Р Е Ш Е Н И Е № 147
гр.Самоков 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковският районен съд, втори състав ,в
публично заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :МАРИНА
ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 271/2021 год. по описа на Самоковски районен съд ,за да се произнесе
взе предвид следното :
„Топлофикаця София” ЕАД със седалище и адрес на
управление –гр.София,л.”Ястребец” № 23Б, представлявано от Изпълнителния директор
Александър Александров ,чрез пълномощника си юрисконсулт Кръстьо Кунчев, е предявил
срещу В.И.Н. *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД –за
признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 1972,13 лева ,от които 1690,84
лева главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода месец 05.2017 год. до месец 04. 2019 год. ,лихва за забава
върху главницата в размер на 251,66 лева ,за периода от 15.09.2018 год. до 12.10.2020
год., 24,63 лева главница за дялово разпределение ,за периода от месец 09.2017
год. до месец 04.2019 год., 5.00 лева лихва за забава върху главницата ,за
периода от 31.10.2017 год. до 12.10.2020 год., ведно със законната лихва от
,считано от 22.10.2020 год./ датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът
твърди ,че ответницата В.И.Н. като титуляр на вещното право на ползване на
топлоснабден имот, находащ се в гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.710,вх.В,ап.57, е
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,ал.1 от Закона за
енергетиката/ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда –етажна собственост /СЕС/,присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение ,са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,ал.1,т.2 на
отоплителни тела в имотите си и да плащат цената за топлинна енергия при
условията и по реда ,определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 год. за
топлоснабдяването ,приета на основание чл.36,ал.3 от ЗЕ.
Сочи се ,че съгласно
чл.150,ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
за продажба на топлинна енергия от „Тополофикация Софиа“ ЕАД на клиенти за
битови нужди от гр.София, които са изготвени от „Топлофикация София“ ЕАД и са
одобрени от комисията на енергийно и водно регулиране.Тези Общи условия влизат
в сила в едномесечен срок от публикуаването им в един централен и един местен
ежедневник.Имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите
на топлинна енергия,без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите.
Сочи се ,че в Общите
условия са определени редът и срокът ,по които клиентите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими от тях суми за топлинна енергия.Съгласно
чл.33 от ОУ срокът за заплащане на дължимите се суми в размер ,посочени в
ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен след изтичане на периода ,за който
се отнасят ,а обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява
само в случай ,че клиентът изпадне в забава.
Ищецът твърди ,че
ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си чрез
плащане.
Сочи се ,че на основание
чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сграда
–етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение ,при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.В настоящия
случай и в изпълнение на разпоредбите на чл.138 от ЗЕ собствениците в СЕС ,в
който се намира имота ,са сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Термокомплект“ ООД.
Ищецът сочи ,че сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД
по прогнозни месечни вноски ,като след края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата ,извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата.-от „Термокомплект“ ООД,на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение и в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването.
Сочи се ,че ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми ,по което било образувано
ч.гр.д.№ 1039/2020 год. на РС-Самоков.Районният съд уважил заявлението в цялост
,като е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за
горепосочените суми.Заповедта за парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена
лично на длъжни В.И.Н. и съдът е указал на заявителя да предяви в
законоустановения едномесечен срок иск за установяване на вземането си срещу
длъжника .В законоустановения срок по чл.415,ал.1 от ГПК заявителят е предявил
установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК ответницата В.И.Н.,чрез пълномощника си адв.Доросиев е отговорила
на исковата молба ,като е изразил становище за неоснователност на предявените
искове и е изложил подробни съображения за това.Не оспорва предявените искове
по размер .Оспорва качеството на потребител на ответника и излага
съображения.Претендира разноски.
В с.з. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не се
представлява.
Адв.Радомир Доросиев-пълномощник
на ответницата В.Н. поддържа писмения отговор и оспорва предявените искове.
Самоковският районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са допустими обективно кумулативно съединени искове по с
правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД..
Ищецът депозирал заявление по реда на чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми ,по което било
образувано ч.гр.д.№ 1039/2020 год. на РС-Самоков.Районният съд е уважил
заявлението в цялост ,като е издал заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжницата /ответницата/ по делото за горепосочените суми.Заповедта за
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника В.И.Н. лично и съдът
е указал на заявителя да предяви в законоустановения едномесечен срок иск за
установяване на вземането си срещу длъжника.Настоящите искове са
предявени в указания срок.
Разгледани по същество исковете са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени като съображенията за
това са следните:
В доказателствена тежест на ищеца в
настоящото производство е да установи релевантните за спора факти, очертаващи
спорното материално право, а именно, че между него и ответницата съществува
договорна обвързаност по силата на Закона за енергетиката, че е изправна страна
по договора, тоест следва да докаже, че е доставил стоката или услугата, както
и че претендираните суми са правилно начислени за процесния период, тоест
начислени са в съответствие с действащата нормативна база в тази насока –
законова и подзаконова нормативна уредба.Следва да установи, че претендираните
парични вземания са изискуеми.Страните
не спорят, а и от представените доказателства се установява, че ищецът е
доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София.
В настоящия случай спорът между
страните се концентрира върху правно релевантния факт–възникнало ли е валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди -ищцовото дружество в качеството му доставчик на
топлинна енергия и ответницата в качеството и на потребител на топлинна енергия
в сграда –етажна собственост.
Според разпоредбата
на чл.153,ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.Този извод не се променя от нормата
на чл.149,ал.1,т.6 от ЗЕ, която предвижда, че когато става въпрос за
отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна
собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен
договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя, защото ищецът
няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно
предприятие.Сключване на писмен договор като форма за действителност, за да
възникне облигационна връзка между топлофикационното дружество и потребителя,
както предвижда чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ, е необходимо за нови потребители,
докато за т. нар. заварени потребители в сграда-етажна собственост (т. е. в
сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила на закона)
облигационната обвързаност възниква по силата на самия факт на съществуващо
присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо сключване на писмен
договор.
По делото безспорно се установи ,че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата –етажна собственост ,в която
се намира процесния имот е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Установи се ,че през 1994 година
ответницата В.И.Н. е била съсобственик на процесния апартамент № 57 в бл.710,вх.В ,в ж.к.“Люлин“ в гр.София.На
14.10.1994 година ответницата Н. е прехвърлила този имот на сина си Илиян Ников
Ников срещу задължение за гледане и издръжка ,като запазила за се бе си и своя
съпруг вещното право на ползване ,пожизнено/ Нотариален акт № 192, т.LLXII,дело
№ 22637/1994 год. на нотариус при СРС/.
На
14.09.2005 год. Илиан Ников Ников е подал до ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
молба-декларация за откриване на партида
на негово име за процесния имот .
От показанията на разпитания по делото
свидетел Илиян Ников Ников –син на ответницата В.И.Н. се установява ,че същият
живее в процесния имот в гр.София ,ж.к.“Люлин“,бл.710 ,вх.В, ап.57.След като
майка му прехвърлила имота на него,той отишъл в „Топлофикация София“ ЕАД
попълнил и подписал заявление –декларация за откриване на партида на негово име
и от 2005 година до настоящия момент всички издавани фактури са на негово
име.,отчетите са на негово име ,той ги подписва и получава.Сочи ,че през 2012
година на общо събрание на входа е решено фирмата за дялово разпределение да
бъде сменена и „Топлофикация София“ ЕАД издава изравнителните сметки.Сочи,че
майка му –ответницата В.Н. повече от 20 години не живее на адреса в гр.София
,ж.к.“Люлин“,бл.710 ,вх.В, ап.57.Същата живее в с.Говедарци, община Самоков.
