Присъда по дело №971/2022 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД №971 по описа за 2022г. на ВРС, 13
състав

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт против АС. ИВ. АС.,
за това, за периода от месец септември 2020г., до месец февруари 2022г.,
включително, в гр. В. след като е бил осъден с решение от 11.03.2020г., по гр.
дело № 17134/2019г. на Районен съд - В., влязло в законна сила на
05.06.2020г., да издържа свой низходящ - Е. А. А., роден на 07.02.2016г., чрез
неговата майка и законен представител Н. ЕДВ. А., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18
месечни вноски по 180.00 лева, на обща стойност 3240 лева, с падежна вноска
всяко пето число на месеца - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа възведеното с
обвинителния акт обвинение и предлага на съда да не налага на подсъдимия
от наказание на основание чл.183 ал.3 от НК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава по
общия ред предвиден в НПК. Подс. А. призна изцяло вината си.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият по същество се
признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние. Представя доказателства, че е изпълнил задължението си изцяло. В
последната си дума подсъдимият съда да приложи ал.3 на чл. 183 от НК.
Подс. А. участва в производството лично . Самопризнания прави в хода на
досъдебното производство и хода в хода на съкратено съдебно следствие,
като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Заявява че е изплатил дължимата издръжка и сочи за това
доказателства, а именно вносна бележка и данни от Н.А..
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното: Подс. АС. ИВ. АС. и Н. ЕДВ. А. се запознали през 2015г. и малко
след това заживели съпружески в гр. В.. На 07.02.2016г. в гр. В.. От
съвместното им съжителство се родил синът им Е. А. А.. След Раждането на
детето отношенията между родителите охладнели. През месец юли на 2017г.
подс. А. и А. заживели във фактическа раздяла. А. се изнесъл от дома на
родителите на А., на който адрес двамата съжителствали до този момент. От
тогава те не поддържали никакви отношения по между си. Подс.А. не
заплащал издръжка на детето си и не участвал в отглеждането му. Това
наложило А. да заведе дело пред РС – В., в което да бъде определена
издръжка която подс.А. да заплаща за дедето си.
По гр.д. № 17134/2019г. по описа на PC – В., А. и подс.А. постигнали
спогодба за упражняване на родителски права и режим на лични отношения,
както и за заплащане размера на месечна издръжка, на единствено им дете Е.
1

А. А.. С влязло в сила на 05.06.2020г. Решение №1288/11.03.2020г . по гр.д. №
17134/2019г. на ВРС, подс. А. бил осъден, да заплаща месечна издръжка в
размер на 180.00 лева на детето си Е. А. А., чрез законния му представител -
неговата майка Н. ЕДВ. А., считано от 05.06.2020г. по банков път или на
адреса в гр. В.. Вместо да изпълнява паричното си задължение, подс.А.
бездействал, въпреки, че не бил трайно безработен, получавал трудови
доходи.
Видно от приложената справка от ТД НАП-В. АС. ИВ. АС. има
регистриран трудов договор от 13.08.2012г., последният е в трудови
правоотношения с фирма „Кратос" 13 ЕООД гр. В., ЕИК ********* вкл. към
настоящия момент, като по представената справката липсва отбелязване,
касаещо прекратяване на трудовите му правоотношения.
От постановяване на съдебното решение до момента, в който е привлечен
като обвиняем през месец ноември 2018г. той не е заплащал дължал издръжка
на детето си.
В хода на съдебното заседание подсъдимия представи вносна бележка с
която удостоверява, че е заплатил част от дължимата издръжка на детето си, в
размер на 2156,33 лева. В разпита си свид.А. потвърди, че е получила цялата
дължимата сума за издръжка на детето си, като една част е получила с банков
превод, а другата част на ръка от подс.А..
Подсъдимият АС. ИВ. АС. е роден на 03.05.1980 г. в гр. В., живущ в гр. В.,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан,
работи, ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа
на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие,
показанията на разпитаните в с.з. свидетели – свид. А., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по
делото и тези събрани в съдебно заседание. Всички доказателства по делото
са без противоречиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на
съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпления от общ характер, наказуеми по чл.183 ал.1 от НК, защото:
обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства
за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да
се издържат от собственото си имущество;
от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязло
в сила съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни
вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в
2

размер на повече от две месечни вноски – 18 месечни вноски по 180.00 лева,
на обща стойност 3240 лева, за времето от месец септември 2020г., до месец
февруари 2022г.
Т.е. изминали са повече от два месеца – 18 месеца през които
подсъдимият не е изплащал сумата предмет на издръжките определени от
съда; до постановяване на присъдата в първоинстанционния съд подсъдимият
е възстановил сумата - предмет на дължимата за детето парична издръжка и
на настоящото наказателно производство и по отношение на детето няма
настъпили вредни последици в резултат на забавянето на издръжката.
субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било
осъдено да издържа своя низходяща;
от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер
на повече от две месечни вноски и пряко го е целял.
По изложените правни съображения подсъдимия следва да бъде признат
за виновен, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за това, че за периода от месец септември
2020г., до месец февруари 2022г., включително, в гр. В. след като е бил
осъден с решение от 11.03.2020г., по гр. дело № 17134/2019г., на Районен съд
- В., влязло в законна сила на 05.06.2020г., да издържа свой низходящ - Е. А.
А., роден на 07.02.2016г., чрез неговата майка и законен представител Н.
ЕДВ. А., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски - а именно 18 месечни вноски по 180.00 лева, на обща
стойност 3240 лева, с падежна вноска всяко пето число на месеца, като следва
да се приеме, че до постановяване на присъдата от първата инстанция
подсъдимият е изпълнил задължението си за посочения в обвинителният акт
период и че не са настъпили вредни последици за пострадалата.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
финансовото затруднение на подсъдимия за инкриминирания период.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като
ниска с оглед конкретната житейска ситуация, в която е изпаднал
подсъдимият; степента на обществена опасност на дееца - от данните за
личността му може да се направи извод, че той е личност с ниска степен на
обществена опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс.:
- смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало, прави
самопризнания, добросъвестно поведение в наказателния процес, добри
характеристични данни;
- липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
- Заплащане на дължимата издръжка.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
3

наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като то бъде
определено при наличието на констатираните по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства:
Съобразно чл.183 ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия, като тази
разпоредба не се прилага повторно. Предвид на това съдът намира, че
подсъдимият е изпълнил задължението си към детето и не са настъпили
вредни последици и поради това следва да се приложи чл.183 ал.3 от НК.
Съдът намира това за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че
така ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Съдия:

4

Номер на акта:	93
Дата:	20 април 2022 г. (в сила от 6 май 2022 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20223110200971
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 март 2022 г.

Присъда по дело №971/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите