Решение по дело №3992/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 385
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Сияна Генадиева
Дело: 20223110203992
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. В., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110203992 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на М. С. С. срещу
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3920288 на ОДМВР-гр.В., с
който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш. Посочва се, че
неправилно ЕФ е бил издаден срещу въззивника, доколкото към датата на
нарушението същият не е била представляващ дружеството-собственик, а
била назначена само за ликвидатор. Сочат се данни, че автомобила се ползва
от неустановено лице, което отказва да го предаде на ликвидатора, полицията
е уведомена за тези факти, водено е досъдебно производство, но данни за
установените факти и за лицето, в чието владение е автомобила не са били
предоставени на ликвидатора на дружеството.
В открито съдебно заседание въззивника, редовно призован, се явява и
лично и подържа жалбата.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.В., депозира писмени
бележки.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189,
1
ал.8 ЗДвП. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира
за установено следното:
На 26.08.2020г. в 10:57 часа в гр.В. по Аспарухов мост-южен пътен
възел в посока центъра на града с техническо средство – мобилна система за
контрол над скоростта е засякла и заснела, движещ със скорост от 67км/ч.
автомобил - „Мицубиши пажеро” с рег. № В2424КХ.
Мястото на контролирания пътен участък е в населено място и това
предполага движение със скорост не по-висока от 50 км/ч. като при
разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 67 км./ч.– нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП.
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното
нарушение. В последствие като собственик на превозното средство бил
установен „ЕСВ - В.г“ ЕООД със синдик въззивника С.. Поради това бил
издаден елекронния фиш именно на възз.С., с който и била наложена глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.182 ал.4,
вр.чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени,
гласни и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
2
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR 1-M
601, което представлява стационарна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2,
т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от
2011г., изм., бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло,
тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на
спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи –
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на
движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
Техническата средство, с което е измерена скоростта към датата на
заснемане на нарушението е било годно и калибрирано, видно от
приложените по делото доказателства.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените
възражения съдът прие следното.
В хода на производството неправилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2
гласи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство.
4
В конкретния случай към датата на нарушението –собственик на
автомобила е юридическото лице „ЕСМ В.” ЕООД. Видно от справката
извлечение от Търговския регистър приложена по делото, като за ликвидатор
е назначена възз.С. с Решение №660/2018г. на ОС – В. дружеството е
прекратено, открито е производство по ликвидация. На 26.10.2018г. е бил
издаден акт за назначаване на ликвидатор, с който е била назначена възз.С. в
това и качество.
По делото е представено от РП- В. постановление за спиране на д.п.
№1071/2021г. по описа на 2 РПУ В., видно от което то е било образувано по
жалба на възз.С. за това, че няколко автомобила включително и процесния са
били незаконно присвоени от неустановени лица. В хода на разследването
лицето, в чиято фактическа власт се е намирал автомобила, с който е било
извършено нарушението е установено. Но не са били предприети действия по
предаването на вещта на ликвидатора на дружеството, като дори не у било
съобщено името му на ликвидатора. Видно от съдържанието на
постановлението на прокурора не са били предприети действия по изземване
на автомобила и връщането на ликвидатора на дружеството, не са било
установено и правно основание, на което автомобила се държи от лицата.
Безспорно автомобила никога не е бил във владение на въззивницата.
Тя е направил нужното като назначен ликвидатор на дружеството собственик
на автомобила да установи местонахождението му и да извърши действията,
за който е била назначена. Пред полицията възз.С. е посочила желанието си
автомобилите собственост на дружеството, чийто ликвидатор е, да и бъдат
предадени, тъй като са владени без правно основание. Това безспорно не е
било осъществено и те към момента се ползват от неустановени лица.
Всичко изброено до настоящият момент преклудира и възможността
жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-
ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението, тъй като възз.С. не знае самоличността на това лице и не му е
предоставяла автомобила за ползване. Възз.С. е фактически лишена от данни
за лицето управляващо автомобила и съответно за лицето в чиято фактическа
власт то се намира.
Поради факта, че автомобила е обект на престъпно деяние и въз.С. като
назначен ликвидатор на „ЕСМ – В.“ЕООД никога не е имала фактическа
5
власт над автомобила, то настоящият състав счита, че тя не следва да носи
адм. отговорност за извършеното нарушение. Много преди връчване на
ел.фиш тя е уведомила полицията, че автомобила е обект на престъпление –
присвояване. По делото са установи и данни за лицата представили на
задължителен тех.преглед автомобила, като те са идентични с тези
установени по прокурорската преписка. Доколкото възз.С. като ликвидатор
на търговското дружество обективно е лишена от владение върху автомобила,
като и от данни за лицата, които го владеят или управляват, като също така не
е предоставяла владението му или ползването му на трети лица то в
настоящият случай тя не следва да носи адм. отговорност за нарушението тъй
като при назначаването и като ликвидатор на дружеството не са и били
поверени автомобили, а от друга страна тя е сторила нужното за издирването
им. Автомобилът е предмет на престъпление и представител на фирмата
собственик в случая на ликвидатор не може да носи адм. отговорност за
извършеното с него нарушение по ЗДвП.
На база всичко казано по-горе настоящият състав намира, че жалбата
срещу ЕФ се явява основателна и следва да се уважи.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3920288 от 26.08.2020г, издаден
от ОД на МВР-В., с който на М. С. С. ЕГН **********, за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП и е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв.
лева на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6