№ 11494
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110121770 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗД „Е.“ АД срещу ЗК „Л. И.“
АД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване частичен
осъдителен иск по чл. 411 КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
18.10.2021 г., в района на кръстовището пред магазин „Лл“, на ул. „М.“, в гр. В., било
реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП), по вина на водача на лек автомобил с
рег. № *******. За настъпилото произшествие бил съставен Двустранен констативен
протокол за ПТП, от съдържанието на който се установявало, че при осъществяване на
забранена маневра за изпреварване в района на кръстовището, водачът на л.а. с рег. №
******* е ударил завиващото наляво МПС с рег. № *****, на което били нанесени
материални щети. Увреденият автомобил с рег. № ***** бил застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна
полица № 00500100400129/08.02.2021 г., поради което пред дружеството била заведена
преписка по щета № **********/18.10.2021 г. След извършени оглед и опис на щетите от
експерти при застрахователя, ищецът одобрил за изплащане застрахователно обезщетение в
размер на 12 167,72 лв. Ищецът твърди, че с изплащането на застрахователното обезщетение
е встъпил в правата на застрахования срещу делинквента и неговия застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка, сочи че към
датата на процесното събитие, отговорността на делинквента била застрахована при
ответника, поради което отправил регресна покана за възстановяване на стойността на
изплатеното обезщетение, получена от ЗК „Л. И.“ АД на 19.05.2022 г. Твърди, че към
настоящия момент ответникът не му е изплатил дължимото обезщетение, поради което са
налице основания за претендиране на законна лихва за забава, начислена върху главницата.
Ето защо моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 6083,86 лв.,
представляваща частична претенция от общо дължимото регресно вземане на стойност от
12 167,72 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на дълга, както и за сумата от 557,05 лв. – мораторно
обезщетение, начислено върху частично предявената главница за периода от 19.06.2022 г. до
27.04.2023 г. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Потвърждава, че към датата на
твърдяното събитие е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността
на водача на л.а. „Ауди“ с рег. № *******. Оспорва твърдението на ищеца, че процесното
събитие е настъпило по вина на водача на л.а. „Ауди“ с рег. № *******. Счита, че ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. „Опел“, с рег. № *****, който при излизане от паркинг
на магазин „Лл“ не е пропуснал движещият се на път с предимство л.а. „Ауди“. Твърди, че с
поведението си водачът на л.а. „Ауди“ е нарушил изискванията на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, като
при условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Поддържа, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността му. Счита, че претенцията на ищеца е
силно завишена по размер. Не оспорва изплащането на застрахователно обезщетение от
страна на ЗД „Е.“ АД. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, наМ.а за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване частичен осъдителен иск по чл. 411 КТ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ е обусловена от доказването от
страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно
застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на увреденото
имущество, настъпилото застрахователно събитие, при твърдения в исковата молба
механизъм, представляващо покрит риск от застрахователя, реализирано по вина на водача
на л.а. „Ауди“ с рег. № *******, чиято гражданската отговорност към датата на процесното
събитие била застрахована при ответника по сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, стойността на нанесените по л.а. л.а.
„Опел“ с рег. № ***** щети, които се наМ.ат в пряка и причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди“, поради което ответникът носи
отговорността за настъпилото събитие.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че с поведението си водачът на
л.а. „Опел“ с рег. № ***** е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 21640 от 20.06.2023 г.
и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно
заседание на 03.11.2023 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното събитие
ответникът е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на
водача на л.а. „Ауди“ с рег. № *******, въз основа на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищецът е изплатил в
полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение, в размер на 12 167,72 лв.
Безспорни в отношенията между страните са и обстоятелствата, че на 18.10.2021 г. е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Ауди“ с рег. № ******* и л.а. „Опел“ с рег. № *****,
който е застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана
2
в застрахователна полица № 00500100400129/08.02.2021 г., с период на валидност от
21.02.2021 г. до 20.02.2022 г., поради което ищцовото дружество е заплатило застрахователно
обезщетение в посочения размер.
Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно механизма на
ПТП, настъпилите вреди по автомобила, причинно-следствената им връзка с виновното и
противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на л.а. „Опел“ с рег. № *****. За установяване механизма на ПТП по делото е
представен като писмено доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП от
18.10.2021 г., в съдържанието на който, в графа „Забележка“, е посочено, че виновен за
произшествието е водача на л.а. „Опел“, модел „Корса Е“, с рег. № *****. По делото е
представен препис от декларация от 18.10.2021 г., изготвена от страна на водача на л.а.
„Опел“, в съдържанието на която е посочено следното: „При излизане от паркинг на магазин
„Лл“, при силен трафик, чаках да ми дадат предимство, когато колите спряха, аз започнах
да правя ляв завой. Водача на другия автомобил (марка „Ауди“) изпреварваше и тогава се
ударихме.“
По делото е допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели
по делегация от РС – В., като с протоколно определение от 21.06.2024 г. и протоколно
определение от 07.03.2025 г. съдът е приобщил към материалите по делото препис от
Протокол № 3105/23.05.2024 г. по ч.гр.д. № 20243110104611 по описа на РС – В. 17 състав,
както и Протокол № 6624/22.11.2024 г. по ч.гр.д. № 20243110112961 по описа на РС – В., 7
състав. При проведения разпит на свидетеля на ответника – Т. Д. А., същият е посочил,
че е участвал в ПТП при управление на л.а. „Ауди А8“. Свидетелят твърди, че влизайки от
светофара на кръстовището на МЕИ, при движение по ул. „М.“, на светофара към
Технически университет, имало опашка от 6-7 коли за завой надясно към паркинга на
магазин „Лл“. Изложил е данни, че нарушението, което е направил, се изразява в това, че не
е изчакал реда си, а е продължим към светофара. Когато се изравнил с последната кола,
видял автомобил, който излизал от паркинга на магазин „Лл“, с мигач за завой наляво.
Твърди, че е спрял и е дал предимство на посочения автомобил, като водачът му, излизайки
от паркинга, не погледнал наляво, а погледнал единствено надясно. Сочи, че бил в спряло
положение когато автомобилът, който излизал от паркинга, се врязал в него. Свидетелят е
посочил, че другият автомобил се движил със скорост от около 20 км., тъй като тръгвал от
старт, като нанесеният удар по управляваното от него МПС бил в предната му част. Уточнил
е, че за произшествието бил съставен протокол за ПТП, като другият водач, който е
управлявал л.а. „Опел Корса“, поел вината. Отбелязал е, че на пътния участък имало две
ленти с маркировка между тях, като той застъпил маркировката. Изложил е данни, че в
момента, в който е видял другия автомобил е спрял, за да го изчака да излезе, като бил в
покой повече от 5-10 секунди. Уточнил е, че при движението му по ул. „М.“ е изпреварил
колоната, която ще завива надясно.
При проведения разпит на свидетеля на ищеца – М. Х. Г., същият е посочил, че не е
3
участник в ПТП, като няма никаква представа кой какво е карал и кого е блъснал. Посочил е,
че доколкото си спомня Й. М. (управлявал л.а. „Опел“ с рег. № *****) твърдял, че не е
виновен за произшествието.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, съгласно която процесното ПТП е настъпило при
следния механизъм: „На 18.10.2021 г., около 13:0 часа, л.а. „Опел Корса Е“, с рег. № *****,
се движил на паркинга на магазин „Лл“, където предприел маневра за завой наляво за
излизане от паркинга на ул. „М.“. В същия момент по ул. „М.“, в посока от ул.
