РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Благоевград, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103125 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. П., ЕГН **********, от гр. ***** против
„Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от ****.
Ищецът заявява, че на 12.08.2024г. между него ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № 262966, по силата на който ответникът му бил отпуснал заем в
размер на 2500 лева. Смята, че процесният договор за потребителски кредит бил нищожен
поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и
поради накърняване на добрите нрави. Излага подробни доводи в тази връзка.
Ответникът заявява, че признава предявения иск. Иска да се приложи разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
установителен иск по чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД, с който се претендира да бъде обявeнa
нищожността на договор за потребителски кредит № 262966 от 12.08.2024.
Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от
легитимирано лице, депозиран е и пред компетентния съд.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
решение при признание на иска се явява основателно по следните съображения:
Институтът на съдебното решение при признание на иска е регламентиран в чл. 237 ГПК.
От анализа на тази разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по
искане на ищеца, когато кумулативно са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е
признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на
добрите нрави и 3/ да не се касае за признаване на право, с което страната не може да се
разпорежда.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
1
На първо място, ответникът с изявлението му, обективирано в писмения отговор на
исковата молба, е направил изрично признание на предявената от ищеца срещу него искова
претенция.
На второ място, необходимо е да се отбележи, че в конкретния казус предмет на делото е
вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит (т. е. материално субективно
облигационно право). В този контекст правата, признатите от ответника, не противоречат
нито на закона, нито на добрите нрави, поради което не е налице пречка по смисъла на чл.
237, ал. 3, т. 1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
На трето място, с оглед характера на признатите от ответната страна права, посочени в
предходния абзац, може да се заключи, че се касае за права, с които ответникът може да се
разпорежда.
В обобщение се налага крайният извод, че са налице законовите предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска, с което ищцовата претенция следва да
бъде уважена.
Относно разноските:
Отговорността за разноски в гражданския процес по правната си природа представлява
гражданско облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на
едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с това право задължение на
другата страна да заплати разноските, сторени от страната, предизвикала неоснователно
правния спор.
Ето защо и отговорността за разноски се разпределя в зависимост от изхода на делото.
Според чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а съгласно
правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото,
право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено
изключение от разрешението, дадено в ал. 1 на същия нормативен текст, като е предвидено,
че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент от
противното, когато с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото,
но в хода на същото е заплатил претендираната сума, той няма право на разноски, а трябва
да възмезди ищеца за направените от него съдебно-деловодни разходи (вж. изрично в този
смисъл Определение № 232/07.05.2015 г. по ч. т. д. № 992/2015 г., II т. о. на ВКС, където е
разгледана точно такава хипотеза). В настоящия случай е спорно дали ответникът е станал
причина за завеждане на делото. Съдът намира, че ответникът е станал причина за
предявяване на иска, тъй като преди подаване на исковата молба е сключил с ищеца договор
за потребителски кредит, който противоречи на императивна правна норма, а именно чл. 11,
т. 10 ЗПК, като същият накърнява добрите нрави. В тази връзка следва да се има предвид, че
извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото.
Горните принципни положения, пренесени в полето на настоящия казус, дават основание
за извод, че ищецът има право на търсените от него разноски. При определяне на дължимите
разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В тази
връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се
присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба №
1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 896 лв. Исканото адвокатско възнаграждение е
прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. То е нужно да
се фиксира на 400 лв. Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата
на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на приетото в
Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този
акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са
2
длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на
адвокатските възнаграждения, а преценката трябва да се концентрира върху
характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет,
извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства,
броя на проведените съдебни заседания, като не следва да се пропуска, че все пак става
въпрос за квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи
завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на
разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира
напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна, на
фона на признанието на исковата претенция. В хода на съдебното производство е изготвена
подробна искова молба, която е ориентирана към доводи за нищожност на процесния
договор за потребителски кредит. Проведено е само едно открито заседание, в което
процесуален представител на ищеца не е взел лично участие. Събрани са единствено
писмени доказателства, които са малко по обем. Спорът включва имуществено притезателно
право на невисока материална стойност. Разгледаната правна проблематика не е с особено
висок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна
практика. При това положение размерът на адвокатското възнаграждение следва да се
редуцира в размер на 400 лв. На ищеца следва да се присъдят и разноски за държавната
такса в размер на 238,71 лв. Ето защо общият размер на разноските, които ответникът
следва да заплати на ищеца, възлиза на 638,71 лв.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр.
Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за
потребителски кредит № 262966/12.08.2024г., сключен между Н. Г. П., ЕГН **********, от
гр. *****, като заемополучател и „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, представлявано от ****, като заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от **** да заплати на Н. Г. П.,
ЕГН **********, от гр. *****, разноски в производството в размер на 638,71 лв.
/шестстотин тридесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3