РЕШЕНИЕ
№ 1109
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330110194 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от А.
Х. М., действаща чрез своя баща и законен представител Х. В. М. срещу Община
Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с
който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от
5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
инцидент, настъпил на ********г., при който ищцата се е наранила при пропадане през
мрежата на комбинирано детско съоръжение, намиращо се в гр.
************************“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на настъпване на увредата /**************г./ до окончателното й погашение.
С исковата молба се твърди, че на дата **********. около *******. детето А.М.
се е наранила при игра на мрежата на комбинирано детско съоръжение, намиращо се в
гр.*************************“. Сочи се, че преминавайки по мрежата на
съоръжението ( която мрежа е пригодена за игра ), десният крак на детето пропаднал
през металната конструкция. Наранен бил кракът на детето, както и нейното ляво рамо,
тъй като тя се опитала да се задържи и да не пропадне през конструкцията. През това
време детето било придружавано от М. Д.- М. Същата веднага се притекла на помощ
на детето и успяла да освободи заклещения в конструкцията крак. Непосредствено след
инцидента, детето изпитвало силни болки, поради което била отведена по спешност за
преглед в ********************. Било установено, че детето е с фрактура на
проксимален ляв хумерус, поради което лявата му ръка била обездвижена с
ортопедична митела. След инцидента, родителите на детето сезирали Окръжна
прокуратура – П****, с цел извършване на проверка по случая. Било констатирано, че
детското съоръжение действително е повредено и неподходящо за ползване от деца.
Изтъква се, че Община Пловдив като лице, което стопанисва съоръжението за игра на
детската площадка, не е положила дължимата грижа за поддържането му в изрядно
1
състояние, което да бъде и безопасно за деца. Изтъква се, че няколко дни след
инцидента детето е изпитвало силни болки, не е могло да спи и е било необходимо да
приема болкоуспокояващи. Ръката на детето е била обездвижена и то не е можело да
извършва дори базови ежедневни дейности, поради което имала нужда от
непрекъснати грижи. Допълнително, след инцидента освен физически болки, детето
изпитвало страх и смущение, не желаела да посещава детски площадки и да играе на
тях. Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Пловдив. Оспорва
се искът по основание и размер. Сочи се, че не е налице пряка причинно- следствена
връзка между причинените на детето увреди и повреденото съоръжение за игра.
Изтъква се, че непосредствено след като Община Пловдив е била сезирана от Окръжна
прокуратура- П****, е предприела действия в насока ремонтиране на комбинираното
съоръжение за игра, поради което е неоснователно твърдението на ищеца, че е
бездействала. Релевира се възражение за съпричиняване като се твърди, че детето не е
било под непрекъснат надзор, както и че е можело само да прояви бдителност и да
избегне участъкът от съоръжението, който е бил повреден. Моли се искът да бъде
отхвърлен, а при условията на евентуалност, да бъде редуцирано дължимото
обезщетение. Претендират се сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД е обективна, притежава
обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни и противоправни действия.
Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие
или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа-
тази отговорност произтича не от вината на лицето, което е възложило работата, а от
вината на лицето – изпълнител на възложената работа; настъпване на вреда; пряка
причинно- следствена връзка между противоправното поведение и настъпилата увреда.
Между страните не е налице спор, че на дата ***********г. около ******** ч. в
гр. ********************“ е настъпил инцидент, при който десният крак на
малолетната А. Х. М. е пропаднал през мрежата на комбинирано детско съоръжение за
игра. Не се оспорва и факта, че посоченото съоръжение се стопанисва от Община
Пловдив ( посочените факти са отделени за безспорни с доклада по делото – л. 59, за
което страните не са възразили ). Впрочем, обстоятелството, че комбинираното детско
съоръжение за игра се стопанисва от Община Пловдив се установява и от факта, че
същото е разположено в парк „*******************“, който парк на основание чл. 3,
ал. 1, т. 3 Закон за общинската собственост, представлява публична общинска
собственост.
Както вече бе посочено, страните не оспорват факта, че на процесната дата
*************г. е настъпил инцидент, при който десният крак на малолетната А. Х.
М. е пропаднал през мрежата на комбинирано детско съоръжение за игра в парк
„*************“. Спорът между страните се концентрира досежно наличието на пряка
причинно- следствена връзка между инцидента и настъпилите травматични увреди (
счупване лявата ръка на ищцата вследствие на пропадането ). В тази връзка, от
приетата по делото комплексна СМЕ и СПЕ / л. 90- 98/, отвъд всякакво съмнение се
установява обстоятелството, че счупването на лявата раменна кост на детето е
причинено именно поради пропадането на крака на малолетната през дупка в
съоръжението за игра. След като кракът на детето е пропаднал, то се е опитало да се
2
задържи с ръце за въжетата, но поради силата на пропадането лявата ръка се огъва и се
получава „не разместено счупване на горен край на лява раменна кост“ ( т. 1- ва от
заключението на експертите – л. 93 от делото ). Експертът е посочил, че вследствие на
счупването детето е изпитвало интензивна болка, като за възстановяването е бил
необходим период от 30 дни. Силно изразените страдания на детето са били
съпроводени и със затруднения при самообслужването ( на детето е била необходима
помощ за обличане, събличане, ежедневен тоалет ). Посочено е, че след изтичане на
периода на възстановяване не се наблюдават усложнения. В заключението е отразено и
че детето страда от „остеогенезис инперфекта“- състояние, при което костите могат да
се счупят и при минимални травми. Сочи се, че това не се отразява на
продължителността на заздравяването, както и че преди процесния инцидент, детето не
е имало травми на лявата ръка. Досежно психо- емоционалното състояние на детето,
експертите са констатирали, че след инцидента, освен силни болки е изпитвало
безпокойство, проблеми със съня и потиснатост. Ежедневните ограничения, които
детето е трябвало да търпи в периода на възстановяване също са се отразили
неблагоприятно върху психическото му състояние.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещите лица, като счита същото за
обективно, обосновано и пълно.
От показанията на св. Д.- М. / л. 80 от делото / се изяснява, че към процесната
дата е работила като детегледачка на малолетната А.М. На ************г. тя е отишла
с детето в парк „******************“. Детето е започнало да си играе на нарочно
обособено за тази цел съоръжение. Преминавайки по мрежа, поставена на
съоръжението, кракът на детето пропада в дупка и потъва през мрежата. Свидетелката
сочи, че детето се е опитало да се задържи, но от силата на пропадането лявата й ръка
се е засякла с конструкцията и детето е изкрещяло от болка. Свидетелката успяла да
издърпа детето от съоръжението за игра и незабавно се е обадила на родителите му.
Детето било отведено в***************, където при осъществен преглед било
констатирано счупване на ръката. Детето изпитвало силна болка около 2- 3 седмици
след инцидента, не посещавало училище и почти не можело да спи. Поддържа, че през
това време детето е имало нужда от непрекъснати грижи.
Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетелката, доколкото счита
поднесената от нея информация е обективна, последователна и съответна на останалия,
приобщен по делото доказателствен материал. Нужно е да се акцентира и върху факта,
че св. М************ е както пряк, така и първичен информационен източник досежно
процесните събития.
От показанията на св. Д- М. / л. 81 от делото/ се изяснява, че ръката на детето е
била обездвижена за период от около един месец. Поддържа, че първите две седмици
след инцидента детето е изпитвало силни болки и е имало нужда от грижи дори за
основни ежедневни дейности. Сочи, че след заздравяването на костта, на детето не е
извършвана рехабилитация, тъй като не е имало лекарско предписание за това.
Свидетелката сочи, че процесът на оздравяване е преминал без усложнения.
Съдът кредитира изложеното от свидетелката, доколкото поднесената от нея
информация е безпротиворечива и съответна на приобщения по делото доказателствен
материал.
Преценени в своето единствено, горепосочените информационни източници (
изготвената комплексна експертиза и показанията на свидетелите ), налагат единствено
възможния извод, че счупването на лявата раменна кост се дължи именно на
пропадането на крака на детето през дупка в мост тип „мрежа“ на комбинирано детско
съоръжение за игра в парк „********************. В началото на настоящото
3
изложение бе посочено, че доколкото съоръжението се намира на територията на
публична общинска собственост ( парк ) и е поставено от органи при Община Пловдив,
то именно върху последната тежи отговорността да го стопанисва и поддържа в
състояние, годно да бъде експлоатирано от деца. В уверение на последното
обстоятелство е и приетата по делото кореспонденция между Окръжна прокуратура –
П. и Община Пловдив, с която общината уведомява, че във връзка с подадените
сигнали, след процесния инцидент е предприела действия по отремонтиране на
детското съоръжение за игра ( л. 21- 22 ). В конкретния случай, след като кракът на
ищцата е пропаднал през дупка в съоръжението за игра и вследствие на това е счупена
лявата и раменна кост, то видно е, че ответникът не е предприел необходимите и
своевременни действия да обезопаси съоръжението или да го отремонтира.
Не може да бъде споделено възражението на Община Пловдив, че процесният
инцидент е настъпил, тъй като детето А.М. е била оставена без надзор. Напротив-
детето постоянно е било под наблюдението на св. Д.- М., включително и на процесните
дата и място. Не би могло да се очаква, че преди да позволи на детето да играе на
обособеното за тази цел съоръжение, свидетелката ще инспектира основно мястото за
игра. Подобно задължение не й се вменява ( нормативно или житейски ), доколкото
очакването е, че след като Община Пловдив е обособила нарочно място за игра на деца,
то същото е предварително инспектирано, обезопасено и подготвено от специалисти.
Презумпцията е, че децата са уязвими именно поради своята неопитност и предвид
това всички съоръжения за игра, които са със свободен достъп, следва предварително и
внимателно да бъдат инспектирани, поддържани и стопанисвани от съответните
специалисти ( в случая работещи или наети от Община Пловдив ).
Неоснователно е и възражението на ответната страна за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на детето. Община Пловдив свързва
твърденията си за наличие на съпричиняване с констатираното от експертизата
заболяване на детето- „остеогенезис инперфекта“. За да се приеме, че е налице
съпричиняване, то следва на първо място поведението на пострадалото лице да е
противоправно ( изрично с тази връзка- мотивната част на т. 7 от ТР от
23.12.2015г. по тълк. дело № 1/ 2014г. на ОСТК на ВКС ). Вроденото заболяване на
ищцата не е поставено в зависимост от нейната воля и по никакъв начин не може да
бъде дефинирано като противоправно. Същото представлява обективно медицинско
състояние и в тази връзка не се намира в причинно- следствена връзка с настъпилия
инцидент, която би могла да обуслови редуциране размера на обезщетението само на
това основание. Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че лявата
раменна кост на детето е счупена вследствие на пропадането през мрежата на
съоръжението за игра, а не защото детето страда от вродено заболяване. Тоест, ако в
мрежата не бе налице скъсване и детето не бе пропаднало през дупката, то не би
счупило раменната си кост единствено с преминаването по съоръжението за игра.
Предвид гореизложеното съдът счита, че са налице всички материалноправни
предпоставки за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на Община
Пловдив и в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Досежно размера на справедливото обезщетение съдът съобрази
факта, че вследствие на пропадането, лявата раменна кост на детето е счупена, което е
довело до необходимост от имобилизиране на ръката за период от 30 дни. Особено
през първите две седмици след инцидента, детето е изпитвало силни болки и
значителен дискомфорт. Той е бил свързан не само с негативни физически усещания-
детето не е можело да спи спокойно, изпитвало е притеснения и не е било в състояние
да се обслужва само. Било е необходимо да приема и обезболяващи медикаменти. Не
без значение е и обстоятелството, че за период от един месец детето е следвало
4
коренно да промени начина си на живот и да го съобрази с ограниченията от
обездвижената си лява ръка. Разгледани в своята съвкупност, горепосочените фактори
създават значително напрежение у малолетната А.М. и така породеният дискомфорт
следва да бъде обезщетен. Настоящият съдебен състав счита, че справедливото
парично обезщетение, което би репарирало претърпените от ищцата неимуществени
вреди ( болки и страдания ) възлиза на сума в размер от 5000 лв. Върху горепосочената
главница от 5000 лв. се дължи и законна лихва, считано от датата на настъпването на
вредоносното събитие / ********* / до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното, предявеният от ищцата осъдителен иск следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в настоящото производство в общ
размер от 412, 44 лева формирани, както следва- 212, 44 лв. държавна такса и 200 лева
заплатен депозит за вещо лице. Ищецът претендира заплащане и на адвокатско
възнаграждение в размер от 596 лв., но по делото не са представени доказателства за
договаряне и реално заплащане на претендирания хонорар. В тази връзка, по делото
фигурират две пълномощни от ищеца, делегиращи представителни права съответно на
адв. К. / л. 27 / и адв. С. / л. 74 /, но не и договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на А. Х. М., ЕГН
**********, действаща чрез своя баща и законен представител Х. В. М., ЕГН
********** на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сума в размер от 5 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди / болки и страдания
/ от инцидент, настъпил на *********г., при който ищцата се е наранила при
пропадане през мрежата на комбинирано детско съоръжение, намиращо се в
гр.*************“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
настъпване на увредата / *********./ до окончателното й погашение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********, да
заплати на А. Х. М., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен
представител Х. В. М., ЕГН ********** сумата от 412, 44 лева, представляваща
сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5