„Студентска“, към бул. „Христо СМ.ненски“, се движи л.а. „Ауди А8“, с рег. № *******, и
в района преди входа към магазин „Лл“, водачът предприема маневра за изпреварване на
колоната от спрели пред него автомобили, преминавайки през пътна маркировка М15, при
което траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение
между тях.“ Вещото лице е посочило, че водачът на л.а. „Ауди А8“ се е движил срещу
пътен знак „Б3 – Път с предимство“, а непосредствено преди кръстовището с ул. „М.“, от
изхода на паркинга на магазин „Лл“ се забелязвал поставен пътен знак „Б2 – Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“, както и пешеходна пътека.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмени
доказателства, показанията на свидетелите, както и с оглед приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна, ясна и компетентно
изготвена, настоящият съдебен състав счита, че механизмът на ПТП е реализиран по начина,
посочен в експертизата, като кредитира същата и в частта, съгласно която всички
увреждания по л.а. „Опел Корса Е“, с рег. № *****, се наМ.ат в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП на 18.10.2021 г.
Следва да бъде съобразено, че според чл. 5, ал. 1 ЗДвП, всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението. Според чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето
поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. В чл. 8, ал. 1 ЗДвП е посочено, че
водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано
нещо друго. Според чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
4
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В чл. 36, ал. 2 ЗДвП е
посочено, че при завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на
пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в
дясната част на платното за движение. Съгласно чл. 37, ал. 3 ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните
превозни средства, които се движат по този път.
Видно от раздел III, чл. 65, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата е, че пътна маркировка М15 - "Коси успоредни линии" обозначава площ,
забранена за движение на пътни превозни средства, като границата на площта се очертава с
непрекъсната линия.
С оглед изложеното, съдът наМ.а за безспорно установено по делото е, че водачът на
л.а. „Опел Корса Е“ се е наМ.ал на крайпътна територия (паркинг на магазин „Лл), като
движението му за навлизане в кръстовище с двупосочно движение е било регулирано от
пътен знак „Б2 – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Водачът на л.а.
„Ауди а8“ – Т. А. се е движил на път с предимство, като същият е предприел маневра за
заобикаляне на колона от автомобили, изчакващи за извършване на завой надясно, с цел да
продължи движението си направо. Същият не е съобразил, че предприемайки маневра за
заобикаляне на спрелите превозни средства, наМ.ащи се в лентата, обозначена за движение
направо и надясно, може да създаде опасност за участниците в движението, които минават
покрай него.
В свидетелските си показания, Т. А. е посочил, че е извършил нарушение, като от
събраните в хода на делото доказателства се установява, че управляваният от него
автомобил се е наМ.ал на участък, забранен за движение на пътни превозни средства.
Управляващият л.а. „Ауди А8“ е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗДвП, съгласно която
водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, доколкото се е движил неправомерно на пътен участък с маркировка,
забраняваща преминаването през нея. В тази връзка, съдът счита че при предприемането на
маневра за заобикаляне на спрели в изчакване автомобили, водачът на л.а. „Ауди А8“ е
създал опасност за участниците в движението, от което е последвало съприкосновението
между двата автомобила.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение по чл. 51, ал. 2
ЗЗД, при твърдения, че водачът на л.а. „Опел Корса Е“ е нарушил изискванията на чл. 37, ал.
3 ЗДвП. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка и причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
5
степен. – по арг. от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на
такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на
пострадалия (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г.). Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди.
В тази връзка, следва да бъде съобразено, че водачът на л.а. „Опел Корса Е“ е
предприел маневра за завиване наляво, към кръстовище с двупосочно движение, поради
което е бил длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. В чл. 36, ал. 2 ЗДвП е посочено, че при завиване наляво за навлизане в път с
двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по
възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение. В настоящия случай,
свидетелят Т. А. е изложил твърдения, че след изпреварване на колоната от автомобили е
спрял и е дал предимство на л.а. „Опел Корса Е“, като водачът му, излизайки от паркинга, не
погледнал наляво, поради което се врязал в него. Свидетелят е навел доводи, че другият
автомобил се е движил със скорост от около 20 км/ч.
. В открито съдебно заседание на 07.03.2025 г. вещото лице е посочило, че в случай
че водачът на л.а. „Опел Корса Е“ не е гледал надясно, е могъл да възприеме наМ.ащия се
върху защрихованата част л.а. „Ауди А8“ и да предотврати настъпването на произшествието.
Както се посочи по-горе съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП водачът на
пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие,
гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път.
А съгласно чл. 25 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съобразно законовите изисквания водачът на л.а. „Опел Корса Е“, при
предприемане на маневра за извършване на ляв завой и навлизане в кръстовище с
двупосочно движение, е следвало съобразно чл. 25 ЗДвП преди да започне маневрата да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение, т.е. той е трябвало преди извършване на
въпросната маневра да погледне и в двете посоки – и на ляво на и на дясно, за да има
възможност да включи в обсега си на възприятие движението на всички превозни средства,
6
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В случая съдът приема за достоверни показанията на свидетеля Т. Д. А., дадени в
качеството му на водач л.а. „Ауди А8“ съм момента на настъпване на процесното ПТП в
частта, обективираща изявленията му, че водачът на л.а. „Опел Корса Е,, излизайки от
паркинга, не погледнал наляво, а погледнал единствено надясно.
Съдът кредитира въпросните показанията на свидетеля Т. като верни и
достоверни, тъй като както изрично посочи вещото лице по САТЕ в откритото съдебно
заседание от 07.03.2025г. ., ако другият водач /на л..а. „Опел Корса/ е погледнал надясно, а
не е гледал наляво, „той щеше категорично да възприеме наМ.ащия се върху застрахованата
част от автомобил Ауди А8 и щеше да има възможност да предотврати настъпването на
произшествието.“.
Както се посочи по-горе законово задължение на водача на л.а. Опел Корса е било
преди извършване на процесната маневра да има възможност да включи в обсега си на
възприятие движението на всички превозни средства, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
За да спази въпросното законово изискване и да има възприятие за движението,
положението, посоката и скоростта на движението на всички превозни средства, движещи
се след него, преди него или покрай него, преди извършване на въпросната маневра е
следвало да погледне и в двете посоки – и в лявата и в дясната, и в случай че бе извършил
това – бе погледнал и на дясно, а не само на ляво, то както изясни вещото лице „той щеше
категорично да възприеме наМ.ащия се върху застрахованата част от автомобил Ауди А8 и
щеше да има възможност да предотврати настъпването на произшествието“.
Ето защо съдът приема, че принос в настъпването на процесното ПТП е имало
поведението и на двамата водачи, участвали в него.
Приносът на водачът н.а.а Опел Корса е бил в това, че не е спазил изискването на
чл. 25 ЗДВп при извършване на процесната маневра, довела до съприкосновение с
автомобила на другия водач - „Ауди А8, а приносът на водачът на л.а. „Ауди А8 в процеса по
настъпване на процесния инцидент се изразява в това, че в района преди входа на магазин
Лл водачът е предприел маневра за изпреварване на колоната от спрели пред него
автомобили, преминавайки през пътна маркировка М15, която маркировка съгласно,
представляваща съгласно чл. 65, т. 6 ЗДВп коси успоредни линии Обозначава площ,
забранена за движение на пътни превозни средства, като границата на площта се очертава с
непрекъсната линия.
Освен, че е нарушил разпоредбата на чл. 65, т. 6 ЗДВП, като е навлязъл в
съседното пътно платно при наличие на маркировка между двете пътни платна, забраняваща
преминаването от едното пътно платно в другото, водачът на л.а. Ауди А8, е нарушил и
правилото на чл. 37, ал. 2 ЗДВп, съгласно което водачът на нерелсово пътно превозно
7
средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне
пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.
А водачът на л. а Ауди 8 признава вв показанията си, че е „видял автомобил, който
излизал от паркинга на магазин „Лл“, с мигач за завой наляво“, .т.е той безспорно е нарушил
правилото на чл. 37, ал. 2 ЗДВп.
