№ 13241
гр. София, 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско
дело № 20211110134466 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:34 часа се явиха:
При спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК:
На именното повикване в 13,34 ч. се явиха:
ИЩЦИТЕ М. А. Т. и М. М. Т., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адв. С..
ОТВЕТНИКЪТ ЮЛ, редовно призован, се представлява от адв.П..
ОТВЕТНИКЪТ ЮЛ, редовно призован, се представлява от адв.К..
ОТВЕТНИКЪТ ЮЛ, редовно призован, се представлява от адв.С.,
преупълномощена от адв.К..
ТЛП ЮЛ, редовно призован, не изпраща представител.
ТЛП ЮЛ“ редовно призован, не изпраща представител.
СВИДЕТЕЛИТЕ Л.Д., Е.Г. и М.Г. се явяват лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.И.Б., нередовно призована, се явява лично.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като съобрази, че не са налице процесуални пречки и страните
са редовно призовани,
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ К.: Водим Т.А., като свидетел при довеждане.
АДВ С.: Допуснати са ни двама свидетели. Водим един от допуснатите
ни свидетели - Т., като ще се ползваме от показанията на д-р Б., поискана от
ищцовата страна при режим на призоваване.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА АДВ Т. - процесуален представител на ТЛП
ЮЛ.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ВОДЕНИТЕ И
ПРИЗОВАНИТЕ ОТ СТРАНИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СВИДЕТЕЛИТЕ СЕ ПОКАНИХА В ЗАЛАТА.
СЪДЪТ СНЕ ТЯХНАТА САМОЛИЧНОСТ
Л.С.Д.-Д. на 65 г., българка, българска гражданка, неосъждана, служител
на ЮЛ.
Т.Н.А. на 40 г., българка, българска гражданка, неосъждана, служител
на ЮЛ.
Е.Г.Д.-В. на 71 г., българка, българска гражданка, неосъждана, служител
„ЮЛ“.
Р.Е.Т. на 39 г., българин, български гражданин, неосъждан, служител
на ЮЛ.
Р.И.Б. на 41 г., българка, българска гражданка, неосъждана, служител на
ЮЛ.
М.Ж.Г.-Й. на 43 г., българка, българска гражданка, неосъждана,
служител на ЮЛ.
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 НК.
Обещаха да говори истината.
СЪДЪТ изведе от залата свидетелите, като в залата остава за разпит
свидетеля Л.Д..
2
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Л.Д.: Работя като ординатор *** в родилно
отделение. По случая нищо не знам. След като разбрах, че съм призована като
свидетел погледнах да видя. Това е една 27 годишна жена, с нормално
раждане, без оперативни интервенции. Второ раждане. Дошла е, родила е с
епидурална аналгезия. Това е гръбначна упойка не е пълната спинална
упойка. Нормално раждане и протекло нормално след родилен период и
изписана нормално на 3-тия ден, както изписваме всички жени с нормално
раждане. Без никакви проблеми, без нищо. Обикновено се помнят жените,
които имат някакви оплаквания. Тя не е имала никакви оплаквания. Изписана
нормално, както се процедира. Нямам конкретен спомен за случая. За делото
се запознах с медицинската документация. Не съм я изродила аз. За
родилките обикновено имат началник на отделение и лекуващ лекар, но то е
по скоро изписващ лекар, но ни задължават да пишем лекуващ лекар в
епикризата, тъй като и други колеги минават на визитация, и не съм само аз.
Аз съм последния ден, при изписването и затова аз съм написала епикризата.
След като няма оплаквания това са редки заболявания – неврофиброматоза и
кифосколиоза и е нормално да се изпише. Тя не е имала нито температура,
нито някакви оплаквания и три нощувки трябва да има по здравна каса и се
изписва. От колежката, която е водила раждането разбрах, че специално за
това заболяване - неврофиброматоза е има консултация с невролог, че няма
пречка да роди нормално. Това го разбра от д-р А., която е водила раждането.
Не мога да кажа нищо за раждането. Предполагам, че са описани всички
лекарства в епикризата, тъй като ние пишем ако има антибиотик, ако има
обезболяващи. Ако не се е изходила на третия ден по голяма нужда, пишем –
бизалакс или дуфалак. Това са обикновено медикаментите. Окситоцин - това
е по време на раждането и обикновено от температурния лист изваждаме
какви медикаменти е пила жената. Аз не съм й ги давала, но документите съм
ги написала. Пишем, че матката е изчистена при превеждане на жената от
родилна зала в родилно отделение. Че е в добро общо състояние, че кърви
нормално, което е нормално за след раждане. Тя идва в родилно отделение.
Аз съм писала мисля на 2-3 ден сред раждането. Просто трябва да опишем
какъв е статуса на жената, след като се разпита – дали има някакви
оплаквания, пипаме матката как е, дали има температура или не. Това се
вижда и по документация.
3
Свидетеля на въпроси на адв. К.: Тя не е имала никакви оплаквания и
затова се изписва както подобава.
СЪДЪТ освободи свидетеля.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
Определя възнаграждение в размер на 50 лв. на свидетеля, за което се
издаде 1бр. РКО.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Т.А.: Работя в ЮЛ от 2009 г. като
специализант.
В момента съм в отделението по ***. Израждала съм такова лице - М.К..
Познанство ни започна около 34-35 седмица. Тя не е следена в ЮЛ. Насочена
е от една наша старша акушерка Х.А. за раждането в болницата. От тази
седмица аз се запознавам с нея в кабинета в женската консултация, в ЮЛ, да
се запозная с пациента и с медицинската документация. При първата среща тя
не носеше почти нищо, като медицински изследвания, който е трябвало до 34
гестационна седмица. Аз извършвам биометрията - измервам бебенцето,
виждам му предлежанието, правя мониторен запис на бебето, така както го
правим по принцип в 34-35 гестационна седмица. И моля пациентката да
предостави абсолютно всички изследвания, които е превила до този момент,
защото по-голямата част от бременността вече е протекла. Тя обеща да ги
донесе при следващата ни уговорка за мониторен запис. Това, което ми
направи впечатление е по-ниския ръст на пациентката и кифосколиозата –
това е гръбначно изкривяване. Като лекар *** питам това изкривяване от къде
е, от кога е. Пациентката обясни, че има оперативна интервенция и аз моля да
ми се предостави документация за това, както и за прясна консултация от
лекар ортопед, дали въобще може да се извърши нормално раждане. Тя, ме
уверява, че такова изкривяване е имало и при първото раждане и не е имало
проблем. Тя желаеше освен нормално раждане и епидурална упойка, защото
първото раждане е протекло изключително болезнено и тя задължително
искаше при второто да бъде обезболена. Това ме накара задължително да
искам такава консултация, защото не бях сигурна, след операция на
гръбначния стълб, дали може нашите лекари-анестезиолози, да извършат
4
такава епидурална, спинална упойка. Тя е имала фиксация, заради това
заболяване. Аз изисках такава документация, защото до сега не беше
осъществена. При следващата среща, след една седмица, при следващия запис
тя ми донесе насочените параклинични изследвания, т.е. пълна кръвна
картина, еритроантитела, тъй като пациентката беше с кръвна група
„отрицателна“ и ние задължително изискваме да имат такива изследвания за
да сме сигурни, че няма да има RH- изоимунизационна болест при
новороденото. Пациентката беше направила тези изследвания, но не беше
направила консултацията и с ортопеда. Аз отново настоях за такава
консултация, защото не знаех дали ще може да се извърши епидурална
упойка. Втория път ме увери, че ще се постарае да направи такава, защото не
поддържаше контакти с лекарите, които са я извършили, и съответно не е
била проследявана. При последния ни запис – третия, ми донесе такава
консултация, в която лекаря, казва, че няма проблем да се употреби
епидурална, спинална упойка и водене на нормално вагинално раждане. Мен
това ме задоволи. Съответно беше цитирано че фиксацията на гръбначния
стълб е на високо ниво, т.е. няма да бъде в зоната в която ***а ще поставя
епидуралната упойка или спиналната, защото ние никога не знаем едно
нормалното раждане, дали като е започнало нормално ще завърши нормално
и дали ще стане примерно секцио и ще ни трябва спинална упойка. Има
значение епидуралното или спиналното пространство. Ортопеда беше казал,
че и двете са възможни. Не ми е известно да е имала други заболявания. При
всички информирани съгласия и разпитите от моя страна пациентката не е
заявила, че страда от „неврофиброматоза“. Не мога да кажа това дали е
заболяване налично или не. Това е неврологично заболяване. Не си спомням
за нетипични кожни прояви на пациентката. Тя няма специална
медикаментозна терапия, освен рутинната при нормално вагинално раждане.
„Окситоцин“ – е медикамент, който ние рутинно използваме при всяка една
бременна и раждаща жена, особено когато слагаме епидурална упойка.
Епидуралната упойка се поставя при налична регулярна родова дейност при
разкритие 4-5 см. и изгладена шийка и след поставяне на упойката
контракциите отслабват, което може да доведе до вторична родова слабост,
съответно ние винаги включваме при тези пациенти „окситоцинова инфузия“
на бавна капка. След раждането на бебето, следва раждане на плацентата, т.е.
плацентарния период винаги се профилактира при използването на
5
епидурална упойка с окситоцин при абсолютно всички пациенти, няма
някакво изключение, защото ако не го използваме ние рискуваме матката да
не се контрахира, т.е. да имаме голяма кръвозагуба при раждане. При
пациенти, при които не използваме епидурална упойка се използва
„метергин“ в България, в повечето останали страни и да не се използва
епидурална упойка плацентарния период се води с „окситоцин“. Това е
хормон, който се синтезира от хипоталамуса, съответно в хипофизата и той
естествено си се съдържа. Това си е един естествен хормон, който се отделя
при всяка една раждаща. Този медикамент не представлява антикоагулант и
не намалява броя на тромбоцитите в кръвта, категорично. „Уназин“ е широко
спектърен антибиотик, които също много често използван, в популацията и
при бременност, при родилките изключително много. С него може да се
кърми. Изписваме го, когато имаме някакви съмнения за инфекция, често при
бета стрептококови. При отварянето на мехура водите просто са зелени и това
ни дава основание. Това се изписва след раждането. При раждането
околоплодните води бяха зелени, което ни наведе на мисълта, че има
инфекция и поради това беше изписан съответния препарат. Този препарат не
е антикоагулант и не намалява броя на тробмоцитите, и въобще не
принадлежи към такава група медикаменти. Тя има параклинични
изследвания, които са следващия ден, 24 ч. след раждането, след въпросния
окситоцин и уназин, в които броя на тробмоцитите е абсолютно нормален.
Тромбоцитите са намаляват от медикаменти, които се наричат антиагреганти,
а не от антикоагуланти. Самата параклиника, която стандартно си пускаме
при всяка една пациентка няма намаление на броя на тромбоцитите. Не се е
стигало до специфично почистване и плацента се е родила цяла, с всички
прилежащи ципи. Това, което ние правим като оглед, след раждането на всяка
една плацента, видимо макроскопски, т.е. с просто око оглеждаме плацентата,
и за нас казваме няма данни за липсващо котиледон. Ако има данни за
липсващ котиледон, т.е. някакво парченце от плацентата, съответния участък
от плацентата започва да кърви. По време на раждането, това може да доведе
и до кървене от матката, което би ни накарало да преминем към
инструментална ревизия. Когато видим, че плацентата е цяла ние нямаме
причина, мотив да пристъпваме към някаква манипулация, защото и
ревизията си е вид манипулация. Тук не говорим за разкъсана плацента. Не
знам да има противопоказания, двата медикамента да се приемат при
6
неврофиброматоза. Тези медикаменти са широкоспектърни, тъй като нямат
контра индикация. Аз нямам основания да не използвам окситоцин по време
на раждането, защото може да има повишен риск от кръвозагуба по време на
раждането. Няма такива предписания да не се използва. При всички видове
раждания се използват тези два вида медикамента. Специално окситоцина,
другия при различни индикации, при съмнения за инфекции.
Свидетеля на въпроси на адв К.: След като роди пациентката, тя
престоява стандартно 2 ч. в родилна зала. Тогава не е имало абсолютно
никакви проблеми или някаква по-голяма кръвозагуба. Пациентката се е
чувствала отлично, с добри хемодинамични показатели - нормално кръвно,
нормален пулс, всичко е било нормално. На следващия ден си има колеги,
които минават на визитация. Аз се чувам с пациентката по телефона и тя ми
казва, че всичко е наред, че няма никакви проблеми, че се чувства прекрасно
и че е много щастлива от раждането, защото тя е родила нормално и
безболезнено, защото е обезболена с епидурална упойка. Лично съм я
посетила в понеделник, както и във вторника, при изписването на
пациентката. Няма назначени болкоуспокояващи нито от мен, нито от
колегите. Не е имало причина. Уназина се изписва и като превенция за
инфекция, не поради констатирана инфекция. Както и педиатрите, които като
пуснат на едно бебенце, което е било със зелени околоплодни води, то може
да няма клинично изявена инфекция, пак се назначава уназин и при бебетата
дори. Не мога да кажа дали кифосколиозата има връзка с
неврофиброматозата. Няма доказана неврофиброматоза при първичните
прегледи, имало е съмнения за такъв вид заболяване и затова е отбелязано в
медицинската документация.
АДВ С.: Моля да освободим свидетелката след разпита на свид. М.Г..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не възразяваме.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ М.Ж.Г.-Й.: Работя като патолог в ЮЛ към
клиниката по ***, там съм асистент от 2007г. Знам за случая. Това бяха
плацентарни възли, т.е. това е терминалната част на плацентата. Те не
представляват проблем, защото с времето се демаркират, т.е. те се отделят и
се изхвърлят и затова е написано в епикризата, че не са във връзка със
7
заболяването и свързаните с него усложнения. Констатирана е кръв в
ретроперитонеалното пространство, то е зад коремната кухина. Ние си го
обяснихме като руптура - разкъсване на малоформативен съд, каквито често
могат да се наблюдават при пациенти с неврофиброматоза. Този съд не би
могъл да се намери, тъй като е включен в една голяма маса от кръв се
заличава всички тъкани и цялата им структура, когато пропие това място.
Отхвърлихме други възможни причини за такива кръвоизливи, с произход от
аортата или от матката и нейните съдове и това остана като най-вероятна
причина за кръвоизлива. Неврофиброматозата я установихме, тъй като имаше
много от характерните прояви за това заболяване. Кожните прояви бяха
пигментните петна, кожните тумори. Изкривяването, т.е. сколиозата на
гръбнака, това също е проява на неврофиброматозата. Сколиозата е проява с
неврофиброматозата, проява на която са и пигментните петна по кожата.
Друго, което открихме по време на аутопсията е един тумор, който също
често се свързва с неврофиброматозата, това феохромоцитом, който е описан
в аутопсиония протокол. Матката се изважда, сецира се при установени
стандарти, така, че да могат да се огледат кухината, всички нейни слоеве и
съдовете около матката. Там нямаше нищо нарушено. В случая е имало
кървене, но то е било от така наречените лохии, т.е. това което се очиства
след бременността. То не е свързано с компликации. Плацентарните възли са
в кухината на матката, прикрепени към стената. Не мога да кажа дали при
раждане се вижда, защото нямам такива пациенти. Мога да кажа какво се
вижда при аутопсия.
Свидетеля на въпроси на адв. К.: Настъпилия кръвоизлив няма връзка с
матката.
Свидетеля на въпроси на адв. П.: Според мен няма достатъчно време при
извършване на реанимационни дейности да бъде констатиран такъв
кръвоизлив.
Свидетеля на въпроси на адв. С.: Не е възможно този кръвоизлив реално
да изтича през гениталиите. Нямаше кръвоизлив около гениталиите.
СЪДЪТ освободи свидетелите Г. и А. от залата.
СЪДЪТ
8
ОПРЕДЕЛИ
Определя възнаграждение на свид. М.Ж.Г.-Й. в размер на 50 лв. на
свидетеля, за което се издаде 1бр. РКО.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Е.Г.Д.-В.: Работя като лекар в ЮЛ от 20
години, със специалност ***. Днес разбрах за както са ме призовали.
Подробности не мога да кажа. От това, което прочетох от адвокатката е било
месец октомври 2020 г. На нощна смяна съм била около 00,00-00,30 ч. бях
извикана за родилка, която била колабирала. в ***. Влязох в апартамента, в
***, блок не мога да кажа, мисля беше на първия етаж. Светлината в стаята,
където беше родилката беше много сумрачна. Леглото, на което лежеше,
беше матрак на земята. На тази светлина не можех много да я видя. Поисках
епикризата за да мога да се ориентирам, да видя нейното раждане. Видях
млада жена, контактна и адекватна, лежеше на леглото и разговаряше с мен.
Каза, че е станала до тоалетната и когато е отишла в тоалетната е прокървила.
Попитах дали е лохии или кръв. Тя каза, че както изведнъж е прокървила,
така и изведнъж е спряла да кърви. Станало й е лошо на тоалетната чиния и
може би мъжа, с който живее я води на леглото и вика веднага ***. Прегледах
я, колкото беше възможно по земята да коленича. Показателите й бяха добри,
кървене нямаше, защото я помолих да ми покаже менструалната превръзка,
която беше на нея и нямаше кървене, но имаше болка в корема. Беше раждала
в ЮЛ и й казах, че трябва да я закарам там да се направи ревизия за да се
види каква е причината. Попитах мъжа й, дали ще тръгне с бебето, тъй като
когато водим родилки караме и бебето. Той каза, че остава с бебето вкъщи.
Когато го попитах, как ще го храни, той ми отговори изкуствено. Помогна
той да я изнесем на носилка пред вратата, качихме я на носилката, качих я в
линейката, аз бях отзад при нея. Тя започна да ми разказва неща, които
смътно си спомням. Каза ми, че е второ раждане, първото било преди 9г. -
момиче мисля, че беше детето. Второто раждане беше протекло според нея
трудно и продължително. Казах й, че съм прочела в епикризата, че пише, че е
родила нормално и че детето е с малко теглото, не си спомням колко и нищо
друго не пише в епикризата. Тя каза, че може да не пише, но тежко е било
раждането и има много шевове. Тръгнахме с линейката на много бърза
9
скорост, тъй като казваше, че много я боли корема. Аз трябваше да я закарам
до ЮЛ, защото там е родила. Тръгнахме обаче, болките й се усилиха. Бяхме
близко, някъде около „***“ и аз прецених, че е по-добре да я карам в ЮЛ,
нищо, че не е раждала там, защото тя е специализирана болница по
отношение на АГ помощ. Тя беше по-близо тази болница и не мога да я
закарам в ЮЛ защото е родилка и затова прецених, че е по-добре да я закарам
в ЮЛ. Тя беше на кислородна маска в линейката. Не можех да и включвам
абокати в такова движение, при тази скорост на движение на линейката. Още
в тях не можах да го поставя при тази сумрачна светлина и на земята и като
погледнах съдовете бяха колабирали, трудно проходими и щях да се забавя и
затова предпочетох да тръгнем веднага. Тя непрекъснато се оплакваше от
силни болки ниско долу в корема, но не кървеше. Взех решение, че ще я
закарам в ЮЛ. Вялзохме в ЮЛ. Тя беше контактна и адекватна, с добри
показатели, но не си ги спомням. Записала съм всичко в медицинската
документация към настоящия момент не мога да кажа точни показатели.
Мисля, че съм дала обяснения при медицинския одит. Тя ме попита защо не
сме в ЮЛ. Аз й отговорих, че не е добре и няма начин да я закарам в ЮЛ, пък
и предпочитах да е многопрофилна АГ болница, защото може да се наложи и
други специалисти, без да се викат от друго място. Ако бяхме в ЮЛ или
друга по-малка болница, се чакат да дойдат консултанти. Във фиша съм
отразила състояние след колапс –означава, че е след прилошаване и след
нормално раждане. Съмненията ми бяха за задържани плацентарни части,
евентуална мезентериална тромбоза и съмнения за белодробна тромбемболия.
Обикновено кървенето се получава при задържани плацентарни части и
затова съм го записала. Преглед не съм извършила. Всички други
първоначални прегледи съм извършила. Съмненията за мезентериална
тромбоза, са също тъй като от това е възможно да има кървене. Тъй като тя
ми каза, че има 11 шева, аз не съм удостоверила това, но и това също е
признак за болки и кървене. Пациента беше с кислородна маска в линейката.
След това в ЮЛ сложихме с акушерката заедно. Тя нямаше затруднения в
дишането, но понеже непрекъснато се оплакваше, че я боли й сложих
кислородна маска. Заради съмнения белодробна тромбемболия включихме
кислород, той няма да й навреди. В ЮЛ я вкарах, в приемния кабинет,
акушерката беше там, наложихме отново кислородна маска в кабинета. След
известно време дойдоха колегите. Когато я оставих беше контактна и
10
адекватна, пулс, дишаше. Тя е с такова кръвно, тъй като по принцип е
хипотоничка – с ниско кръвно и никога не е била с високо.
АДВ С.: Моля да предявим на свидетеля фиша за спешна медицинска
помощ.
СЪДЪТ предявява на свид. Д., находящ се на л. 98 от делото фиш за
спешна медицинска помощ.
ПРОДЪЛЖАВА РАЗПИТА НА СВИДЕТЕЛЯ Д.: Друго не мога да си
спомня. Кръвното й беше 95. Попитах я дали винаги и е било ниско кръвното
или сега така е станало. Тя отговори, че по принцип е винаги била с ниско
кръвно, дори по време на бременността, хиотоничка. От фиша видях, че
захарта й е 11,4. Това означава, че е имала леко завишена кръвна захар. При
кръвозагуба няма нищо общо кръвната захар. Задължително е да се направи
обстоен преглед, който съм и направила и написала. При масивна
кръвозагуба, кръвното би трябвало да падне надолу. Но пациентката
отговори, че й е такова кръвното по принцип
Свидетеля на въпроси на адв С.: Аз нямах възможност и не е имало
нужда от реанимационни дейности. Аз само предполагах какво може да е.
Карахме с висока скорост линейката, тъй като не знаехме състоянието в
корема на пациентката.
Свидетеля на въпроси на адв К.: По принцип се поставя абокат, но при
положение на тази обстановка не стана. Абокат се слага, при една евентуална
кръвозагуба, която при нея видимо я нямаше, за да се компенсира
кръвозагубата. Идеята на абоката е да се сложи и през него да се вливат
течности или кръв. Категорично говореше за второто раждане. Първото
раждане е протекло много леко, но тя е била и много млада. И аз й обясних,
че след 9г. раждане, защото е толкова разликата между децата, тя ражда като
първескиня. Ако има къс интервал между двете раждане е много по-лесно, а
при по-дълъг период все едно ражда за първи път.
Свидетеля на въпроси на адв. П.: Предадох пациентката на дежурната
акушерка в ЮЛ. Не знам как се казва и не мога да си я спомня като визия.
Включихме отново кислород и тя се обади на дежурния лекар, който
пристигна, който е един от другите свидетели. Закарахме я в приемен кабинет
на спешно отделение в ЮЛ. Времето от слизането с носилката до предаване в
ЮЛ е в рамките на 1 мин. и в рамките на тази една минута е без кислород. Аз
11
изчаках дежурния лекар да дойде. Не мога да си спомня след колко време
дойде дежурния лекар. Той когато пристигна тя вече беше неадекватна. Той
каза, за него е изпаднала в клинична смърт и я заведоха в реанимация. Видях
я. Тя беше неадекватна, но не в клинична смърт. Тя не контактуваше вече,
нямаше никаква връзка с нея. Аз кога съм я предала в кабинета, не е мое
задължение да й гледам зениците. Колегите, които я приемат те гледат после
пациента. Моето задължение е аз да предам пациента в даденото спешно
отделение, предавам я и си тръгвам. Нещо не гледам повече, аз нямам и
право. Аз я видях в момента, в които те слезнаха, че тя беше неадекватна, но
зеници, пулс, такива неща аз не съм мерила. Вътре в приемния кабинет на
болницата се влоши. Пред вратата на приемния кабинет, тя питаше къде се
намира и защо не сме в ЮЛ, тъй като там я чака нейната сестра. Аз тогава й
казах да е спокойна и че ще кажем на сестра й къде е. При положение, че
болките се усилваха, а не намаляваха и около „***“ исках да й погледна
менструалната превръзка, и нямаше кървене, но болката беше много силна и
аз нямах избор. Корема беше леко твърд, болезнен при натиск. При такава
ситуация не се ползват обезболяващи, защото не се знае какво има в корема.
Ако е в болница и съм я прегледала и съм в час какво е, ще и направя каквото
е необходимо. Не трябва да се дават обезболяващи при такава симптоматика,
защото това пречи на клиничната картина, замаскирва клиничната картина.
Когато коленичих в тази тъмнина и видях, че няма да стане лесно вкарването
на абокат и видях, че съдовете не са добри за да поставя абокат. Когато се
опипа съда се вижда дали може да се вкара абокат, на око не става. Когато
опипах съда прецених, че беше недостатъчно напълнен и нямах време за
губене, защото може да стане жесток кръвоизлив ако имаше задържана
плацентарна част. Целта ми беше да я предам бързо в болницата, за да се
установи състоянието й, тъй като трябваше да гадая какво може да бъде.
Когато дойде дежурния лекар, аз излязох. Пациента беше насочен към
реанимация с носилката на линейката. Това се случи веднага след като дойде
дежурния екип. Те се качиха на втория етаж, мисля, че там е реанимацията и
не мога да кажа какво са направили, в реанимация. Не е имало течност от
кръв по превръзката и други симптоми от кръвозагуба. Единствения симптом
беше болката и прокървяването. Моите съмнения бяха, че коремната болка е
причинена от някаква кръвозагуба.
АДВ П.: Моля свидетеля да остане в залата до разпита на свид. Т..
12
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Р.Е.Т.: Работя в болница ЮЛ от 16.03.2020
г. Знам за случая. В 00,30 ч. звънна акушерката и каза спешно да дойде лекар.
30-40 секунди ви отне да сляза долу. Заварих пациентката на носилка, която
беше в безсъзнание с единични хрипове, без пулс, с разширени зеници.
Абсолютно умрял пациент. С единични на 5 сек. дишания. Аз казах на
колежката, която я е докарала, че тази жена е починала. Тя ни каза, че я е
докарала в съзнание. И това ни мотивира да викнем *** и нашия шеф екип -
Д-р Г. и дежурния *** д-р Б.. Започнахме реанимационни действия още в
спешен кабинет обдишване с амбу и сърдечен масаж. След като дойдоха се
прецени, че е по-добре реанимацията да се извърши в реанимацията на
болницата, която е на 3 етаж. Съответно д-р Б. обдишваше пациентката, аз й
правих сърдечен масаж и на път към 3 етаж. Ние не знаехме какво й е на
пациентката. Тя нямаше никакво външно кървене, освен по сведение на
колегата от ***. Да, колегата от *** е тук (посочва свидетелката Г.).
Предадени ни бяха документи – фиша, който съпътства пациентката с
линейката и ни разказа какво се е случило по пътя. Мотивацията да дойде при
нас този пациент е рязкото влошаване на пациента в линейката и
невъзможността да се стигне болница ЮЛ, да са се осъществи някаква
реанимация там. Това ни каза колегата. Обикновено практика е болницата
където е осъществено раждането, там да се закара пациента. Имаше опит да
се включи венозен път, от колегата от ЮЛ. Казаха ни, че са се опитали. В
спешен кабинет, когато приемаме болен в дефакто клинична смърт не ни е
функция да имаме разследваща дейност относно истинността. Нямаше
венозен път, когато ни я предадоха и не сме търсили следи за опит за търсене
на венозен път. Колегата от ЮЛ, каза, че са се опитали в линейката да хванат
венозен път. Те й бяха вързали кислородна маска, която ние махнахме и
започнахме обдишване, за да може да я транспортираме до реанимацията на
болницата. Пациентката се намираше вътре в кабинета. Беше я приела
акушерката, която беше на смяна.
Свидетеля на въпроси на адв П.: Аз съм първия лекар от ЮЛ, който е
видял пациентката. Акушерката не е лекар. Организирахме и сърдечен
масаж. Правих го аз, а амбуто го прави д-р Б.. Абму е маска с апарат, които
замества физиологично дишането. Не са спирани тези дейности и при
придвижването по етажите до достигане в реанимация, където се продължиха
13
реанимационните дейности. В реанимация се направи нееднократен опит, не
лично от мен, от колеги да се хване венозен път. Пациентката нямаше пулс,
зениците бяха разширени и не реагираха на светлина и беше в безсъзнание.
ЮЛ дойде на проверка в болницата и там сме разказали всичко, както сега на
вас. Не съм в течение какво е констатирал медицинския надзор. В
отделението по реанимация се направи ехография, което не показа наличие на
задържани части в матката и кръв в коремната кухина. Не се видя. Относно
реанимацията д-р Б. е нашия реаниматор, които осъществи по нататъчните
реанимационни дейности в отделението по реанимация на ЮЛ.
Свидетеля на въпроси на адв К.: Изследването беше направеното с
вагинален и коремен трансдюсер. Ретроперитонеалното пространство е извън
коремната кухина. Много трудно може да се установи при ултразквуково
изследване, наличието на хематом в това пространство.
Свидетеля на въпроси на адв С.: Може да се установи наличието на
хематом с образно изследване - скенер или ядреномагнитен резонанс или при
отваряне оперативно на корема. Слязох за около 30-40 сек. от повикването,
когато ни се обадиха и ни казаха спешно да слезем. И ние спешно слязохме.
Не си спомням, когато ни се обадиха точно думите, но казаха, че е спешно.
Ние снехме анамнеза, като всеки споменава нещо и не мога да се ангажирам,
кой какво точно е казал, но това беше мотивацията ние да започнем първична
реанимационна помощ. Ни си спомням точно, но някой каза, че пациентката е
била в контактно състояние и това беше причината да започнем
реанимационна дейност
Свидетеля на въпроси на П.: Аз когато видях пациентката тя беше в
клинична смърт.
АДВ С.: Моля да поставя допълнителни въпроси към свид. Д..
СЪДЪТ постанови извършването на допълнителен разпит на свид. Д.-В..
ДОПЪЛНИТЕЛЕН РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Д.В.: Аз съм я свалила,
но тя беше контактна, адекватна, изключихме кислородната маска и по най-
бързия начин с носилката я вкарахме. Тя в коридора ме попита защо не сме в
ЮЛ и аз й отговорих защо не сме. Акушерката отвори, но не мога да кажа
след колко време, аз не засичам контролно време. Вкарахме я вътре, казах на
акушерката да даде да й включим кислородна маска и да каже, че е с много
14
силни болки в корема. Тя се обади по телефона на дежурен лекар и те слязоха
от горе. Не мога да кажа какви са конкретните времена от постъпването в
болницата до идването на дежурния лекар. Аз не съм засичала контролни
времена. Аз видях, че болките на пациентката се усилваха. Не съм видяла
пациентката да губил зрителен контакт и да изпада в безсъзнание. Аз изчаках
колегата да дойде. Аз не мога да я оставя на акушерката, трябва да я оставя на
лекар. След свалянето на кислородната маска, не съм видяла какво е
състоянието на пациентката и не съм видяла тя да е изпаднала в клинична
смърт. Аз се обърнах към колегата за да обясня причините за докарването й в
ЮЛ, а не в ЮЛ. Аз не съм видяла това, което колегата е видял. Тя дишаше,
беше с кислородна маска, аз се обърнах да му кажа на колегата всичките тези
неща, които ви казах, и в този момент колегата каза реанимация и тръгнаха да
я качват в реанимация. Не бих могла да отговора дали е била в състояние на
клинична смърт при предаването на пациентката. С Т. сме говорили в
рамките на няколко минути за състоянието на пациентката, като в този
момент акушерката беше до пациентката.
АДВ С.: Моля да бъде проведена очна ставка между двамата свидетели,
по отношение на състоянието на пациентката в момента на нейното
предаване от един доктор на друг.
Свидетеля на въпроси на адв. П.: Във фиша е записан часът, в който
пациентката е предадена в болницата, но това не е часа, в който е слязъл
лекаря. Това е часа, в който ние влизаме в болницата. Знам, че и болницата,
която приема също има също журнал, в който е записан часа на постъпване.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не възразяваме на провеждането на очна
ставка.
С оглед констатираните противоречия относно състоянието при
предаването на пациентката СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА извършването на очна ставка между свидетелите Р.Е.Т. и
Е.Г.Д.-В..
СЪДЪТ зададе на свидетелите въпросът: В какво състояние беше
15
предадена, съответно приета пациентката М.К..
СВИД. Д.: Не мога да кажа дали при влизането на колегата пациента
беше в клинична смърт. В момента на влизане на пациентката в болницата тя
беше контактна, тя питаше къде се намира и защо не е в ЮЛ.
СВИД. Т.: Пациентката беше в състояние на клинична смърт.
СВИД. Д.: Аз не съм излъгала да казвам, че не е в клинична смърт. Аз не
съм видяла, за да мога да го кажа.
СВИД. Т.: Пациентката беше в клинична смърт. Сведенията на колегата
от ЮЛ, че е била контактна пред спешния кабинет на болницата ни мотивира
да извършим реанимационни дейности.
СЪДЪТ освободи свид. Т. и Д. от залата.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
Определя възнаграждение на свид. Д. в размер на 50 лв. на свидетеля, за
което се издаде 1бр. РКО.
СВИДЕТЕЛЯ Б.: Работех до юли месец 2022 г. в ЮЛ от 2006 г., като
***. Бях дежурна в нощта, в която *** докара пациентката М.. Аз я видях за
първи път в спешно приемно отделение. Тя беше в състояние на клинична
смърт. Беше в безсъзнание, без сърдечна дейност. Това е на 1 етаж. Екипа от
*** беше там, дори когато ние се върнахме да кажем на близките. В този екип
беше д-р Г.. Акушер-гинеколозите са четирима на смяна. Шеф екип беше д-р
Г., след това Т. и още двама. Не си спомням коя акушерка е приела
пациентката, но в спешно приемно отделение има акушерка, която приема
първоначално пациентите. Заварих я в безсъзнание, без сърдечна дейност и
без дишане, с единично гаспово дихателно движение. Т. вече правеше
сърдечен масаж, когато аз отидох. Ориентирах се в ситуацията, опипах пулса
на каротидната артерия на врата, сложих слушалка на гърдите за да чуя имали
сърдечна дейност. Видях зениците, които бяха широки и не реагираха на
светлина и усетих, че кожата й е студена. Започнах да обдишвам пациентката
с лицева маска с амбу. При липса на кръвообръщение това, което проверяваш
е дали има пулс и сърдечна дейност. Целта е да се възстанови сърдечната
16
дейност. Трябва да се търси венозен път, това е в алгоритъма за
кариопулмонална ресусцитация и ние търсихме, опитвахме да сложим
венозен път. Когато няма ефективна циркулация е много трудно, дори
невъзможно да се намери. Може да се опитва по всяко време докато е в
клинична смърт, въпросът е, че вероятността да се намери е по-малка. Ако е
жив може да се каже, че е по-голяма вероятността.
Свидетеля на въпроси на адв П.: Кариопулмонална ресусцитация е
комплект от мероприятия, които включват сърдечен масаж или гръдни
притискания - гръдни компресии, изкуствено обдишване, дефибирлация и
приложение на медикаменти, които стимулират сърдечната дейност. Целия
комплекс от мерки е приложен, изцяло от алгоритъма. Борихме се 45 мин. за
живота й. Не възстанови пулс, сърдечния ритъм – електрокардиографския
беше асистолия през цялото време, докато го мониторирахме. Асистолия –
това е правата черта на електрокардиограмата, защото може да има и други
сърдечни ритми, в контекста на клинична смърт. Например камерно мъждене,
камерна тахикардия, без пулсова сърдечна дейност, обаче асистолията е този
ритъм на сърцето, който е свързан с най-лоша прогноза. През цялото време
беше асистолия, то понякога има артефакти от сърдечния масаж, но е хубаво
да не се спира сърдечен масаж с минимални прекъсвания, това е което е най-
доброто за качествена ресусцитация. Ние направихме в пълен обем
кариопулмонална ресусцитация. Т. беше там когато аз се присъединих към
екипа. Записва се в книга в приемно отделение приемането на пациента. Аз не
знам Т. кога е повикан, но аз се отзовах в рамките на 1мин. от обаждането ми.
На мен ми се обади шефа на екипа - д-р Г. да сляза по спешност в приемно
отделение. Аз бях наблизо, в родилна зала, взех асансьора за три етажа и бях
там. Ние веднага започнахме още в спешния кабинет. Ние продължихме да
обдишваме пациентката с абму, лицева маска и източник кислород. Аз правех
това и Т. правеше сърдечен масаж. Имаше и другите хора, които ни помагаха,
отваряха вратите да се придвижим по-бързо. Не сме преустановявали
реанимационните дейности. Единствено сърдечния масаж се спира временно
по време на дефибрилация, когато всички трябва да са далеч от пациента.
Дефибрилация - това е електрошок, при който се индуцира спиране на
сърдечен ритъм с надеждата, че сърцето ще възстанови спонтанен сърдечен
ритъм. Аз писах обяснения към медицинския одит. Не ми е известно какъв е
резултата от това.
17
Свидетеля на въпроси на адв К.: Пациентката беше интубирана веднага
след като пристигнахме в централна реанимация. Първо беше интубирана,
постави се на апаратна вентилация със 100 % кислород и след това направих
ранна дефибрилация.
СЪДЪТ освободи свид. Б. от залата.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
Определя възнаграждение в размер на 50 лв. на свидетеля, за което се
издаде 1бр. РКО.
По направените искания за назначаване на КСМЕ СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изготвяне на съдебно медицинска експертиза, вещото лице
по която да отговори на посочените от страните-ищец и ответник ЮЛ
въпроси
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на по 350 лв. платим от ищ. страна и отв.
ЮЛ в 7-дневен срок от днес.
АДВ С.: Моля вещите лица да не са от съдебния район на гр. София.
СЪДЪТ ще се назначи ВЛ в закрито заседание, след представяне на
доказателства за внесен депозит.
АДВ П.: Няма да поставям допълнителни въпроси към ВЛ, доколкото
същите са поставени от ищцовата страна.
АДВ С. Във връзка с показанията на свидетеля Е.Г., моля да ми
допуснете един свидетел при режим на довеждане, във връзка с
обстоятелства, относно обстановката в дома и условията в които се е
намирала тя.
18
АДВ К.: Не възразявам.
АДВ П.: Възразявам. Считам, че бяха разпитани достатъчно свидетели
на ищцовата страна.
По направеното от ищцовата страна искане СЪДЪТ счита, че след
събиране на доказателствата от разпита на д-р Г. е допустим разпит на още
един свидетел на за конкретно посочените обстоятелства, а именно:
състоянието на дома на наследодателката на ищците.
Мотивиран от орното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА разпит на един свидетеля на ищцовата страна при режим на
довеждане.
Определя краен срок за събиране на гласни доказателства- следващото
съдебно заседание.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО ЗА 13.12.2022 г. от 15.00 ч., за когато
страните уведомени.
Протоколът е изготвен в с.з., което приключи в 15,54 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
19