№ 73
гр. Дулово, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Нина Р. Станчева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно
наказателно дело № 20213410200024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ******* г., издадено от Директор Дирекция "ИТ"
****** на "Универсстрой Дуло" ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Дулово ул.“Шуменско Шосе“ № 3А, е наложена имуществена санкция, в размер 1500 лв.,
на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от
страната-жалбоподател, с която дружеството оспорва законосъобразността и обосноваността
на издаденото наказателно постановление като поддържа, че вмененото нарушение не е
извършено, че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно, както и че в
хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които следва да бъдат взети предвид от съда и процесното
наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание по същество жалбоподателят "Универсстрой Дуло" ЕООД,
представлявано от законния си представител Г.С., заедно с адв. Р. Н. АК Варна поддържат
доводите, посочени в процеса чрез писмената жалба.
Представителят на въззиваемата страна, Ю. А. е на становище, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно, като претендира разноски за процесуално
представителство.
Дуловският районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На ****** г. от инспектор в Дирекция "ИТ", ******, е съставен акт за установяване на
1
административно нарушение, които констатации са залегнали в обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление, след извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и на
здравословни и безопасни условия на труд на ********* е извършена проверка за спазване
на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
на строителен обект : ремонт на вътрешна канализация и бояджийски дейности на зала
„*****“ към НЧ „Н.Й.Вапцаров 1985“, находящ се в *******, обект на „Универстрой Дуло“
ЕООД гр. Дулово. Към момента на проверката се установило, че лицето Б.М.Ф. ЕГН
********** извършва дейност свързана с ремонт на вътрешна канализация и бояджийство в
зала „*****“ към НЧ „Н.Й.Вапцаров 1985“, както и изкарване на тръби от помещението на
читалището.
При изискани документи от Дирекция "Инспекция по труда" Силистра по време на
проверката е представен граждански договор за изработка от *******г. сключен между
"Универсстрой Дуло" ЕООД ЕИК ********* и Б.М.Ф. ЕГН ********** с основен предмет :
„Ремонт на вътрешна канализация и бояджийски дейности на зала „*****“ към НЧ
„Н.Й.Вапцаров 1985“, разходен касов ордер от ********г., от който е видно, че
"Универсстрой Дуло" ЕООД ЕИК ********* заплаща сумата от 600 лева по гражданския
договор на Б.М.Ф., писмени обяснения от управителя на фирмата Г.Д.С. и декларация по
чл. 402 ал. 1 т. 3 от КТ от Б.М.Ф..
Като виновно нарушена законова разпоредба в АУАН се сочи само и единствено
чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, както и в обжалваното наказателно постановление, като
задължителен реквизит.
Въз основа на констатациите от проверката, обективирани от контролният орган т.
е. че работодателят е допуснал лицето до работа без да сключи с него писмен трудов договор
както е следвало да извърши по реда на Кодекса на труда, предвид изложеното наказващият
орган е квалифицирал нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ и е наложил имуществена санкция
към минимума - 1500 лева.
Липсват данни за упражняване на права и възможности в рамките и срока,
регламентиран в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Фактическа обстановка съдът приема за установена от анализа на данните, внесени
в процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства: показанията на
свидетелите Д.И.Т. - в качеството на актосъставител, Б.М.Ф., П. А. А. и И. Г. И., както и
писмените доказателства: АУАН, Протокол за извършена проверка, два граждански
договора от *******г. между между "Универсстрой Дуло" ЕООД ЕИК ********* и Б.М.Ф.
ЕГН ********** и между между "Универсстрой Дуло" ЕООД ЕИК ********* и И. Г. И.
ЕГН **********, разходен касов ордер от ********г., от който е видно, че "Универсстрой
Дуло" ЕООД ЕИК ********* заплаща сумата от 600 лева по гражданския договор на
Б.М.Ф., декларация по чл. 402 ал. 1 т. 3 от КТ, Книга за инструктаж на „Универсстрой Дуло“
2
ЕООД.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поР. което и се явява
допустима, а по същество основателна.
При анализа на данните, внесени в процеса съдът намира няколко от доводите на
страната жалбоподател за основателни.
В АУАН /лист 15 по делото/ е посочено че е нарушен чл. 62 ал. 1 от КТ, без да е
обвързано с чл. 1 ал. 2 от КТ.
От показанията на свидетелите Б.М.Ф., П. А. А. и И. Г. И. е видно, че възложената
работа е на основание гражданско-правни взаимоотношения, чрез граждански договор
сключени на *******г., регистрирани в НАП и платени чрез разходни касови ордери. В чл.
5 на приложените по делото Граждански договори е посочен срока на изпълнението, а
именно един месец.
Видно от доказателствата по делото липсват данни за засегнати трудови и /или
осигурителни права на сочения работник, и не е било извършено нарушение на чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда, която, разпоредба, както е посочено-по горе в мотивите не е отразена в
акта за установяване на административното нарушение.
Съдът като разгледа спора по същество, счита че е налице неправилно приложение на
материалния закон от АНО, който неправилно е привел фактите под хипотезата на правната
норма на чл. 62 ал. 1 от КТ. За съставомерност на деянието по чл. 62, ал. 1 от КТ законът
изисква работодателят да е допуснал до работа работника или служителя, без между тях да
има сключен трудов договор. Видно от граждански договор сключен на *******г. налице е
граждански договор за срок един месец, работно време, почивка, регистриран в НАП , с
платен данък.
Видно от показанията на всеки един от свидетелите Б.М.Ф., П. А. А. и И. Г. И., се
потвърждават от приобщените граждански договор и декларация по чл. 402, ал. 1 КТ на
Б.М.Ф., че се е ангажирал да осъществява трудова дейност не във връзка с периодично
повтаряща се престация на работна сила, с оглед обслужване дейността на предприятието на
жалбоподателя, а с оглед реализиране на определен трудов резултат – ремонт на вътрешна
канализация и бояджийски дейности на зала „*****“ към НЧ „Н.Й.Вапцаров 1985“, находящ
се в ******* като посоченият резултат е следвало да се реализира в съответен времеви
период – от **** до *****г., без да е съществувало задължение за престиране на труда с
оглед постигане на трудовия резултат в конкретно работно време. В тази връзка, отразеният
в декларацията времеви интервал от 08. 00 ч. до 17. 00 ч. не отговаря на условията за
регламентирано работно време, доколкото не се характеризира съобразно съдържанието на
посочения документ с траен характер, а отразява времето, през което Б.М.Ф. е извършвал
трудова дейност в рамките на деня на проверката. Същевременно, от показанията на
свидетелите Пеню А. и И. Г. е видно, че този времеви интервал не е бил точно
регламентиран от работодателя, а е съобразен с отдалечеността на обекта от тяхното
местоживеене.
3
Приобщените доказателства не установяват и наличие на уговорено трудово
възнаграждение във връзка с престиране на работна сила при условие на изплащане за
периодично и системно изпълнение на трудовите функции. Видно от показанията на
свидетелите Б.Ф. и И. Г. и съдържанието на представените граждански договори, между
страните е постигнато съглашение за заплащане на възнаграждение за реализиране на
определен трудов резултат за извършената работа. Това се установява и от съдържанието на
приложената към преписката декларация /лист 24/, в която Б.М.Ф. не е посочил в пункт 11 в
графата „Договорената месечна работна заплата е в размер на …лв.“ конкретен размер на
трудово възнаграждение, което е уговорено с дружеството, както и невписаното под пункт
12 в графата "Последна получена работна заплата е за месец…в размер на…лв." Това
уточнение сочи, че уговореното възнаграждение не се изплаща периодично, а еднократно –
след престиране на определен трудов резултат.
За разлика от гражданския договор, по силата на трудов договор едно физическо
лице предоставя работна сила за изпълнение на даден вид работа и дължи продължително и
многократно изпълнение, за което получава трудово възнаграждение, има работно време и
работно място. Със сключването на трудов договор за работника възникват право на
гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на
социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални
рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и други. Противно на това, в
процесния случай е налице договореност за постигане на конкретен резултат с еднократно
изпълнение за определено кратък времеви период, без регламентирани почивки и отпуски,
системност и периодичност на трудовото възнаграждение. Сключването на трудови
договори за конкретна работа е само възможност, но не и задължение и по никакъв начин не
следва да се игнорира правото страните да се възползват от принципа на свобода на
договаряне, стига да не прикриват трудово правоотношение, като приобщените
доказателства не формират подобна констатация. ПоР. това, съдът намира, че при
неустановяване на съответните, съвкупно характерни за трудов договор признаци,
извършваната от Б.М.Ф. дейност е осъществена в изпълнение на граждански
правоотношения с характер на договор за изработка и съответно – въззивното дружество не
е извършило нарушение на изискването по чл. 62, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
От доказателствата по делото се установява, че страната-жалбоподател е ангажирала
адвокат. Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното постановление и е взел участие в
настоящото производство.
Приложени са пълномощно за процесуално представителство и договор за правна
защита и съдействие.
В последният е отбелязано, че договореното възнаграждение е в размер на 300. 00
лв. и че същото е заплатено при подписване на договора, който документ има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
Ето защо са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл. 63 д,
4
ал. 1 от ЗАНН
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ******* г., издадено от Директор
Дирекция "ИТ" ****** на "Универсстрой Дуло" ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Дулово ул.“Шуменско Шосе“ № 3А, с което е наложена имуществена
санкция, в размер 1500 лв., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.
ОСЪЖДА Инспекция по труда ******, да заплати на "Универсстрой Дуло" ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Дулово ул.“Шуменско Шосе“ № 3А,
сумата от 300 лева, представляваща направени разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му на страните, че
е изготвено, пред Административен съд - гр. Силистра като касационна инстанция.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5