Р Е Ш Е Н И Е
№ 260051
Гр.Троян, 14.04.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА
при секретаря Емилия Петрова,
като разгледа докладваното от съдията -
Иванова гр. дело № 986 по описа за 2020 год., за да се произнесе -
съобрази:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
В
Троянски районен съд е образувано гр. дело № 986/2020 г. по молба на КРЕДИТОРА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8,
законен представител Ю.Б.Ц., пълномощник адвокат В.Г. от САК, представляваща
Адвокатско дружество „Г. и П.” със съдебен адрес:***, с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че претенцията на ищеца се
основава на договор за цесия от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземания „БТК”
ЕАД, по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него
и начислени неустойки.
Излага
се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ***
и М.А.Б., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *** от дата 17.03.2013 г. за ползване на
далекосъобщителна телевизионна услуга, като с договор от 09.10.2014г. абонатът
добавя за ползване и мобилен номер ***, както и устройство на лизинг с месечна
вноска 18.90лв., които лизингови вноски абонатът е бил задължен да заплаща,
заедно с фактурираните под единен клиентски номер, ползвани електронни
съобщителни услуги по договорите за далекосъобщителна услуга. Твърди се, че с
допълнително споразумение от 09.01.2015г. абонатът подновява условията за
ползване на мобилен номер ********** с избран тарифен план Traffic Unlimited S+ с месечна абонаментна такса 9.80 лева. С допълнително
споразумение от 09.01.2015г. абонатът подновява условията за ползване на
телевизионна услуга с избран тарифен план VIVACOM TV Standard с месечна абонаментна такса
14.80лева и 1 брой доп. приемник с месечна такса 4,80лв. Срокът на договора е
бил за 24 месеца, съответно до 09.01.2017 г.
В
изпълнение на дадени от съда указания ищецът, в депозирана молба-становище прави уточнение, че въз основа на сключените договори за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ***, между М.А.Б.,
ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *** са
издадени Фактури № **********/22.04.2017 г., **********/23.05.2017 г..
**********/22.06.2017 г.. **********/23.07.2017 г., за периода от 22.03.2017 г.
до 22.07.2017 г. на стойност 103.67 лева, както следва:
- фактура № **********/22.04.2017 г.за отчетения период на потребление 22.03.2017 - 21.04.2017г.с начислена сума в размер на 34.39 лв./с ДДС/ и -0.11 лв.баланс от предходни периоди,
от които: 8.17 лв.за Месечен абонамент Traffic Unlimited S+ за мобилен номер **********; 20.49 лв.за ТВ услуга, от които: 12.33 лв. за месечен абонамент VIVACOM TV Standard; 4.00 лв. за Допълнителен
приемник и 4.16 лв. за Пакет Диема Екстра и
5.73 лв.ДДС ставка 20%, като дължимата
сума е платима в срок 09.05.2017
г. - фактура № **********/23.05.2017 г.за отчетения период на потребление 22.04.2017 - 21.05.2017г. с начислена сума в размер на 34.39 лв. /с ДДС/, от които: 8.17 лв.за месечен абонамент Traffic Unlimited S+ за мобилен номер; 20.49 лв.за ТВ услуга, от които: 12.33 лв. за месечен абонамент VIVACOM TV Standard; 4.00лв.
за допълнителен приемник и 4.16лв. за пакет Диема Екстра
и 5.73 лв.ДДС ставка 20%, като дължимата сума е платима в срок 08.06.2017
г.
- фактура № **********/22.06.2017
г.за
отчетения период на потребление 22.05.2017
- 21.06.2017г.
с начислена сума в размер на 34.39лв./с ДДС/, от които: 8.17 лв.за месечен абонамент Traffic Unlimited S+ за мобилен номер; 20.49 лв. за ТВ услуга, от които:
12.33 лв. за месечен абонамент VIVACOM TV Standard; 4.00 лв. за Допълнителен
приемник и 4.16 лв. за Пакет Диема Екстра 5.73 лв. ДДС ставка 20% , като
дължимата сума е платима в срок 09.07.2017 г.
и
- фактура
№ **********/23.07.2017 г. за отчетения период на потребление 22.06.2017 -
21.07.2017г. с начислена сума в размер на 0.61 лв. за Други услуги.
Цената на иска
представлява сумата, за която са издадени фактури от доставчика на мобилната
услуга /и цедент по първия договор за цесия/ и действителният активно
легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионер по втория
договор /заявител по чл.410 ГПК/.
Съгласно чл. 29 от ОУ на
мобилния оператор, които потребителят е приел: „Предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащането е 15 дни от издаване на сметката / фактурата, като БТК
определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по- късно от 29-то число на месеца.“
Поради неизпълнение на
задълженията на потребителя по договора и общите условия към него, на основание
чл. 50 във вр. с чл. 43 т.1 от ОУ, договорът между ответника и „БТК” ЕАД е
прекратен едностранно от доставчика.
Представените фактури
сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е
заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Когато е прехвърлял
вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ
към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях,
ако е имало такива.
Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се
прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Абонатът/потребителят
се задължава да спазва разпоредбите на Общите условия, на индивидуалния
договор, както и на всички допълнителни споразумения между него и БТК. както и
да заплаща в срок дължимите суми за предоставените телефонни услуги в
съответствие с Общите условия, договора и Ценовата листа на БТК.
Представените като
доказателства фактури, установяват начислени задължения за потребените от
ответника електронни съобщителни услуги в посоченото количство, което е
основание за заплащането им.
В процесния
договор за услуги, страните са договорили дата на фактуриране на ползваните
услуги, като в случая това е 8-мочисло от месеца. Съгласно
Общите Условия/чл.29/ дължимите месечни суми са платими в указаните във
фактурите срокове, но не по-късно от 15 дни от издаването на месечната фактура.
Неполучаването на фактура не освобождава абоната от заплащането на дължимата
сума.
Процесния договор за услуги е
прекратен едностранно от Оператора съгласно условията чл.50 от Общите Условия,
а именно по вина на абоната при неплащане в срок, като при ползване на
Универсалната услуга прекратяването се извършва при системно закъснение в
плащанията на дължимите суми.
В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално
право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност
от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в
договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони.
В чл. 1.7
от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г. Груп"
ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част
от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск,
съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно
за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. "
В чл. 5.3
от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е
декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията,
описани в Приложение № 1, не
съществуват други правоотношения.
Ищецът
твърди, че представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл.
2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица,
спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се
обработват.
Към
исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Ищецът счита, че с връчването на исковата молба на
длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера представлява надлежно уведомяване на длъжника
за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД.
С оглед на изложеното
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ"
ЕООД, ЕИК ***, в размер на 88.96 лв.
(осемдесет и осем лв. и 96ст.) лева- представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под
клиентски номер *** от дата 17.01.2013. г., 10.05.2014. г., 09.10.2014. г.,
09.01.2015.., сключени между М.А.Б., ЕГН ********** и „БТК" ЕАД, и отделно
с мораторна лихва за забава в размер 23.9 лв. (двадесет и три лв. и 90 ст.) за
периода от 11.08.2017 г. до 01.04.2020 г., съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират
се разноски в настоящото и в исковото производство.
В съдебно заседание адв. Г. не се явява. Представила е писмено становище, в което поддържа предявения иск и излага подробни аргументи за уважаването му. Претендира направените разноски в исковото и в заповедното производство.
В
предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок, ответникът, не е представил отговор
на ИМ, не е ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания.
За последиците от неупражняване на
права, същият е уведомен с разпореждане на съдията-докладчик по делото.
В съдебно
заседание ответникът се явява лично и с упълномощен защитник, който заема становище за неоснователност и
недоказаност на предявения иск, като оспорва обстоятелствата, изложени в
исковата молба. Моли съдът да съобрази, че се претендира частично неплащане в размер на
88.98 лева по четири броя фактури на общата стойност 294,97 лева, но не може да
се установи задължението по всяка една фактура, тъй като същото не е
разграничено. Отделно твърди, че по три
от фактурите е налице условието да се приеме, че е налице изтекла погасителна
давност.
В с.з. адвокат К.Н.ЛАК
моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото разноски, съгласно представен
списък. Представя писмена защита, в която развива подробни съображения.
Съдът, катовзепредвидстановищата
на страните, преценисъбраните по делотодоказателства, поотделно и в
тяхнатасъвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№218 от 21.07.2020г. по ч.гр.д.№523/2020г. по описа на РС-Троян, по заявление
на ищеца съдът е разпоредил ответникът
да му заплати сумата 88.96 – осемдесет и
осем лева и деветдесет и шест стотинки, представляваща неизпълнени суми по
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 17.01.2013г.,
10.05.2014г., 09.10.2014г., 09.01.2015г., сключен между „Българска
Телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *** и М.А.Б., за които са издадени
фактури № **********/22.04.2017г. ; № **********/23.05.2015г.; № **********/22.06.2017г.
и № **********/23.07.2017г. за периода от 22.03.2017г. до 22.07.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2020г. до окончателното й
изплащане; сумата 23.90 – двадесет и три лева и деветдесет стотинки,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 11.08.2017г. до
01.04.2020г.; сумата 25.00 – двадесет и пет лева, представляваща разноски по
делото за платена държавна такса и сумата 180.00 – сто и осемдесет лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
За да установи съществуването на оспорваното вземане, ищецът представя
заявление/Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер *** от 17.01.2013г. и сключвани допълнителни споразумения към
него от 10.05.2014г., 09.10.2014г., 09.01.2015г.,
между „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *** и М.А.Б.. Представени са фактури №
**********/22.04.2017г. ; № **********/23.05.2015г.; № **********/22.06.2017г.
и № **********/23.07.2017г. за периода от 22.03.2017г. до 22.07.2017г., в които
е обективирано задължението на ответника, уведомление
за цесия, заверено
копие от извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г.,
заверено копие от Договор за цесия от 01.10.2019 г., заверено копие от Договор
за цесия от 16.10.2018 г., заверено копие от Общи условия на Мобилния оператор и ч.гр.д.№
523 от
От представения договор за цесия от
16.10.2018г., със страни „БТК” ЕАД - в качеството на цедент и “С.Г.ГРУП” ООД –
в качеството на цесионер се установява, че по силата на договора, срещу
заплатена от цесионера цена,цедентът му прехвърля вземания, произтичащи от
договори, описани в приложение №1.1. към договора за цесия, ведно с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, ако има такива. В чл. 1.7 от договора за цесия е посочено,
че Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа
списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за
всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ,
адрес на длъжника, с който разполага цедентьт, фактурирани вземания на цедента
и дължима сума. В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на
цесионера-цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане. Съгласно чл. 5 от договора за цесия страните са уговорили, че
цесионерът е задължен и изрично упълномощен от цедента да уведомява длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземания, като им изпраща уведомление, съгласно
образец, представляващ неразделна част от договора. Представено е и изрично
пълномощно, с което „БТК” ЕАД упълномощава „С.Г. Груп” ООД да уведоми
длъжниците по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Ищецът не представя извлечение от Приложение 1 към договор
за цесия от 16.10.2018г., с което да установи, че вземането на „БТК” ЕАД спрямо
ответникът е прехвърлено на „С.Г. Груп” ООД.
Представен е договор за цесия от 01.10.2019г., със страни „С.Г.Груп” ООД в
качеството на цедент и „ЮБЦ” ЕООД в качеството на цесионер. По силата на
договора, цедентът прехвърля на цесионера вземане, придобито по силата на
договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г.Груп” ООД от 16.10.2018г. Съгласно чл. 6 ал. 4 от договора,
цедентът се задължава, по искане на цесионера, да му предостави писмено
потвърждение за извършеното прехвърляне на дадено вземане, което да послужи на
цесионера за конституирането му по съответно съдебно и/или изпълнително дело.
За да установи вземането
на „ЮБЦ” ЕООД спрямо ответникът, ищецът представя извлечение от Приложение 1
към договор за цесия от 01.10.2019г., издадено на 11.10.2020 г. В същото е
отразено, че се издава от цедента „С.Г.Груп” ООД, действащ чрез управителя Ю.Ц.,
по искане на „ЮБЦ” ЕООД, в изпълнение на чл. 6 ал.5 от договора за цесия и с
него се удостоверява, че:Между „С.Г. Груп” ООД
и „ЮБЦ“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019г. По силата на договора за цесия, вземането на „ЮБЦ“ЕООД спрямо М.А.Б.,
ЕГН ********** произтичащо от договори за мобилни услуги, лизингови договори и
начислени неустойки по тях, подписани преди датата на сключената цесия от
01.10.2019г. и в размер на 88.96 лв. е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД, като в
качеството на цесионер „ЮБЦ“ ЕООД има всичките предвидени в законите на
Република България права на кредитор. Информацията от таблицата по-горе представлява
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия. Извлечението е подписано от
управителя на „ЮБЦ“ ЕООД - Ю.Ц..
Представено
е уведомление за цесия от управителя на „БТК“ ЕАД до ответникът, с което
същият е уведомен едновременно както за извършеното прехвърляне на вземане на
„БТК” АД спрямо него на „С.Г. Груп” ООД по силата на договор от 16.10.2018г.,
така и извършеното от последното дружество прехвърляне на вземането на ищеца
„ЮБЦ” ЕООД.
При така установените
факти съдът достига до следните изводи:
Искът е допустим,
подаден е от дружеството - заявител в производството по чл.410 ГПК, в срока по
чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване на оспорено от ответника вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №218 от 21.07.2020г.,
издадена по ч.гр.д. № 523/20 г. по описа на РС – Троян, поради което за ищецът
е налице правен интерес от неговото предявяване.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при такъв иск ищецът да докаже
възникването на спорното право. Съдът намира, че това не беше сторено от ищеца
в настоящото производство.
Както в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба ищецът е посочил
като правно основание за възникване на задължението на ответникът договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 17.01.2013г., сключен между
ответникът и ,БТК” ЕАД, въз основа на който са издадени фактури
№ **********/22.04.2017г.;№**********/23.05.2015г.;№**********/22.06.2017г. и №
**********/23.07.2017г.
Договор от 17.01.2013г., сключен между ответникът и „БТК” ЕАД , както и сключваните
допълнителни споразумения не са представени към исковата молба. Към исковата молба са представени Общи условия , а цитираният договор и
споразуменията към него са приложени по ч.гр.д.№ 523/2020г. на ТРС.
Видно
от заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, претенцията на ищеца касае
главница за потребени далекосъобщителни услуги за отчетен период 22.03.2017г. до 22.07.2017г., в размер на
88.96лева, но от съдържанието на
представените фактури, в изпълнение на дадените от съда указания се установява,
че за този период на ответникът са начислени суми както следва:
- фактура № **********/22.04.2017 г. за отчетения период на
потребление 22.03.2017 - 21.04.2017 с начислена сума в размер на 34.39 лв. /с ДДС/ и -0.11 лв. Баланс от предходни периоди,
от които: 8.17 лв. за Месечен абонамент Traffic Unlimited S+ за мобилен номер ***; 20.49 лв. за ТВ услуга, от които: 12.33 лв. за месечен абонамент VIVACOM TV Standard; 4.00 лв. за Допълнителен
приемник и 4.16 лв. за Пакет Диема Екстра и
5.73 лв. ДДС ставка 20%, като дължимата
сума е платима в срок 09.05.2017
г.
- фактура № **********/23.05.2017 г. за отчетения период на потребление 22.04.2017 - 21.05.2017 с начислена сума в размер на 34.39 лв. /с ДДС/, от които: 8.17 лв. за Месечен абонамент Traffic Unlimited S+ за мобилен номер; 20.49 лв. за ТВ услуга, от които: 12.33 лв. за месечен абонамент VIVACOM TV Standard; 4.00 лв. за Допълнителен приемник и 4.16 лв. за Пакет Диема Екстра и 5.73 лв. ДДС ставка 20%, като дължимата сума е платима в срок 08.06.2017 г.
- фактура №
**********/22.06.2017 г. за отчетения период на потребление 22.05.2017 - 21.06.2017 с начислена сума в размер
на 34.39 лв. /с ДДС/, от които: 8.17 лв. за Месечен абонамент Traffic Unlimited S+ за мобилен номер; 20.49 лв. за ТВ услуга, от които:
12.33 лв. за месечен абонамент VIVACOM TV Standard; 4.00 лв. за Допълнителен
приемник и 4.16 лв. за Пакет Диема Екстра 5.73 лв. ДДС ставка 20% , като
дължимата сума е платима в срок 09.07.2017 г.
и
- фактура №
**********/23.07.2017 г. за отчетения период на потребление 22.06.2017 -
21.07.2017 с начислена сума в размер на 0.61 лв. за Други услуги.
Ищецът не е изпълнил възложената му с проекто-доклададоказателствена
тежест да установи реалното потребление на телекомуникационни услуги по
фактурите, по които има отразено такова.
Към процесните фактури липсват разпечатки за проведените разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, месечни такси, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути и др., от които да бъде установено, че ищецът е изпълнил договорното си задължение да достави на ответника мобилни услуги, което от своя страна да доведе до възникване на задължение за ответника да заплаща ежемесечно в срока указана му във фактурата цената на потребените от него мобилни услуги за процесния период. Издадените фактури съдържат информация за общата стойност на ползваните мобилни услуги и ТВ услуги, начисленото върху тях ДДС, баланс от предходни периоди, което формира общата сума за плащане по всяка фактура. Във всяка фактура е посочена обща сума за плащане както следва: 34.28 лева, 68.67 лева,103.06 лева и 88.96 лева, а се претендира 88.96лева, като от страна на ищеца други доказателства за установяване на твърдените задължения не са ангажирани. Приложените фактури като документи, издадени едностранно от „БТК“ ЕАД не разполагат с доказателствена сила, поради което не би могло да се приеме, че на ответницата са били предоставени точно определени по вид и количество мобилни услуги, за получаването на които за същия да е възникнало задължение за насрещна парична престация.
На следващо място, съдът
приема, че представените доказателства не установяват прехвърлянето от страна
на „БТК” ЕАД на „С.Г. Груп” ООД, респективно от последното на ищеца на
твърдяното вземане. За установяване на този факт не са достатъчни представените
доказателства, по следните съображения:
По делото не са
ангажирани приложенията към договорите за цесия, респективно частите от тях, в
които се твърди да са индивидуализирани прехвърляните вземания. Представеният
документ, наименован „извлечение“ /л.16/ не сочи конкретен договор, от който
произтича посоченото в него задължение на ответникът М.Б. за парична сума в
размер на 88.96 лева, нито насрещна престация за какво точно представлява
същото.
В договора за цесия
между „БТК” ЕАД и праводателя на ищеца изрично е посочено, че Приложение №
1 представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в
електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от
длъжниците, като е уговорено, че по искане на цесионерацедентът предоставя
писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Представеният документ,
именован от ищеца „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019г.”, съставен на 11.10.2020г., не е издаден от представител на
цедента „БТК” ЕАД, а от представител на цесионера „С.Г. Груп” ООД, поради което
не представлява писмено потвърждение за извършено прехвърляне на дадено
вземане. След като не изхожда от представител на цедента, то е невъзможно да се
установи изразена от последния воля за прехвърляне на конкретно негово вземане
към „С.Г. Груп”. За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че по делото липсва не само Приложение №1.1, което следва да е
неразделна част от договор за цесия от 16.10.2018г., със страни „БТК” ЕАД
- в качеството на цедент и “С.Г.ГРУП” ООД – в качеството на цесионер, но и дори
извлечение от приложение №1 към същия договор.
От приложеното на л.16
от делото Извлечение от Приложение №1 от Договора за цесия от 01.10.2019г. не
би могло да се приеме, че изявленията индивидуализират конкретно
вземане/вземания към посоченото в тях физическо лице, тъй като едно вземане
освен с длъжник, кредитор и размер се индивидуализира и по основание, което в
случая не е посочено. За подобна индивидуализация не може да се приеме общото
посочване в тези документи, че прехвърляното вземане произтича „от договори за
мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях, подписани
преди датата на сключената цесия от 01.10.2019г..” /в извлечението от
11.10.2020г./. Цитираното съдържание не конкретизира точно определен договор,
поради което и липсва основание да се приеме, че вземането произтича именно от
релевираното по настоящото дело договорно правоотношение. Не е индивидуализиран
и характера на задължението доколкото, видно от представения договор и фактури,
в рамките на възникналата договорна връзка е възможно да възникнат задължения
от различно естество – за месечен абонамент и за ползвани услуги, неустойки и
др.
Поради изложеното
настоящият съдебен състав приема, че ищецът не проведе успешно пълно и главно
доказване за установяване съществуването и изискуемостта на претендираното от
него вземане, както и неговото цедиране. Затова искът за установяване
съществуването на вземането за главница в размер на 88.96 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, без да се обсъждат останалите
възражения при условията на евентуалност на ответникът за настъпила погасителна
давност.
При този изход на делото
и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК, следва да бъде уважена претенцията на
ответникът за присъждане на сторените от негоразноски по делото в размер на 100
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък и договор за правна защита и съдействие на л. 34 от делото.
Направените от ищеца
разноски в настоящото производство остават в негова тежест, като претенцията му
ответникът да бъде осъдена да заплати същите следва да бъде оставена без
уважение. С оглед изхода на делото съдът ще остави без уважение и искането за
присъждане на направените в заповедното производство разноски.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ №
81, вх. В, ет. 8, законен представител Ю.Б.Ц., с пълномощник адвокат В.Г. от
САК, представляваща Адвокатско дружество „Г. и П.” със съдебен адрес:*** за признаване на установено по отношение на М.А.Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ***, съществуването
на вземане за сумата 88.96 – осемдесет и осем лева и деветдесет и шест
стотинки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2020г. до изплащане на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 218 от 21.07.2020 г. по ч.гр.д. № 523/2020
г. по описа на РС – Троян, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ №
81, вх. В, ет. 8, законен представител Ю.Б.Ц., с пълномощник адвокат В.Г. от
САК, да
заплати на М.А.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ***, направените от него разноски по делото в размер
на 100.00 лева /сто лева/, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на
„ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“,
бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, законен представител Ю.Б.Ц., с пълномощник
адвокат В.Г. от САК за присъждане на
направените в съдебното и в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.