Решение по дело №423/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260348
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 5 юни 2021 г.)
Съдия: Любомир Иванов Генов
Дело: 20213230100423
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ №….

гр. Добрич, 12.05.2021 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                   

 

      Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:   

             

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ

 

при участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №423 по описа за 2021 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    

     Производството е по чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.       

      Образувано е по искова молба на “СТОЙЧЕВИ 57-62“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.”Оп. Димитър Ковачев“ №67, представлявано от управителя ***, чрез процесуалния представител адвокат Р.Г., срещу ЗП И.Г.Т. с ЕГН ********** *** по чл.240 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) 18000 (осемнадесет хиляди) лева, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем от 15.08.2019 г., която е следвало да бъде върната в срок до 30.12.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (10.02.2021 г.) до окончателното плащане. 2) 2040 (две хиляди и четиридесет) лева, представляваща законната лихва върху горната сума за периода от 31.12.2019 г. до 10.02.2021 г., а също и за направените по делото разноски. В исковата си молба ищецът сочи, че на 15.08.2019 г. е сключил договор за паричен заем с ответника за сумата в размер на 18000 лева, като същата е трябвало да бъде преведена по банков път, а връщането е следвало да стане в срок до 30.12.2019 г.; договорът е сключен в писмена форма, като ЗП И.Г.Т. е получил заетата сума по банков път; въпреки отдавна изтеклия падеж ответникът не е извършил плащания и затова за периода от 31.12.2019 г. до 10.02.2021 г. (датата на подаването на исковата молба) дължи законната лихва върху заетата сума в размер на 2040 лева; настоява се за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените разноски.

    В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея не е получен писмен отговор от ответника.

     В молбата си от 12.04.2021 г. ищцовото дружество е посочило, че страните са постигнали извънсъдебно споразумение за доброволно плащане на дълга.

    Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

     Предявените искове са процесуално допустими.

     Разгледани по същество, те са основателни.  

     Според намиращия се на лист 4 - 5 от делото договор за паричен заем от 15.08.2019 г. ищецът е предоставил заем на ответника в размер на 18000 лева, като сумата е трябвало да бъде преведена по банков път и върната в срок до 30.12.2019 г.; представена е справка за извършването на превода по посочената в договора банкова сметка; ***орва от ответника. Безспорно е между страните, че процесната сума е получена от ЗП И.Г.Т.. Доказателства за каквито и да е направени плащания ответникът не е представил въпреки разпределената доказателствена тежест и дадените указания с доклада по делото. Затова предявеният иск по чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответника да заплати на ищеца дължимата сума по договора в размер на 18000 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (10.02.2021 г.) до окончателното плащане, е основателен и трябва да бъде уважен.

      Предявеният иск по чл.86 от Закона за задълженията и договорите също е основателен. С оглед на неплащането на дължимата сума по договора в уговорения срок до 30.12.2019 г. ответникът дължи заплащането на законната лихва върху нея за периода от 31.12.2019 г. до датата на подаването на исковата молба (10.02.2021 г.). С цел спестяването на разноски съдебният състав следва да извърши изчисляването на точния размер на законната лихва с помощта на лихвения калкулатор за изчисляване на законни лихви, намиращ се на интернет – сайта на Националната агенция по приходите. Според този калкулатор дължимата законна лихва върху сумата от 18000 лева за периода от 31.12.2019 г. до 10.02.2021 г. е в размер на 2040.16 лева, която е по-голяма от претендираната в размер на 2040 лева. Следователно предявеният иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2040 лева,  представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата главница за периода от 31.12.2019 г. до 10.02.2021 г.  по сключения между страните договор за паричен заем, е изцяло основателен и трябва да бъде уважен.

      На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 801.60 лева внесена държавна такса.

      Водим от горното, на основание на чл.240 ал.1 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

РЕШИ:

 

 

       ОСЪЖДА ЗП И.Г.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на “СТОЙЧЕВИ 57-62“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.”Оп. Димитър Ковачев“ №67, представлявано от управителя ***, следните суми: 1) 18000 (осемнадесет хиляди) лева, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем от 15.08.2019 г., която е следвало да бъде върната в срок до 30.12.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (10.02.2021 г.) до окончателното плащане. 2) 2040 (две хиляди и четиридесет) лева, представляваща законната лихва върху посочената в т.1 сума за периода от 31.12.2019 г. до 10.02.2021 г. 3) 801.60 лева (осемстотин и един лева и шестдесет стотинки), представляваща направените разноски по гр. дело №423/2021 г. по описа на ДРС.  

      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: