Р Е Ш Е Н И Е№1060
гр. Перник, 11.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГК, 5-ти състав, в
публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
участието на секретаря Вероника Вескова като разгледа гр. д. № 8450 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Агенция за събиране на
вземанията” АД иск за установяване, че М.Д.К. дължи на ищеца сумата 548,05
лв. /петстотин
четиридесет и осем лева и пет стотинки/, представляваща главница по Договор за
заем CrediHome
№ ***, сключен на 06.01.2015 г. и допълнителни услуги към заем CrediHome № ***, сумата 60,28
лв. /шестдесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 09.02.2015 г. до 17.08.2015 г., сумата 117,60 лв. /сто и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 09.02.2015 г. до 17.08.2015 г., сумата 277,20 лв. /двеста седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ -
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
09.02.2015 г. до 17.08.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата 548,05 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.08.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането, сумата 88,56 лв. /осемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/ -
лихва за забава по договор за заем за периода от 10.02.2015 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.08.2017 г., сумата 57,48 лв. /петдесет
и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ - лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 10.02.2015 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.08.2017 г. за които суми е образувано ч.гр.д.
5655/2017г. по описа на ПРС.
Ответникът
К., чрез назначеният му от съда особен представител, не депозира писмен отговор
в срока по чл.131 ГПК.
В съдебно
заседание ищеццът се представялява от процесуален представител, който поддържа
предявения иск.
Ответникът
се представлява от назначеният му от съда на основание чл.47,ал.6 ГПК особен представител, който
оспорва иска по основание и размер.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
На
30.08.2017 год., ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410
от ГПК
срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа, на което е било
образувано ч.гр.дело №5655/2017 год. по описа на ПРС. Въз основа на подаденото заявление
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено
длъжникът-ответник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумите, както
следва: препиши от ЗАПОВЕДНОТО.
Посочено
е, че вземането произтича от сключен Договор за ЗАЕМ Credi Home №***/06.01.2015г. и допълнителни
услуги към заем Credi Home
№***. В изпълнение на разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал
указания на заявителя, поради което в законния едномесечен срок, е
предявен настоящият установителен иск с правно основание чл.415 ал.1
от ГПК.
От
представените, неоспорени и приети от съда писмени доказателства се установява,
че между „Микро Кредит“ АД и
отвевтникът М.Д.К. е сключен договор за заем ЗАЕМ Credi
Home №***/06.01.2015г., като на
ответникът е отпуснат заем в размер на 600лв. Уговорен е размер на дължимите
погасителни вноски – 31 бр. по 21,87лв. Датата на последната погасителна вноска
е 17.08.2015г. съобразно приложеният по делото погасителен план.
Видно от приложен Договор за
допълнителни услуги към Договор за кредит Credi Home №***/06.01.2015г. на ответника К. е
предоставен пакет допълнителни услуги: пакет „Комфорт“, за ползването на който
ответникът дължи сумата от 4,20лв. седмично за срока на договора и Застраховка
защита Пакет“Живот“ на стойност 9,90лв. седмично за срока на договора. Като
писмено доказателство е приета и Застрахователна полица за застраховка „Защита“
№ МС32014***.
От приложение №1
към договора се установя и съдържането на пакета допълнителни услуги.
По делото е приложен Рамков договор за от 16.01.2015г. сключен
между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за
съиране на вземанията“ЕООД, ведно с удостоверение, издадено от „Микро кредит“ АД
съгласно което процесното вземане също е прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземанията“АД с цитирания договор.
Установява се от приложено по делото пълномощно, че цедентъкт „Микро
Кредит“ АД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземанията“ ООД да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
Приложени по делото са две уведомителни писма с
изх.№ УПЦ-П-МКР/ *** и с изх. № УПЦ-С-МКР/***, с което ищецът уведомява ответникът М. Крилов за извършената
цесия.
Видно от приложената по делото обратна разписка, пратката не е потърсена
от получателя.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че неплатената сума по сключения договор за предоставяне на паричен
заем Credi Home *** и Договор за допълнителни услуги е в общ размер от 1149,17лв., от
които: 548,05лв. – главница, 60,28лв. – лихва по договор, 277,20лв. –
застраховка „Живот“, 117,60лв. – пакет „Комфорт“, лихва за забава в раземр
на 146,04лв. от падежа на всяка
погасителна вноска до 01.08.2017г. Вещото лице е изчислило и размера на лихвата
за забава върху претендираната главница от датата на всяка погасителна вноска
до 01.08.2017., която възлиза в размер на 146,04лв. Лихвата за забава върху дължимата
сума за застраховка „Живот“ е 73,86лв. за същия период. Лихвата зазабава върху
дължимата сума от 117,60лв. за пакет допълнителни услуги „Комфорт“ е 31,34лв. При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран от надлежно легитимирана страна. Налице е правен
интерес от предявяването на иска - за исковите суми по реда на чл. 410 от ГПК е
издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника, като
последният е възразил срещу нея в предвидения от закона срок. За успешното
водене на предявения иск за главница е необходимо при условията на пълно и
главно доказване ищецът да установи, че между него и ответника са налице
договорни отношения, че той е изпълнил своето задължение по договора, както и
забавата на ответника. По акцесорния иск: че съществуването на главен паричен
дълг, падеж на главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва. По
иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
действащ валиден договор между страните; неизпълнение на същия от ответника,
вид на неизпълнението, вреди; отнапред уговорен размер на обезщетението за
неизпълнение на договора от ответника.
От представените по делото писмени доказателства - Договор за
паричен заем CrediHome №*** и Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome №***, сключени на 01.09.2015г. между
"Микро Кредит" АД и М.Д.К., се установява наличието на съглашение за
предоставяне на парична сума в размер на 600 лв. Договорът за заем е реален,
съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД, счита се сключен от момента на предаването
на паричната сума, като в случая получаването на сумата се установява по
несъмнен начин от отразеното в договора, че с полагането на подписа си
заемополучателят удостоверява получаването на сумата. Установява се и че
страните са постигнали съгласие за предоставяне на допълнителен пакет услуги и
за сключване на застраховка "Защита Пакет Живот", последната
обективирана в застрахователна полица № МС32014***.
В договора за заем е уговорено връщане на сума в размер на 677,97
лв., платима на 31 седмични вноски, всяка в размер на 21,87 лв., съгласно
погасителен план (представен по делото, л.8), с първа дата на плащане 19.01.2015
г. и последна падежна дата 17.08.2015 г.), като съгласно чл.19 от Общите
условия при забава на дължима погасителна вноска съгласно договора за заем
заемополучателят дължи лихва за забава върху дължимата, но неизплатена сума в
размер на законната лихва от датата на забава до окончателното погасяване на задълженията
си към заемодателя.
Установява се, че за пакета от допълнителни услуги ответникът се е
задължил да плати сума, дължима на 31 седмични вноски, всяка в размер на 4,20
лв. (т.е. общо сума в размер на 130,20 лв.), а за финансиране на сключената с
посредничеството на "Микро Кредит" АД застраховка - сума, дължима на 31
седмични вноски, всяка в размер на 9,90 лв. (т.е. общо сума в размер на 118,80
лв.).
От изложеното следва, че по делото се доказва наличието на
облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор, както и
че последният е изправна страна в правоотношението, предвид предоставяне на
уговорената парична сума, договорените услуги и сключване на процесната
застраховка. Поначало между страните не е спорно нито наличието на валидно
облигационно правоотношение между ответника и кредитора "Микро
Кредит" АД, нито се оспорва дали кредиторът "Микро Кредит" АД е
изправна по договора страна, включително и ответникът не оспорва задълженията
си към "Микро Кредит" АД, описани в исковата молба и предмет на
издадената заповед за изпълнение. От страна на особения представител не са
релевирани конкретни възражения досежно наличието на договорни отношения между
ответника и първоначалния кредитор, , както и не е оспорил претендираните с
исковата молба задължения, включително по отношение на техния размер и период
на начисляване на обезщетението за забава, които задължения са предмет на
издадената заповед за изпълнение на парично вземане по ч. гр. д.№ 5655/2017 г.
по описа на ПРС. Такива възражения не са направени и с депозираното възражение
по чл. 414 ГПК.
Предвид тези изявления съдът приема, че между
страните е сключен валиден Договор за предоставяне на кредит от разстояние,
като ответникът е получил сумата от 600лв.
От
представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сключен на 16.01.2015 г., подписаното към същия Приложение № 1 от дата
16.01.2015 г. и Потвърждение за сключена цесия, подписано от изпълнителния
директор на "Микро Кредит" АД, се установява безспорно, че ищецът е
придобил вземанията на заемодателя и кредитор "Микро Кредит" АД срещу
ответника, произтичащи от сключените на 06.01.2015 г. Договор за заем CrediHome
№*** и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №***, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви на дружеството
кредитор. Установява се от представеното по делото пълномощно, че цедентът
"Микро Кредит" АД е упълномощил цесионера "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД с правото от негово име да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането.
По
делото са представени Уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх. №
УПЦ-П-МКР/ *** от 16.06.2015 г. и изх. № УПЦ-С-МКР/ *** от 07.08.2017 г..,
изходящо от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента "Микро
Кредит" АД, адресирано до ответника, с което последният се уведомява за
извършената цесия. От представените обратни разписки се установява, че
уведомлението не е достигнало до ответника, същото не е доставено, като е
отбелязано, че получателят отсъства. Други доказателства, удостоверяващи, че
уведомлението за сключената цесия е достигнало до длъжника ответника, преди
депозиране на исковата молба, не са ангажирани.
Препис
от уведомлението за извършено прехвърляне на вземането и пълномощното от
цедента са приложени към исковата молба
и същите са изпратени на ответника, ведно с исковата молба. В приложение
на разпоредбата на чл.47,ал.5 ГПК съдът е връчил на ответника исковата молба с
приложенията, и е назначил особен представител на същия.
За да
произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за
действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния
кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор
/цесионера/. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно
от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД
не може да бъде игнорирано. Съдът изцяло
приетото в решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т.д. № 2352/2013г., II ТО,
съгласно което цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Изходящото
от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1-во от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В
конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно връчване на
съобщение от цедента на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди
образуване на исковото производство. Уведомлението от цедента за сключения
договор за цесия с предмет процесното вземане представлява приложение към
исковата молба, което е било надлежно връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Действително, назначеният от съда особен представител на ответника притежава
особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на
съдебното производство, но до конституирането му се е стигнало след като съдът
е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК
фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
Съгласно
чл. 47, ал. 5 ГПК
при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита
призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК
двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване
на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай
преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от
заемодателя-цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия,
се презюмира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. По тези съображения настоящата
съдебна инстанция приема, че изходящото от заемодателя-цедент уведомление,
представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с
извършеното по реда на чл. 47 ГПК
връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу
ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария
кредитор.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че от приетите по делото доказателства се
установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен
заем, съгласно клаузите на сключения рамков договор за цесия.
На
следващо място, в настоящия случай ответникът не твърди и не сочи доказателства
да е изплатил процесното задължение нито на стария, нито на новия кредитор.
По
изложените съображения настоящият състав намира предявените установителни
искове за основателни - доказани по основание и размер, предвид на което същите
следва да бъдат уважени, с изключение на иска за лихва за забава дължима по договор за допълнителни услуги за
периода от 10.02.2015 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 30.08.2017 г., която съобразно заключението на
вещото лице е в размер на 31,34лв, като предвид липса на съответно изменение
следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 57,48лв.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ изпълнителната сила
на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако
вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК,
и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищцовото дружество разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, както за исковото, така и за заповедното производство.
При изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.Д.К., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********
седалище/адрес на управление: гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 следните суми: сумата
548,05 лв., представляваща главница
по Договор за заем CrediHome
№ ***, сключен на 06.01.2015 г. и допълнителни услуги към заем CrediHome № ***, сумата 60,28
лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.02.2015 г. до
17.08.2015 г., сумата 117,60 лв.,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 09.02.2015 г. до 17.08.2015 г., сумата 277,20 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 09.02.2015 г. до 17.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата 548,05
лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 30.08.2017 г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата 88,56 лв. - лихва за забава
по договор за заем за периода от 10.02.2015 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.08.2017 г., сумата
31,34 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 10.02.2015 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.08.2017 г., за
които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по ч. гр. д. №5655/ 2017г. по описа на РС-Перник,
като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 10.02.2015 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.08.2017 г. до пълния предявен размер от 57,48лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.К.,
с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** да заплати
на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 613,24лв. – разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА М.Д.К., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати
на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 73,30лв. – разноски за заповедното
производство.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д № 5655/2017г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
Решението
може да се обжалва пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от датата от
връчването му.
СЪДИЯ: