Решение по дело №16127/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2943
Дата: 23 юли 2018 г.
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20175330116127
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2943 23.07.2018 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 26.06.2018 г.,

В публично заседание в следния състав :

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16127 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

           

Ищецът „РАВИДОН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост - 1”, бл. 47, вх. 1, ап. 109, представляван от управителя В. С. У., а също и от пълномощника му адвокат Л. Ч., твърди, че на 03.08.2015 г. сключил с Е. А. А. договор за паричен заем, по който се задължил да й предостави 4900 лева, като я преведе по посочена от А., в качеството й на заемател банкова сметка ***-дневен срок от подписване на договора, а ответницата, от своя страна, се задължила да върне заема в срок от един месец, като в случай на забава било уговорено плащането на неустойка в размер на 0,5 % от заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5 %, равняващи се на 245 лева. Поради пропуск от страна на В. У. - управител на дружеството, договорът не бил подписан от ответницата, въпреки което страните постигнали съгласие по всички параметри на договора и в изпълнение на така постигнатите договорености на следващия ден - 04.08.2012 г., дружеството превело по банкова сметка ***. За извършването на този паричен превод не е имало друго основание, като предвид липсата на подпис на ответницата в договора и с оглед на разпоредбата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, ищецът изпратил нотариална покана до А., с която й дал 1-месечен срок за връщане на заетата сума, както и за плащане на уговорената неустойка в размер на 245 лева, който изтекъл, въпреки което сумата не е върната. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответницата да изпълни реално тези задължения, а в случай, че бъде прието, че договор за заем не е сключен, твърдейки, че липсва основание за превеждане на сумата от 4900 лева по банков път на ответницата, ищецът моли съда да я осъди да му я върне като получена без правно основание. Претендира присъждане на и на законната лихва върху присъдените суми, а също и на разноските по производството.

Главни искове с правно основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД съединени за общо разглеждане с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД при условията на евентуалност.

Продължение на решение по гр. д. № 16127/17 г. на РСПд – стр. 2/8

 

 Ответницата Е.А.А. с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат С.А., оспорва предявените искове, като твърди, че : никога не е сключвала договор за паричен заем в никаква форма с ищеца, както и че не е налице пропуск да бъде подписан договора, а въобще липсва такъв, като с оглед липсата на договор неоснователни се явяват както главният иск, така и искът за заплащане на договорна неустойка; банковия превод от 04.08.2015 г. има основание - към месец август 2015 г. тя и семейството й са били в близки приятелски отношения с В. У. - управител на ищцовото дружество, а също и с нейната бивша съдружничка Р. Л. Д. , като с оглед на тези близки отношения А. предоставила пари на заем на Р. Д. по силата на постигната помежду им устна уговорка за това, съобразно която сумата от 4900 лева следвало да бъде наредена от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на А. с цел погасяване на дълга на Р. Д. към нея, като по тези съображения ответницата моли съда да отхвърли както предявените главни искове, така и евентуалния. Претендира присъждане на разноски.

            Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

            Ищцата основава главните си искове на : заверен препис на документ, наименуван : „Договор за паричен заем” с дата 03.08.2015 г., в който като страни са посочени Е.А., от една страна като заемател и от друга „РАВИДОН” ЕООД, представлявано от управителя В. У., като заемодател, имащ за предмет – предаване от страна на заемодателя на заемателя на 4900 лв. за срок от 1 месец и поемане на задължение от заемателя да върне заетата сума ведно с лихва в размер на 6 % годишно, като при забава в чл.  4. т. 4.1 е предвидено плащането на неустойка в размер на 0.5 % от заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5 %, който договор не е подписан от заемателя; на заверен препис на частен свидетелстващ документ, наименуван „преводно нареждане за кредитен превод” от 04.08.2015 г., в който като негов автор е посочена В. У. – управител на „РАВИДОН” ЕООД, съобразно който на 04.08.2015 г. е извършен банков превод от банкова сметка *** „РАВИДОН” ЕООД на сума в размер на 4900 лв. по банкова сметка *** Е.А. – обстоятелство, което не се оспорва от последната, като в документа като основание за превода е посочено „по договор за заем”.

Процесният Договор за паричен заем съставлява частен диспозитивен документ, който, обаче, с оглед на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК, съобразно която : „Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 16127/17 г. на РСПд – стр. 3/8

 

предхождащото го съставяне на документа.”, няма достоверна дата, а тъй като не е подписан от ответницата, то в него не се и съдържат нейни изявления.

От своя страна преводното нареждане за кредитен превод, заверен препис на което е представен с исковата молба, съставлява частен свидетелстващ документ, който, обаче, тъй като е изготвен едностранно от законния представител на ищеца не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства и в частност относно основанието на паричния превод – „по договор за заем.

До датата на приключване на съдебното дирене ищецът, в чиято тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да установи основанието на паричния превод, не ангажира други доказателствени средства, с оглед на което въз основа на събраните в тази насоки и коментирани до тук доказателства, които не се ползват с доказателствена сила за релевантните към спорното материално право, предмет на главния иск факти, настоящият състав намира, че ищецът не доказа при условията на главно пълно доказване, че на 03.08.2015 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е соченият в исковата молба договор, наименуван „Договор за паричен заем”, по силата на който в правната сфера на ответницата са възникнали задължение да върне преведените й по банков път на 04.08.2015 г. заемни средства в срок от един месец, а също и задължение при забава - да плати неустойка в размер на 0.5 % от заемната сума, но не повече от 5 %, с оглед на което както искът за реално изпълнение на задължението за връщане на парите, така и акцесорната претенция за плащане на договорна неустойка като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Поради отхвърляне на главните искове настъпило е вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД за осъждане на ответницата да върне на ищеца сумата от 4900 лв. като получена без правно основание.

Законът – чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД вменява задължение на всеки получил нещо без основание да го върне, като съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца в настоящия случай, претендиращ връщането на даденото без основание, е да установи факта на плащането на сумата от 4900 лв. на ответницата, а в тежест на последната, тъй като твърди, че сумата не е получена без основание, да установи твърдяното в отговора на исковата молба основание за получаването й – и в частност, че сумата й е върната от третото лице Р. Д. в изпълнение на задължение в качеството й на заемополучател по сключен помежду им договор за заем.

Както се посочи по-горе в настоящото изложение няма спор, че на 04.08.2015 г. ответницата е получила по своя банкова сметка ***. наредена от В. У., в качеството й на управител на „РАВИДОН” ЕООД от банкова сметка ***, като за установяване на основанието за получаване на сумата от 4900 лв. от страна на ответницата бяха ангажирани свидетелски показания, съобразно които :

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 16127/17 г. на РСПд – стр. 4/8

 

св. Р. Л. Д.  – съдружник в „РАВИДОН” ЕООД и управител на дружеството до 09.12.2010 г. : „...Познавам Е.А., приятелки сме близо 10 години на база на социални контакти. Бивш съдружник съм на фирма „Равидон”. С В. У. бяхме много добри приятелки, но в момента сме в обтегнати отношения. Като съдружник напуснах през 2010 г. С В. У. до преди година и половина деляхме един офис. След 2010 излизането ми от „Равидон” беше провокирано от една ситуация. В. У. реше да сключи договор за лизинг да определен автомобил, за което не бях съгласна да бъда солидарен длъжник от името на „Равидон”. Това се случи през 2010 г. През 2016 г. се разделихме. Деляхме един офис. Аз съм управител на фирма „Институт за управление на проекти” ЕООД. Фирмата имаше договор за наем на офис на ул. „Пчела” № 6 в София и дадената фирма предоставяше части от офиса на безвъзмездни начала на „Равидон” ЕООД и „Балкан експрес консулт” ООД, т. е. моята фирма беше допуснала „Равидон” да упражнява дейност този офис до 2016 г. С У. бяхме добри колежки и продължавахме да работим добре. Не ми е известно „Равидон” ЕООД и Е.А. през 2015 г. да са сключвали договор за заем. Аз не съм сключвала договор за заем с Е.А.. С Е.А. сме близки приятелки на чисто социални контакти, тя няма връзка с „Равидон” и никога не е имала. Съпругът на Е.А.Н. А. ми е предоставял финансов заем сума в размер на 10000 лева, но като дата не съм много сигурна. Мисля, че беше през лятото на 2015 г. Бяхме се разбрали със съпруга на Е.А. сумата да бъде върната в определен срок. Тя беше върната на две части. Едната част беше върната по банков път по сметка на Е.А. и остатъка от сумата беше върнат през „Равидон” ЕООД пак по сметката на Е.А.. Това го направихме защото бяха в София и те имаха нужда от тези средства и беше чисто спестяване на време. И през двете фирми сумите бяха по 5000 лева, за което мога да представя извлечение и платежно нареждане от „Равидон”. Уговорката с У. беше да се възстановят пак 5000 лева по сметката на Е.А.. По телефона се разбрахме с Е.А. преводът да бъде направен по банков път, тъй като нямах възможност да пътувам до Пловдив на тези дати. Когато работихме заедно с У., имахме междуфирмени взаимоотношения финансово обвързани на тези три фирми, които се помещаваха в офиса, и с У. имахме прехвърляне на средства от една фирма в друга, и най лесния начин беше да се прехвърли тази сума. Помолих У. да прехвърли от фирма „Равидон” към Е.А. сумата от 5000 лева. Помолих У. да прехвърли сумата към личната сметка на А. като връщане на моите задължения към тях. Преводът трябваше да е връщане на заем. Това беше уговорката. След 2015 г. В. У. не е искала нищо от мен. Е.А., която беше получател на парите, след получаването на парите ми се обади и каза че е ги е получила и сме в чисти финансови отношения. Нямаше реакция от страна на съпруга на Е. А., тъй като бяхме приключили финансовите отношения. Не

 

Продължение на решение по гр. д. № 16127/17 г. на РСПд – стр. 5/8

 

ми е известно съпругът на А. да има финансова сметка. Има гражданско дело с „Равидон”. Има заведено и досъдебно производство. Прокурорската преписка и по сигнал пуснат от „Равидон” за изтегляне на сума от банкова сметка *** „Равидон” от мен към 2015 г.  и направен превод от мен. Към дадения момент - м. април съм била с активни права. Със съпруга на Е. се разбрахме връщането на парите да стане в кратки срокове на него. Не можах да се справя в тези кратки срокове и затова парите бяха прехвърлени по банков път на А., за да спестим време. С тях сме в много добри финансови отношения.”

св. Н. П. А. – съпруг на ответницата : „...В. я знам покрай Р., която е наша семейна приятелка. Семейни приятели сме с Р., нейния бивш съпруг И. е наш семеен приятел и имаме общи други приятели, с които сме били в една компания, били сме на почивка, на море и многократно сме се събирали в къщата в с. Р.. В. е приятелка на Р., която е идвала по разни поводи и събирания организиран от Р. в нейния дом. Дали сме пари на заем на Р. през 2015 г. Договор за заем нямаме подписан. Имаме устна уговорка. Нямаме писмен договор за заем. Аз и съпругата ми Е.А. се разбрахме с Р. тези пари да ги върне в определен срок. Р. ни помоли. Тя живее в София, дойде в Пловдив. Помоли ни да й дадем пари на заем. Поиска ни 25000 лева, но нямахме такава сума и събрахме около 10000 лева, след което започна да ги връща. Дадохме й ги в брой на ръка, но нямам точен спомен за дата. Уговорката беше за месец и имаше някакво забавяне и казахме, че имаме нужда. Част от парите не бяха наши. Дадохме зор на Р.. Другата част от парите, които не  бяха наши, бяха на родителите ни. След това Р. върна някаква част на ръка, и мисля че имаше два превода. Р. върна на съпругата ми 4900 лева чрез банков превод, като основанието беше връщане на заем. Р. преведе парите от името на „Равидон” и знаехме, че Р. работи с тази фирма. Моята съпруга не помня кога точно получи тези пари от „Равидон”. След като получихме тази пари от „Равидон” казахме на Р., че всичко е окей и че финансовите ни отношения са изчистени. Не съм искал обяснение и на ми е известно защо парите идваха от „Равидон”. Предположих даже, че сумата е за работа, което приех за нормално. От фирма „Равидон” никога не се е обаждала В. до момента, в който получихме призовка с описаното вътре и  някакъв документ договор за заем, който видях за първи път, който беше приложен с призовката. Нямам спомен за датата и годината, когато сме получили призовката. В момента в който получихме призовката, тогава се запознах с тези документи. На мен никога не ми се е обаждала въпросната В., за съпругата ми не ми е известно, с В. съм си казвали само здравей здрасти и не съм водил никакви разговори. Освен този превод от „Равидон”, не си спомням да съм получавал друг превод.”

При анализа на възпроизведените показания на свидетелите се откриват редица уклончивости, а също и несъответствия както между казаното от самите

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 16127/17 г. на РСПд – стр. 6/8

 

тях, от една страна и от друга между показанията им и защитната теза на ответницата, развита в отговора на исковата молба :

- от една страна ответницата твърди, че е сключила договор за заем със св. Р. Д.; последната, от своя страна, свидетелства, че не е сключвала договор с Е.А., а със съпруга й /„...Аз не съм сключвала договор за заем с Е.А.. ... Съпругът на Е.А.Н. А. ми е предоставял финансов заем сума в размер на 10000 лева...”/, а св. А. заявява, че той и съпругата му /ответницата/ дали пари на заем на св. Д. /„...Дали сме пари на заем на Р. през 2015 г. ... Аз и съпругата ми Е.А. се разбрахме с Р. тези пари да ги върне в определен срок. Р. ни помоли. Помоли ни да й дадем пари на заем. ... Дадохме й ги в брой на ръка .../;

- колебливи са показанията на свидетелите относно момента на предаването на парите на св. Д. и срока за връщането им - според св. Д. : „...Съпругът на Е.А.Н. А. ми е предоставял финансов заем сума в размер на 10000 лева, но като дата не съм много сигурна. Мисля, че беше през лятото на 2015 г. Бяхме се разбрали със съпруга на Е.А. сумата да бъде върната в определен срок.”, а според св. А. : „...Дадохме й ги в брой на ръка, но нямам точен спомен за дата.”;

- налице са несъответствие и в показанията на самата свидетелка Д. : от една страна същата сочи, че парите са й дадени от съпруга на ответницата Н. А., а от друга, че ответницата й се обадила и й казала, че си е получила парите : „...Съпругът на Е.А.Н. А. ми е предоставял финансов заем сума в размер на 10000 лева .... Е.А., която беше получател на парите, след получаването на парите ми се обади и каза че е ги е получила и сме в чисти финансови отношения...”

- в хода на устните състезания пълномощникът на ответницата заяви, че последната не е имала нужда от преведените й по банковата й сметка на 04.08.2015 г. 4900 лв., за което свидетелствала и представената справка за движение на средства от банковата й сметка, а свидетелите Д. и А. заявиха нещо различно пред съда : „... те имаха нужда от тези средства...” /св. Д./; „... Уговорката беше за месец и имаше някакво забавяне и казахме, че имаме нужда ... Дадохме зор на Р....”;

- не се подкрепят от останалите събрани доказателства и показанията на св. Д., че основанието на паричния превод е „връщане на заем”;

- не кореспондира на изложеното в отговора на исковата молба, според което към месец август 2015 г. ответницата и семейството й са били в близки приятелски отношения с управителя на „РАВИДОН” ЕООД В. У., както и на показанията на св. А., според които той предположил, че парите били преведени от „РАВИДОН” „...за работа”, изнесеното от св. Д., че между ответницата и „РАВИДОН” ЕООД няма връзка и никога не е имало, ;

- противоречиви са показанията на двамата свидетели и в частта им относно начина на връщането на парите от Д. : свидетелят А. сочи,

 

Продължение на решение по гр. д. № 16127/17 г. на РСПд – стр. 7/8

 

че част от парите били върнати на ръка, както и имало два превода, единият от които за сума в размер на 4900 лв. / „...След това Р. върна някаква част на ръка, и мисля че имаше два превода....”/, а според свидетелката Д. парите били върнати чрез два банкови превода на суми в размер от по 5000 лв., единият от които бил направен от банкова сметка *** „РАВИДОН” ЕООД;

- не кореспондират, също така, на останалите събрани по делото доказателства и в частност на представеното от самата ответница извлечение от банковата й сметка, по която й е преведена процесната сума от 4900 лв. на 04.08.2015 г. от „РАВИДОН” ЕООД”, показанията на св. Д., според които с оглед връщане на предоставения й паричен заем от св. А. по банковата сметка на ответницата били направени два превода на суми в размери от по 5000 лв., тъй като видно от самото извлечение по банковата сметка на ответницата е направен един превод на сума в размер на 4900 лв. от „РАВИДОН” ЕООД на 04.08.2015 г. и още един превод на сума в размер на 1600 лв. на 14.08.2015 г. от третото лице „ИНСТИТУТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ”, на което дружество св. Д. твърди да е управител;

- налице е и колебливост в показанията на св. А. за основанието за паричния превод на исковата сума от „РАВИДОН” ЕООД – от една страна същият заявява : „.... Р. върна на съпругата ми 4900 лв. чрез банков превод ... Р. преведе парите от името на „РАВИДОН”...”, а от друга споделя при разпита му : „...Не съм искал обяснение и не ми е известно защо парите идваха от „Равидон”. Предположих даже, че сумата е за работа, което приех за нормално...”

Констатираните колебливост в показанията на свидетелите, а също и несъответствия между самите тях, от една страна и от друга - между тях и тезата на ответника, водят до невъзможност за формирането на категоричен и обоснован извод на съда относно твърдението на ответницата, че с извършения на 04.08.2015 г. банков превод на сума в размер на 4900 лв. от „РАВИДОН” ЕООД е изпълнено задължението на свидетелката Р. Д., в качеството й на заемополучател по сключен с А. договор за паричен заем. Ето защо съдът приема, че последната не доказа при условията на главно пълно доказване това свое твърдение, а от тук и че няма валидно правно основание за получаването на тази сума, поради което на основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД за връщането на тази сума на ищеца ответницата следва да бъде осъдена.

            На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 960 лв. разноски по производството, в това число 243 лв. държавна такса и 720 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

            По изложените мотиви съдът :

 

 

 

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 16127/17 г. на РСПд – стр. 8/8

 

Р Е Ш И :     

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „РАВИДОН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост - 1”, бл. 47, вх. 1, ап. 109, представлявано от управителя В. С. У.,       искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е.А.А. с ЕГН **********,***, да му заплати сумата от 4900 лв., представляващи предадени й на 04.08.2015 г. в собственост пари срещу задължение да върне сума в същия размер в срок от един месец на основание писмен Договор за паричен заем от 03.08.2015 г., а също и сумата от 245 лв. – договорна неустойка за забава в размер на 0.5 % от заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5 %, като неоснователни.

            ОСЪЖДА Е.А.А. с ЕГН **********,***, да заплати на „РАВИДОН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост - 1”, бл. 47, вх. 1, ап. 109, представлявано от управителя В. С. У., сумата от 4900 лв., преведена й от последното по банков път на 04.08.2015 г. без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.10.2017 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Е.А.А. с ЕГН **********,***, да заплати на „РАВИДОН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост - 1”, бл. 47, вх. 1, ап. 109, представлявано от управителя В. С. У., сумата от 963 лв. разноски по производството.

             Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : / П / ТАНЯ БУКОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.