Мотиви към присъда № 525/14.07.2011 година
по НОХД № 540/2011 година
по описа на Районен съд-Горна Оряховица
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА
ОРЯХОВИЦА обвинява Д.Й.Д. за това, че в периода от 01.01.2011 до 14.02.2011 г.
в село В., община С., противозаконно присвоил чужди движими вещи: автомобилно
ремарке без регистрационен номер, 300 кг арматурно желязо, 20 метра телена
оградна мрежа и автоматична пералня, всичко на обща стойност 656,20 лв.,
собственост на Д.М.М., които вещи владеел – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В хода на пренията прокурорът
поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи справедливо наказание.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Т. поддържа, че
извършеното от неговия подзащитен деяние представлява маловажен случай на
обсебване, поради което моли на Д. да бъде наложено някое от предвидените в
чл.206, ал.5 от НК по-леки наказания. Ако съдът не приеме тезата за маловажност
на случая, моли на подзащитния му да бъде наложено наказание лишаване от
свобода към минимума, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Й.Д. дава
обяснения. Призвана се за виновен. Изразява съжаление за извършеното. Моли за
по-леко наказание
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Пострадалият Д.М.М. ***. От три
години пострадалият живее и работи в Португалия заедно със семейството си.
Подсъдимият Д.Й.Д. е първи
братовчед на пострадалия. От няколко години Д. е безработен и няма постоянни
доходи от труд.
Пострадалият научил, че неговият
първи братовчед Д. има нужда от жилище. Поради това се обадил на своя тъст,
свидетеля И.Р., да пусне подсъдимия да живее в имота в село В. срещу задължение
да го поддържа и пази. Р. изпълнил указанието на своя зет и пуснал Д. в имота
на М..
Подсъдимият живял няколко месеца
в имота на пострадалия. През месец януари 2011 г. Д. имал остра нужда от пари.
Решил да си набави средства, като продаде част от движимите вещи на М.,
намиращи се в имота.
В периода от 01.01.2011 до
14.02.2011 г. с помощта на свидетелите Й. и Ш. подсъдимият продал на пункт за
изкупуване на метални отпадъци намиращото се в имота автомобилно ремарке без
регистрационен номер.
В същия период Д. продал на
непознати за него лица, които минавали през село В. и изкупували метални
отпадъци, намиращите се в имота 300 кг арматурно желязо и стара автоматична
пералня.
На 14.02.2011 г. свидетелят И.Р.
отишъл в имота на своя зет. Установил, че липсват посочените по-горе вещи,
както и 20 метра телена оградна мрежа. Поради това подал жалба до РУП-С..
Според заключението на
съдебнооценъчната експертиза към датата на деянието общата пазарна стойност на посочените
по-горе автомобилно ремарке, арматурно желязо и автоматична пералня е 609,40
лв., а стойността н 20-те метра оградна мрежа е 46,80 лв.
След образуване на съдебното
производство по внесения обвинителен акт пострадалият М. се свързал със
свидетелите Р. и М. – съответно негов тъст и негова сестра, и изразил пред тях
желание „да прекратят делото” и подсъдимият да не бъде наказван (показанията на
Р. ***. от 14.06.2011 г. – л.25).
Видно от справката за съдимост,
подсъдимият Д.Й.Д. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите Й., Ш., М. и Р., заключението на съдебнооценъчната
експертиза и приетите по делото писмени доказателства, подробно описани в
протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът прие за установено по несъмнен начин, че в периода от
01.01.2011 г. до 14.02.2011 г. е извършено обсебване на автомобилно ремарке,
арматурно желязо и автоматична пералня, на обща стойност 609,40 лв., че
извършител на обсебването е подсъдимият Д. и че извършителят е действал
виновно.
Фактът на извършване на обсебването
на посочените по-горе автомобилно ремарке, арматурно желязо и автоматична
пералня, авторството на деянието и вината на извършителя се установяват по
несъмнен начин от обясненията на Д. и от показанията на свидетелите Й., Ш. и Р..
Извършеното от подсъдимия деяние
е престъпление по чл.206, ал.5 във вр. с ал.1 от НК.
От
обективна страна се установи, че между подсъдимия и свидетеля Р., действащ от
името на своя зет –
пострадалия М., било постигнато неформално съглашение Д. да живее в
имота на пострадалия в село В. срещу задължението да го поддържа и пази. По
силата на това правно основание Р. предал имота, ведно с всички намиращи се в
него движими вещи, във фактическата власт на подсъдимия. В нарушение на закона
и на поетото задължение по неформалното съглашение Д. се разпоредил с
намиращите се в имота на пострадалия автомобилно ремарке, арматурно желязо и автоматична пералня, като ги
продал под формата на метален скрап. В резултат на този акт на
имуществено разпореждане, осъществен от подсъдимия, пострадалият е лишен от
възможността да се разпорежда, да владее и да ползва посочените движими вещи.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Съзнавал е, че посочените по-горе вещи са собственост на пострадалия,
че ги владее по силата на постигнатото неформално съглашение с тъста на
пострадалия да живее в имота срещу задължение да го поддържа и пази, че по
силата на това съглашение и закона не е имал право да се разпорежда с движимите
вещи в имота и че като продава вещите като метален скрап, лишава пострадалия от
възможността да се разпорежда с тях, да ги владее и да ги ползва, като същевременно
е искал настъпването на този противоправен резултат.
Като
съобрази обстоятелствата, че присвоените вещи нямат съществено значение за бита
на пострадалия, че подсъдимият и пострадалият са първи братовчеди и че
пострадалият е изразил изрично желанието си подсъдимият да не бъде наказван за
извършеното обсебване, съдът прецени, че процесният случай представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК, поради което е маловажен по смисъла на
закона.
От
събраните доказателства не се установява по несъмнен начин подсъдимият да се е
разпоредил и с липсващите от имота на пострадалия 20 метра телена оградна
мрежа. Единствените доказателства за обсебването на тази вещ от подсъдимия са
обясненията му, че може да си е пийнал и да е продал и оградната мрежа (л.25). Доколкото
това твърдение обаче има характер на предположение и не е подкрепено от други
доказателства, установяващи извършено от Д. разпореждане с вещта, съдът прие,
че обвинението в частта за присвояване на оградната мрежа не е доказано.
Предвид
изложеното по-горе съдът призна подсъдимия за виновен да е обсебил автомобилно ремарке без регистрационен номер,
300 кг арматурно желязо и автоматична пералня, всички на обща стойност 609,40
лв., собственост на Д.М.М., с което да е осъществил състава на престъплението
по чл.206, ал.5 във вр. с ал.1 от НК, и го оправда по обвинението за по-тежко
наказуемото престъпление по чл.206, ал.1 от НК и в частта от обвинението за
обсебване на 20 метра телена оградна мрежа на стойност 46,80 лв.
Причините за извършване на престъплението
следва да се търсят в ниската правна култура на подсъдимия и в тежкото му
материално положение и имотно състояние, изразяващи се в липса на постоянна
работа и постоянни доходи от труд и в липса на жилище.
Съдът не констатира наличие на
обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и
наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна
отговорност, поради което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание по НК.
При индивидуализацията на
наказанието съдът съобрази следното:
Обществената опасност на деянието
е ниска.
Ниска е и обществената опасност
на дееца.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия, направеното
от него пълно признание и тежкото му материално положение и имотно състояние.
С оглед възприетата от съда
правна квалификация на деянието като престъпление по чл.206, ал.5 от НК и
съобразно разпоредбата на чл.56 от НК не следва да се вземат предвид като
смекчаващи отговорността посочени по-горе три обстоятелства, обуславящи извода
за маловажност на случая, а именно несъщественото значение на присвоените вещи
за бита на пострадалия, родствената връзка между подсъдимия и пострадалия (първи
братовчеди) и изрично изявеното от пострадалия желание подсъдимият да не бъде
наказван за извършеното обсебване.
Като отегчаващи отговорността
съдът отчете обстоятелствата, че подсъдимият е злоупотребил с доверието на своя
родственик и че стойността на обсебените вещи е над средната за обичайните
случаи на маловажни обсебвания по чл.206, ал.5 от НК.
С оглед изложените съображения
съдът счете, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Превесът на смекчаващите
отговорността обстоятелства изключва налагането на най-тежкото от трите
алтернативно предвидени наказания в разпоредбата на чл.206, ал.5 от НК, а
именно лишаване от свобода до една година. Тежкото материално положение и
имотно състояние на подсъдимия и наличието и на отегчаващи отговорността
обстоятелства изключват налагането и на най-лекото от трите алтернативно
предвидени в закона наказания, а именно глоба от сто до триста лева. Поради
това на основание чл.57, ал.1 от НК съдът прецени, че най-подходящо по вид и
размер наказание за подсъдимия от трите алтернативно предвидени в закона е
средното по тежест, а именно пробация с двете задължителни пробационни мерки за
срок над минимума, но под средния размер, и периодичност на явяването и
подписването на осъдения пред пробационния служител или определеното от него
длъжностно лице три пъти седмично.
Предвид изложеното по-горе съдът
прие, че за постигане на целите на наказанието на подсъдимия Д. следва да бъде
наложено наказание пробация като съвкупност от следните мерки за контрол и
въздействие без лишаване от свобода, а именно: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година, изразяваща се в явяване и подписване на
осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност три пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година.
При този изход на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на РС-Горна Оряховица направените по делото разноски в размер
на 30 лв.
По изложените по-горе мотиви съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………