От изложеното е видно, че принос в настъпване на процесния вредоносен резултат
имат водачите и на двете превозни средства , като съдът определя приносът на водача на
л..а. „Опел Корса на 30%.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредите
има сключена застраховка ,,Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Спорен по делото е
размерът на дължимото застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца с оглед
отстраняването на вредите по застрахованото имуществено, настъпили вследствие на
процесното ПТП.
Размерът на претендираното регресно вземане следва да се определи съобразно
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Според чл. 400 КЗ, при вреди на застраховано имущество обезщетението не може
да надвишава действителната им стойност. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Според посоченото в Решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I
т.о.: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на вредите по процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, е в размер на 12 167,72 лв. , като след приспадане на 30% от така
определената сума, съобразно определеният процент на приноса на поведението на водача
на другия автомобил за настъпване на процесния резултат, стойността на процесното
обезщетение възлиза на сумата от 8517 лв.
В тази връзка, следва че предявеният от ищеца частичен иск за сумата от 6083,86 лв. е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Основателността на предявения иск за изплащане на мораторно обезщетение е
обусловена от уважаването на претенцията за главното вземане. На изследване подлежи
8
моментът, считано от който ответникът е изпаднал в забава за плащане на изискуемото
регресно вземане. В настоящия случай е предявен иск за осъждането на ответника за
заплащане на лихва за забава, начислена върху стойността на претендираното частично
вземане за периода от 19.06.2022 г. до 27.04.2023 г., в размер на 557,05 лева.
Съгласно нормата на чл. 412, ал. 3 КЗ, застрахователят по застраховка “Гражданска
отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл. 411 КЗ след изтичането на
30-дневен срок от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата,
удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане. Като писмено
доказателство по делото е представена регресна покана с вх. № 5094, получена от ответника
на 19.05.2022 г., в която се съдържат данни относно 62 на брой регресни претенции, на обща
стойност от 124 180,89 лв. В съдържанието на посочената покана липсва претенция за
възстановяване на изплатеното обезщетение по щета № **********/18.10.2021 г. На л. 31 от
делото е приложена покана, адресирана до ЗК „Л. И.“ АД, като липсват доказателства,
удостоверяващи получаването й от ответника. В тази връзка, съдът счита че ответникът не е
изпаднал в забава за плащане на търсеното вземане, доколкото липсва отправена покана за
изплащане на претендираното регресно вземане. Поради изложеното, акцесорната
претенция на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е представил по делото списък по чл. 80 ГПК, с който претендира
присъждането на следните разходи: 295,35 лв. за държавна такса, 175 лв. – депозит за САТЕ,
30 лв. – депозит за свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение, което на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ, съдът определя в
размер на 150 лв. При съобразяване на уважената част от предявените искове, следва че
ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер на 593,97 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника също следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове. В тази връзка, същият е
представил по делото списък по чл. 80 ГПК, с който претендира следните разходи: 175 лв. –
депозит за САТЕ, 30 лв. – депозит за свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 150 лв. По изложените съображения, в тежест на ищеца
следва да бъде възложено заплащането на разноски в общ размер на 29,78 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С. ш.“ № 67А, на основание чл. 411 КЗ, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, сумата от 6083,86 лева – частична
9
претенция от общото дължимото в размер на 8517 лв., претендирано за сума в общ размер
от 12167.72лв.,, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/18.10.2021 г., във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 18.10.2021 г., в резултат от което са нанесени щети по лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса Е“, с рег. № *****, предмет на сключен договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 00500100400129,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на дълга.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, срещу ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № 67А, осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който
ищецът претендира осъждането на ответника за сумата от 557,05 лева, представляваща
законна лихва за забава, начислена върху частично претендираното вземане за главница, за
периода от 19.06.2022 г. до 27.04.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С. ш.“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, направените в производството
разноски в размер на 593,97 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Х. К.“ № 43, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № 67А, направените в
производството разноски в размер на 29,78 лева.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10