РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Д. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., XXI СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря С.Б.
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20203230102179 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на упраВ.ение: гр.В., район В.В., В.
Т.Г, бул. „В.. В.” №**, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ
с ЕИК ***, предстаВ.явано и упраВ.явано от Г.К., Б.Д.П., ЕГН ***, П.С.С.,
ЕГН *** и Я.М.Д., чрез юрисконсулт Я.Н. срещу И. И. А.., ЕГН **********,
гр.Д., ул. „И.К.” №**. Искът е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 98а от
Закона за енергетиката и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите,
визирани в Заповед за изпълнение на парично задължение №107/03.02.2020г.,
издадена по ч. гр. д. №289/2020г. по описа на ДРС, а именно: 228.69 лева
(двеста двадесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки), предстаВ.яваща
дължимата сума по договор за покупко-продажба на електрическа енергия, за
което са издадени три фактури през периода от 13.11.2018 г. до 14.01.2019 г.
за консумирана и неплатена ел. енергия за обект с клиентски номер ***,
намиращ се на адрес гр. Д., ул. “И.К.“ №**, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заяВ.ението по пощата
(29.01.2020г.) до окончателното плащане на задължението, както и 24.49 лева
1
(двадесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки), предстаВ.яваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от процесните три, изчислена за
периода от падежа и до 17.01.2020 г.
В ИМ ищецът твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с кл.
№***с аб. №**, за обект, находящ се в гр.Д., ул. „И.К.” №**. Иванов не е
заплащал стойността на потребената от него ел. енергия за периода от
13.11.2018г. – 14.01.2019г., за което са били издадени 3 бр. фактури на обща
стойност 228.69 лв. /подробно визирани в исковата молба/. Ответникът е
изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху главницата в размер на
24.49 лв., сформирана от сбора от мораторната лихва на всяка една от
процесните фактури от падежа и до 17.01.2020г.
Поради неплащане от страна на ответника, ищецът е подал заяВ.ение по
реда на чл.410 от ГПК в ДРС срещу И.И. и по образуваното ч. гр. д.
№289/2020г. е била издадена заповед за горепосочените суми /главница –
228.69 лв. и мораторна лихва – 24.49 лв./. Връчването на заповедта на
длъжника е станало при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и заповедният съд е
указал на заявителя да предяви искове срещу И.И. в едномесечен срок от
получаване на съобщението. В изпълнение на указанията в дадения срок
ищецът е депозирал настоящата искова молба.
С разпореждане от 16.09.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било
получено от назначения особен представител на ответника – адв. Г.И. от ДАК
на 21.01.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който не оспорва
исковете, счита ги за вероятно основателни.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че
поддържа предявените искове.
Ответникът се предстаВ.ява по делото от назначения му от съда особен
представител адвокат Г.И., който не оспорва по основание и размер исковете,
напротив, счита, че те са вероятно основателни.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело №289/2020г. на РС Д., по заяВ.ение на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК №107/03.02.2020г., с която е разпоредено ответникът да му заплати
сумите от: 1) 228.69 лева (двеста двадесет и осем лева и шестдесет и девет
стотинки), предстаВ.яваща дължимата сума по договор за покупко-продажба
на електрическа енергия за периода 23.09.2018 г. – 22.12.2018 г. (за което са
издадени фактури през периода от 13.11.2018 г. до 14.01.2019 г.) за обект с
клиентски номер ***, намиращ се на адрес гр. Д., ул.“И.К.“ №**, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заяВ.ението по пощата
(29.01.2020 г.) до окончателното плащане. 2) 24.49 лева (двадесет и четири
лева и четиридесет и девет стотинки), предстаВ.яваща мораторната лихва
върху горната сума за периода от падежа на всяка фактура до 16.01.2020 г.,
както и съдебни разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лв.,
от които: 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе
и дължимата държавна такса. Това разпореждане е съобщено на заявителя на
06.08.2020г. Видно от щемпела, положен върху исковата молба, същата е
постъпила своевременно в ДРС на 28.08.2020 г. и е процесуално допустима.
От страна на ищеца по делото са представени и неоспорени от ответната
страна следните доказателства: копие на изВ.ечение от сметка към 16.01.2020
г. по партида на И. И. А. /л.7/, справка за потреблението към 07.08.2020 г. за
обект с кл. ***, намиращ се на адрес гр. Д., ул. “И.К.“ №** /л.89/, три броя
фактури, а именно: №*/13.11.2018г. на обща* стойност 65.87 лв. /л.10/,
№**/13.12.2018г. на обща стойност 139.14 лв. /л.11/ и №*/14.01.2019г*. на
обща стойност 23.68 лв. /л.12/, в които фактури е начислена стойността на
консумирана и отчетена ел. енергия за съответните периоди.
3
Приети като доказателства по делото са и представените от ищеца Общи
условия за продажба на електрическа енергия на «Енерго-Про Продажби» АД
/л.27-29/, решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР /л.26/, обяВ.ение в
централен ежедневник в-к «Т.» от 15.02.2017г. и в местен ежедневник в-к «Ч.
м.» от 15.02.2017г. /л.30/.
Съдът не е назначил СИЕ, тъй-като исковете не се оспорват по основание
и размер от ответника, с оглед на което, ищецът в открито съдебно заседание,
проведено на 13.05.2021г. е оттеглил доказателственото си искане, направено
своевременно в исковата молба, а и поради това, да не се товари излишно
делото с разходи.
С оглед на така описаната фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове за съществуването на
парични вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като предявеният иск за
установяване на вземането за главница е с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а предявеният
иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД. Тъй като
издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника-ответник при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на исковете за установяване на същите. С оглед на това
предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в
производството по чл. 410 ГПК, като е спазен едномесечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът
да докаже юридическия факт, от който е възникнало спорното право, както и
размерът му за процесния период, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право, респ., ако не се
оспорват исковете по основание и размер, на доказване подлежи
обстоятелството, че е извършено плащане на задълженията спрямо ищцовото
дружество.
4
Периодът, в който са възникнали претендираните от ищеца задължения
на ответника за потребена електроенергия, обхваща времето от 13.11.2018г.
до 14.01.2019г. В този период са били в сила ОУДПЕЕ на ищеца, В.езли в
сила на 07.09.2014г., одобрени с решение №ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР
/отменени впоследствие с решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС/.
Съгласно чл.3 на ОУДПЕЕ страни по общите условия са „Енерго-про
продажби” АД в качеството му на краен снабдител за определената, съгласно
издадената му лицензия територия, и всяко лице, отговарящо на условията в
чл.2, т.1 и т.9 от ОУПЕЕ, чийто обект е присъединен на ниво ниско
напрежение към електроразпределителната мрежа на „Енерго-про Мрежи”
АД, съгласно предвидения нормативно установен ред и което не е избрало
друг доставчик на ел. енергия, наричано накратко клиент. Съгласно чл.2, т.1
на ОУПЕЕ на „Енерго-про продажби” АД, приети с решение на УС от
16.09.2013г., битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени битови нужди. В т.12 на чл.2 от ОУ се съдържа дефиниция на
понятието „обект на потребление“, а именно: всеки обособен по отношение на
измерването на електрическа енергия имот на клиент, в който се консумира
електрическа енергия. Съгласно чл.6, ал.4 на ОУ страна в отношенията с
дружеството е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал.2 или ал.3 и
всички фактури се издават на негово име, като същият е длъжен да заплаща
стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, определени в
ОУ.
Безспорно е, че ползвател на процесното жилище /обект на потребление
на ел. енергия на адрес: гр.Д., ул. „И.К.” №**/ е ответникът. Партидата при
ищеца се води на името на И. И. А.., както за минал период, така и за
процесния, видно от искане с вх. №**/12.04.20212г., отправено от ответника
до ищеца за разсрочено плащане на минали задължения. А и отделно от това,
след направена справка в НБД /л.48/ е видно, че И. е адресно регистриран и
по постоянен и по настоящ адрес на ул. „И.К.” №** в гр.Д., считано от 2001г.
Съгласно разпоредбите на чл.16, ал.1, т.3 от ОУ, в шестмесечен срок от
промяна на някое от обстоятелствата по чл. 9, ал.1 – при смяна на
собственосттта на имота или ползвателя, клиентът е длъжен да уведоми
писмено „Енерго-про” АД за тази промяна, което в конкретния случай не е
сторено, а и не се твърди по делото. Затова съдът приема, че в процесния
5
период между страните е съществувало облигационно отношение по договор
за продажба на електроенергия.
От представената от ищеца справка за потребление и заключението на
експертизата безспорно се установи, че претендираните със заяВ.ението по
чл. 410 ГПК и с исковата молба суми по фактури са начислени в резултат на
редовен отчет по партидата на ответника и съобразно утвърдените от ДКЕВР
цени. Следователно, в периода от 13.11.2018г. до 14.01.2019г. е налице
потребена електроенергия в процесния обект на ответника, чието заплащане
той дължи на ищеца. Съгласно чл.16, т.2 от ОУПЕЕ, клиентът се задължава
да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и
по начина, определени в тези Общи условия. Съобразно чл.28, ал.5 от Общите
условия, неполучаването на фактурите не освобождава клиента от
задължението му да заплаща дължимите суми в срока по чл.29 от ОУПЕЕ /20
дни след издаване на фактурата/. При това положение, потребителя изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
суми.
Поради гореизложеното, съдът приема, че ищецът доказа по основание и
размер наличието на вземането си за потребена електрическа енергия по
фактури №**/13.09.2018г., №**/15.10.2018г., №**/13.12.2018г.,
№*/14.01.2019г. и №**/13.02.2019г., на обща стойност 259,83 лева. С оглед
установените правила за разпределяне на доказателствената тежест и
непредставянето на доказателства от ответната страна за настъпили факти,
погасяващи претендираните вземания, съдът приема, че не е извършено
плащане на вземанията по цитираните фактури.
Затова, предявеният главен иск следва да бъде уважен като основателен и
доказан за претендирания размер от 228.69 лева.
Предвид основателността на главния иск, основателен и доказан се явява
и иска за заплащане на мораторна лихва, обусловена от неизпълнението на
главното задължение, по правилото на чл. 86 от ЗЗД и чл.32 от ОУПЕЕ,
съгласно което, в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава,
считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението.
6
Служебно изчислен с помощта на ел. калкулатор, размерът на мораторните
лихви за забава, сформирани от сбора от мораторната лихва на всяка фактура
от процесните три, изчислена за периода от падежа и до 17.01.2020 г. е в общ
размер на 24.49 лева, което съответства на ищцовата претенция.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството
по делото, както следва: 75,00 лв. – внесена държавна такса /л.6/; 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение /л.5/ и 300,00 лв. – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника /л.60/, или всичко
475.00 лева.
Съобразно приетото в т.12 от ТР№4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл.422
ГПК, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските направени в
заповедното производство, като съобразно изхода от спора. Ето защо, при
този изход на процеса и на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще следва да
заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в общ
размер на 75,00 лв., от които: 25,00 лв. – държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. Така общият размер на разноските, които
ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца възлизат на 550.00 лв.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните,
че ответникът И. И.А.., ЕГН **********, гр.Д., ул. „И.К.” №** дължи
на ищеца ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на упраВ.ение: гр.В. **, бул. ”В.В.” №**, В. Т.Г, предстаВ.явано от
П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумите от: 228.69 лева (двеста двадесет и осем лева и
шестдесет и девет стотинки), предстаВ.яваща дължимата сума по договор за
покупко-продажба на електрическа енергия за периода 13.11.2018 г. –
14.01.2019 г. (за което са издадени три фактури) за обект с клиентски номер
** и абонатен №*, намиращ *се на адрес: гр. Д., ул.“И.К.“ №**, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заяВ.ението по пощата (29.01.2020 г.) до окончателното плащане на
7
задължението, както и 24.49 лв. /двадесет и четири лева и четиридесет и
девет стотинки/, предстаВ.яваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от процесните три, изчислена за периода от падежа и до 17.01.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК №107/03.02.2020г. по ч. гр. д. №289/2020 г. на РС Д., на осн.
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.98а от
ЗЕ, чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН **********, гр.Д., ул. „И.К.” №**, да
заплати на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на упраВ.ение: гр. В. **, бул. ”В.В.” №**, В. Т.Г, предстаВ.явано от
П.С.С., Я.М.Д. и Г. К., сумата от 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/,
предстаВ.яваща направени съдебни разноски в исковото производство /475.00
лв./ и в заповедното производство по ч. гр. д. №289/2020г. по описа на
Районен съд Д. /75.00 лв./.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Д. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
8