пъти е ударил с
крак св. Ч. – в лявата, съответно в дясната страна на лицето. Твърдения за
нанесени от св. И. удари с крак на св. Ч., се съдържат и в показанията на св.
Д., който твърди, че св. И. е ударил два пъти с крак пострадалия – отляво и
отдясно на лицето. Обясненията на подс. О., респ. показанията на свидетелите И.
и Д. относно това, че св. И. е удрял с крак пострадалия, се опровергават от
останалите доказателства по делото. Подс. О. в обясненията си твърди, че св. И.
е нанесъл ударите с крак на св. Ч., след като пострадалият е бил ударен от
него, т. е. от подсъдимия. В този момент обаче от дискотеката е излязъл св. Б.,
който е видял подс. О. да нанася удар на св. Ч. и се е притекъл на помощ на
последния, тъй като той паднал на земята. Дори самият подсъдим в обясненията си
посочва, че е ударил св. Ч. в присъствие на св. Б., който е бил в
непосредствена близост и който е издърпал пострадалия. Св. Б. в показанията си
е категоричен, че след това никой не е удрял пострадалия. Наред с горното подс.
О. твърди, че св. И. е ударил св. Ч. след като св. Г. е излязъл от дискотеката
и по същото време, в който последният е ударил св. Б.. Св. Г. обаче твърди, че
след като е нанесъл удара с ритник в областта на тялото на св. Б., всичко е
приключило и той, заедно с останалите от неговата компания, са си тръгнали.
Предвид горното, а и имайки предвид разминаването в обясненията на подс. О. и
показанията на свидетелите Д. и И. относно броя на ударите с крак, които
последният е нанесъл на св. Ч., както и в коя част на тялото тези удари са
попаднали, съдът намира, че в тази им част обясненията, респ. показанията не
следва да бъдат кредитирани. В този смисъл за достоверни следва да бъдат приети
показанията на св. И., дадени пред орган на досъдебното производство, съгласно
които само два пъти е ударил пострадалия, и то в областта на лицето. Това, че
св. И. не е удрял с крак пострадалия, се установява и от показанията на св. Щ.,
който твърди, че само подс. О. е нанесъл удар с крак на св. Ч., докато
последният е бил на земята със св. И..
Наред с изложеното следва
да се посочи и това, че от медицинските документи, включително и от
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, не се
установя наличие на травматични увреждания в лявата лицева половина и тялото на
пострадалия, където се твърди, че са попаднали два от нанесените му удари с
крак от св. И., каквито би следвало да има предвид силата и енергията на удара
с крак. Не са били направени и оплаквания в този смисъл от пострадалия в
дадените от него предварителни сведения при изготвяне на съдебномедицинското
удостоверение.
Съдът не кредитира и
показанията на св. И., депозирани в съдебно заседание относно това, че и св. Г.
е ударил с крак св. Ч.. Тези негови показания се опровергават както от св. Г.,
така и от подс. О., който твърди, че не е виждал свидетелят да удря
пострадалия, включително и в проведената между него и св. И. в хода на
съдебното следствие очна ставка. В подкрепа на това са и показанията на св. Б.,
който, както беше посочено по-горе, твърди, че след подсъдимия друг не е удрял
пострадалия. Ето защо съдът кредитира показанията, дадени от св. И. в разпита
му в досъдебното производство, съгласно които св. Г. не е удрял пострадалия.
Както пострадалият, така и
свидетелите Б. и Б. твърдят, че по време на инцидента освен подс. О. и св. И.,
на мястото е имало и други лица, които са нанасяли удари на пострадалия и св.
Б.. Тези показания се опровергават както от обясненията на подс. О., който
категорично заявява, че по време на боя на мястото са били само той и св. И.,
както и компанията на св. Ч., общо шест човека. В последствие е излязъл св. Г.,
а след това и останалите лица, с които подсъдимият бил дошъл в заведението и
всички си тръгнали. В този смисъл са и показанията на св. И., както и на
останалите лица от неговата компания – свидетелите Г., Д.Г., Г., Н.Г. и З.. На
останалите от тяхната компания, подс. О. и св. И. са разказали, че те двамата
са се сбили с някакви момчета от с. Калояново, твърди св. З.. Именно техните показания
се подкрепят от останалите лица, които по това време са били в дискотеката като
работещи там или гости. Дори св. Щ. твърди, че само подс. О. и св. И. са били
лицата, които са участвали в сбиването. Отделно от това, от показанията на
всички свидетели се установява, че по това време в дискотеката са били само
двете компании.
Съдът не кредитира и
показанията на св. Ч., че подс. О. е излязъл от дискотеката след като той вече
е бил при св. И., за да му потърси сметка за обидите, отправени по отношение на
неговия приятел св. Б.. В тази им част показанията на св. Ч. се опровергават
както от обясненията на подс. О. и св. И., така и от тези на св. Б..
Описаната по - горе
фактическа обстановка се подкрепя и от заключенията на изготвените по делото
съдебномедицинска и съдебнопочеркова експертизи, които съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната
област.
От обективна страна
фактите по делото се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства:
от досъдебно производство № 261/2013г. по описа на РУ Хисар - съдебномедицинско
удостоверение № 936/2013г. /л.11/, епикриза изх. № 1220/19.08.2013г. /л.12/,
справка от Затвора гр. Пловдив рег. № 532/11.03.2014г. /л.88/, Протокол за
разпознаване на лица и предмети от 10.10.2014г. /л.145/, албум за посетено
местопроизшествие: разпознаване, станало на 10.10.2014г. /л.146-л.149/,
Протокол за разпознаване на лица и предмети от 24.10.2014г. /л.151/, албум за
посетено местопроизшествие: разпознаване, станало на 24.10.2014г.
/л.152-л.155/, справка за съдимост /л.159/, характеристична справка /л.162/; от
НОХД № 1324/2015г. по описа на ПРС, ХІ н. с. – справка от Затвора гр. Пловдив
рег. № 593/19.03.2015г. /л.11/, епикриза ИЗ № 26081 /л.186/ и епикриза ИЗ №
28858 /л.187/.
Съдът намира, че следва да
кредитира протоколите за разпознаване на лица и предмети, които обективират
извършеното от св. Б. разпознаване на подс. О. като лицето, което е ударило св.
Ч., респ. разпознаването на пострадалия. Протоколите да изготвени по предвидения
в НПК ред, като направените от адв. Т. възражения а неоснователни, тъй като не
са подкрепени с каквито и да било доказателства.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. О. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131а вр.
чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.б от НК за това, че
на 17.08.2013г. в с. Калояново, ОБЛ.П. по хулигански подбуди е причинил средна
телесна повреда на Н.Й.Ч., изразяваща се в счупване на челюстта, довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив – след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66.
От обективна страна с
действията си подс. О. е реализирал обективните признаци от състава на
посоченото по – горе престъпление, тъй като в резултат на нанесените от него
удари на св. Ч. е било причинено счупване на челюстта, което травматично
увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Причиненото на пострадалия увреждане е довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето, като следва да се отбележи, че за съставомерността на деянието не е
необходимо счупването на челюстта да е свързано със затруднения в дъвченето и
говореното, тъй като последните са относими единствено към следващата
разновидност на средните телесни повреди – избиването на зъби. Два от
нанесените от подс. О. на св. Ч. удари са попаднали в челюстта на пострадалия.
Единият от тях подс. О. нанесъл с юмрук в дясната страна на челюстта на св. Ч.,
а другият - с крак в дясната страна на
лицето на пострадалия.
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза това травматично увреждане е причинено от удар с
или върху твърд тъп предмет, като и ръката, и кракът притежават особеностите на
твърд тъп предмет и ударът и с крак или ръка са с необходимата сила, за да
причинят описаното счупване на челюст. В разпита му в съдебно заседание вещото
лице д-р С.С. уточнява, че счупването на челюстта може да се получи както от
един единствен удара, така и от наслагването на няколко удара на едно и също
място. Т. е. всеки един от двата удара, които подс. О. е нанесъл на св. Ч.,
поотделно или наслагвайки се един върху друг, са в състояние да причинят
счупване на челюстта. Наред с горното в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че счупването на челюстта не може да бъде причинено в резултат на падане
предвид мястото на това травматично увреждане.
От доказателствата по
делото не се установява други лица да са нанасяли на пострадалия удари в
областта на дясната лицева половина, от които да е възможно причиняване на това
травматично увреждане.
Относно твърдението, че
подсъдимият е претърпял оперативни интервенции на дясната си ръка, поради което
и не бил в състояние с нея да нанася удари, от които да могат да бъдат
причинени такива сериозни увреждания, следва да се посочи, че действително от
представените в тази връзка епикриза ИЗ № 26081 и епикриза ИЗ № 28858 се
установя наличието на фрактура, както и лечение на същата. От една страна обаче
това състояние на подсъдимия е било към 2007г., което е много преди
инкриминираното деяние, като освен това от представените медицински документи
се установява, че лицето е изписано в добро общо състояние, без усложнения.
Следва да се отбележи и това, че самият подсъдим в обясненията си посочва, че
няколко пъти се е сбивал, поради което и няколко пъти е претърпял счупване на
дясната си ръка, т. е. явно това обстоятелство не само, че не го е възпирало,
но и не му е пречило да нанася удари с тази ръка.
Действително в
обстоятелствената част на обвинителния акт е прието, че счупването на челюстта
на пострадалия е резултат от нанесения му от подсъдимия удар с юмрук отстрани в
дясната част на челюстта. В същото време обаче в обвинителния акт е описано и
нанасянето на други удари от страна на подс. О. на св. Ч., като е посочено, че
подсъдимият многократно е ритал пострадалия по цялото тяло, докато последният бил
на земята. Ето защо в случая не е било необходимо изменение на обвинението, тъй
като не е налице съществено изменение на обстоятелствената му част, доколкото в
обвинителния акт са описани всички факти от значение за съставомерността на
престъплението, за извършването на което подсъдимият е признат за виновен и
срещу които факти същият е имал възможността да се защитава.
Деянието подс. О. е
извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.б от НК –
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 и преди да са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанията по предходните осъждания.
От субективна страна, престъплението
е извършено с пряк умисъл. Подс. О. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Деянието подсъдимият е
извършил по хулигански подбуди, като мотивът му не е бил да засегне
пострадалото лице предвид липсата на каквито и да било лични отношения между
двамата. Основният мотив на подсъдимия е бил да демонстрира явно неуважение към
обществото, незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалия.
Подс. О. е искал да изяви себе си, погазвайки установения ред, да докаже, че
може да върши това, което иска, независимо от нормите на обществото. Той е
целял провокация, което прави извършеното от него демонстративно. Деянието си
подсъдимият е извършил на публично място, пред други хора, като е нанесъл
няколко удара на пострадалия, на когото освен състовамерното са били причинени
и други травматични увреждания.
С оглед на посочената и
приета по – горе правна квалификация за извършеното от подс. О. престъпление,
като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената
опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да
бъде определено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като са
налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най – лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Като такива следва
да бъдат посочени оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на
обективната истина по делото, трудовата ангажираност, младата възраст на
подсъдимия, както и изминалият период от време от извършване на престъплението.
Предвид горното съдът намира, че на подс. О. следва да бъде наложено наказание
три години лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите
на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК.
На основание чл.61 т.2 вр.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на подс. О. наказание три години лишаване
от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.2
вр. ал.1 т.1 от НК следва от така наложеното на подс. О. наказание три години
лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по
реда на НПК, както и времето, през което по отношение на него е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 30.06.2014г. до
09.07.2014г.
Както беше посочено в
началото за съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният
от пострадалия Ч. срещу подс. О. граждански иск за сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението
по чл.131а вр. чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.б от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието –
17.08.2013г. до окончателното изплащане на същата. Така предявеният граждански
иск се явява доказан по основание, тъй като именно в следствие на
противоправните действия на подс. О. на св. Ч. е било причинено счупване на
челюстта, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, в резултат на което
пострадалият е претърпял болки и страдания. Претърпените вредни последици от
неимуществен характер се установяват от показанията на самия пострадал, както и
то тези на останалите свидетели, които са били на мястото но инцидента и които
свидетелстват за състоянието, в което се е намирал св. Ч., уврежданията, които
същият е получил в резултат на сбиването, наложили отвеждането му в болнично
заведение, като и претърпените в последствие болки и страдания. Предвид
горното, съдът намира, че претендираното обезщетение следва да бъде уважено в
размер на 3 000 лв. Посоченият размер е справедлив и ще репарира
неимуществените вредни последици за пострадалия. За разликата обаче до пълно
предявения размер от 10 000 лв., гражданският иск следва да се отхвърли като
неоснователен, тъй като над 3 000 лв. претенцията се явява прекомерно завишена.
Сумата от 3 000 лв. следва да се заплати ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието – 17.08.2013г. до окончателното изплащане на същата.
На основание чл.189 ал.3
от НПК подс. О. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител сумата от 600 лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.189 ал.3
от НПК подс. О. следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР сумата от 70
лв., представляваща направени разноски на досъдебното производство.
На основание чл.189 ал.3
от НПК подс. О. следва да бъде осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на
ПРС сумата от 120 лв., представляваща направени разноски по делото, както и
сумата от 120 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната
правов ред.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.