Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
08.01.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 872 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 423473 от 06.06.2018г. по гр.д. № № 55604/2016г. Софийски
районен съд, 77 състав осъдил „Б.А.К.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „О.Б.“
ЕООД, ЕИК*******, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 и чл. 86 ЗЗД сумата 6 194.89 лв., представляваща неплатени месечни
такси за предоставяне на OSSN номер за периода м. 09.2015г. - м. 05.2016г. по договор
за предоставяне на OSSN номер от 25.02.2015г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска - 04.10.2016г., до окончателното плащане, и
сумата 461.06 лв. - мораторна лихва за периода 06.09.2015г. - 01.10.2016г. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца
и сумата 1 423.80 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Б.А.К.“ ЕООД, който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд не обсъдил възраженията на ответника в отговора на
исковата молба – че ответникът не дължи плащане по процесния договор, тъй като
ищецът не изпълнил нито едно от задълженията си. Налице било пълно
неизпълнение, тъй като уговорените услуги не били предоставени дори частично.
Неправилно също първоинстанционният съд приел, че с осчетоводяването на процесните
фактури и ползването на данъчен кредит по тях ответникът извънсъдебно е признал
наличието и съдържанието на облигационни отношения, каквито се твърдят в
исковата молба, както и дължимостта на възнаграждението за извършената работа.
Осчетоводяването на определени фактури не можело да бъде тълкувано като
признание за наличието на задължение. Поради това моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „О.Б.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и
моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Не претендира
разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове - с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 6 194.89 лв. -
главница, представляваща неплатени месечни такси за периода м. 09.2015г. - м. 05.2016г.
по договор за предоставяне на OSSN номер от 25.02.2015г., и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 461.06 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 06.09.2015г. - 01.10.2016г. Претендирана е и законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 04.10.2016г. до
окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове с възражение за пълно неизпълнение от страна на
ищеца-изпълнител по процесния договор. Искал е от съда да отхвърли предявените
искове.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд
съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на
чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира
жалбата за неоснователна и по следните съображения:
Не е било спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на OSSN номер от 25.02.2015г., по правната си същност такъв за
изработка, с предмет: закупуване на One Smart Star
Number (OSSN) ****, който следва да се насочи в мрежите на мобилните оператори
в България към посочените в договора номера, както и към номер от фиксираната
мрежа на „Виваком“; организиране на входящите обаждания в IVR менюто.
Уговореното възнаграждение е във вид на месечна такса в размер на левовата
равностойност на 300 евро по курса на БНБ в деня на издаване на фактурата, без
вкл. ДДС, както и такса от 0.01 лв. без ДДС за входящо обаждане за насочване
чрез подизпълнител на обажданията от OSSN номера до крайните телефонни
дестинации на клиента. Плащането на възнаграждението е дължимо между първо и
пето число на месеца, за който се отнася. Договорът е сключен за срок от 12 месеца,
като се подновява автоматично за период от още 12 месеца при липса на писмено предизвестие
за прекратяване от страна на клиента.
От приетите и неоспорени 9 бр. фактури, както и от неоспореното заключение
на ССЕ се установява, че дължимите суми по фактурите за процесния период са в
общ размер 6 194.89 лв. Фактурите са включени в дневниците за покупки на
ответното дружество за месеца на издаването им и то е ползвало данъчен кредит
по тях.
От приетото заключение на съдебно-компютърната техническа експертиза, също
неоспорено от страните се установява, че ищецът е отпуснал на ответника OSSN
номер ****, осигурил е организиране на входящите обаждания и IVR менюто от
страна на посочения в договора подизпълнител „Т.К.“ АД, както и насочване на
входящите обаждания към номер **** в мрежите на мобилните оператори към посочените
в договора телефонни номера.
С оглед така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е
приел, че ищецът-изпълнител е доказал изпълнение на задълженията си по договора
в процесния период и приемането на работата без възражения от страна на
възложителя-ответник, поради което последният дължи
на изпълнителя възнаграждение за предоставените услуги.
Доводите в жалбата са неоснователни. Районният съд е обсъдил релевираното с
отговора на исковата молба възражение на ответника за пълно неизпълнение по
договора, като съобразно неоспореното заключение на СТЕ правилно е приел, че
ищецът е доказал изпълнение на възложената работа, съответно възражението на
ответника е неоснователно. От неоспореното заключение на ССЕ се установява, че
ответникът е осчетоводил процесните фактури и е ползвал данъчен кредит по тях,
а съгласно трайната практика на ВКС само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответното
дружество, включването й в дневника за покупките по ДДС и ползването на данъчен
кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване – решение №
211/30.01.2012г. по т.д. № 1120/2010г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 42/19.04.2010г.
по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 92/07.09.2011г. по т.д. №
478/2010г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 30/08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г. на
ВКС, І ТО, решение № 23/07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 46/27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 96/26.11.2009г.
по т.д. № 380/2008г. на ВКС, решение № 32/22.02.2010г. по т.д. № 588/2009г. на
ВКС, решение № 109/07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 47/08.04.2013г. по т.д. № 137/2012г. на ВКС, ІІ ТО и др.
Предвид основателността на главния иск и уговорения между страните срок за плащане
на месечните възнаграждения, основателен е и акцесорният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка с който в жалбата няма изложени доводи.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски се следват на въззиваемия, но няма
претенция, а и доказателства да е направил такива. Поради това разноски не се
присъждат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 423473 от 06.06.2018г., постановено по гр.д. № № 55604/2016г.
на Софийски районен съд, 77 състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.