Р Е Ш Е Н И Е №260532
гр.
Русe, 08.12.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенският районен съд, II - ри граждански състав в публично
заседание на 01-ви декември, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2555 от описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът
Б.Н.Г. заявява, че е бил в трудово правоотношение с „Енергоремонт-Русе” АД,
изпълнявайки длъжността „изолаторчик – бригадир”. На 24.09.1999г. претърпял
трудова злополука, вследствие която получил сериозни телесни увреждания. С
решение от 13.03.2013г., ТЕЛК – гр.Русе определила 91% т.н.р. без чужда помощ. Г.
твърди, че не е в състояние да полага труд по специалността си. Счита, че в
резултат на злополуката не би могъл да получава трудовото възнаграждение, което
би получавал ако е здрав. Пояснява, че се издържа само от пенсия за
инвалидност.Твърди, че от 01.07.2017г. не е получавал обезщетение за
претърпените вследствие трудовата злополука имуществени вреди. Заявява, че
ответното дружество следва да му заплати такова, изчислено на база разликата
между брутното трудово възнаграждение, което би получил и пенсията, която
получава. По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да
осъди "Дитсманн" АД/правоприемник
на „Енергоремонт- Русе” АД/ да му заплати сумите: 6802.54лв./съобразно допуснато в о.с.з. на
01.12.2020г. увеличение на иска/ – обезщетение за имуществени вреди за периода
01.07.2017г.-30.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в
размер на 896.88лв./съобразно допуснато в о.с.з. на 01.12.2020г. увеличение на
иска/ за периода 01.07.2017г.-29.06.2020г.Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Дитсманн" АД е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага доводи за неоснователност на ищцовите претенции. Счита, че искът е
погасен по давност.
От фактическа страна:
Страните по делото са били обвързани
от трудово правоотношение, основано на договор, по силата на който ищецът
заемал длъжността „изолаторчик” в „Енергоремонт – Русе” ООД. Със заповед
№43/22.03.2000г. трудовият договор е прекратен на основание чл.325, т.9 КТ.
От приложеното експертно решение от
27.03.2019г. на ТЕЛК Общи заболявания е видно, че на ищеца е определена 75%
т.н.р. без чужда помощ.
С оглед установяване претенцията по
размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено.
След извършена справка в счетоводството на ответника и отдел „Пенсии” на НОИ –
гр.Русе, съобразявайки информация, предоставена от ответника, вещото лице е изчислило разликата между трудовото възнаграждение,
което би получил ищеца за процесния период и отпусната му пенсия за инвалидност.Вещото
лице е посочило, че длъжността, която
пострадалият е заемал в ответното дружеството не съществува към настоящия момент.
От правна страна:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, обективно
съединените искове по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.
По отношение възражението за погасяване
вземането по давност:
В разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 КТ, законодателят е предвидил 3-годишна давност по всички трудови спорове,
извън посочените в т.1 и т.2 на същата правна норма. Давностният срок започва
да тече от изискуемостта на вземането /чл.358, ал.2, т.2 КТ/. Определяне
степента на увреждане, която обуславя и невъзможността на пострадалия да
изпълнява занапред трудовите функции, които е изпълнявал преди увреждането и от
което зависи видът на работа, която би могъл да изпълнява занапред, се извършва
с решение на ТЕЛК, което дава право на работника да получава пенсия за
инвалидност в размер, обусловен от определената с това решение група. Законът
не установява общ тригодишен срок от датата на трудовата злополука, след
изтичането на който се считат погасени всички претенции на пострадалия работник
за получаване обезщетение за имуществени вреди. В случая, предмет на иска е
обезщетение за имуществени вреди, претендирани за периода 01.07.2017г.-30.06.2020г.
Исковата молба е депозирана в съда на 30.06.2020г. – преди изтичане на
тригодишния давностен срок, с оглед което съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна.
Съобразно разпоредбата на чл.200,
ал.3 КТ работодателят следва да обезщети работника за реално претърпените
вреди, произтичащи от невъзможността, предвид настъпили травматични увреждания,
да полага труд по трудово правоотношение на длъжността, която е заемал преди
злополуката. Ирелевантно за настъпване на вредата и отговорността на
работодателя /при когото е настъпила злополуката/, е обстоятелството, че
длъжността, която пострадалият е заемал в ответното дружеството не съществува
към настоящия момент. Ако бе запазена трудоспособността на ищеца, същият би
могъл да отговаря на изискванията за длъжност, сходна на тази, която е заемал,
респективно да придобие нужната квалификация и най-вече, да реализира доходи,
сравнително по-високи от тези, които получава като инвалидизиран.
Размерът на обезщетението следва да
се определи на база онова трудово възнаграждение, което работникът би
получавал, ако увреждането не беше настъпило, като се съобрази трудовото
възнаграждение, което към момента на изискуемостта на претенцията получава
лице, което заема същата длъжност в предприятието – работодател, т.е. реално
получаваните за исковия период трудови възнаграждения за тази длъжност.
В конкретния казус, с оглед влязло в
сила съдебно решение, постановено по гр.д. №814/2000г. по описа на РОС съдът
намира за безспорно, че докато страните по делото са били в трудово
правоотношение, ищецът е претърпял трудова злополука, по отношение на която,
съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия и
отговорността на работодателя за обезщетяване претърпените от работника вреди
следва да се намали с 50%. С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№
№4099/2017г., РРС е присъдил на ищеца сумата 3442.09 лв. - обезщетение за
имуществени вреди вследствие настъпилата трудова злополука за периода 21.04.2014г.
– 01.07.2017г.
С оглед изложеното по-горе, съдът
възприема приетото по делото заключение
на съдебно – икономическа експертиза, в което вещото лице е съобразило реално
полученото трудово възнаграждение на работник, заемащ сходна с ищеца длъжност.
При това положение за периода 01.07.2017г.-30.06.2020г. дължимото от ответника
обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, съставляващи разликата между получаваната от него пенсия за
инвалидност и трудовото възнаграждение, което би получил през процесния период
е в размер на 6802.54лв. /1/2 от 13605.15 лв./.
Акцесорната претенция, като доказана
също следва да бъде уважена изцяло до предявения размер – 896.88лв.
Следва
да бъде уважено, на основание чл.242, ал.2,т.3
ГПК и направеното в о.с.з.
на 01.12.2020г. искане за
допускане на предварително изпълнение на решението, в частта, с която се
присъжда обезщетение по
чл.200 КТ.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер
на 700.00 лв.-заплатено адв.възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РРС в размер на 322.10
лв. и 200.00 лв. – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Дитсманн" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Козлодуй”№14, Административна
сграда- Блок А, ет. 3, представлявано от А. А. и Ф. Е. Ж. да заплати на Б.Н.Г.,
ЕГН **********,*** чрез адв.К.Д. сумата от 6802.54лв. – обезщетение за
имуществени вреди, вследствие на трудова злополука за периода
01.07.2017г.-30.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер
на 896.88лв. за периода 01.07.2017г.-29.06.2020г. и направените по делото разноски в размер на 700.00
лв.
ОСЪЖДА „Дитсманн" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Козлодуй”№14, Административна
сграда- Блок А, ет. 3, представлявано от А. А. и Ф. Е. Ж. да заплати по сметка
на Районен съд-Русе държавна такса в размер на 322.10 лв. и 200.00 лв. – възнаграждение на вещо лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта с която
се присъжда обезщетение
по чл.200 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните, а в частта по
отношение на допуснатото предварително изпълнение – с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: