№ 943
гр. Пловдив , 09.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20205330207816 по описа за 2020 година
намери следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Т. А. Д., чрез адв.
С.М., против заплатена компенсаторна такса за ППС № 16AIJ471 в размер на
383 евро или 746 лева на 19.10.2020г.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят Д. е бил спрял на МП „Капитан
Андреево“, където му е бил представен лист тип „Разписка за маршрутна
карта“ и му е било обяснено, че дължи сумата от 383 евро, представляваща
компенсаторна такса затова, че се е отклонил от заявения и предварително
заплатен маршрут. Сочи се, че жалбоподателят не бил съгласен с
констатациите и поискал да му бъде представена допълнителна информация,
като му била показана снимка на ППС-то, което управлявал, и му било
обяснено, че може да заплати компенсаторната такса или ще му бъде
наложена глоба с фиш за извършеното от него нарушение. Твърди се, че
жалбоподателят заплатил компенсаторната такса.
Съдията-докладчик е дал указания на жалбоподателя да конкретизира
искането си чрез посочване на конкретния акт, който се обжалва. По делото е
постъпило становище от процесуалния представител на жалбоподателя от
13.01.2021г., в което е посочил, че обжалва изцяло наложената компенсаторна
такса, като счита, че в конкретния случай актът или действието, въз основа на
които е следвало същата да бъде заплатена, има характер на санкционен акт,
или на действие с равностоен на санкционен писмен акт ефект.
В посоченото становище отново е останало неясно какъв е актът, който
се обжалва, поради което съдията-докладчик е дал нови указания на
1
жалбоподателя за отстраняване на нередовностите.
С ново становище, постъпило в съда на 05.02.2021г., процесуалният
представител е посочил, че обжалва индивидуален административен акт,
изразил се в незаконосъобразен и неправилен отказ на административен
орган – длъжностно лице, спадащо към администрацията на Агенция
„Митници“ на 19.10.2020г. на МП „Капитан Андреево“ да се извърши
действие по обработка на митническата документация на превозвана от
жалбоподателя стока, без преди това да е заплатена „компенсаторна такса“.
Становището е било подадено в срока за отстраняване на нередовността с
оглед датата на изпращане на електронния документ по пощата – 01.02.2021г.,
който не е достигнал до съда по независещи от жалбоподателя причини.
С оглед изпълнението на указанията на съдията-докладчик, настоящото
производство следва да се разгледа по правилата на подсъдността от друг съд,
поради следното:
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП и чл. 189е, ал. 2 и ал. 6 от ЗДвП,
заплащането на компенсаторната такса представлява доброволен акт, като на
преценка на лицето е оставен изборът му дали да му бъде съставен АУАН и
впоследствие НП, или да я плати в намален размер в сравнение с глобата за
същото нарушение. Правните последици от доброволното заплащане на
компенсаторната такса са посочени в чл. 10, ал. 2 от ЗП и те са, че се
освобождава от административно-наказателна отговорност заплатилият
таксата водач на пътното превозно средство, неговият собственик или трето
лице, както и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с
конкретното пътно превозно средство. Поради доброволното заплащане на
компенсаторна такса в размер на 383 евро, в случая не е съставян АУАН и
издавано НП, респ. издаван електронен фиш, и не се е развило
административно-наказателно производство, което да е предмет на оспорване
пред РС-Пловдив.
Въз основа на твърденията в жалбата и с оглед постъпилото
допълнително становище за отстраняване на нередовности в същата, се
установява, че волята на жалбоподателя е била да обжалва действията на
административен орган. Тези описани действия имат характер на
индивидуален административен акт и обжалването им подлежи на съдебен
контрол, който се осъществява от системата на административните съдилища
по реда на АПК. В тази връзка следва да се посочи, че конкретно по дела във
2
връзка с незаплащането на компенсаторна такса е налице противоречива
практика в страната относно възможността за обжалването по съдебен ред на
действията на администрацията. Най-новата практика на ВАС обаче е
категорична, че такава възможност е налична. В тази насока изрично е
Определение № 12999 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9480/2020 г., VII
о., съгласно което „ Възлагането на задължение за заплащане на определен
размер на компенсаторната такса на съответния правен субект от
административен орган представлява властническо волеизявление, което
осъществява елементите на акт по чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като пряко засяга
права и законни интереси на адресата…“ и „..В случая е налице
властническо волеизявление на оправомощен от закона административен
орган – митнически орган, който извършва контрол по изпълнение на
задължението за заплащане на пътни такси съгласно чл. 15, ал. 2, т. 15 ЗМ,
чл. 10е, ал. 1 ЗП, чл. 167, ал. 3б, т. 1 ЗДвП, чл. 9, ал. 3 от Наредбата. Това
властническо волеизявление е на основата на преценката на органа за
осъществено административно нарушение – ползването на платена пътна
мрежа, без да е заплатена дължимата тол такса, и определя размера на
компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, без заплащането на която
пътното превозно средство не може да напусна страната.“ В същия смисъл
са и Определение № 13416 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9479/2020 г.,
VII о., Определение № 15773 от 18.12.2020 на ВАС по адм. д. № 12815/2020г.
VII o. и Определение № 317 от 12.01.2021 на ВАС по адм. д. № 12925/2020г.
VII o. Определение № 308 от 12.01.2021 на ВАС по адм. д. № 11332/2020г.
VII o., съгласно които задължението за заплащане на компенсаторна такса,
като вид държавна такса, не може да възникне без едностранно властническо
разпореждане, т.е. без наличен индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и този акт безспорно засяга правата и законните
интереси на адресата си, тъй като му възлага финансово
задължение. Действието е извършено от административен орган по чл. 15, ал.
2, т. 15 от Закона за митниците, следователно компетентен е съответният
административен съд.
Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални
административни актове се разглеждат от административния съд по
постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно
адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или
3
седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд -
град София. Тъй като адресат на акта е жалбоподателят, а същият е без
постоянен адрес в Република България (съгласно твърдението на стр. 2, ред 4
и 5 от жалбата), то по правилата на местната подсъдност компетентен е
Административен съд- гр. София, на който следва да се изпрати делото по
подсъдност. Настоящото съдебно производство пред РС-Пловдив следва да
бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложеното,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по АНД №
7816/2020.
ДА СЕ ИЗПРАТИ ДЕЛОТО по подсъдност на Административен съд
– град София.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4