Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.07.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на пети юли две
хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5003
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5003/2021 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на А.В.С.
ЕГН ********** *** срещу решение от 05.01.2021 г постановено по гр.д.№20974/19 г на СРС , 45 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.86 ал.1 ЗЗД на Етажна собственост в гр.София ул.*******представлявана
от М.Ж.Ч.сумата от 747,35 лева месечни вноски за управление и поддръжка
на общи части за периода м.04.2016 г – м.08.2016 г за студио №1.2 от 69,70 кв.м
; ведно със законната лихва от 11.04.2019 г до окончателното заплащане на
сумата и сумата от 214,51 лева лихви
за забава за периода 16.04.2016 г – 09.04.2019 г . Решението на СРС се обжалва
и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като решението на ОС на ЕС противоречи
на чл.51 ЗУЕС , нищожно е и не може да обвърже въззивника . Незаконосъобразно вноските
са определяни на кв.м. площ . Отделно е налице опрощаване на процесните вноски
с анекс №1 към договор за заем от 15.06.2012 г , като с решение от 15.06.2012 г
ОС на ЕС е взело решение по чл.11 ал.1 т.13 ЗУЕС за освобождаване от заплащане
на бъдещи вноски от въззивника и това решение не е отменено . Решенията на ОС
на ЕС от 2014 г и 2015 г имат действие занапред , а в решение на ОС на ЕС от
11.11.2014 г не е ясно върху каква площ се изчислява вноската за управление и
поддръжка .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Чл.26 ЗЗД не се прилага за
решенията на ОС на ЕС и процесните решения на ОС на ЕС от 2014 г и 2015 г не са
нищожни , не са обжалвани и са влезли в сила . Решение на ОС на ЕС от
15.09.2012 г касае прихващане , а не опрощаване на бъдещи задължения .
Документите представени от ответника не са съставени през 2012 г , има
несъответствия в представените копия от тях и същите нямат доказателствена сила
. ЕС няма отношение към заемните отношения между А.С. и „МКС-Инвест“ ООД и не
може да се извърши прихващане . ОС на ЕС няма правомощия да извършва дарения на
ответника или да предоставя гаранции. Не може да се извърши прихващане със суми
за вноски за управление и поддръжка . Към 2009 г сградата е била завършена и не
е имало нужда от довършителни работи . Не е необходимо ищецът да доказва
направени разходи от ЕС , защото спорът е само за заплащане на вноски в полза
на ЕС .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.01.2021 г и е обжалвано в срок на 27.01.2021 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост
на съдебното решение в
обжалваната част , като такива основания не се констатират. Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че безспорно ответникът е собственик на обект в етажната
собственост – студио №1.2 от 69,70 кв.м в Етажна собственост в гр.София ул.********.
Според решение на ОС на ЕС от 18.11.2015 г вноската за управление и издръжка е
определена на 1,90 лева с ДДС на кв.м.платима на 15-то число от месеца .Наличието
на противоречие с чл.51 ЗУЕС не е основание за нищожност на решението на ОС на
ЕС , което не е обжалвано и е влязло в сила .Самото решение на ОС на ЕС има
необходимите реквизити и доказателствена тежест сходна с официален документ .
Ответникът е представил писмени доказателства за взето решение на ОС на ЕС от
15.09.2012 г за прихващане за месечните му вноски за 10 години , но не е
доказал истинността на тези документи . Отделно ЕС няма право да прихваща
вземания за вноски на ответника със суми дължими от друго лице на ответника т.е.
с договор в полза на трето лице . Ответникът не може да прави към ЕС валидно
заявление за прихващане . От ОС на ЕС от
15.09.2012 г не може да се изведе воля за опрощаване , защото изрично е
визирано прихващане , а и опрощаването е договор , а не едностранно заявление .
Не е изтекла 3-годишна погасителна давност за процесните вземания .
Решението на СРС е правилно . Няма данни ответникът да е обжалвал решенията на ОС на ЕС от
11.11.2014 г и 18.11.2015 г , които в съвкупност определят вноски от 1,90
лева с ДДС на кв.м. /включително преизчислени общи части/ платима на 15-то
число от месеца. Тези решения са ясни по отношение на дължимите вноски , влезли
са в сила и обвързват ответника . Същите не са нищожни и не подлежат на
инцидентен контрол в настоящото производство . Както е посочено в решение
№39 от
19.02.2013 г по
гр.д.№657/12 г на ВКС , I ГО решенията ОС на етажната собственост не са сделки и за тях не се прилага
уредбата на недействителността в ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се
определя от правилата в ЗС и ЗУЕС . Специфичен е и контрола за спазването им.
За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна
и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на
етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен срок , освен ако не
са нарушени свръхповелителни норми на закона - определение №151 от
05.03.2020 г по гр.д.№4443/19 г на ВКС , IV ГО.
В случая не се констатира визираните
решения да противоречат на
основополагащи норми на българското право , още повече че нормата на чл.51 ЗУЕС
много трудно се прилага на практика и е фактическа пречка да се събират суми за
управление и поддръжка в ЕС , които не се обитават от част от собствениците в
нея / например – новопостроени сгради , ваканционни комплекси и пр./ .
Неоснователно е позоваването от
въззивника на решение от 15.06.2012 г ОС на ЕС , с което според него е взето
решение по чл.11 ал.1 т.13 ЗУЕС за опрощаването му от вноски . На първо място
чл.11 ал.1 т.13 ЗУЕС според настоящия съд касае опрощаване на съществуващи , а
не на бъдещи задължения , защото в разпоредбата се визира и отсрочване и
разсрочване на съществуващи или поне на ясно уговорени задължения . Начинът на
функциониране на ЕС – чрез годишни ОС на ЕС по чл.12 ал.1 ЗУЕС , формиране на
ежегоден бюджет по чл.11 ал.1 т.4 ЗУЕС и пр. не предполага опрощаване на
бъдещи задължения , още по-малко за процесния дълъг 10 годишен срок , както
твърди ответника . Отделно опрощаването на бъдещи /невъзникнали и несигурни във
възникването си задължения/ дори да се възприема от част от доктрината е спорно
според практиката на ВКС - решение №78 от 14.07.2011 г по
т.д.№605/10 г на ВКС I ТО като нищожен отказ от бъдещо право . Опрощаването по принцип
е каузален договор , а в случая липсва кауза /основание/ ЕС да се откаже от
бъдещи плащания на ответника поради договор между ответника и трето лице . В
самото решение от 15.06.2012 г ОС на ЕС не е посочено изрично извършване на
опрощаване , а прихващане , което според посочените вече мотиви на СРС не може
да се извърши поради липса на насрещни вземания.
Дори да се приеме съществуването на решение
от 15.06.2012 г ОС на ЕС , същото мълчаливо е отменено /не е потвърдено/
от решенията на ОС на ЕС от 11.11.2014 г и 18.11.2015 г , според които всички
собственици в етажната собственост дължат вноски за управление и поддръжка .
Абсурдно е да се приеме , че в ЕС могат да съществуват едновременно и да се
прилагат решения на ОС на ЕС , които явно си противоречат . Съгласно посочения
принцип на функциониране на ЕС чрез годишни ОС , годишен бюджет и пр.винаги се
прилага последното и действащо решение на ОС на ЕС .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва
да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските
на въззиваемата страна от 500 лева адвокатско възнаграждение .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.01.2021 г постановено по гр.д.№20974/19 г на СРС , 45 състав
.
ОСЪЖДА А.В.С. ЕГН
********** *** да заплати на Етажна собственост в гр.София ул.*******сумата от 500
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.