Р Е Ш Е Н И Е № 201
гр. ВРАЦА, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на трети май през две
хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове:ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
РЕНАТА
Г.МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
в присъствието на секретар Миглена К.
като разгледа докладваното от съдия Пеловска в.гр.дело N 220 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна
жалба, подадена от Я.С.Т. ***, чрез особения му представител адвокат М.Д.,
против решение от 14.02.2019г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело
№1516/2018г., с което жалбоподателят е осъден да заплаща месечна издръжка за
малолетното дете С., в размер на 150 лв. за в бъдеще, както и издръжка в същия
размер за минало време-една година назад от предявяването на иска, т.е. от
11.04.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката.
В жалбата се твърди, че атакуваното
решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради
което се иска неговата отмяна и постановяването на ново такова, с което искът
за издръжка за минало време да бъде отхвърлен, а искът за присъждане на
издръжка да бъде уважен в размер на минималната такава, като се присъдят и
направените по делото разноски. Поддържа се, че районният съд неправилно е
присъдил издръжка за минало време и неправилно е възложил доказателствената
тежест върху ответника, като се излагат доводи, че ищцата сама признава, че
страните са живеели заедно в продължение на две години, а доказателства в
подкрепа на иска за минал период не се представени. Сочи се, че жалбоподателят
е безработен, няма доходи и не притежава имоти, които обстоятелства не са
зачетени при определянето на размера на текущата издръжка. Не е зачетено и
това, че ищцата има доходи, при което издръжката следва да бъде определена не
само според нуждите на детето, но и според възможностите на родителите.
Поддържа се също, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и в
противоречие със събраните по делото доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
въззиваемата М.И.К., действаща като майка и законна представителка на
малолетното дете С.Я.Т., е постъпил писмен отговор, чрез упълномощения адвокат П.,
с който въззивната жалба се оспорва. Развиват се съображения, че правото на
издръжка за минало време е предвидено в закона, като законно предвиден е и
минималния размер на дължимата издръжка. Твърди се, че по делото са ангажирани
необходимите доказателства, обуславящи както размера на текущата издръжка, така
и размера на издръжката за минал период. Сочи се, че жалбоподателят е здрав и
трудоспособен и не полага грижи за други деца, поради което не може да бъде
освободен от задължението да заплаща издръжка в присъдения размер. Иска се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение
в условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
С жалбата и отговора не се правят
искания за събиране на доказателства от въззивната инстанция.
При
извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на
изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК и е насочена против
обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
За
да се произнесе по правилността на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд – Враца е сезиран от М.И.К., действаща като майка и законен представител на
малолетното дете С.Я.Т., чрез адв. З.П., с обективно съединени искове против Я.С.Т.
***, както следва"
1/ Иск с правно основание чл. 142 вр. с
чл.143 СК за осъждането на ответника да заплаща месечна
издръжка за детето в размер на 160 лв., считано от предявяване на иска до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска;
2/ Иск с правно основание
чл.149 СК за осъждането на ответника да
заплати месечна издръжка в същия размер за минал период - една година преди
завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска.
В исковата молба се твърди, че детето С.Я.Т.
е родено на *** г. от съвместното съжителство между М.И.К. и ответника Я.С.Т..
Поддържа се, че родителите са живели на семейни начала две години и са се
раздели когато детето С. е била на една година и шест месеца. Сочи се, че след
раздялата ответникът не е виждал и чувал детето и не е плащал издръжка.
Навеждат се доводи, че С. е ученичка във
втори клас в училище "***" гр. Враца и са й необходими повече
средства за облекло, храна, учебници и други учебни пособия. Ищцата твърди, че
има задължения към друго дете, което е малолетно и за чието отглеждане не
получава майчинство, тъй като не е била осигурена за този осигурителен риск.
В срока по
чл.131,ал.1 ГПК адв.М.Д., в качеството й на назначен от съда особен
представител на ответника Я.Т., е
депозирала писмен отговор, в който оспорва иска по размер. Навежда доводи, че претендираният размер на
издръжката е завишен. Моли съдът да уважи предявения иск до минималния законоустановен размер
от 127.50 лв., както и да отхвърли изцяло предявения иск за издръжка за минал
период като неоснователен и недоказан.
Пред
районния съд са събрани писмени доказателства, относими към твърденията на
страните за нуждите на детето, доходите на родителите, възможностите им да
дават издръжка и задълженията им за издръжка към други лица.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема следното:
От приложеното по
делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
0747/30.12.2009 г. на Община ***, ***, се установява, че детето С.Я.Т. е родено
на ***г. в гр.София от майка М.И.К. и баща Я.С.Т..
Не са оспорени
твърдените в исковата молба обстоятелства, че родителите са живели на семейни
начала около 2 години, че са се разделили когато С. е била на едногодишна
възраст, както и че оттогава ответникът е преустановил контактите си с детето.
От приложеното
уверение № 629/20.03.2018 г., изд. от училище "***", гр.Враца, се
установява, че към настоящия момент детето С.Я.Т. е записана като редовна
ученичка във втори клас.
В приложения по
делото социален доклад от ДСП-Враца е отразено, че още от раждането на С.
непосредствени грижи за нея полага майката М.К.. Посочва се също, че майката не
работи и полага грижи за другото си малолетно дете Ф., като финансова подкрепа
на майката оказва бащата на второто й дете- Ц., който работи в Германия.
Отразено е още, че майката изпитва финансови затруднения за задоволяване
потребностите на С., възникващи с оглед възрастта й, още повече, че бащата Я.Т.
не ги подпомага както в емоционален, така и във финансов план.
От приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено
въз основа на Акт за раждане № 0046/15.03.2017 г. на Община Мездра, се
потвърждава обстоятелството, че майката М.К.
има задължение за издръжка към още едно свое малолетно дете - Ф. Ц. Ц., родено на
***г. От представеното удостоверение изх.№ 18/08.01.2018 г. на ДСП-Враца се
установява, че за периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г. на М.К. са изплатени
месечни помощи за деца по чл.7 ЗСПД, месечни помощи за отглеждане на дете до
1-годишна възраст по чл.8 ЗСПД и целева помощ за отоплителен сезон 2017/2018г.
общо в размер на 1475.10 лв. От
представената декларация за материалното и гражданско състояние по чл.83,ал.2 ГПК се установява,че майката М.К. не работи. Декларирала е, че получава месечна
помощ в размер 226 лв. и няма други източници на доходи.
Бащата не представя
доказателства за трудовата си заетост и доходи. Въпреки положените усилия,
социалните работници от Д"СП"-Враца, не са успели да осъществят
контакт с него и да съберат нужната информация.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Следователно до навършване на пълнолетие правото
на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Съдът, при определяне
размера на издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери
баланса между доходите на родителите и нуждите на детето, като съобрази и
разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК. Ищецът - родител е в трудоспособна възраст и следва да
предоставя на детето си издръжка, осигуряваща му условия за живот и развитие.
Безусловният характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, цели да
им се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират
нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха
заедно.
При определяне потребностите
на детето съдът взема предвид, че същото е в втори клас, с оглед на което и
нуждите му, свързани с бита, облеклото, храната, обучението и пр. все още не са
значителни.
По отношение на доходите на родителите са
събрани данни само за майката, която в декларация за имотното си състояние е
посочила, че получава месечна помощ в размер от 226 лв. При съобразяване, че тя
полага непосредствените грижи за детето С., както и че има задължение за
издръжка и към друго малолетно дете Ф., е ясно, че няма възможност да работи и да
получава допълнителни доходи.
За доходите на
бащата не са ангажирани доказателства. Като се има предвид, че същият е в
работоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания, възпрепятстващи
го да полага труд, настоящият съдебен състав намира, че като база за определяне
на възможностите му да участва в издръжката следва да бъде взета минималната
работна заплата за страната, която към датата на приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция е в размер на 560.00 лева (ПМС № 320/20.12.2018
год.). Така приетата база за възможностите на бащата означава, че той има
възможност да заплаща месечна издръжка за детето, клоняща към минималния
размер, определен от разпоредбата на чл.142, ал.2 СК и възлизащ на 1/4 от
минималната работна заплата, т.е. 140,00 лв.
Определената от
районния съд издръжка в размер на 150.00 лева надвишава незначително този
минимален размер и въззивният съд намира за неоснователно възражението на
особения представител, че издръжката следва да бъде точно в минималния размер
по чл.
142, ал. 2 СК. Минималната издръжка не е константна величина, а функция от
размера на минималната работна заплата в страната, която също е променлива величина.
В случая, определената от районния съд месечна издръжка е съобразена с
обстоятелството, че майката не може да реализира доходи поради отглеждането на
друго малолетно дете, както и че същата участва в издръжката на детето чрез
грижите и средствата, които отделя за задоволяване на ежедневните му нужди при
отглеждането. Липсват доказателства бащата
да дължи издръжка за друго дете или да е обременен от здравословни или други
проблеми, които да му пречат да реализира доходи. Затова настоящият съдебен състав
приема, че е оправдано той да поеме по-съществената част от месечната издръжка.
Настоящият състав
намира за основателна и претенцията за плащане на издръжка за минало време на
основание чл. 149 от СК, считано от 11.04.2017 г. до
датата на депозиране на исковата молба - 11.04.2018г. Този иск се основава на
същите факти, имащи правно значение по отношение нуждите на детето и
възможностите на родителя, както и при иска с правно основание чл. 143
от СК. Правилно районният съд е иска за издръжка за минало време в същия
размер като е присъдил месечна издръжка в размер на 150,00 лв. за период от една
година назад или общо 1800 лв.
С оглед изложените
съображения, настоящият състав счита, че първоинстанционното решение следва да
бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Съгласно
указанията, дадени в т.7 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ВКС,ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от особения представител
същият не дължи внасяне на държавната такса, а задълженото лице е
представляваната от него страна. Дължимата държавна такса се присъжда с
решението по спора в тежест на съответната страна съобразно изхода на делото. В
случая въззивната жалба се оставя без уважение, поради което в тежест на
въззивника Я.Т. е да заплати по сметка на ОС-Враца държавната такса за въззивно
обжалване в размер на общо 144,00 лв.
С оглед обстоятелството,
че пълномощникът на ищцата й е оказал безплатна правна помощ, на осн.чл.38,
ал.2 от ЗА следва да бъде осъден ответника Я.Т. да заплати на адв.П. възнаграждение
в размер на 300 лв. съобразно чл.7,ал.1,т.6 от Наредба №1/2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135/14.02.2019
год. по гр.дело № 1516/2018 год. по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА Я.С.Т., с ЕГН ********** и с регистриран
постоянен адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд-Враца държавна такса в размер на 144,00 лв.
ОСЪЖДА Я.С.Т., с ЕГН ********** и с регистриран
постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.З.Д.П., с ЕГН **********, с адрес на упражняваната
дейност гр.Русе, ул.*** - партер, от АК гр.Русе, сумата от 300 лв. - адвокатско
възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.