Относно съдържанието на понятието
"потребител на топлинна енергия за битови нужди" е налице
задължителна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение №
221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, III ГО.Съгласно
дадените със същите задължителни разяснения собственикът или титулярят на вещно
право на ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона
се смята потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на
общите части на сградата топлинна енергия.По силата на закона между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното
им приемане от потребителя.Достатъчно е взетото решение от общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде
всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая в хода на производството ищецът
не доказа, че ответницата е била потребител на топлинна енергия за процесния
период, така че за нея да възникне задължението за заплащане на доставяната в
имота ТЕ.
Според
клаузата на чл.61,ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София ,приети през 2016
година, при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл.12,т.11 и т.12 / 30-дневен срок от настъпване на промяната –прехвърлянето
на правото/ заявление за откриване ,закриване ,промяна или закриване на партида
по образец ,към което да приложат копия от документите, удостоверяващи придобиването
или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на
ползване.Според чл.61,ал.2, ал.3 от ОУ преди промяната или закриването на
партидата от продавача ,купувачът –собственик или титуляр на вещно право на
ползване заплаща всички дължими до този момент суми за топлинна енергия ,а ако
предишния собственик или ползвател не закрие партидата си ,продавачът събира
дължимите суми от него до откриването на партидата на новия собственик или
ползвател.В случай ,че новият собственик не изпълни задължението си по ал.1 на
чл.61 от ОУу продавачът има право да открие партида въз основа на
документ,удостоверяващ собствеността или вещното право на ползване на имота на
новия собственик или ползвател.
В случая доколкото приобретателят на
процесния апартамент № 57 –Илиан Ников Ников, е поискал откриване на партида на
негово име в съответствие с уговореното в чл.61 от ОУ ,с което на практика е
заявил съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота топлинна
енергия ,то следва да се приеме,че именно той има качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди.Друг извод не следва и от обстоятелството ,че
ответницата е титуляр на вещното право на ползване върху имота ,тъй като
разпоредбата на чл.57 ,ал.1 от Закона за собствеността има диспозитивен,а не
императивен характер в отношенията между собственик и ползвател.
По делото липсват данни ,че впоследствие
ответницата е поискала откриване на партида на нейно име ,както и на такива за
промяна на собствеността/вещното право,то съдът приема ,че ищецът не се
легитимира като кредитор на претендиранното вземане/главници и лихви/.
От
събраните по делото доказателства не се установява ,че между ищцовото дружество
и ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата закона
за енергетиката.Не се установи същата да е потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът не
доказа, че между него и ответницата съществува твърдяната договорна
обвързаност.
Предвид изложеното, предявените искове
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК ответникът
има право на разноски От представения по делото договор за правна помощ е
видно, че ответницата е направила разноски за адвокат в размер на 300 лв.От
представения по делото договор за правна помощ е видно, че сумата е платена в
брой.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 год. съдът в исковото
производство е длъжен да се произнесе и по разноските ,сторени в заповедното
производство.Съдът следва да възложи на ищеца и направените от ответника в
заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
На основание чл.78,ал.2 от ГПК ,съдът следва да осъди ищеца „Топлофикация София” ЕООД –гр.София
,ул.”Ястребец” № 23Б да заплати на ответницата В.И.Н. *** направените по делото
разноски в общ размер на 600 лева адвокатско възнаграждение .
Воден от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Топлофикаця София” ЕАД със седалище и адрес на управление –гр.София,л.”Ястребец”
№ 23Б, срещу В.И.Н. ***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД
–за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 1972,13 лева ,от които 1690,84
лева главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода месец 05.2017 год. до месец 04.2019 год. ,лихва за забава
върху главницата в размер на 251,66 лева ,за периода от 15.09.2018 год. до
12.10.2020 год., 24,63 лева главница за дялово разпределение ,за периода от
месец 09.2017 год. до месец 04.2019 год., 5.00 лева лихва за забава върху
главницата ,за периода от 31.10.2017 год. до 12.10.2020 год., ведно със законната
лихва от ,считано от 22.10.2020 год./ датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Топлофикация София”
ЕООД –гр.София ,ул.”Ястребец” № 23Б да заплати на В.И.Н. *** направените по делото
разноски в общ размер на 600 лева .
Решенето
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски окръжен съд от
получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: